Решение по дело №223/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 251
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20217270700223
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 01.11.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                       Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Д. Димитров при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 223 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Н.с.“ ЕАД, ***, депозирана чрез юрисконсулт М.С.- И., срещу Решение № 260058/11.06.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 32/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-187/30.12.2020г., издадено от зам. председател на ДАМТН, гр.София, с което на „Н.с.“ ЕАД, *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите /ЗВ/.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Мотивира становище за недоказаност на вмененото му неизпълнение, а в условията на евентуалност и за „маловажност“ на визираната простъпка. По изложените съображения се отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ДАМТН, гр. София, представя писмено становище, депозирано чрез младши експерт, юрист Е.З., в което излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 04.06.2020г. при извършване на проверка на язовир „Кълново“, находящ се в поземлен имот № 40840.1.111 в землището на с. Кълново, Община Смядово, служителите на ДАМТН, ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, свидетелите И.И.и Р.Р.при оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на наличната документация установили, че преливникът на яз. „Кълново“, бил челен с трапецовиден профил, облицован с бетон и след преливния ръб следвал трапецовиден бързоток, облицован с бетонен профил. Същите констатирали, че бързотокът зауства в енергогасител, чиято бетонова конструкция е изцяло разрушена, като по този начин енергогасителят в края на бързотока не се поддържал в техническа изправност.

По повод тези констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 05-059/31.07.2020г. за допуснато нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от „Н.с.“ ЕАД било представено възражение, което било счетено за неоснователно.

Въз основа на така съставения акт, административно наказващият орган издал впоследствие процесния правораздавателен акт, с който на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ ангажирал отговорността на дружеството – собственик на проверения язовир.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна. Съдът възприел и решаващото становище относно безспорната установеност на вмененото на санкционираното лице неизпълнение, извеждайки извода, че осъществяването му се установява от събраните писмени и гласни доказателства. С оглед спецификата на нарушението и възможността в резултат на същото да настъпят аварийни ситуации, свързани с констатираното състояние на разрушения енергогасител, районният съд е формирал и извод за неприложимост на института на „маловажния случай на административно нарушение“. Въз основа на изложените аргументи потвърдил изцяло обжалвания пред него санкционен акт.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с необходимите реквизити.

Касационният съдебен състав счита, че районният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни изводи относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение. Както правилно е отбелязала и предходната инстанция, актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, са възприели поведението на касатора като несъобразено с изискването на  чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, който изрично вменява задължение на собствениците на язовирите, какъвто несъмнено се явява и касаторът, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, да осигурят поддържането им в техническа изправност. В тази връзка, по делото са налични категорични данни, че при извършената проверка от 04.06.2020г. длъжностни лица от ДАМТН, разпитани впоследствие и в хода на въззивното производство, в присъствието на П.Ч., техник „ХМФ и ОПВВВ“ в „Н.с.“ ЕАД, са установили влошено състояние на енергогасителя към изградения преливник, който е възприет за изцяло разрушен. Тези им констатации са обективирани в приложения по делото КП. Свидетелите И. и Р. са потвърдили установеното в показанията си пред районния съд. Свидетелските показания са дадени обективно, безпристрастно и компетентно, без наличие на основания същите да не бъдат кредитирани. При това положение районният съд закономерно е извел решаващия си извод относно безспорната установеност на описаното в НП нарушение, отчитайки значимостта на енергогасителя като елемент от язовирните съоръжения. От тази позиция и при положение, че фактическото състояние на енергогасителя е установено по категоричен начин, твърдението на касатора, че дружеството е предприело действия по възстановяването на преливника до степен, позволяваща му да изпълнява основната си функция не налага извод, че е изпълнило вмененото му задължение с разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

Както правилно е посочил и районният съд, коментираната простъпка не разкрива белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този тип, която е една от основните предпоставки за приложимост на института. Поради това закономерно административно наказващият орган е пристъпил към ангажиране на отговорността на юридическото лице по реда на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, определяйки санкционен размер до законовия му минимум, съответстващ на тежестта на неизпълнението и съблюдавайки критериите, заложени в чл.27 от ЗАНН.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд - гр. Велики Преслав е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Поради това процесното решение на въззивния съд следва да се остави в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260058/11.06.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 32/2021г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2..........................

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.11.2021 г.