Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
04.07.2017г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 15335
по описа за 2016 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 15969
от 13.10.2016г. по гр.д. № 6478/2014г. Софийски районен съд, 45 състав осъдил
Г.С.А., ЕГН **********, да заплати на М.В.С., ЕГН **********, на
основание чл. 52 ЗЗД вр.чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия на ответницата,
извършени на 08.04.2013г., 09.05.2013г., 12.06.2013г., 24.07.2013г.,
02.08.2013г. и 21.08.2013г., които вреди
се изразяват в претърпени болки и страдания от предизвикан обрив по
тялото и крайниците на ищцата, както и в морални страдания, изразяващи се в
увреждане на авторитета на ищцата на работното място, злепоставяне пред
колегите и клиентите на „Ю.С.Ц.” ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 07.02.2014г. до
окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния му
предявен размер от 6 000 лв. като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищцата разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска в размер на 536.90 лв., а ищцата – да
заплати на ответницата разноски съразмерно с отхвърлената част в размер на 445
лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Г.С.А., която го
обжалва в осъдителната част с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Първоинстанционният съд не взел предвид възраженията на
ответницата срещу основателността на иска, както и евентуалните такива във
връзка с критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Районният съд счел
за справедливо обезщетение в размер на 3 000 лв., което не се знаело за какво е
предвид уточнителната молба на ищцата, с която се конкретизирали отделните
действия и претендираното обезщетение за всяко едно от тях. Когато служител е
на ръководна позиция, каквато била тази на ищцата, негово задължение било да
разрешава възникналите в работата проблеми и да отговаря на задавани от
служителите въпроси. Заведените целенасочено от служители на „Ю.С.Ц.” ЕООД
съдебни производства срещу Г.А. с едно и също основание представлявали опит за
злоупотреба с право и индиректен натиск спрямо нея в отговор на претендирани и отстоявани права и законни
интереси. Страните в производствата били от една страна ищци, а от друга
свидетели един на друг, което водело до
извод за необективност и заинтересованост на свидетелските показания.
Безспорно било установено, че проблемите между страните били свързани с
изпълнение на трудовите им функции, които били разрешени по реда на
дисциплинарното производство по КТ и по реда на ЗЗДискр. Въззивницата считала, че
не е осъществила фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт, а
именно виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди. Спорно между страните било дали сочените от ищцата думи и
изрази са с такова съдържание, че да разкриват признаци на противоправност. Правото
на мнение и на търсене и разпространяване на информация били защитени от чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Пределите
на законосъобразно упражняване на това право били определени в разпоредбата на,
ал. 2 на чл. 39, според която същото не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване
на вражда или към насилие над личността. Твърденията на ответницата не
съдържали ясна и конкретна информация относно дадено позорно обстоятелство,
което да се свързва с личността на ищцата, а представлявали обобщения,
интерпретации и умозаключения. Изявленията, че ищцата не може да се справя в
трудни ситуации, че не познава законодателството били мнение, което не било противоправно,
след като не представлява обида. Субективната преценка на лицата и изразяването
й били елементи на мнението, което било прогласено от Конституцията право. Неправилно
първоинстанционният съд кредитирал показанията на свидетели, които били ищци по
другите цитирани дела срещу ответницата и изцяло заинтересовани от изхода на
спора, както и на показанията на съпруга на ищцата – също заинтересовано лице,
както и на неустановена епикриза с твърдение, че именно ответницата е причина
за настъпване на посоченото в нея заболяване. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски съгласно списък по
чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна М.В.С. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно.
Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивницата адвокатско
възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД с
цена 6 000 лв.
В исковата молба, уточнена с молба от 28.02.2014г. ищцата твърди, че работи
в „Ю.С.Ц.” ЕООД (с предишни наименования „Сименс”, „С.Е.К.”, „Е.К.С.Ц.”) от
2006г., като от 23.06.2011г. заемала длъжността „ръководител информационни и
комуникационни технологии”. С ответницата работели заедно от юни 2008г. След
ползван отпуск поради майчинство, на 01.04.2013г. ищцата се върнала на работа.
На 08.04.2013г. ответницата поискала среща с нея и екипния отговорник на
ответницата – И.Ф.. По време на срещата ответницата твърдяла, че в екипа й не
се съобразяват с нея, държала се грубо и невъздържано, тропала с юмрук по
масата, повишавала тон и обиждала И.Ф., а след срещата поставила ултиматум на
ищцата да избира тя или И.Ф. да остане на работа. След като последният не бил
освободен от работа, след 08.04.2013г. ответницата започнала да се държи
враждебно с ищцата, демонстративно игнорирала ищцата – не отговаряла на
поздравите й към нея и демонстративно с цялостното си поведение явно показвала
пред останалите колеги несъобразяване и незачитане към ищцата както като
личност, така и в качеството й на неин ръководител. След изпратен от ищцата на
29.04.2013г. имейл до всички американски екипи в София с апел за ненарушаване
на йерархичния ред на комуникация във фирмата, повод за което била създала се
ситуация с колега, още на същия ден ответницата започнала да обсъжда с колеги,
че въпросният имейл бил изпратен лично заради нея, защото се оплаквала и
подавала сигнали, вкл. се оплакала пред работодателя им с неверни твърдения, че
ищцата е изпратила заплашителен имейл, защото била подала сигнал срещу
мениджър. На 09.05.2013г. ответницата подала пред работодателя оплакване от
ищцата, като неоснователно я обвинила в тормоз на работното място и изложила
неверни твърдения, че ищцата прикривала нарушения на екипния й ръководител И.Ф.
и упражнявала натиск върху нея да не се оплаква на по-горни нива; че не била
получила от ищцата адекватен отговор при временното изчезване на профила й от
системата Times и не предприела необходимите действия за изясняване на проблема с профила
й. Напълно безпочвено обвинила ищцата и в прикриване на служители, които
разпространяват или държат материали с еротичен характер в офиса. Това наложило ищцата да дава обяснения
пред работодателя по повод оплакванията на ответницата. На 12.06.2013г.
ответницата изпратила имейли на директор „Организация” и мениджър „Човешки
ресурси” в дружеството , в които неоснователно твърдяла, че е подложена на
натиск и изолация от страна на ищцата по повод кореспонденция между страните от
11-12.06.2013г., както и че е извършила действия, представляващи подбуждане към
дискриминация и насърчаване упражняването на натиск спрямо ответницата, както и
неверно твърдяла, че ищцата умишлено насрочвала срещи на екипите в отсъствието
на ответницата. На 02.08.2013г. ответницата изпратила имейл до уебсайт
администратор за Северна Америка, с копие до оперативен мениджър
„Комуникационни и компютърни технологии” за Северна Америка, мениджър „Големи
системи и МАС” в САЩ и мениджър екип „Управление на инциденти”, в който изложила
неверни твърдения, че ищцата и екипният ръководител на ответницата И.Ф.
упражнявали системен тормоз върху нея и че профилът й в системата Times е бил умишлено изтрит два часа след проводения разговор между тримата,
както и неверно твърдяла, че ищцата прикривала други колеги, срещу които Г.А.
предприемала действия. На 21.08.2013г. ответницата се оплакала пред
работодателя от ищцата с неверни твърдения за тормоз от страна на ищцата и
неоснователно я обвинила, че нарушава КТ и ПВТР, както и че с нейно знание и
при бездействието на ищцата в компанията се нарушавали ЗЗДискр и КТ; че
тенденциозно ищцата я е лишила от обучения за работа с МАС тикети, за работа с
тикети за европейски екип и организация на работа при въведена нова нощна
смяна; Обвинена била и за това, че не упражнявала контрол за изпълнението на
задълженията по отношение на екипния й ръководител И.Ф. и че неправомерно
прикривала негови действия. Тези обвинения отново наложили ищцата да дава
обяснения пред работодателя. И с други отделни свои действия, описани в уточнителната
молба, ответницата показвала демонстративно незачитане на ищцата като неин
ръководител, държала се враждебно и нападателно с нея. В резултат на внезапния
стрес и нервно напрежение, на които ищцата била внезапно подложена от
действията на ответницата след 08.04.2013г., на 22.04.2013г. била приета по
спешност в „Пирогов” с масивен сърбящ обрив по цялото тяло и крайниците, като
останала на лечение 4 дни. Поставена й била диагноза „Дерматозис токсоалергика
гравис”. С действията си в периода 08.04.2013г. – 29.08.2013г. ответницата
навредила на авторитета на ищцата на работното място, злепоставила я пред
колегите и клиентите на дружеството, ищцата се чувствала унизена и изпитвала
срам пред колегите и партньорите на компанията; Постоянният стрес, на който
била подложена ищцата навредил и на семейството й. Ищцата станала неконтактна и
сприхава, трудно се грижела за малкото си дете, започнали да се карат със
съпруга й, не можела да спи, страдала от главоболие и болки в очите, била
постоянно потисната и уморена. Въпреки че от началото на м. 10.2013г. ответницата
вече не работела в „Ю.С.Ц.” ЕООД, към завеждане на исковата молба в съда ищцата
все още не можела да се справи със създадения стрес и психическо напрежение,
причинени й от ответницата. Искала е от съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в размер на 6 000 лв., заедно със законната лихва от завеждане на исковата
молба в съда до окончателното плащане. След дадени й от районния съд указания,
с молбата-уточнение ищцата е посочила поотделно размер на обезщетението за
всяко от посечените увреждания.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата
е оспорила предявения иск по основание и размер. Изложеното в исковата молба не
отговаряло на истината, а размерът на иска бил прекомерен и несъизмерим с
изложените евентуално нанесени вреди. Оспорила е твърденията поведението й да е
било противоправно, такова не било подаването на оплаквания и искания до
работодателя, нито изразяването на негативни оценки и мнения. Да се приеме, че
е противоправно изразяването на каквито и да било изрази и негативни оценки означавало
да се ограничи свободата на изразяване и да се възпрат гражданите да отправят
сигнали за престъпления или нарушения до висшестоящи органи, доколкото винаги
можело да се окаже, че тяхната интерпретация на едни и същи, дори добросъвестно
изложени факти, които те субективно считат за престъпление или нарушение на
закона, е била неправилна. Съгласно задължителната практика на ВКС, за всеки
отделен случай подлежало на изследване и преценка дали конкретното изказване с
негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка на мнение по
обществен въпрос не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Ако
има твърдение за факт и то е невярно, следва да се прецени дали разгласяването
му е противоправно и виновно, т.е. съставлява ли злоупотреба с право извън
пределите, посочени в чл. 39, ал. 2 КРБ.Оспорила е и твърденията ищцата да е претърпяла
вреди, както и наличието на причинна връзка между поведението на ответницата и
твърдените вреди, вкл. относно „масивния
сърбящ обрив” на ищцата. Искала е от
съда да отхвърли предявения иск.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Неоснователен
е поддържаният в жалбата довод, че районният съд неправилно определил
обезщетението за неимуществени вреди в глобален размер, като по този начин не
ставало ясно за какво точно е присъдено. В случаите на причиняване на
неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду
си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се
определя глобално. В този случай неимуществените вреди, кумулирани
от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на
глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение
претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова
разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено,
тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да
предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има
много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото
лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от
деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил
такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между
деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на
глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния
(така постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 204/12.06.2015г. по гр.д.
№ 7046/2014г. на КС, ІV ГО).
Настоящият състав намира обаче решението
за неправилно в обжалваната част по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че в процесния период 08.04.2013г.
– 29.08.2013г. страните са работили в „Ю.С.Ц.” ЕООД (преди „Е.К.С.Ц.”), като ищцата
е изпълнявала и понастоящем изпълнява длъжността „ръководител информационни и
комуникационни технологии”, а ответницата –- длъжността „инженер
телекомуникация”.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че ответницата е изпратила
електронните съобщения, описани в исковата молба и в молбата – уточнение и
представени в препис на хартиен носител. Според представения превод на
електронно съобщение от 02.08.2013г. (л. 25 от делото на СРС), изпратено до Н.Г.,
с копия до още три лица, със същото ответницата е поискала предоставяне на
подробна информация за изтриване на личния й акаунт от Times на 10-11.04.2013г.
Посочено е това повторно искане да се счита за официално, тъй като Г. А. вече
била завела съдебно дело за дискриминация срещу дружеството за тормоз на
работното място, вкл. сексуален тормоз. Изтриването на личния й акаунт било
просто още един акт на тормоз на работното място по смисъла на
законодателството за защита от дискриминация в ЕС. Това се случило около два
часа след като казала на М. И. и И.Ф., че повече няма да работи сИ.и или той
трябва да напусне дружеството, или ще напусне тя. Изтриването на акаунта й било
резултат от предишни оплаквания, които подала срещу тормоза на работното място.
В резултат на нещата, свързани с И.Ф. и други колеги, с които се занимала,
както и поради факта, че М. И. решила да ги прикрие, ответницата била задала
официално запитване в офиса (на Н.Г.) по тази тема.
Приети по делото са препоръки към работодателя на сформирана комисия по
постъпили сигнал-оплакване от 09.05.2013г. и 31.05.2013г. на Г.А. с твърдения
за проявена спрямо нея директна и индиректна дискриминация на личностна и
полова основа, нарушение на КТ и ПВТР и проявен тормоз и войнствено отношение
от посочени в сигналите служители, като комисията е предложила на работодателя
с цел превенция на бъдещи конфликтни ситуации служителката Г. А. да бъде
преместена незабавно на друго подходящо работно място; Да се разработи и проведе
обучителна програма от отдел „Човешки ресурси” с цел разясняване и превенция на
случаите на дискриминационна нетолерантност, сексуален и др. тормоз на
работното място, в която програма да бъдат включени и обучени всички служители
от отдела, ръководен от М. И.-С.; Предложено е и налагане на дисциплинарни
наказания на трима от служителите в отдела – М.Г., И.Н.и И.Ф..
Прието по делото е и решение № 227 от 03.08.2015г. на КЗД по преписка №
245/2013г., с жалбоподател Г.А. и ответни страни „Ю.С.Ц.” ЕООД, И.Ф., М.С., М.Г.и
М.С.. С него е установено, че ответните страни, с изключение на И.Ф., не са
извършили дискриминация спрямо Г.А.. В настоящата инстанция е представено и
решение на АССГ, ІІ отделение, 29 състав по адм.д. № 9074/2015г., с което
решението на КЗД е частично отменено по жалбата на И.Ф., а в останалата част е
потвърдено.
Видно от приетата епикриза на УМБАЛСМ „Пирогов”, клиника „Токсикология”,
ищцата е постъпила на лечение в клиниката на 22.04.2013г. и е изписана на
25.04.2013г. Поставена й е диагноза: Алергия неуточнена. Дерматозис
токсоалергика гравис.
От показанията на свидетеля Д.С. се
установява, че познава страните по делото от 8 години, през 2013г. работели
заедно. Свидетелят заемал длъжност като на Г. – „инженер телекомуникации”.
Свидетелят и сега работел в компанията, но ищцата била в отпуск по майчинство,
а ответницата била уволнена. Не знаел през 2013г. да е имало напрежение между
тях, само от слухове в компанията, иначе не бил присъствал на разговори с груб
тон. Г. не била пряко подчинена на М., имало междинен ръководен кадър. В
случай, че Г. има някакво оплакване, трябвало да се обърне към прекия си
ръководител – в случая И.Ф.. Ако прекият й ръководител не си изпълни
задълженията, трябвало да се обърне към следващия в йерархията, т.е. към М.С..
Свидетелят не е чувал М.С. да страда от дискомфорт вследствие поведението на Г..
Мислел, че М. се ползвала с добър имидж като ръководител, не бил чувал
конкретни оплаквания.
Свидетелят З. Б. познавал М.С. от 2008г., когато постъпил в компанията.
Познавал и ответницата от същата компания. С ищцата контактувал всеки ден. В
периода, когато за първи път М. била в отпуск по майчинство – 2012г.,
контактувал с Г. по-често, тъй като замествал М.. Знаел за проблеми между
двете, защото бил въвлечен в комисия за отстраняване на тези проблеми. Г. имала
оплакване от професионалното отношение на М.С. към нея и от други колеги в
компанията, пак към нея. Компанията създала комисии в тричленен състав за
разглеждане на оплакванията, в които участвал свидетелят. Това започнало през
пролетта на 2013г. Оплакванията от М. били, че се държи непрофесионално и нарушава
правата на Г.. След разглеждане на оплакванията и изслушване на двете страни
комисията решила, че няма данни за нарушения. М. нямала проблеми с други
колеги, според свидетеля като ръководител се справяла на високо ниво с
ежедневните си задължения. Проблемите, които Г. съобщила, се отразили негативно
на цялата организация. За М. възникнали здравословни проблеми, излизане в
болнични и свидетелят я замествал. Г.
изразила оплакванията си в писмена форма до ръководството на компанията. Редът
за оплаквания бил първо да се отнесе до прекия ръководител, към ръководителя на
отдел и към ръководството на компанията, чрез електронно съобщение или в писмен
вид. Свидетелят нямал впечатления Г. да е използвала груб език, но по време на
проверката имало докладвани груби изрази, за които и двете страни нямали
доказателства. М.С. имала положителен и висок авторитет пред служителите, била
ценен кадър в компанията. Нейният имидж бил добър и се очаквало да се завърне.
Свидетелят С.С., съпруг на ищцата установява, че познава Г. от 2008г., били
колеги в компанията, където свидетелят работел в периода 2008 – 2010г. Знаел за
проблемите между съпругата му и ответницата, те били свързани с това, че Г.
постоянно се оплаквала от отношението на хората към нея, постоянно се опитвала
да злепостави по някакъв начин колегите във фирмата, така че да се съобразяват
с всяко едно нейно искане. През м. април
2013г. ищцата се върнала на работа след отпуск по майчинство, и започнали
постоянни оплаквания от страна на Г., които довели до постоянен тормоз спрямо
съпругата му. Била доста изнервена, не очаквала такова отношение. Работела
денонощно. Имало случаи, при които като се върне от работа първото нещо, което
му споделяла било във връзка с работата й. Нямали време да говорят за детето,
за каквито и да било битови проблеми вкъщи. Откакто започнали оплакванията, М.
се опитвала да помогне по всякакъв начин, така че да се стигне до разбиране
между двете. Г. имала постоянни оплаквания – каква е температурата в стаята,
какво е осветлението. Съпругата му влязла в болница няколко седмици след
връщането й на работа, диагнозата не била установена, но лекарите казали, че се
дължи на стрес. За М. отношението към нея било шок, постоянен стрес, на който
била подложена. Съпругата му работела денонощно. Не знаел да е имало други
причини за това състояние на М..
Свидетелят М.Г.установява, че познава ищцата от предишната им работа в
„Юнифай” в периода август 2011 – юни 2015г., в този период свидетелят работел в
компанията първоначално като директор „Организация”, а от лятото на 2013г. до
напускането му бил управител на компанията. Познавал и ответницата от
съвместната им работа в същата фирма, запознал се с нея през пролетта на 2013г.
Г. правила оплаквания, имало две официални оплаквания – първото в началото на
м. май, а второто в края на м. август 2013г., които оплаквания били представени
и заведени в ръководството на компанията. Доколкото си спомнял, първото
оплакване било за някакъв вид тормоз от М. и от други лица, както и за това, че
М. не предоставя възможност оплакванията на Г. да бъдат предоставени на горните
нива. Имало оплакване за това, че М. е изтрила вътрешен акаунт. Мислел, че
оплакването срещу М. било за подбуждане на тормоз от други служители към Г.,
невземането на мерки за предотвратяване разпространението на порнографски
материали в офиса и за подбуждане към дискриминация. Освен тези официални
оплаквания имало множество имейли към служители и мениджъри в компанията, както
и към партньори на фирмата извън България, обвинявайки М. в гореспоменатото.
Мислел, че имало оплаквания за нарушаване на законодателството, но не можел да
каже дали било конкретно срещу М.. Имало оплакване за дискриминация, че М.
неравноправно третира Г. спрямо останалите във връзка с предоставяне на
обучения на служителите. По повод двете официални оплаквания били съставени
комисии и не били намерени нарушения от страна на М.. Свидетелят се запознал с Г.,
след като М. я довела в офиса след възникнал спор между Г. и прекия й
ръководител И.Ф.. В този разговор свидетелят съвместно с М. предложил на Г. да
направят съвместна среща с г-н Фончев, на което Г. отговорила, че единственото
предложение е уволнението на г-н Фончев. След този случай започнали
оплакванията срещу М.. Свидетелят забелязал несигурност у М. при вземането на
решения. Тази несигурност била свързана с налагането на елементарни оперативни
правила и комуникация в екипа, появила се след оплакванията на Г.. Едно от
оплакванията на последната било, че графиците на екипите се правят по време,
когато Г. не е в офиса, а според свидетеля това били фиксирани срещи за дълъг
период от време, т.е. предварително се знаели датите, на които ще бъдат. М. се
консултирала почти ежедневно за всяка комуникация с екипа. Свидетелят бил
запознат със смяната на работното място на Г.. М. заедно с прекия ръководител
на Г. трябвало да приведат в изпълнение решението на управата. М. била много
по-стресирана, отколкото я познавал свидетелят. Това се дължало на факта, че
имало имейли до техни партньори в Щатите, за което тя била уведомена, поради
което тези партньори и ръководители в САЩ започнали да поставят под съмнение
нейните ръководни качества и доверието към нея като ръководител на екипа, който
предоставя тази услуга. Другото отражение било локално, в софийския офис,
където се забелязвало разпространение на слухове и злепоставяне на М..
Неколкократно до тях достигала информация за разговори на Г. с нейни колеги, в
които те бивали подбуждани чрез разпит за тяхно недоволство към М. като ръководител.
Екипите, с които М. работела по времето, докато свидетелят бил в компанията,
били едни от екипите с най-високи резултати за този офис. Преди случилото се с Г.
свидетелят получавал искания от техни партньори за конкретен ангажимент от М.
или специалисти в нейния екип в различни проекти. Ако има оплакване от някой
служител в компанията, той трябвало да се обърне към прекия си ръководител. Ако
не се извърши нищо от прекия ръководител, служителят трябвало да се обърне към
следващия в йерархията. През октомври 2013г. М. била освободена, имало
дисциплинарно производство. Свидетелят не се усъмнил в М. като ръководител,
защото това бил единственият случай, в който имало оплаквания.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК: Не кредитира като цяло
показанията на св. Спасов като пристрастни и дадени в услуга на ищцата.
Показанията на този свидетел не кореспондират и с представената по делото
епикриза, в която като причина за обрива на ищцата е посочена неуточнена
алергия, а не стрес. От показанията му не става ясно и каква е връзката между
поведението на ответницата и соченото от свидетеля, че М. работела денонощно;
Не кредитира като цяло и показанията на св. Г.. Същият е заявил пред съда, че
няма дела със страните, а на съда е служебно известно, че същият е предявил иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Г.А. за неимуществени вреди, по който е
образувано гр.д. № 9694 по описа за 2014г. на СРС, 25 състав. Поради
затаяването на това обстоятелство при разпита му пред съда съдът приема, че
показанията на този свидетел са заинтересовани и могат да се ценят само в
частта, в която кореспондират с останалите
събрани доказателства; Показанията на св. Б. кредитира като цяло, с изключение
на соченото от този свидетел, че „за М. възникнали здравословни проблеми и
излизане в болнични”. В тази част показанията са неконкретизирани – кога и по
какви причини е излизала ищцата в болнични, и каква е връзката между тези здравословни
проблеми и поведението на ответницата.
От правна страна: Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната
отговорност са: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда
и причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД презумпция. Предпоставките следва да са налице кумулативно.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г., ІV ГО, решение № 12/06.02.2013г.
по гр.д. № 449/2012г., ІІІ ГО, решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014г.,
ІV ГО и др., за да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по
някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и
да не покрива състава на чл. 146 или 147 НК), респ. за да съставлява противоправно
деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо
лице. Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице;
разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за
него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на
приписаното му престъпление. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира
правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или
устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се
увреди доброто име на другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на
мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена
личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта
и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или
се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този
пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са
разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност -
такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат
проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване
на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида). Наличието на
клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни
обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка
на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната
действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно
значение само ако те са обективно позорни.
В случая от събраните по делото писмени доказателства и кредитирани
свидетелски показания се установява, че ответницата е извършила част от
деянията, за които се твърди да са противоправни – заявила пред ищцата, че или И.Ф.
следва да напусне, или тя (ответницата), подала две писмени оплаквания до
работодателя и на 02.08.2013г. изпратила електронно писмо до партньори на фирмата
в САЩ. При подаване на оплакванията до работодателя установеният в дружеството
йерархичен ред не е бил нарушен, доколкото оплакванията са били срещу прекия
ръководител на ответницатна И.Ф. и срещу следващия в йерархията – ищцата, а и
по мнение на настоящия състав неспазването на такъв йерархичен ред не
съставлява противоправо поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Не може да се счете
за противоправно и изказването на ответницата във връзка с прекия й ръководител
И.Ф.. Ищцата не е представила като доказателства по делото писмените
оплаквания, постъпили в ръководството на дружеството. Според кредитираните свидетелски показания (св. Б.), оплакванията
срещу ищцата били, че се държи непрофесионално и нарушава правата на Г.. Доколкото
показанията на св. Г. кореспондират с изложеното в жалбата на ответницата до
КЗД съдът приема, че оплакванията срещу ищцата са били за тормоз и
дискриминация, като същата проявила бездействие и не обръщала внимание на
поставените от ответницата проблеми, както и че планирала екипните срещи в дни,
когато ответницата не е на работа. В електронното писмо от 02.08.2013г. до
т.нар. партньори в САЩ по отношение на ищцата е посочено, че същата решила да
прикрие И.Ф. и други колеги, за които ответницата е твърдяла да са я
дискриминирали. Твърдение, че ищцата е изтрила акаунта на ответницата не се
съдържат в този имейл. Недоказани по делото са останалите твърдения на ищцата –
не се установява грубо и унизително отношение на ответницата към ищцата, не се
установяват твърденията за оплакване пред работодателя с твърдения, че ищцата е
изпратила заплашителен имейл на 29.04.2013г. във връзка с установения в
дружеството йерархичен ред на подаване на оплаквания, не се установява
изпращане от ответницата на 12.06.2013г. на имейли на директор „Организация” и
мениджър „Човешки ресурси” в дружеството със соченото съдържание.
Установените по делото изказвания на ответницата по отношение на ищцата не съставляват
обида, тъй като в тях не се съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи,
съдържащи унизителни съждения за качествата на ищцата. Не съставлява обида,
нито клевета и изявлението на ответницата след срещата с ищцата, че на работа
ще остане или И.Ф., или ответницата. Само по себе си подаването на оплаквания
до работодателя не е противоправно поведение, стига в същите да не се съдържат
обидни или клеветнически твърдения. Съдът намира, че доказаните по делото изказвания
на ответницата за осъществяван от ищцата тормоз и дискриминация спрямо
ответницата като не предприемала действия за отнасяне на оплакванията й пред
ръководството не са такива сочещи конкретни опозоряващи ищцата факти, а
субективна интерпретация на факти, негативни оценки на поведението на ищцата.
Поради това без значение е обстоятелството, че същите не са верни, а
поведението на ответницата във връзка с тези изказвания не е противоправно.
Установените изказвания на ответницата, че ищцата прикривала И.Ф. и други
колеги, които осъществявали дискриминация спрямо ответницата, както и че
планирала екипните срещи в дни, когато ответницата не е на работа, съдът
приема, че съставляват клеветнически твърдения
на ответницата, които са обективно позорни и неверни. От събраните по
делото доказателства обаче не се установява ищцата да е претърпяла в резултат
това поведение твърдените неимуществени вреди. Не се установява в пряка
причинна връзка с тези изказвания на ответницата да е увреден авторитета на
ищцата на работното място - пред колегите й в дружеството и пред партньорите на
дружеството. Данни в тази насока се съдържат само в показанията на св. Г., (и
то общи и неконкретизирани), които съдът не кредитира по посочените по-горе
съображения. Обратно – от останалите свидетелски показания се установи, че
ищцата продължава да се ползва с висок авторитет пред служителите, имиджът й е
добър, смятана е за ценен кадър в компанията и се очаква да се завърне след
втория й отпуск по майчинство – така показанията на св. Б., в този смисъл и показанията на св.С..
Не се установяват и твърденията в пряка причинна връзка от поведението на
ответницата да са се влошили отношенията в семейството на ищцата, да не можела
да спи, да е страдала от главоболие и болки в очите, да е била постоянно
потисната и уморена, което състояние да е продължило и след уволнението на
ответницата през м. 10.2013г. и да продължава и към завеждане на исковата молба
в съда на 07.02.2014г. Основателен е и доводът в жалбата, че само въз основа на
приетата епикриза и показанията на св. Спасов не може да се направи извод, че
претърпените от ищцата болки и страдания в края на м. април 2013г. от масивен
сърбящ обрив по тялото (като причина за който в епикризата е посочена
неуточнена алергия) са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
ответницата.
По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният иск е недоказан и
като такъв – неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
атакуваната част и вместо това постановено друго, с което искът се отхвърли
изцяло. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е
осъдена да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 536.90 лв., а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответницата разноски за първата инстанция в размер на още 445 лв.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция
се следват на въззивницата. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, същата
претендира разноски само за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
което е заплатено, видно от приложения договор за правна защита и съдействие.
Съобразно обжалваемия интерес от 3 000 лв., минималното възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 440 лв. Предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото пред настоящата инстанция, съдът намира
възражението за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно,
като възнаграждението следва да бъде намалено на 450 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 15969 от 13.10.2016г.,
постановено по гр.д. № 6478/2014г. на Софийски районен съд, 45 състав в обжалваната част, с която Г.С.А., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на М.В.С., ЕГН **********, на основание чл. 52 ЗЗД вр.чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия на ответницата,
извършени на 08.04.2013г., 09.05.2013г., 12.06.2013г., 24.07.2013г.,
02.08.2013г. и 21.08.2013г., които вреди
се изразяват в претърпени болки и страдания от предизвикан обрив по
тялото и крайниците на ищцата, както и в морални страдания, изразяващи се в
увреждане на авторитета на ищцата на работното място, злепоставяне пред
колегите и клиентите на „Ю.С.Ц.” ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 07.02.2014г. до
окончателното й изплащане, както и в
частта, с която Г.С.А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на М.В.С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 536.90 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.С., ЕГН **********, срещу Г.С.А., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата до размер от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на действия на ответницата от
08.04.2013г., 09.05.2013г., 12.06.2013г., 24.07.2013г., 02.08.2013г. и
21.08.2013г., вредите изразяващи се в претърпени болки и страдания от
предизвикан обрив по тялото и крайниците и в увреждане на авторитета на ищцата
на работното място, злепоставяне пред колегите и клиентите на „Ю.С.Ц.” ЕООД,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Г.С.А., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата от още 445 лв. (четиристотин четиридесет и
пет лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство, и
сумата 450 лв. (четиристотин и
петдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 6478/2014г. на
Софийски районен съд, 45 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.