№ 11161
гр. София, 17.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110159891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК
С разпореждане от 02.12.2021 г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна,
поради което на ищеца „...... ЕООД са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението
да уточни началната дата на всяка една от отделните претенции за лихва, както и да внесе по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 789,31 лв., за което да
представи доказателства по делото. Напомнено е, че при неизпълнение на указанията,
исковата молба ще бъде върната.
С молба с вх. № 105725/10.12.2021 г. ищецът „...... ЕООД, чрез адв. В.Т., е заявил, че
дружеството не разполага с парични средства, тъй като не осъществява търговска дейност и
няма приходи, поради което прави искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на
същото от заплащане на такси и разноски в производството.
Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, намира, че искането по реда на чл. 83, ал. 2
ГПК е неоснователно.
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил правна възможност за
освобождаване от заплащане на държавни такси на физически, но не и на юридически лица.
Относно възможността за освобождаване на юридическо лице от задължението за внасяне на
държавна такса, съответно по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, има трайно установена,
безпротиворечива практика на ВКС - вж. Определение № 78/31.01.13 г. по ч. т. д. № 595/12
г. на II т. о., Определение № 755/14.11.2013 г. по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о.,
Определение № 581/13.09.13 г. по ч. т. д. № 2906/13 г. на I т. о., Определение № 651/12.11.15
г. по ч. т. д. № 3157/15 г. на II т. о., Определение № 276/24.06.2016 г. по ч. т. д. № 1365/16 г.
на I т. о. и пр. Цялата практика е в смисъл, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален
характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие /а не
обратното - ограничаваща този достъп/. Приложима е само по отношение на физическите
лица, за които е удостоверено по реда на чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК, с оглед тяхната възраст,
семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, имущество и доходи, вкл. на
членовете на семейството им, че нямат достатъчно средства да заплатят дължимите от тях
такси и разноски. В случая, законовият текст на чл. 83, ал. 2 ГПК не противоречи на чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, вр.
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България /КРБ/. Както е прието с определение №
707/24.11.2017 г. по ч. т. д. № 2792/2017 г., II т. о. на ВКС „гарантираното в разпоредбите на
чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз право на
1
страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техни граждански
права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите – членки е предоставен
свободен избор на средства за постигане на тази цел – правната уредба на основанията за
освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански
процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни
гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният
иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото
юридическо лице не попадат в никоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК, на чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то държавна такса се
дължи предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК, тъй като както вече се посочи
по-горе, изричната формулировка на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност на съда да признае
липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от
внасянето ѝ, само ако тя е физическо лице.“
В настоящия случай, молбата за освобождаване от държавна такса е подадена от „......
ЕООД като юридическо лице, поради което като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 105725/10.12.2021 г., подадена от „......
ЕООД, чрез адв. В.Т., за освобождаване на дружеството от заплащане на такси и разноски в
производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2