РЕШЕНИЕ
№ …………… / 13.12.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На деветнадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Св.Л.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
15 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.422 ГПК в.в. с чл.432 ТЗ и чл.26 ал.1 ЗЗД.
Подадена е искова молба и
допълнителна такава от „Юробанк България“АД против „З.М.-07“ЕООД и З.С.М., за
приемане за установено, че ответниците дължат в условията на солидарност сумата
130 229,62 швейцарски франка, представляваща главница по договор за банков
кредит; сумата 7 643,42 швейцарски франка, представляваща договорни лихви
за периода 21.02.2017г. – 11.10.2017г.; сумата 1 140,31 швейцарски франка,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода 21.02.2017г. –
6.11.2017г.; сумата 91,27 швейцарски франка, представляваща банкова такси от 10.03.2017г.
до 6.11.2017г.; сумата 276лв., представляваща банкови такси от 30.10.2017г. до
6.11.2017г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. В обстоятелствената част
на исковата молба са изложени твърдения за сключен договор за банков кредит
Продукт „Бизнес кредит“ № BL22506
от 11.09.2008г., по който банката е предоставила на „З.М.-07“ЕООД кредит в
размер 130 000 швейцарски франка за рефинансиране на кредити на З.М. и
посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, с краен срок
за издължаване 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка –
24.09.2008г. С анекс № 1 от 28.04.2011г. страните са предоговорили задълженията
на кредитополучателя по договора за кредит и З.М. е встъпила в дълга на
кредитополучателя като съдлъжник. С анекс № 2 от 26.03.2014г. и анекс № 3 от
23.02.2015г. остатъчният дълг е предоговорен отново между страните. С договор
за цесия от 14.11.2008г. „Юробанк България“АД е прехвърлил вземанията си по
договора за кредит на „Бългериън ритейл сървисиз“АД. С договор за прехвърляне
на вземания от 25.03.2014г. вземанията към двамата ответници по договора за
кредит са прехвърлени от „Бългериън ритейл сървисиз“АД обратно на „Юробанк
България“АД. За прехвърлянето е изготвена и връчена на длъжниците нотариална
покана от 11.10.2017г. С отделна нотариална покана от същата дата, връчена на
длъжниците, банката е уведомила последните, че обявява кредита за изцяло и предсрочно
изискуем поради непогасяване на задълженията. Ищецът твърди, че след датата на
обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпвали плащания. За
претендираните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист и такива са издадени по ч.гр.д.№
2655/2017г. на РС Разград. Поради постъпили възражения от длъжниците за банката
е възникнал правен интерес от подаване на исковата молба.
Постъпил е писмен отговор и
допълнителен писмен отговор от „З.М.-07“ЕООД и З.С.М., съдържащи твърдения на
ответниците, че не дължат посочените суми. Излагат възражение за нищожност на
анексите към договора за банков кредит поради липса на предмет с твърдение, че
вследствие на извършената цесия анексите са подписани в период, в който
вземанията са били прехвърлени на трето лице.
„З.М.-07“ЕООД и З.С.М. са
предявили насрещен иск и допълнителна искова молба против „Юробанк България“АД
за обявяване на нищожност поради противоречие на добрите нрави на чл.4 ал.1 и ал.3,
чл.2 ал.3 и чл.3 ал.3 от договора за кредит. Излагат твърдение, че клаузите
създават възможност за банката едностранно да увеличава лихвата по кредита над
първоначално уговорения процент, да променя едностранно тарифата за такси и
комисионни. По отношение на клаузите, задължаващи ги да върнат кредита в
швейцарски франкове, считат, че след като са получили кредита в левове, следва
неговото връщане да бъде в същата валута и съответно възнаградителната лихва не
би могла да бъде в размерите, дължими за връщане на задължението в швейцарски
франкове. При извършването на доклада съдът погрешно е възприел позоваването на
„З.М.-07“ЕООД и З.С.М. на разпоредбата на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за противоречието
на тези договорни клаузи със закона – такива доводи не са изложени в насрещната
искова молба, няма и искане в този смисъл, поради което основанието на чл.26
ал.1 пр.1 ЗЗД не следва да бъде разглеждано.
Постъпил е писмен отговор и
допълнителен писмен отговор от „Юробанк“България“АД по насрещния иск, в който
банката изразява становище, че основанията за нищожност на клаузите от
договора, на които се позовават ищците, са относими към изследване на
неравноправния характер по смисъла на чл.143 ЗЗП, но същите не могат да се
ползват от тази разпоредба, тъй като не са потребители по смисъла на закона.
В проведеното съдебно заседание
е допуснато за разглеждане възражение на „З.М.-07“ЕООД и З.С.М. за прихващане
на сумата 15 000лв., представляваща надвнесена сума в резултат на
заплащане на погасителни вноски в швейцарски франкове вместо в български лева и
явяваща се разлика в стойността на швейцарските франкове в деня на усвояване на
кредита и стойността в деня на плащането по фиксинг на БНБ, с цялата сума по
исковата претенция в размер 139 104,62 швейцарски франка и 276 лв.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: На 11.09.2008г. е сключен договор за банков кредит
Продукт „Бизнес кредит“ № BL22506
между „Юробанк И Еф Джи България“АД и „З.М.-07“ЕООД, по който банката е
предоставила на търговското дружество кредит в размер 137 000 швейцарски
франка за рефинансиране на кредити на З.М. и посрещане на извънредни,
нерегулярни нужди от оборотни средства, с краен срок за издължаване 240 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка. С анекс № 1 от 28.04.2011г.
страните са предоговорили задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит с нов погасителен план и е обективирано изявление на З.М. за встъпване в
дълга на кредитополучателя като съдлъжник – чл.9 от анекса. С анекс № 2 от
26.03.2014г. и анекс № 3 от 23.02.2015г. остатъчният дълг е предоговорен отново
между страните с изготвяне на нови погасителни планове.
Междувременно, с договор за
цесия от 14.11.2008г. „Юробанк И Еф Джи България“АД е прехвърлила всичките си вземания
по гореописания договор за кредит на „Бългериън ритейл сървисиз“АД. В
приложението към договора като длъжник е посочен „З.М.-07“ЕООД с дълг по
главница 136 982,84 швейцарски франка с левова равностойност 180 427,84лв.,
лихви в размер 321,20 швейцарски франка с левова равностойност 424,47 лв. и общ
размер на дълга 137 034,04 швейцарски франка и падеж 24.09.2028г. Вземанията
са прехвърлени заедно с обезпечение – учредена договорна ипотека.
С нов договор за прехвърляне на
вземания от 17.06.2014г. вземанията към „З.М.-07“ЕООД по договора за кредит са
прехвърлени от „Бългериън ритейл сървисиз“АД обратно на „Юробанк България“АД. В
приложението към договора дългът е определен като главница 136 472,86 швейцарски франка с
левова равностойност 218 875,20лв., лихви в размер 3 930,30
швейцарски франка с левова равностойност 6 303,40лв. и общ размер на дълга
140 403,16 швейцарски франка с левова равностойност 225 178,60лв. и падеж
24.09.2028г.
Едва след сключването на втория
договор за цесия банката е изпратила до З.М. лично и в качеството й на управител
на „З.М.-07“ЕООД нотариална покана с приложено уведомление за извършените две
прехвърляния на вземанията с договорите от 14.11.2008г. и 25.03.2014г. (в
действителност датата на втория договор за цесия е 17.06.2014г.). С втора
нотариална покана банката е уведомила двамата ответници, че обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем поради непогасяване на задълженията. Двете покани
са връчени едновременно на З.М. на 11.10.2017г.
В хода на исковия процес е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло като
изготвена от вещо лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с
материалите по делото и справка по кредитното досие на търговеца –
кредитополучател в банката. Установява се от експертното заключение, че договорът
за банков кредит е осчетоводен в банката. Кредитът е усвоен от „З.М.-07“ЕООД на
24.09.2008г. в швейцарски франкове. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че след усвояването му в чуждестранна валута в размер 137 000 швейцарски
франка, на 25.09.2008г. валутата е прехвърлена по сметка в български лева с посочено
основание покупко-продажба (извлечение на л.42 от делото). Процесуалният
представител на ответниците оспорва този факт, като се позовава на параметрична
справка (л.30 от делото), в която счетоводното записване на 24.09.2008г. е в
лева и на това основание твърди, че кредитът е отпуснат в лева, а не в
швейцарски франкове. Вещото лице уточнява във връзка с направеното възражение,
че счетоводната система на банката следва операциите, които се извършват. В
този смисъл основните документи, установяващи как парите са получени и в какъв
вид валута, са тези, свързани с банковата сметка и след това се отразява движението
на средствата по нея в счетоводната система. При така дадените обяснения от
вещото лице съдът приема данните именно от извлечението от банковата сметка на
кредитополучателя и на тази основа приема за установено, че кредитът е усвоен
от търговското дружество в швейцарски франкове. В тази насока е и уговорката на
чл.2 ал.3 от договора за банков кредит, с която самият кредитополучател се е
съгласил, че кредитът ще се усвои в швейцарски франкове, след което ще се
превалутира в лева от банката, т.е. няма съмнение, че в хронологичен ред кредитът
е усвоен от кредитополучателя в швейцарски франкове, след което е превалутиран
с негово съгласие в български лева.
По-нататък, установява се от
заключението на вещото лице, че главницата е погасена чрез извършени плащания
по вноски в размер на 25 263,41 швейцарски франка, договорната лихва е
погасена в размер на 96 275,32 швейцарски франка, мораторната лихва е
погасена до размер 346,10 швейцарски франка, изплатените суми за банкови такси
са 378,72 швейцарски франка, за имуществени застраховки – 348,74 швейцарски
франка. Така общият размер на внесените суми за погасяване на договорните
задължения е 122 612,29 швейцарски франка.
Последното плащане е извършено на 21.01.2017г.
Непогасените плащания към
6.11.2017г. (заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
подадено в съда по пощата на 7.11.2017г.) са в общ размер 139 104,62
швейцарски франка с левова равностойност 234 680,62лв., като от тях
непогасената главница е в размер 130 229,62 швейцарски франка,
възнаградителната лихва е в размер 7 643,42 швейцарски франка, мораторната
лихва е в размер 1 140,31 швейцарски франка, сумата за банкови такси е в
размер 33,07 швейцарски франка и за имуществени застраховки – 58,20 швейцарски
франка.
Вещото лице е установило, че в
периода от сключване на договора до подаване на заявлението в съда лихвеният
процент е променен шест пъти. Във връзка с това е разработило поставените
задачи и във вариант, в който е преизчислило размера на погасителните вноски
без последващите промени и е дало заключение, че в този вариант техният размер
е 122 612 швейцарски франка, а на непогасените суми – 132 052,05
швейцарски франка с левова равностойност 222 782,37 български лева.
Във връзка с достигнатия извод
относно усвояването на кредита в чуждестранна валута, а не в български лева,
последният поставен на вещото лице въпрос за преизчисляване на
възнаградителните лихви в размера, определен от банката за договори за кредити,
отпускани в български лева, се явява неотносим към повдигнатия правен спор.
На 10.11.2017г. в Районен съд
Разград е образувано ч.гр.д. № 2655/2017г. по подадено от „Юробанк България”АД
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „З.М.-07“ЕООД и З.С.М.,
поради неизпълнение задълженията, поети с договора за банков кредит. Със
заповед № 4359/13.11.2017г. районният съд е разпоредил двамата длъжници да
заплатят солидарно на заявителя сумата 130 229,62 швейцарски франка,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017г. до
изплащане на вземането; сумата 7 643,42 швейцарски франка, представляваща
договорна лихва за периода 21.02.2017г. – 11.10.2017г., сумата 1 140,31
швейцарски франка, представляваща наказателна лихва за периода 21.02.2017г. –
11.10.2017г., сумата 91,27 швейцарски франка, представляваща такси, дължими за
периода 10.03.2017г. – 6.11.2017г. и сумата 276лв., представляваща такси за
периода 30.10.2017г. – 6.11.2017г. В законоустановения срок са постъпили
възражения от двамата длъжници срещу издадената заповед.
При така установената фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи: предявените от „Юробанк
България“АД искове са частично основателни.
По отношение на исковете,
предявени против търговеца „З.М.-07“ЕООД, съдът приема с оглед събраните в процеса
доказателства, обсъдени по-горе, че същите са доказани по основание и размер, с
изключение на сумата 276лв. Данните по делото сочат, че ответникът е страна по
договор за банков кредит в качеството си на кредитополучател. В периода
14.11.2008г. – 17.06.2014г., в който вземанията по договора са били прехвърлени
на третото лице „Бългериън ритейл сървисиз“АД, длъжникът е извършил частично
погасяване на задълженията си към банката и тъй като не е бил уведомен за
прехвърлянето (това е станало едва на 11.10.2017г.), настъпили са последиците
на чл.99 ал.4 ЗЗД и погасителните плащания следва да бъдат отчетени като
надлежно извършени, независимо че кредитор вече е бил цесионерът. Сключените в
този период анекси №№1 и 2 със стария кредитор не обвързват кредитополучателя,
предвид извършената цесия и промяната в страната на кредитора, който е
цесионерът „Бългериън ритейл сървисиз“АД. Третият анекс от 23.02.2015г. обаче е
породил действието си между дружеството-кредитополучател и банката, тъй като е
сключен след подписване на договора за цесия от 17.06.2014г., по силата на
който вземанията отново са прехвърлени към банката-ищец. С последния анекс остатъчният
дълг е предоговорен между „Юробанк България“АД и „З.М.-07“ЕООД и е изготвен нов
погасителен план, който следва да се приеме за действащ, като уговорен между
надлежни страни по създаденото договорно правоотношение.
Последното извършено плащане за
погасяване на кредита е на 21.01.2017г. За банката е възникнало правото по
чл.27 б.в от договора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, което е
сторила с нотариалната покана, връчена надлежно на търговеца-кредитополучател
на 11.10.2017г.
Така след извършеното частично
изпълнение на задължението за връщане на усвоения кредит, са останали дължими
от „З.М.-07“ЕООД търсените с исковата молба суми, както следва: непогасена
главница в размер 130 229,62 швейцарски франка, възнаградителна лихва в
размер 7 643,42 швейцарски франка, мораторна лихва в размер 1 140,31
швейцарски франка, банкови такси в общ размер 91,27 швейцарски франка (от които
такси в размер 33,07 швейцарски франка и имуществени застраховки в размер 58,20
швейцарски франка). Върху главницата от 130 229,62 швейцарски франка ответникът
„З.М.-07“ЕООД дължи и законната лихва така, както е претендирана от ищеца,
считано от 10.11.2017г. – датата на постъпване на заявлението в съда до нейното
окончателно изплащане.
Не се установява от изготвеното
заключение дължимост на сумата 276лв. за банкови такси, поради което този иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Исковете, предявени против З.С.М.,
съдът приема за неоснователни. Физическото лице е подписало анекс № 1 от
28.04.2011г., със съдържанието на чл.9 от който е поело задължението да встъпи по
реда на чл.101 ЗЗД в дълга като съдлъжник на задълженията на „З.М.-07“ЕООД по
договора за банков кредит. За кредитор анексът е подписан от законните
представители на „Юробанк България“АД, банката е посочена като кредитор и в
началната част на анекса. В този момент обаче вземанията по договора вече са
били прехвърлени на „Бългериън ритейл сървисиз“АД по силата на договора за цесия от 14.11.2008г.
Съгласно установената съдебна практика, съдържаща се в решение № 32/9.09.2010г.
по т.д. № 438/2009г. на ВКС, ІІт.о., цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Следователно
към момента на подписване на анекс № 1 качеството кредитор по договора за
банков кредит е вече притежание на „Бългериън ритейл сървисиз“АД, а не на
„Юробанк България“АД. Съгласно чл.101 ЗЗД трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Съглашението
на третото лице с длъжника не обвързва кредитора, поради което ищецът не може
да се позовава на тази хипотеза. Следва да се разгледа първата хипотеза на чл.101 ЗЗД, а именно дали е налице съглашение между третото лице и кредитора за
встъпване в дълг. В случая „Юробанк България“АД е подписал анекса, съответно З.М.
се е задължила с встъпване в дълга към субект, който към този момент не е
притежавал качеството на кредитор. След като съглашението за встъпване в дълг
не е постигнато с действителния кредитор „Бългериън ритейл сървисиз“АД, не може
да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл.101 ЗЗД за встъпване на З.М. в
дълга по договора за банков кредит. Непочиващо на доказателствата се явява
възражението на ищеца в допълнителната искова молба, че е налице техническа грешка
при съставяне на анекс №1/28.04.2011г. и че анексът е сключен с кредитора
„Бългериън ритейл сървисиз“АД. Съдът не приема и възражението на ищеца, че с
подписването на анекс №3 от 23.02.2015г. от З.М. като солидарен длъжник порочното
действие, допуснато с първия анекс, е било санирано. Встъпването в дълг, отразено в анекс № 1 от
28.04.2011г., е извършено в момент, в който нито З.С.М., нито „З.М.-07“ЕООД са
знаели за прехвърлянето на вземането към „Бългериън ритейл сървисиз“АД,
съобразно изискването на чл.99 ал.3 ЗЗД. Незнанието им по отношение на този
факт е било налице и към момента на подписване на анекс №3 от 23.02.2015г. Уведомлението
за двете цесии им е връчено в значително по-късен момент, на 11.10.2017г. При
това положение няма как да бъде прието, че с подписването на анекс №3 от
23.02.2015г. З.М. е изразила съгласието си да встъпи в дълга по договора за
банков кредит, ако и към този момент анексът да е бил сключен с надлежния
кредитор.
След като изявлението за
встъпване в дълг, съдържащо се в анекс № 1/28.04.2011г. не е породило целеното
правно действие, З.С.М. не придобила качоството на съдлъжник по договора за
банков кредит. Предявените против нея искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Насрещният иск, предявен от „З.М.-07“ЕООД
и З.С.М., е неоснователен. С него се иска обявяване на нищожност поради
противоречие на добрите нрави на чл.4 ал.1 и ал.3, чл.2 ал.3 и чл.3 ал.3 от
договора за кредит поради създадената с тях неравностойност на насрещните
престации и неравновесие между правата и задълженията на страните. С клаузите
на чл.4 ал.1 и ал.3 е предвидена възможност за банката едностранно да увеличава
лихвата по кредита над първоначално уговорения процент, а с клаузите на чл.2
ал.3 и чл.3 ал.3 от договора е предвидена възможност след усвояване на кредита
в швейцарски франкове същият да бъде превалутиран в български лева, но
погасяването му е регламентирано да се извършва във валутата, в която е
разрешен и усвоен.
Съдът не споделя направеното
възражение в обстоятелствената част на насрещния иск относно клаузите на чл.4
ал.1 и ал.3 от договора. Трайно установена е съдебната практика, че съдът
следва да направи извод налице ли са такива действия, които да правят договора
нищожен поради накърняване на добрите нрави, за всеки конкретен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.
Тази преценка включва отговор на въпроса дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява добрите нрави чрез злепоставяне на чуждите
интереси с цел извличане на собствена изгода. В конкретния случай клаузите на чл.4
ал.1 и ал.3 от договора, установяващи размера на възнаградителната лихва, която
е и цената на договора за банков кредит, предвиждат БЛП, намален с 0,10 пункта,
като към момента на сключване на договора БЛП е определен на 8,50 %, съгл. чл.4
ал.2 от договора. Също така е договорена и едностранна промяна на размера му,
без възможност за кредитополучателя да влияе върху тази промяна. Определеният с
договора първоначален размер и настъпилите в хода на действие на договора шест
промени в този размер, съпоставени с размера на разрешения кредит, както и със
срока на неговото погасяване – 20 години, не водят до извод за злепоставяне
интересите на кредитополучателя и за извличане на неоснователна изгода за
банката, тъй като определената цена на договора е адекватна на горните критерии
Изводът е относим и към клаузата за едностранна промяна в БЛП, предвид факта,
че срокът за издължаване на договора е значителен и през време на неговото
действие биха могли да настъпят съществени икономически промени, рефлектиращи
върху търговската дейност на кредитора във връзка с отпуснатите от него на
търговеца финансови средства. Поради горните съображения исковете за нищожност
на клаузите на чл.4 ал.1 и ал.3 от договора поради противоречието им с добрите
нрави, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото ищците по предявените
насрещни искове се позовават на неравновесие в правата и задълженията на
съконтрахентите, съдът намира за необходимо да отбележи в допълнение на горните
съображения, че по отношение на процесния договор за банков кредит са
неприложими правилата на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителските кредити. На първо място, „З.М.-07“ЕООД и З.М. не се позовават
на разпоредбите на специалните закони, които регламентират правата на
потребителите в създадените договорни отношения, а на общата разпоредба на
чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, съображения за което бяха изложени по-горе. На второ
място, „З.М.-07“ЕООД, като единствена страна по договора за банков кредит не
попада в категорията потребител, която съгласно дефиницията на §13 т.1 ЗЗП е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги. На последно
място, дефиницията на §13 т.1 ЗЗП
предполага предоставената услуга да не е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност. В случая договорът е за банков кредит
„Бизнес кредит“, отпуснатите средства са за посрещане на извънредни,
нерегулярни нужди от оборотни средства, поради което се налага извод, че
договорът за банков кредит няма характер на потребителски договор, а е отпуснат
във връзка с търговската дейност на „З.М.-07“ЕООД.
Съдът не намира за обосновано и
твърдението за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузите на чл.2
ал.3 и чл.3 ал.3 от договора, с които е предвидена възможност след усвояване на
кредита в швейцарски франкове същият да бъде превалутиран в български лева, но
погасяването му да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен. Ищците по насрещния иск твърдят, че с
начисляването на погасителните вноски в швейцарски франкове, вместо в български
лева кредиторът се обогатява
неоснователно, след като е превалутирал кредита от швейцарски франкове в лева.
Видно е както от заключението на вещото лице, така и от договореностите между
страните, обективирани в договора за кредит, че същият е разрешен и усвоен в
швейцарски франкове. Впоследствие е извършена банкова операция покупко-продажба
на валута, но безспорно разрешеният кредит е отпуснат във франкове, а не в
български лева. Поради тази причина възраженията на „З.М.-07“ЕООД и З.М. за
противоречие на клаузите за определяне на вида на валутата на погасителните
вноски с добрите нрави се явяват неотносими, тъй като погасителните вноски са
начислени именно във валутата, в която е отпуснат и кредитът. Искът за
нищожност на клаузите на чл.2 ал.3 и чл.3 ал.3 от договора поради
противоречието им с добрите нрави е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид горните съображения, неоснователно
се явява и направеното в съдебното заседание възражение за прихващане на сумата
15 000лв., претендирана като надвнесена в резултат на заплащане на
погасителни вноски в швейцарски франкове вместо в български лева и явяваща се
разлика в стойността на швейцарските франкове в деня на усвояване на кредита и
стойността им в деня на плащането по фиксинг на БНБ, със сумата по исковата
претенция в общ размер 139 104,62 швейцарски франка и сумата 276 лв. Съдът
дължи отхвърлянето му с диспозитив, тъй като по същото се формира сила на
пресъдено нещо, съгл. чл.298 ал.4 ГПК (вж. между многото постановени решения в
този смисъл например решение № 21/25.05.2013г. по гр.д. № 741/2012г. на ВКС, ІІ
г.о.).
Страните претендират присъждане
на деловодните разноски. В заповедното производство ищецът е внесъл ДТ в размер
4 699,13лв. и е заплатил възнаграждение по банков път на представляващото
го адвокатско дружество в размер на 4 655,48лв., общо 9 354,61лв. В
исковото производство е внесъл държавна такса в размер 5 252,35лв.,
депозит в размер 150лв. за вещо лице и е заплатил по банков път адвокатски
хонорар в размер 553,22лв., общо 5 955,57лв. Предвид изхода от делото и
съгласно чл.78 ал.1 ГПК, ответникът „З.М.-07“ЕООД следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата 4 677,31лв. за направени разноски в заповедното
производство и сумата 2 977,79лв. за направени разноски в исковото
производство. Тъй като исковете против този ответник са уважени, не му се следват
разноски. На физическото лице З.М. не се следва възстановяване на ДТ, внесена
във връзка с предявения насрещен иск, тъй като той е отхвърлен. На същата се
следват разноските за защита по предявените срещу нея искове по чл.422 ГПК, тъй
като са неоснователни и поради това отхвърлени. Двамата ответници са внесли
депозит за вещо лице в размер 150лв. Представлявани са от упълномощен адвокат,
но липсва доказателство за платено възнаграждение. Ето защо ищецът следва да
заплати на З.М. сумата 75лв. за направени разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Признава за установено, че „З.М.-07“ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Хайдут Сидер”
№ 1, вх.А, ет.5, ап.12, представляван от управителя З.М., има задължение към „Юробанк
България”АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представляван от изп.директори Д.Ш. и П.Д.,
за сумата 130 229,62 швейцарски франка, представляваща главница по договор
за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL22506 от 11.09.2008г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 10.11.2017г. – датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата
7 643,42 швейцарски франка, представляваща договорни лихви за периода
21.02.2017г. – 11.10.2017г.; сумата 1 140,31 швейцарски франка,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода 21.02.2017г. –
6.11.2017г.; сумата 91,27 швейцарски франка, представляваща банкова такси и
имуществени застраховки от 10.03.2017г. до 6.11.2017г.;
Отхвърля предявения от „Юробанк
България”АД иск против „З.М.-07“ЕООД за установяване на дължимост на сумата
276лв., представляваща банкови такси от 30.10.2017г. до 6.11.2017г., като
недоказан.
Отхвърля исковете с правно
основание чл.422 ГПК, предявени от „Юробанк България”АД за признаване за
установено, че З.С.М. ЕГН ********** с адрес *** има задължение към ищеца за сумата
130 229,62 швейцарски франка, представляваща главница по договор за банков
кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL22506 от 11.09.2008г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 10.11.2017г. – датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата
7 643,42 швейцарски франка, представляваща договорни лихви за периода
21.02.2017г. – 11.10.2017г.; сумата 1 140,31 швейцарски франка,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода 21.02.2017г. –
6.11.2017г.; сумата 91,27 швейцарски франка, представляваща банкова такси и
имуществени застраховки от 10.03.2017г. до 6.11.2017г. и сумата 276лв.,
представляваща банкови такси от 30.10.2017г. до 6.11.2017г., като неоснователни.
Отхвърля възражението на „З.М.-07“ЕООД
и З.С.М. за прихващане на сумата 15 000лв., претендирана като надвнесена в
резултат на заплащане на погасителни вноски в швейцарски франкове вместо в
български лева и явяваща се разлика в стойността на швейцарските франкове в
деня на усвояване на кредита и стойността им в деня на плащането по фиксинг на
БНБ, с цялата сума по исковата претенция в размер 139 104,62 швейцарски
франка и 276 лв., като неоснователно.
Отхвърля иска с правно основание
чл.26 ал.1 т.3 ЗЗД, предявен от „З.М.-07“ЕООД и З.С.М. за обявяване на
нищожност поради накърняване на добрите нрави на чл.4 ал.1 и ал.3, чл.2 ал.3 и
чл.3 ал.3 от договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL22506 от
11.09.2008г., сключен между „Юробанк България“АД и „З.М.-07“ЕООД, като
неоснователен.
Осъжда „З.М.-07“ЕООД да заплати
на „Юробанк България“АД направени деловодни разноски в заповедното производство
в размер 4 677,31лв. и деловодни разноски в исковия процес в размер 2 977,79лв.
Осъжда „Юробанк България“АД да
заплати на З.С.М. сумата 75лв. за направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ДГ