Присъда по дело №848/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3
Дата: 26 януари 2022 г.
Съдия: Моника Христова
Дело: 20211200600848
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Благоевград, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев

Моника Христова
при участието на секретаря Здравка Янева
и прокурора Ст. Й. Ар.
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600848 по описа за 2021 година
На основание чл. 336, ал.1, т. 1, вр. с чл. 334, т.2 от НПК, въззивният съд


ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 905598 от 05.10.2021г., постановена по н.о.х.д. №
536/2021г. по описа на Районен съд - Благоевград, в частта, с която
подсъдимата СН. В. С., ЕГН: **********, е призната за ВИНОВНА в
престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. чЛ. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е ОПРАВДАНА по
първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата СН. В. С., ЕГН **********, родена на 08.03.1983г.
в гр. Банско, българка, българска гражданка, без образование, омъжена,
осъждана, живуща в гр. Симитли, ул. „Т.м.“ № 7, за ВИНОВНА в това, че в
периода от около 14:30 часа на 07.08.2019г. до около 14:30 часа на
23.06.2020г в гр. Благоевград, в немаловажен случай, в условията на
продължавано престъпление, с две деяния, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината е отнела чужди движими вещи, на обща стойност
1292,55 лева /хиляда двеста деветдесет и два лева и 0,55/, собственост на
Ю.С.Ч. и В.С.Д., от владението на Ю.С.Ч. и И.Д.А., без тяхно съгласие и с
1
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършено
повторно, след като С. е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление – с присъда № 4735 от 13.06.2013г., постановена по НОХД №
999/2013г. по описа на Районен съд Благоевград, влязла в сила на 29.06.2013г.
за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26,
ал. 1 НК, като с Определение № 7244/01.10.2013г. по ЧНД № 1316/2013г. по
описа на РС-Благоевград, в сила от 17.10.2013г. на С. е определено едно общо
най-тежко наказание, между наказанията, наложени й по НОХД №
1533/2012г., по описа на РС гр. Петрич и НОХД № 999/2013г. по описа на
Районен съд Благоевград, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години, както следва:
1. На 07.08.2019г., около 14:30 часа в гр. Благоевград, в района на автогарата
е отнела чужди движими вещи - един брой черен кожен портфейл на
стойност 5 лева, с намираща се в него сума от 603, 55 лева / шестстотин и три
лева и 0,55/, собственост и от владението на Ю.С.Ч., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои;
2. На 23.06.2020г., около 14:30 часа в гр. Благоевград, от сервиз за ремонт на
мобилни устройства „ЛЕО 7“, находящ се на ул. „Ц.Ц.“ № 1 е отнела чужда
движима вещ- мобилен телефон марка и модел „Айфон 7“, с ИМЕЙ ..., на
стойност 684 /шестстотин осемдесет и четири/ лева, собственост на В.С.Д., от
владението на И.Д.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.7, във връзка с чл. 194,
ал.1 от НК, чл. 58а, ал.1 от НК, я ОСЪЖДА да изтърпи наказание Лишаване
от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл. 57, ал.3, във вр.
с ал.1, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
ИЗМЕНЯ Присъда № 905598 от 05.10.2021г., постановена по н.о.х.д. №
536/2021г. по описа на Районен съд - Благоевград, в частта, с която на
основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил общо най-тежко наказание
между така наложеното и наказанието, наложено по НОХД № 1517/2020г. по
описа на РС Благоевград, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6/ шест/
месеца, като вместо това постановява:
На основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-
тежко наказание между наложеното с настоящата присъда и наказанието,
наложено по НОХД № 1517/2020 г. по описа на РС Благоевград, а именно –
„Лишаване от свобода“ за срок 8 /осем/ месеца.
Потвърждава присъда в останалата ù част.
Присъдата може да се обжалва в 15 дневен срок от днес пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 3 от 26.01.2022 г., постановена по ВНОХД №
848/2021 г. по описа на Окръжен съд Б.
Производството пред Окръжен съд Б. е образувано по протест на Д. Б.,
прокурор при РП Б., срещу присъда № 905598 от 05.10.2021г., постановена по
НОХД № 536/2021г. по описа на Районен съд Б.
С обжалваната присъда подсъдимата СН. В. С. е призната за виновна в
това, че в периода от около 14:30 часа на 07.08.20.г. до около 14:30 часа на
23.06.20.г в гр. Б. в немаловажен случай, в условията на продължавано
престъпление, с две деяния, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината е отнела чужди движими вещи, на обща стойност 1292,55 лева
/хиляда двеста деветдесет и два лева и 0,55 ст./, собственост на Ю.С.Ч. и
В.С.Д., от владението на Ю.С.Ч. и И.Д.А., без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършено повторно, след
като С. е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление –
с присъда № 4735 от 13.06.20.г., постановена по НОХД № 999/20.. по описа на
Районен съд Б., влязла в сила на 29.06.20.г. за извършено престъпление по чл.
194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, като с определение №
7244/01.10.20.г. по ЧНД №1316/20.г. по описа на РС Б., в сила от 17.10.2013г.
на С. е определено едно общо най-тежко наказание между наказанията,
наложени ù по НОХД № 1533/20.г., по описа на РС П. и НОХД № 999/20.. по
описа на РС Б., а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години, както следва:
1. На 07.08.2019г., около 14:30 часа в гр. Б., в района на автогарата, е отнела
чужди движими вещи - един брой черен кожен портфейл на стойност 5 лева, с
намираща се в него сума от 603,55 лева /шестстотин и три лева и 0,55/,
собственост на Ю.С.Ч., от неговото владение, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои;
2. На 23.06.2020г., около 14:30 часа в гр. Б., от сервиз за ремонт на мобилни
устройства „Л. 7“, находящ се на ул. „Ц.Ц.“ №1, е отнела чужда движима вещ
- мобилен телефон марка и модел „А. 7“, с ИМЕЙ ..., на стойност 684
/шестстотин осемдесет и четири/ лева, собственост на В.С.Д., от владението
на И.Д.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатата вещ е върната – престъпление по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.
1, т.7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
заради което и на основание същия законов текст във връзка с чл.58а, ал.1 от
НК ù е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца,
което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдана по
първоначално повдигнатото обвинение по чл.195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК РС е определил общо най-тежко
наказание между така наложеното и наказанието, наложено по НОХД №
1517/20. г. по описа на РС Б., а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6
1
/шест/ месеца, като на основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал изцяло
изтърпяното наказание, наложено по НОХД № 1517/20. г. по описа на
Районен съд – Б. в размер на 6 месеца на „Лишаване на свобода“.
Недоволен от така постановената присъда, прокурорът твърди, че
атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при
нарушение на материалния закон. Посочва още, че в чл. 197 от НК не е
предвиден привилегирован състав за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 , вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК, в извършването на което подсъдимата е предадена на съд.
Твърди се, че неправилно РС при определяне на общо най-тежко наказание се
е позовал на разпоредбата на чл. 23 НК, а не на приложимата в случая – чл. 25
НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатото
обвинение, като ù бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на
8 /осем/ месеца при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.3, вр. с
ал.1, т. 2 ЗИНС. На основание чл. 25 от НК се иска определяне на общо най-
тежко наказание измежду наказанието, наложено по настоящото дело, и
наказанието, наложено по НОХД 1517/20.г. по описа на РС Б.
По делото е постъпило писмено възражение от защитника на
подсъдимата – адв. Р., в което се изразява становище по неоснователността на
протеста. Направено е възражение за липса на доказателства, установяващи
безспорно конкретния размер на отнетата сума. Защитникът развива и
съображения относно значително по-ниската степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с обикновените случаи, както и за наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Твърди, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа
подадения протест на посочените в него съображения. Иска отмяна на
присъда и постановяване на нова, съгласно протеста.
Защитникът счита обжалваната присъда за справедлива, правилнa и
законосъобразна. Посочва, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като деянието на подсъдимата е маловажно и е налице
хипотезата на чл. 194, ал.3 от НК, като представя съдебна практика в тази
връзка.
Подсъдимата се явява лично в съдебното заседание, като изразява
съжаление за стореното.
В последната си дума подсъдимата поддържа казаното от защитника си.
Настоящият състав, след като се запозна с изложеното в протеста,
становищата на страните и събраните в хода на ДП доказателства, както и
след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън
основанията посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и
314,ал.1 от НПК, намира от следното:
Обжалваната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства и способи за доказване. Първата инстанция е
провела съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК при спазване на
2
законовите изисквания на Глава 27 НПК – подсъдимата и защитникът ù са
изразили изричното си искане делото да се разгледа по този ред, съдът
подробно е разяснил на подсъдимата правата ù по чл. 371 НПК, различните
хипотези на съкратеното съдебно следствие и последиците от тези различни
хипотези. Подсъдимата ясно и недвусмислено е заявила, че разбира
разясненото и че желае да признае всички факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не бъдат
събирани доказателства за тези факти. РС правилно е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал. Изложеното обуславя
извод за липса на допуснати процесуални нарушения при провеждане на
диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. В този
смисъл РС Благоевград обосновано и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата СН. В. С., ЕГН **********, е родена на 08.03.1983г. в
гр.Б., българка, българска гражданка, без образование, омъжена, осъждана,
живуща в гр.С., ул. „Т.м.“ № 7,.
Подсъдимата С. е осъждана, както следва:
1. С присъда № 1708/07.04.20. г., постановена по НОХД № 804/20. г. по
описа на РС Б., влязла в сила на 23.04.20. г., за извършено на 15.05.2004г.
престъпление по чл.194 ал.1 от НК, й е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от три години, като за това престъпление същата е
реабилитирана по право на основание чл.86 ал.1, т.1 от НК;
2. С протоколно определение № 44 от 17.01.20. г. по НОХД № 1533/20. г.
по описа на Районен съд П., влязло в сила на 17.01.20.г., за извършено
престъпление на 24.09.2011 г. по чл.215, ал.1, пр.2 от НК й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването
на което е отложено за изпитателен срок от три години;
3. С присъда № 4735 от 13.06.20.г.по НОХД № 999/20.г. по описа на
Районен съд Б., влязла в сила на 29.06.20.г., за извършено в периода от
29.12.2011 г. до 05.01.2012 г. престъпление по чл.194, ал.1, във вр. чл. 20,
ал. 2, във вр. чл. 26, ал.1 от НК й е наложено наказание „Пробация“,
включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца;
4. С определение № 7244/01.10.20.г. по ЧНД № 1316/20.г. по описа на
Районен съд - Б., в сила от 17.10.2013г., на С. е определено едно общо
най-тежко наказание, между наказанията, наложени й по НОХД №
1533/20.г., по описа на Районен съд - П. и НОХД № 999/20.г. по описа на
Районен съд - Б., а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК
с изпитателен срок от три години;
5. С протоколно определение № 9080. от 16.10.20. г.по НОХД № 1517/20.
г. по описа на РС Б., влязло в сила на 16.10.2020 г., за престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК,
3
извършено на 31.08.2020 г., й е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, което същата е изтърпяла ефективно
при общ режим на изтърпяване за времето от 24.09.2020 г. до 23.03.20. г.
Свидетелят Ю. Ч. бил пенсионер и получавал лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 570,25 лева и добавки 33,30 лева или
общо 603, 55 лева. На 07.08.2019г., свидетелят Ч. напуснал дома си в гр. С. и
се отправил към гр. Б., до където се придвижил с автобус, за да вземе
пенсията си от банка ДСК. След като получил сумата от 603,55 лева, Ч.
прибрал същата в носения от него черен кожен портфейл на стойност 5 лева,
който поставил във външния джоб на ризата, с която бил облечен и се
отправил към автогарата в гр. Б., от където с автобус възнамерявал да се
прибере обратно в гр. С.. Около 14.30 часа на 07.08.2019г. свидетелят Ч. се
намирал в района на автогарата в гр. Б., като по това време там била и
подсъдимата С., заедно с приятеля си свидетеля С. Р.. Подсъдимата С. се
приближила до Ч. с когото до момента не се познавали, и възприела
намиращия се във външния джоб на ризата му портфейл, с пари. Тъй като
имала нужда от парични средства, подсъдимата решила да се снабди с такива
противозаконно, като отнеме портфейла с пари от владението на пострадалия.
В изпълнение на това свое решение, подсъдимата С. казала на Ч. да я
последва, като отиде с нея до разположена в района на автогарата в гр. Б.,
барака, за да се усамотят. Пострадалият Ч. се съгласил и я последвал. Когато
двамата били сами и се намирали в района на автогарата в гр. Б., около 14:30
часа на 07.08.2019г. подсъдимата отнела черния кожен портфейл на стойност
5 лева, с намираща се в него сума от 603, 55 лева / шестстотин и три лева и
0,55/, собственост на Ю.С.Ч. от владението му, като бръкнала в джоба на
ризата на пострадалия, от където взела портфейла с парите, след което
започнала да бяга, като свидетелят Р., който се намирал в близост, я
последвал. Пострадалият Чачев започнал да вика за помощ и да тича след
подсъдимата.
По това време в района на автогарата била и свид. С. Р., която се
намирала в родствена връзка по съребрена линия /братовчедка/ с подс. С. и
която възприела как подсъдимата бяга, следвана от свидетеля Р. и
пострадалия Ч. Свидетелката Р. извикала на подсъдимата да спре, но тя не я
послушала и заедно със свидетеля Р. се качила в таксиметров автомобил, с
който се насочили към центъра на града. Свидетелката Р. провела разговор с
пострадалия Чачев, който я уведомил за извършената кражба, като от
мобилен номер 08. свидетелката Р. подала сигнал на телефон 112, като на
място пристигнал патрул на Първо РУ гр. Б. в състав свидетелите И. Д. и Н. К.
Служителите на МВР установили пострадалия Ч., който им обяснил за
случилото се. Незабавно били предприети оперативно-издирвателни
мероприятия за установяване и задържане на С..
Междувременно подсъдимата С. и свидетеля Р. пристигнали в
централната част на гр. Б., като подсъдимата заплатила за таксиметровата
услуга. Свидетелят Р. забелязал, че подсъдимата държи много пари в себе си.
С. дала на Р. сумата от 355 лева, за да ги пази, като не му казала от къде
разполага с тези пари. След това двамата, отново с такси, се отправили към
4
ромската махала в гр. Б., а по-късно се прибрали в гр. С., с таксиметров
автомобил, като всички таксиметрови услуги били заплащани от
подсъдимата.
По-късно същия ден – 07.08.2019г. обвиняемата С. разбрала, че е
издирвана от органите на МВР, във връзка с извършената кражба, поради
което доброволно се явила в сградата на участък С., след което била доведена
в сградата на Първо РУ - Б.
С Протокол за доброволно предаване от 07.08.20.г. подсъдимата С.
предала част от сумата, предмет на престъпление, а именно сумата от общо
131,48 лева, в банкноти и монети с различна номинална стойност.
На следващият ден - 08.08.2019г. полицейските служители от участък
С., при Второ РУ Б. – М. и Р. извършвали обход в централната градска част в
гр. С., при който установили свидетеля Р., който им заявил, че в себе си
държи сумата от 355 лева, която му е дадена от подсъдимата С..
Полицейските служители уведомили колегите си от Първо РУ - Б., които се
отзовали на място и довели Р. в сградата на полицейското управление в Б.,
където с протокол за доброволно предаване Р. предал парите, които
подсъдимата му била дала предишния ден, а именно общо 355 лева, в
банкноти с номинал от 20 лева, 10 лева и 5 лева. Като дал обяснения, че са му
дадени от подсъдимата, която му ги мушнала в джоба, като възлизащата сума
общо в размер на 486,48 лева били върнати на пострадалия Ч. с разписка от
страна на разследващия делото орган.
Свидетелят И.Д.А. стопанисвал сервиз за ремонт на мобилни
устройства „Л. 7“, находящ се в гр. Б. на ул. „Ц.Ц.“ № 1. В обекта била
изградена система за видео наблюдение, като отразеното на записа време се
отклонявало с четири часа от реалното. В.С.Д. притежавал мобилен телефон
марка и модел „А. 7“, с ИМЕЙ ..., на стойност 6. /шестстотин осемдесет и
четири/ лева, с който на 23.06.2020г. посетил горепосочения сервиз за ремонт
на мобилни устройства на свидетеля Ангелов, където оставил два телефона,
единият от който телефон марка и модел „А. 7“, с ИМЕЙ ... за ремонт –
смяна на батерия.
На 23.06.2020г. около 14.00 часа свид. А. се намирал сам в сервиза, като
ремонтирал мобилния телефон „А. 7“, с ИМЕЙ ..., собственост на свид. Д.,
като бил поставил телефона върху бюрото. На същото място, но разглобен се
намирал и другия, оставен от свид. Д. телефон. През това време вратата на
сервиза била отворена. Около 14,30 часа свид. А. посетил за кратко
санитарното помещение в обекта, като вратата на сервиза останала в отворено
положение. По това време, около 14:30 часа на 23.06.2020г. подс. С. минавала
покрай сервиза за ремонт на мобилни устройства „Л. 7“, когато забелязала, че
вратата е отворена, а вътре няма никой. Тъй като се нуждаела от парични
средства, обвиняемата решила да извърши кражба на чужда движима вещ,
като в изпълнение на това свое намерение, влязла във вътрешността на
обекта, от където отнела мобилен телефон марка и модел „А. 7“, с ИМЕЙ ...,
на стойност 684 /шестстотин осемдесет и четири/ лева, собственост на В.С.Д.,
от владението на И.Д.А., след което напуснала обекта. Тези нейни действия
5
били заснети на камерите за видео-наблюдение. След като излязъл от
санитарното помещение, свид.А. установил липсата на мобилния телефон,
поради което прегледал записите от камерите за видео-наблюдение, за
времето през което отсъствал, и възприел действията на С..
След като отнела телефона, подсъд. С. установила, че не може да го
ползва, тъй като устройството е заключено, поради което посетила сергия за
мобилни аксесоари, разположена в гр. Благоевград, ул.„Т. А.“, в близост до
сградата на съда, стопанисвана от свид. А. Д., който извършвал и ремонт на
мобилни устройства. Подсъдимата заявила на свид. Д., че е забравила
паролата за телефона си, поради което желае да бъде разкодиран. Свид. Д. я
уведомил за цената на услугата и за това, че телефонът ще бъде готов след
два дни. Подс. С. се съгласила, оставила телефона за разкодиране и заявила,
че ще дойде след два дни, за да го вземе, след което си тръгнала.
Междувременно, свид. А., след като прегледал записите от камерите в
сервиза, посетил сградата на Първо РУ - Б., където депозирал жалба за случая
и предал, с Протокол за доброволно предаване от 23.06.2020 г. записите от
камерите за видео-наблюдение в обекта, които били обект на анализ от
служителите на МВР. От страна на полицейски служители от Първо РУ - Б.
били предприети незабавни оперативно-издирвателни мероприятия за
установяване на извършителя на престъплението, в рамките на които, на
23.06.2020г., около 16:50 часа, подсъд.С. била установена от служителите С.
Ч. и И. Н. в района на гарата в гр.Б. Пред служителите на МВР, С. признала,
че е отнела мобилния телефон от сервиза за ремонт на мобилни устройства
„Л. 7“, след което го е оставила за ремонт, като посочила, че впоследствие
възнамерявала да се разпореди с вещта. С. завела служителите на реда до
сергията на свид. Д., където била оставила телефона по-рано същия ден, като
на място полицейските служители установили свид. А. Д., който потвърдил
горепосоченото. С протокол за доброволно предаване свид. А. Д. предал на
свид. Ч. мобилен телефон марка и модел „А. 7“, с ИМЕЙ ..., като С. била
задържана за срок до 24 часа, по реда на ЗМВР. В последствие телефонът бил
върнат на Васил Димитров от полицейски служител от Първо РУ - Б.
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза, като в заключението на вещото лице е посочено, че
стойността на един брой черен кожен портфейл възлиза на 5 лева, а на
мобилен телефон марка и модел „А. 7“, с ИМЕЙ ... - 684, 00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на доказателствата от ДП, извлечени чрез: гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите И. Д., С. Р., Ю. Ч., С. Р., В. Д., Х. П., И.
Н. А. Д., И. А., С. Ч., Й.Л. М. Б., Д. С., Н. К., И. Д., писмените доказателствени
средства – протокол за разпознаване на лица и предмети, протоколи за
доброволно предаване, заключениeто на изготвената на досъдебното
производство експертиза, както и свидетелство за съдимост, подкрепящи
признанията на подс. С. в процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, проведена в с.з.
на 05.10.2021г., които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
Съдът кредитира изцяло цитираните гласни доказателствени средства,
6
които дават пълна, логична и последователна информация относно
инкриминираните деяния и кореспондират със самопризнанието на
подсъдимата. От протоколите за разпит на тези свидетели се установяват по
категоричен начин времето и мястото на извършване на двете деяние, както и
авторството на същите. За това свидетелстват и протокола за разпознаване на
лица, видно от който свид. Ч. е посочил именно подсъдимата като лицето,
отнело притежаваната от него сума. Отнемането на мобилния телефон е
признато от подсъдимата в дадените обяснения на досъдебно производство. В
тяхна подкрепа са показанията на свид. П., свид. Ч. и свид. Н., които
посочват, че след като С. е разпозната на улицата благодарение на записите на
видеокамерите от сервиза, същата е признала за кражбата на телефона и е
отвела полицейските служители до свид. Д., при когото е оставила вещта за
ремонт. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата на досъдебно
производство, че телефонът бил изоставен, доколкото същите представляват
защитна теза и са лишени от житейска логика, предвид мястото на което се е
намирала вещта. От изготвената съдебно-счетоводна експертиза, както и от
удостоверението от НОИ, се доказва и стойността на отнетите вещи. Предвид
горното районният съд правилно е преценил доказателствената съвкупност
като еднопосочна и подкрепяща самопризнанието на подсъдимото лице.
Въз основа на горната фактическа обстановка и предвид
обстоятелството, че вещите са възстановени на пострадалите лица още в хода
на досъдебното производство, първоинстанционният съд е приел, че по
отношение на подсъдимата е доказано по категоричен начин извършването от
субективна и обективна страна на престъпление по чл. 197, т. 3 НК, вр. чл.
195, ал.1, т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
В тази връзка по отношение на правната квалификация на деянието
съдът намира протеста за основателен.
Първоинстанционният съд неправилно е преквалифицирал деянието по
привилегирования състав по чл. 197, т.3 НК. За кражби в условията на
повторност, квалифицирани по чл. 195, т. 7 НК, законодателят не е предвидил
възможност при възстановяване на вредите да бъде приложен по-леко
наказуемия състав на чл. 197 НК. Предвид това постановявайки присъдата си
РС е допуснал нарушение на материалния закон - приложил е
привилегирования състав на чл. 197, т.3 НК, въпреки че не са били налице
условия за това.
На основание чл. 336, ал.1, т.1 НПК присъдата в тази част следва да
бъде отменена и да се постанови нова, като подсъдимата бъде осъдена по
първоначално повдигнатото обвинение.
Съдът счете, че действайки по описания по-горе начин подс. С. е
осъществила обективните и субективни признаци на състав на престъпление,
наказуемо по чл. 195, ал.1, т. 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1, вр. с чл.
26, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимата на инкриминираните дата и място в
немаловажен случай, в условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал.1 НК, е отнела чужди движими вещи, на обща стойност 1292,55
7
лева /хиляда двеста деветдесет и два лева и 0,55/, собственост на Ю.С.Ч. и
В.С.Д., от владението на Ю.С.Ч. и И.Д.А., без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои. Изпълнителното деяние се изразява в
прекъсването на владението на посочените лица върху инкриминираните
вещи и установяване на свое владение върху тях с намерението за своене.
Осъщественото от подсъдимата се квалифицира като "продължавано
престъпление" по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като всяко от деянията
осъществява поотделно един състав на едно и също престъпление "кражба",
деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка, при еднородност на вината, при което всяко следващо
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Процесното деяние е извършено и при условията на
повторност по смисъла на 28, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата е отнела
вещите, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, а именно – с присъда № 4735 от 13.06.20.г., постановена по
НОХД № 999/20.г. по описа на Районен съд Б., влязла в сила на 29.06.2013г.
за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26,
ал. 1 НК, като с Определение № 7244/01.10.20.г. по ЧНД № 1316/20.г. по
описа на РС-Б., в сила от 17.10.20.г. на С. е определено едно общо най-тежко
наказание, между наказанията, наложени й по НОХД № 1533/20.г., по описа
на РС гр. П. и НОХД № 999/20.г. по описа на Районен съд Б., а именно
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на
което е отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала, че
извършва посегателство върху чуждо имущество, което не ù принадлежи, но
въпреки това го е отнела без съгласието на собственика/владелеца и с явното
намерение за своене.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитника за
приложение в настоящия случай на чл. 194, ал.3 НПК. Съгласно т. 7 от
ППВС № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., за да се определи дали кражбата
е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не само стойността на
откраднатото имущество и липсата или незначителността на вредните
последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца. В настоящия случай подсъдимата е лице с завишена обществена
опасност. Същата е осъждана за престъпления против собствеността, извън
осъждането, взето предвид за повдигане на обвинение по квалифицирания
състав по чл. 195, т. 7 от НК. Следва да се посочи и че след извършване на
процесното деяние, същата е продължила с противообществените си прояви и
извършила ново престъпление срещу собствеността, за което има влязла в
сила присъда по НОХД 1517/2020г. на РС Б. Предвид това подсъдимата е
личност, изразяваща незачитане на установения в страната ред. Отделно от
това не е налице незначителна стойност на настъпилите вредни последици.
Видно от доказателствата по делото, стойността на отнетите вещи възлиза на
1292,55 лева, което представлява двойният размер на минималната работна
заплата към датата на деянието. Действително вредите са възстановени, но не
поради волята на подсъдимата, а поради извършените действия от страна на
8
органите на МВР – част от сумата е намерена в свид. Рашков, а отнетият
телефон е открит на мястото, на което подсъдимата го е оставила за ремонт и
е предаден от свид. И. А. Предвид горното настоящата инстанция намери, че
извършеното от подсъдимата деяние не може да се квалифицира като
маловажно, поради което възражението на защитника в тази насока е
неоснователно. Не са налице и твърдените от защитника многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, за да се приложи чл. 55 от НК, предвид
съдебното минало на лицето, както и стойността на отнетите вещи.
Единствено обстоятелствата, че вещите са възстановени на пострадалите и то
не изцяло по воля на подсъдимата, както изразеното съжаление от С., не
могат да обусловят прилагането на посочената разпоредба.
Направеното от защитника възражение пред въззивната инстанция, че
липсват доказателства относно точния размер на отнетата от пострадалия
Чачев сума е недопустимо, доколкото първоинстанционното производство е
преминало по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК,
като подсъдимата е признала всички факти, описани в обвинителния акт,
включително и относно стойността на отнетите вещи. Съгласно т.8 от ТР 1 от
06.04.2009г. по т.д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС, при процедура по чл. 372,
ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК въззивният съд не може да допуска доказателства,
които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения
по обвинителния акт, както и е недопустимо въззивният съд да реши делото
на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и по отношение
размера на отнетата сума.
По индивидуализация на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК и постановяване на
присъда въз основа на самопризнанието на подсъдимата и доказателствата,
събрани в досъдебно производство, при определяне на наказанието съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 58а НК, като първо индивидуализира
същото по реда на чл. 54 НК
В този ред на мисли като отегчаващи вината обстоятелства следва да се
вземат предвид предишните осъждания на подсъдимата, извън взетото от
съда за квалифициране на настоящото деяние за извършено в условията на
повторност, както и не малката стойност на отнетото. От друга страна, като
смекчаващи вината обстоятелства настоящият състав прие затруднено
материално и семейно положение на подсъдимата, която има две деца, като в
същото време е безработна с оглед обремененото ù съдебно минало и липсата
на образование. На следващо място, прие, че С. е оказала пълно съдействието
на органите на МВР, включително доброволно се явила пред тях и предала
част от отнетата сума. Същата изразява съжаление за случилото се, признава
се за виновна и проявява желание да е трудово ангажирана. Доколкото не са
налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл. 197
9
НК, като смекчаващо обстоятелство съдът прие и факта, че в хода на
производството отнетите вещи са възстановени изцяло на пострадалите лица.
По отношение на обществената опасност на деянието съдът прие, че
същата е в пределите на характерната за коментирания вид
противообществени деяния, разгледаните деяния не разкриват специфика,
поради което се отличават с ниска степен на обществена опасност. Що се
отнася до дееца, съдът прие, че подсъдимата е със завишена степен на
обществена опасност, доколко същата е осъждана многократно, като явно
наложените ù предходни наказания не са постигнали своята цел по смисъла на
чл. 36 НК.
Предвид горното според настоящият състав е налице лек превес на
смекчаващи над отегчаващите вината обстоятелства, поради което на
подсъдимата е определено наказание в минимален размер, а именно една
година лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК, така
определеното наказание съдът намали с една трета, като постанови наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца. Както беше посочено по-
горе, са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, за да се приложи чл. 55, ал.1, т.1 НК, който се явява по-
благоприятен по см. на чл. 58, ал. 4 НК. Така определеното наказание се явява
съответно на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на
дееца, а също така е от естество да постигне целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 НК. Не са налице предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК
за прилагане института на условно осъждане, доколкото подсъдимата е
осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съдът
определи наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на
основание чл. 57, ал. 3, вр. с чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, доколкото предвид
личността на подсъдимата обществената ù опасност не е до тогава степен
висока, че да препятства прилагането на нормата на чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че деянието, разгледано в
настоящото производство, и деянието, за което подсъдимата е осъдена по
НОХД № 1517/20.г. по описа на РС Б., са осъществени в условията на
съвкупност и за тях следва да се определи едно общо най-тежко наказание.
Съдът отчете факта, че в присъдата неправилно е посочено, че по отношение
на съвкупността намира приложение чл. 23 НК. Това обаче не води до отмяна
на присъдата в тази ù част, доколкото видно от мотивите и факта, че съдът е
приложил правилно чл. 25, ал.2 от НК, става дума за допусната техническа
грешка при цифровото изписване на приложимата правна норма. Отмяната на
присъдата в частта относно наказание и определянето на ново такова, налага
изменение в частта, с която на подсъдимата е определено общо най-тежко
наказание. В съответствие с чл. 25, ал.1 от НК и съобразявайки увеличеното
по размер наказание на подсъдимата, като общо наказание за посочените
престъпление настоящият състав определи наказание лишаване от свобода за
срок от 8 /осем/ месеца, което е по-тежкото измежду двете отделни наказания
лишаване от свобода. Правилно първа инстанция от общото най-тежко
наказание е приспаднала изтърпяното вече лишаване от свобода, наложено с
присъда по НОХД № 1517/20.г. по описа на РС Б., поради което присъдата в
10
тази част следва да се потвърди.
Съблюдавайки нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатата за виновна С. да заплати сторените по делото
разноски в посочения размер.
По изложените съображения съдът постанови новата присъда.

Председател:__________________

Членове:1. _________________

2. _________________


11
Съобщи за изтекли лични данни