М О Т И В И
към Присъда от 18.06.2018 г.
по н.о.х.д. № 2627/18 г. по описа на СГС,
НО, 30-ти състав
--------------------------------------------------------------------------------
Подсъдимият
Т.Х.Д., с ЕГН: **********, е предаден на съд по повдигнатото му от Софийската
градска прокуратура (СГП) обвинение за квалифициран грабеж по
чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ НК - за това,
че на 12.05.2017 г. в гр. София, при условията на опасен рецидив и чрез употреба на сила отнел от
владението на Г.Б.А. чужди движими вещи на обща стойност 241, 34 лв., с намерение противозаконно да ги
присвои, като за това употребил сила.
По настояване на подсъдимия и
неговия защитник, първоинстанционното съдебно разглеждане на делото е проведено
по реда на чл. 371, т.2 НПК – чрез признаване на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да не се събират
доказателства.
Страните в процеса не спорят по
фактите и оценката на доказателствата, а в заключителните си пледоарии излагат
основно своите претенциите по наказанието и неговия размер: според прокурора от
СГП – 6 години „лишаване от свобода“, намалено по реда на чл. 58а, ал.1 НК с
една трета (до 4 години ЛС); според адв. А. (служебен защитник на подсъдимия) –
3 години „лишаване от свобода“,
поради отчетените от нея смекчаващи обстоятелства (направеното от Д.
самопризнание, съдействието по време на разследването и изразеното съжаление за
деянието). За „по-лека присъда“ моли и самият подсъдим при последната си дума в
с.з. на 18.06.2018 г.
За да изясни делото о т ф а к т
и ч е с к а с т р а н а, Софийският градски съд
съобрази, че при установяване на съставомерните факти в процедурата по чл. 371,
т.2 НПК е ограничен от описанието на процесните събития в обстоятелствената
част на обвинителния акт (чл.373, ал.3 НПК) така, както са признати от подс. Д..
Прокурорът ги е изложил подробно и последователно и за относими към
инкриминираното деяние съдът намери следните обстоятелства:
Подсъдимия Т.Х.Д., с ЕГН: **********, е роден на *** ***. Същият е българин
и български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с адрес в гр. София, бул. „********.
Има богато съдебно минало, започнало от периода на неговото непълнолетие и
включващо общо 15 осъждания (за изнасилване, кражби и няколко грабежа). Едно от
осъжданията му, относимо към настоящото дело, е това по н.о.х.д. № 5040/11 г.
на СГС, по което с влязла в сила на 20.04.2012 г. присъда (за престъпление по
чл. 199, ал.1, т.4 НК) Д. бил наказан с 6 години „лишаване от свобода“. Към
дата 12.05.2017 г. не бил изтекъл 5-годишният срок от изтърпяване на посоченото
наказание.
Около
23.50 ч. на 12.05.2017 г. пострадалата свидетелка
Г.Б.А. ***, където изчаквала да й отворят входната врата. В себе си А. държала
дамска чанта, в която съхранявала лични свой вещи, документи и парични суми. В
този момент тя била забелязана от подс. Д., който преминавал в близост и решил
да отнеме въпросната чанта.
В
изпълнение на планираното подсъдимият се приближил до А. и й нанесъл удар
с юмрук в областта на лицето, за да може да сломи евентуалната нейна съпротива.
След това издърпал със сила чантата от ръцете на пострадалата и избягал с нея и съхраняваните вътре вещи (всички – на
обща стойност 241, 34 лв.), спрямо които установил своя фактическа власт и които
(описани като вид и отделна стойност) били както следва: дамската чанта - 12.50 лв., червено кожено портмоне –
5 лв., малка бяла дамска чантичка - 3.50
лв., дамска превръзка - 0.20 лв., две четки за грим (всяка на стойност - 1,00 лв.)
на обща стойност – 2 лв., блистер с 4
таблетки „Дексофен“ - 2.64 лв., 3
лепенки за рани (всяка на стойност 0.10 лв.) на обща стойност - 0.30 лева, 2
бр. гримове „Essence“ (всеки на стойност - 2.75 лв.) на обща стойност 5.50 лв.,
зелена кутия с конец за зъби - 1.90 лв., кутия с дамски тампони „ОВ“ на
стойност - 2.85 лв., спирала за очи „Maybelline“ - 5.50 лв., 2 бр. очна линия „Rimmel“ (всяка -
на стойност по 5.85 лв.) на обща стойност - 11.70 лв., гел „Cutacnyl“ - 7.00
лв., гланц за устни „ColoRama“ - 2.50
лв., четка за грим с къс косъм на - 1.00 лв., кутийка с червило „Oriflаme“ - 3.00 лв., зарядно устройство за мобилен телефон - 4.00
лв., дървена четка за коса „Titanta“ -
3.50 лв., бял на цвят флакон с фон дьо тен „Couvrance“ - 9.00 лв., черен ластик за коса - 0.25 лв., бял на цвят
флакон с фон дьо тен „La Roche – Posay“ - 7.50 лв., касов ключ - 7.00 лв., 4 бр. секретни ключове (всеки на стойност -
2,00 лева) на обща стойност - 8,00 лв., преносима (външна) батерия „Varta“ -
30.00 лв., ключ с дистанционно управление за лек автомобил „Рено - Клио“ - 30.00 лв., както и сумата от 75.00 лв.
При
анализа на д о к а з а т е л с т в а т а,
събрани в хода на разследването, съдът прецени, че същите подкрепят в
значителна степен направеното от подс. Д. самопризнание в с.з. на 18.06.2018 г. (чл.372, ал.4 НПК), поради което ги взе
предвид при формиране на изводите си,
както следва: а) показанията на свидетелите А. (л.27, л. 36 и л. 41) и Монов
(л.35); б) протоколите за проведени действия по разследването – за оглед на местопроизшествие (л.33-34), за
разпознаване на Тр. Д. от св. А. (л. 37-38) и за оглед на в.д. (л. 39-40); в)
останалите писмени материали – жалба (съобщение) за извършено престъпление
(л.17) и свидетелство за съдимост (л. 55-71); г) изготвените две последователни оценителни
експертизи (л. 43 и л. 49).
Независимо, че в съдебната практика
стандартът на задълбочаване в доказателствения анализ е занижен в случаите
на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т.2 НПК, съдът намира за необходимо да обоснове кои гласни и писмени източници подкрепят
самопризнанието на подсъдимия и обосновават съставомерните факти по
обвинителния акт, с които той се е съгласил.
Основен носител на информация за процесните събития (време и място на
деянието, употребената принуда, вида на отнетите вещи) се явяват показанията на
св. Г.А., които възпроизвеждат преки доказателства за горепосочените факти и
относно съпричастността на подс. Д. към осъщественото спрямо нея нападение във
вечерните часове на 12.05.2017 г.
Първите си показания (като очевидец на деянието) А. е дала малко повече
от час след грабежа (л.27 от д.п.) и в тях добросъвестно е описала кога и къде
се е развила инкриминираната ситуация, каква физическа агресия е била проявена
към нея (удар с юмрук в лицето и издърпване на чантата от ръцете й) и какви
(поне в този първоначален етап) са най-пресните й спомени за съдържанието на
отнетата чанта. Използването на резултатите от цитирания разпит е напълно
допустимо, въпреки провеждането му от полицейски орган със статут на „младши
експерт“, доколкото се касае за първо действие по разследването, предприето в
условията на чл. 212, ал.2 НПК. В тези хипотези законът (чл. 194, ал.4 НПК)
позволява и полицейски органи на МВР, различни от разследващите полицаи, да
събират първоначалните неотложни доказателства. Вярно е, че в първите си
показания св. А. не е изброила детайлно всички отнети от нейно владение вещи,
съдържащи се в дамската й чанта, които са били включени в обвинението срещу
подс. Д.. Но при два последващи свои разпита пострадалата е конкретизирала
въпросните обстоятелства, като е успяла да възстанови голяма част от спомените
си в тази насока (л.36 и л. 41 от д.п.). Нещо повече, разгледани съвкупно, нейните
показания (отразени на л. 27, л. 36 и л. 41 от д.п.) относно вида на отнетите
вещи съвпадат в голяма степен с веществените доказателства, открити на
26.05.2017 г. в близост до местопрестъплението (гр. София, кв. „Факултета“, до
Виетнамските общежития) и легитимно приобщени към делото с протокол за оглед от
26.05.2017 г. (л. 73-74 от д.п.). Впоследствие
те са били подложени и на допълнителен оглед и индивидуален опис (л.39-40 от
д.п.), а след предявяването им на А. (при разпита от 08.03.2018 г. – л. 41 от
д.п.), пострадалата е потвърдила, че именно това са личната й дамска чанта и принадлежностни.
Така, напълно обосновано при повдигане на обвинението в неговите рамки са били
включени всички описани вещи в цитирания протокол за оглед от 29.02.2018 г.
(л.39) и са взети предвид показанията на А. относно липсващата й парична сума
от 75 лв.
Общата оценка на отнетото от владение на св. А. имущество възлиза на 241,
34 лв. и в тази насока съдът възприе с доверие заключението на вещото лице С.
по допълнителната съдебно-оценителна експертиза (л. 49-53 от д.п.).
Самопризнанието на подс. Д., че именно той е лицето, упражнило физическа
сила спрямо Г.А. и отнело от нейно владение описаните вещи, се подкрепя и от
други доказателства, пряко свързани с авторството на деянието. От една страна,
самата пострадала (като очевидец на изследваните факти) е възприела добре
отличителните белези на нападателя, запомнила е видимата му възраст, ръст, цвят
на кожата, дължина на косата и дрехите, с които е облечен, а впоследствие е
идентифицирала подсъдимия като извършител при проведеното на 13.12.2017 г.
разпознаване в СДВР/03 РУ (л. 37-38). Протоколът за това действие по
разследването отговаря на реквизитите по чл. 129 НПК и по делото не се откриват
индиции, които да поставят под съмнение достоверността на неговото съдържание.
То не е отречено и чрез допълнително направени възражения от подсъдимия или
неговия защитник, така че да се налага съдът да изследва в дълбочина опорочена
ли е била процедурата по чл. 170-171 НПК. Освен това, при разпита си на
08.03.2018 г. (л.41 от д.п.) св. А. (чийто показания съдът прецени, че може да
кредитира безрезервно поради липсата на установен мотив за лъжесвидетелстване
или целенасочено набедяване) изрично е уточнила някои моменти от проведеното с
нейно участие разпознаване, които потвърждават, че основните процесуални
изисквания за неговата правилност са били спазени.
С доверие могат да бъдат възприети и показанията на полицейския служител
Монов (л.35), които възпроизвеждат някои извънпроцесуални изявления на подс. Д.
при извършения с него оперативен разговор. В принципен план, в НПК няма
ограничение чрез показания на полицейски служители да се
пресъздават направени от конкретни лица изявления, съдържащи признание за
извършеното престъпление. Така е, защото „със свидетелски показания могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриването на обективната истина“ (чл.117 НПК). Проблемът в случая не касае
процесуалната допустимост на подобни показания, а оценката на тяхната
достоверност и съпоставката им с останалите доказателствени материали.
Безспорно е, че когато такова извънпроцесуално изявление, възпроизведено със
свидетелски показания, е единственият факт в подкрепа на обвинението, то не
може да залегне в основата на осъдителна присъда. Различна е обаче хипотезата,
когато за обосновката на обвинението са събрани и други (странични)
доказателствени факти, които - обсъдени във взаимовръзка помежду си – се
намират в синхрон и сочат, че показанията на свидетелите, възпроизвели
извънсъдебните признания, са изцяло достоверни. Такъв е и процесният случай.
Казаното от св. Монов (л.35 от д.п.) може да бъде оценено с доверие, защото
възпроизведеният в показанията му факт за извънпроцесуалното признание на подс.
Д. не е изолиран и кореспондира както с изявленията на самата пострадала, така
и с откритите вследствие на проведения разговор вещи на 26.05.2017 г. Налице е
относимо към предмета на делото производно доказателство, намиращо се в пряка
връзка с предмета на доказване и в унисон с останалите обвинителни улики,
поради което не следва да бъде изключвано „a priori“ от доказателствения материал (в този смисъл: р. 125/15-І, 256/09-І, 406/08-ІІІ, 626/11-ІІІ и т.н.). Още повече, че няма данни
по време на проведения разговор спрямо подс. Д. да е упражнявано физическо
насилие или да са отправяни заплахи, които да са го мотивирали да дава
разяснения относно неизгодни за него факти. И нещо повече, ако се приеме, че
св. Монов лъжесвидетелства за обстоятелствата, които е чул пряко от подсъдимия,
няма как да бъде обяснено по какъв начин органите на МВР са издирили
местонахождението на голяма част от отнетите вещи, които Д. ***.
Преценявайки о т п
р а в н а с т р а н а установените по делото факти,
първоинстанционният съд намери, че наказателната отговорност на подс. Т.Х.Д. следва да бъде ангажирана за
престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ НК, за това, че 12.05.2017 г. в гр. София, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Г.Б.А. чужди
движими вещи на обща стойност 241, 34 лв., с намерение противозаконно да ги
присвои, като за това употребил сила.
Качествата на подс. Д. като наказателноотговорно лице и годен субект на
посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни под съмнение по
делото. Няма данни за невменяемост, която да изключва наказателната му
отговорност, нито специфични законови изисквания за субекта на деянието по чл.
198 НК, на които той да не отговаря.
От обективна страна, като е ударил с юмрук в лицето пострадалата Г.А. и
като е издърпал принудително от ръцете й
намиращата се в нейно владение дамска чанта, подсъдимият е употребил сила. Този акт, включен в съставното изпълнително деяние
на грабежа (чл. 198, ал.1 НК), е непосредствено свързан със следващия - отнемането
на инкриминираните вещи (чантата, ведно с описаното нейно съдържание на обща
стойност 241, 34 лв.) от владението
на А., състоящо се в прекъсване на съществуващата до този момент правомерна
фактическа власт върху предмета на престъплението и установяването на нова
такава от страна на подсъдимия. Деянието на грабежа е било довършено,
независимо, че в по-късен (и неустановен по делото) момент Д. е изоставил част
от ненужните му вещи и е задържал в себе си само тези, от които би имал пряка
изгода.
Грабежът е извършен в условията на опасен
рецидив, което налага квалифицирането му по по-тежко наказуемия състав на
чл. 199, ал.1, т.4 НК. Преди осъществяване на процесното деяние, подс. Д. е бил
осъден на ефективно лишаване от свобода за срок от 6 години (с влязла в сила на
20.04.2012 г. присъда по н.о.х.д. № 5040/11 г. на СГС) и с оглед размера и
начина на изтърпяване на посоченото предходно наказание, е налице една от
разновидностите на опасния рецидив по чл. 29, ал.1, б. „А“ НК. В допълнение към
нея е изпълнено и условието по чл. 30, ал.1 НК да не е изтекъл срок по-дълъг от 5 години след приключване на
неговото изпълнение. Тук съдът констатира известна непрецизност при описанието
на правната квалификация на рецидива в обвинителния акт, но тя не опорочава
яснотата на обвинението и правото на защита на подс. Д.. Цитираното от СГП
осъждане (по н.о.х.д. № 5040/11 г. - на 6 години ЛС) впоследствие е било
кумулирано чрез отделно определение с друга присъда (по н.о.х.д. № 1124/11 г.
на СГС) и наложената обща най-тежка санкция е увеличена до 7 години (при условията на чл. 24 НК) – вж. свидетелство за съдимост на л. 55 от д.п. Въпреки, че въпросното
обстоятелство не е отбелязано в обвинителния акт, отразените от прокурора
размер на наказанието по н.о.х.д. № 5040/11 г. на СГС и начин на неговото
изтърпяване отговарят на критериите по чл. 29, ал.1, б. „а“ НК и на стандартите
за описание на съставомерните признаци по чл. 246, ал.2 НПК.
От субективна страна, подс. Д. е
осъществил деянието на грабежа с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК. Той е съзнавал общественоопасния му
характер (че неправомерно посяга към телесната неприкосновеност и имуществото
на друго лице), предвиждал е общественоопасните му последици (че с
принудителното отнемане на инкриминираните вещи ще бъде засегнато правото на
собственост на пострадалата върху тях) и е искал (целял) тяхното настъпване
като обективен резултат. Субективната страна на деянието на подсъдимия е
съпроводена и със специфичната съставомерна цел по чл. 198, ал.1 НК –
намерението на Д. противозаконно да
присвои отнетите вещи.
Съдът индивидуализира н а к а з а н и е т о на подс. Т.Д. съобразно специалното
правило по чл. 373, ал.2 НПК. Доколкото санкцията, предвидена в случаите на чл.
199, ал.1, т.4 НК, е лишаване от свобода, приложима се явява разпоредбата на
чл. 58а, ал.1 НК. В изпълнение на нейните предписания, съдът най-напред
определи размера на посочената санкция
(в пределите между 5 и 15 години ЛС)
съобразно общата норма на чл. 54,
ал.1 НК, като отчете такова съотношение между смекчаващите и отегчаващите
обстоятелство, което налага срокът да бъде определен малко под средния размер,
а именно – 9 години лишаване от свобода.
Всъщност, основните два смекчаващи отговорността факта се свеждат до
сравнително ниската стойност на инкриминираното имущество (241, 34 лв.) и
проявеното от Д. още в досъдебното производство съдействие за разкриване на
престъплението (чрез дадените пред св. Монов разяснения и посочване на мястото,
където са изхвърлени част от отнетите вещи), което може да се отчита
самостоятелно и независимо от направеното впоследствие пред съда самопризнание
(в този смисъл: т.7 от Т.р.1/09-ОСНК). В противоположна посока обаче, все като
отегчаващи обстоятелства могат да бъдат изложени редица доводи, които не
позволяват спрямо подсъдимия да се проявява прекалена снизходителност: първо - криминалната му биография категорично
го разкрива като личност с трайно и устойчиво престъпно поведение, при която
налаганите до този момент наказания и времето, прекарано в местата за лишаване
от свобода, не са дали своя поправителен и превъзпитателен ефект; второ - напълно резонно е всяка следваща
престъпна проява да бъде наказвана
по-тежко от предходните аналогични случаи, защото тя характеризира дееца като
личност със значително завишена обществена опасност; в този смисъл, няма нито
житейска, нито правна логика при предходна присъда с наказание от 6 години ЛС
(впоследствие увеличено с още 1 година при условията на чл. 24 НК) следващата
такава за деяние със същата правна квалификация (чл. 199, ал.1, т.4 НК) да съдържа
по-облекчени параметри на дължимата наказателна репресия; трето – времето, мястото и начинът на
нападението и личността на пострадалото лице също придават на процесното деяние
висока степен на обществена опасност: грабежът е бил осъществен в тъмната част
на денонощието на публично място спрямо беззащитно лице от женски пол (при това
– момиче на 23 години), което е било само и не е имало възможност за активна
отбрана срещу физическото превъзходство на подсъдимия; нещо повече – при тази
ситуация употребената от Д. принуда е надскочила нужната сила за сломяване на
съпротивата, защото в случая деянието можеше да бъде осъществено единствено с
физическото издърпване на чантата на пострадалата от ръцете й, без да бъде
нанасян юмручен удар в областта на нейното лице. Последното всъщност разкрива,
че подс. Д. е и агресивно проявяваща се личност, която черта упорито съпътства престъпното му поведение.
Индивидуализираната санкция в размер на 9 години лишаване от свобода
следва да бъде редуцирана по зададения в чл. 58а, ал.1 НК алгоритъм – чрез
намаляване на същата с една трета и свеждането на крайния размер на наказанието
до 6 години лишаване от свобода.
Видът на наказанието и неговата продължителност
по дефиниция предпоставят съдът да определи първоначален строг режим за
изпълнението му, защото при всички положения то попада в хипотезата на чл. 57,
ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС.
Липсата на събрани в досъдебното производство доказателства за
имуществения статус на подсъдимия правят безпредметно обсъждането и налагането
на предвиденото като допълнителна възможност наказание „конфискация“.
Признаването на подс. Д. за виновен налага и осъждането му да заплати
направените по делото р а з
н о с к и – чл. 189, ал.3 НПК.
Те са формирани изцяло в досъдебното производство за извършените две СОЕ и
възлизат на 42, 32 лв., които средства следва да бъдат възстановени по сметка на МВР. Към това следва
да се прибави и осъждането на Д. да заплати към СГС сумата от 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Въпросите около веществените доказателства и евентуалното групиране на
постановената присъда с другите налични осъждания на подс. Д. съдът прецени, че
следва да реши с отделно определение по чл. 306, ал.1 НПК след влизане на съдебния акт в сила.
По тези съображения, СГС (НО, 30 с.), постанови присъдата си.
СЪДИЯ при СГС: