Присъда по дело №102/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 87
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20221100200102
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 87
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
и прокурора Д. С. З.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Наказателно дело от общ
характер № 20221100200102 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Б.Б. С. - Р., роден на *****г. в гр.София, живущ в
гр.София, ул. „****, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с
висше образование, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:
На 30.10.2021 г., около 17:30 часа, в гр. София, на бул. „***** в офис на
фондация „Р.ц. Б.“ в съучастие като съизвършител с други неустановени по
делото лица е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нахлул без
покана във вътрешността на офиса, бутайки Г.Ф. и Д.Й., съборил рафт с вещи
и посредством нож срязал гумите на намираща се в офиса тротинетка,
престъпление по чл. 325, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
НК, като на осн. чл. 304 от НПК го признава за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА
по обвинението за извършване на деянеито с изключителна дързост, за
счупване на врата на готварска печка и напръскване стените със спрей и
1
относно правната квалификация за престъплението по чл. 325, ал. 2, във
връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА Б.Б. С. – Р. за НЕВИНЕН в това, че:
На 30.10.2021г. около 17:30 часа в гр. София, на бул. ******* в офис на
фондация „Р.ц. Б.“ е причинил на Г.Ф. /нанесъл удар с ръка в областта на
лявата част на лицето на Ф./ лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка, реализирала медикобиологичния признак
„причиняване на болка без разстройство на здравето“ по смисъла на чл. 130,
ал. 2, предложение първо от НК, като деянието е извършено по хулигански
побдуди /на обществено място, без зачитане на обществените норми на
поведение и без установен личен мотив/, поради което на осн. чл. 304 от НПК
го ОПРАВДАВА по обвинението за извършване на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ Б.Б. С. – Р. за извършеното престъпление
по чл. 325, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, като му
налага административно наказание глоба в размер на 3 000,00 (три хиляди
лева) лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В. Ф. граждански иск за обезщетение за
причинени от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение първо, във
връзка с чл. 130, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер
на 4 000 лв.
Веществените доказателства компакт диск на л. 74, том VI, компакт
диск на л. 79, том II, компакт дискове на л. 9, л. 10, л. 11, л. 13 от том III да
останат по делото.
Вещественото доказателство флаш памет на л. 26, том II от досъдебното
производство да се върне на Следствен отдел при СГП.
Осъжда Б.Б. С. – Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГП сумата от 3492, 97 (три хиляди четиристотин деветдесет и два
лева и деветдесет и седем стотинки) лева и по сметка на Софийски градски
съд сумата от 60, 00 (шестдесет) лева, както и 5, 00 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
2
апелативен съд в 15-дневен срок от датата на постановяването й.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Делото е образувано по обвинителен акт на Софийска градска прокуратура, с който e
внесено обвинение против подсъдимия Б. Б. СТ. с обвинения за това, че:
На 30.10.2021г., около 17,30ч., в гр. София, бул. **** в офис на Фондация „Р.ц. Б.“ в
съучастие, като съизвършител с други неустановени по делото лица е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителна дързост /нахлул
без покана във вътрешността на офиса бутайки св.Г.Ф. и св.Д.Й., съборил рафт с вещи,
счупил вратата на готварска печка, напръскал стените със спрей, посредством нож срязал
гумите на намираща се в офиса тротинетка/ - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК и
На 30.10.2021г., около 17,30ч., в гр.София, бул. **** в офис на Фондация „Р.ц. Б.“ е
причинил на Г.Ф. /нанесъл удар с ръка в областта на лявата част на лицето на Ф./ лека
телесна поведа /изразяваща се в причиняване на болка, реализирала медикобиологичния
признак „причиняване на болка без разстройство на здравето” по смисъла на чл. 130, ал. 2,
предложение първо от НК/, като деянието е извършено по хулигански подбуди (на
обществено място, без зачитане на обществените норми на поведение и без установен личен
мотив/, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от Г.Ф.
срещу подсъдимия граждански иск за обезвреда на причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК в размер на 4 000 лв.
Представителят на Софийска градска прокуратура е поддържал обвинението,
повдигнато спрямо подсъдимия, за което е намерил че е доказано по несъмнен начин. Като
основен доказателствен източник приема показанията на свидетелката Ф., които относно
твърденията за нахлуването на лицата и подсъдимия във вътрешността на офиса и
извършените от тях действия по унищожаване и повреждане на вещи, били подкрепени от
показанията на свидетелите, присъствали на случая. Относно нанесената на Ф. телесна
повреда отбелязва, че един от свидетелите посочил, че видял самото нанасяне, а
споделеното от пострадалата за нанесения удар намирало подкрепа в показанията на
повечето свидетели, които също потвърждавали, че по лявата част на лицето имала
зачервяване. Независимо от настъпилата реабилитация на подсъдимия, същата не
заличавала факта на извършените предходни деяния, за които подсъдимият бил осъден,
включително и за хулиганство. При индивидуализацията на наказанието следвало да се
отчете характера на действията, извършени от подсъдимия като изключително цинични и
брутални. Предлага за престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок от четири години, имайки предвид предходните деяния на подсъдимия с
оглед личната превевенция, а за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.
2 от НК следвало да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение също да се отложи с изпитателен срок на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.
Повереникът на частния обвинител Ф. адв.П. се е присъединила към изразеното
становище от представителя на обвинението по отношение на доказателствения анализ.
Отбелязва неповдигането на обвинение за унищожаване и повреждане на чужди вещи, което
престъпление според повереника е извършено в реална съвкупност с престъпното
хулиганство. В тази връзка приема, че неправилната квалификация на деянието е довела до
ограничаване правото на участие в наказателното производство на физическото лице,
собственик на имота, а и на юридическото лице, което е собственик на част от увредените и
унищожени вещи. Отбелязала е широката гласност, която получил случая и осъдителното
отношение от страна на дипломатическите представителства на дванадесет държави, както
и участието на десетки граждани от страната и чужбина във възстановяването на
общностния център. Извършила е анализ на фактическата обстановка, за да подкрепи извода
1
си за съставомерност на деянията на подсъдимия, станали достояние на множество лица и
по своя характер представляващи израз на буйство, грубо нарушило обществения ред и
охарактеризирани като брутална демонстрация против установения ред, а също и
унищожаване и повреждане на чуждо имущество и нападение срещу личността на
присъстващо лице. Повереникът намира, че хулиганското деяние се отличава с
изключителна дързост и цинизъм, тъй като в много груба форма засягат интересите на
обществото, които касаят равенството между гражданите и неприкосновеността на частната
собственост, а самите действия упорито не са били прекратени, докато не е унищожено,
повредено цялото налично имущество. Счела е, че авторството на деянията е установено
също по несъмнен начин, след като всички разпитани свидетели по делото посочвали
подсъдимия като техен извършител. Деянието било извършено при условията на пряк
умисъл, доколкото не били събрани доказателства подсъдимият да има смущения във
волевите и интелектуалните си способности и процеси, които да препятстват съзнаване на
обществено опасния характер на деянието, както и на обстоятелствата, че се нахлува в чужд
имот без позволение и че се унищожават и повреждат чужди вещи. С оглед
целенасочеността и организираността на нападението извежда заключение за това, че
подсъдимият целял настъпването на общественоопасните последици.
Относно индивидуализацията на наказанието е намерила, че същото следвало да се
наложи при превес на отегчаващите отговорността такива и при липса на смекчаващи
обстоятелства. Счита, че насочването на дейността към ЛГБТИ непълнолетни лица ученици
представлявало общественополезна и разрешена от закона дейност на ресурсния център,
поради което не следвало да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство отчита хомофобските подбуди за извършване на
деянието, качеството на подсъдимия като кандидат за президент на предстоящите избори за
президент на Р.България, а също и изключително лошите характеристични данни на
подсъдимия, за които свидетелстват публичните му хомофобски изказвания и това, че
многократно бил обект на интерес от страна на държавните органи по повод хомофобски
нападения, включително относно предходното му осъждане за хулиганско деяние,
извършено на 28.06.2008г., когато бил проведен първия за страната „София прайд“,
участниците на който били нападнати от подсъдимия и организирана от него група. Затова
предлага наказанието лишаване от свобода да бъде наложено в максималния му допустим
срок от пет години, което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим на изпълнение.
Изпълнението на наказанието не следвало да се отлага, тъй като се установило, че
досегашното наказателноправно въздействия върху подсъдимия не е имало целения ефект с
оглед личната превенция.
Относно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК намира,
че деянието било извършено с цел да се улесни извършването на престъплението по чл. 325,
ал. 2 от НК и по чл. 216 от НК, за което не било повдигнато обвинение. Счела е, че телесната
повреда била доказана по несъмнен начин от представената медицинска документация и
събраните гласни доказателствени средства, доколкото медицинските констатации били
потвърдени от показанията на свидетелите, които възприели видимите следи от телесното
увреждане. Поддържа, че е налице хулигански мотив за извършване на деянието, който се
извежда от нанасянето на удар в лицето с юмрук по отношение на лице от женски пол при
условията на нахлуване в частен имот без позволение. Намерила е, че авторството на
деянието също се доказвало по несъмнен начин от събраните гласни доказателства. Отчела е
същите отегчаващи отговорността обстоятелства и липса на смекчаващи такива. Отново е
приела, че справедливия размер на наказанието лишаване от свобода за това престъпление е
максималния за срок от една година, като намира, че на осн. чл. 23, ал. 1 от НК съдът следва
да наложи най-тежкото измежду определените наказания, а именно лишаване от свобода за
срок от пет години, чието изпълнение да не бъде отложено.
Повереникът намира, че гражданският иск е доказан по своите основание и размер,
2
след като телесната повреда, причинена от подсъдимия, е довела до болка и страдание, като
част от неимуществените вреди, чиято компенсация се цели с гражданския иск. За доказани
счита и допълнително причинените неимуществени вреди от изпитания страх, включително
от заканата от подсъдимия спрямо доверителката , за която била издадена забраната
подсъдимият да я доближава. В тази връзка посочва и поставената диагноза на Ф. „умерено
тежък депресивен период“, за която било назначено лечение с два вида антидепресанти и
хомофобския мотив на нападението, довел до чувство за непълноценност и различност у
пострадалата.
Частният обвинител и граждански ищец Ф. е поддържала изложеното от повереника
си.
Защитникът адв. К. намира обвинението за недоказано по несъмнен начин. Изтъква,
че подзащитният ѝ, посещавайки публично мероприятие, нямал намерение за осъществяване
на противоправни действия. Посочва като мотив за посещението му предходно проведено
мероприятие, на което присъствало непълнолетно лице и на което се разисквала крайно
неподходяща за непълнолетните лица тема. В тази връзка се събрали доказателства, че
ЛГБТИ обществото системно работило с непълнолетни и малолетни ученици без съгласието
на техните родители и в нарушение на Закона за закрила на детето. Като довод в подкрепа
на тезата си за липса на хулигански мотив излага обстоятелството, че нито едно от лицата,
съпровождащи подсъдимия и самият той не крили лицата си. Намира за недопустимо
налагането на разбиранията на изключително малка от обществото, определящи себе си,
като лица с различна сексуална ориентация, на огромната част от обществото, тъй като
същите противоречали на Конституцията на страната.
Счита, че подзащитният , заедно с други лица не е нахлул в чужд имот, след като
влязъл в помещението за което се твърди, че представлявало офис на Фондация „Р.ц. Б.“
след позвъняване и почукване на вратата, отворена от свидетел по делото, а събитието било
публично. На последното противопоставя съдържанието на сигнала до тел. 112 със
съдържание за лица, които разбивали входната врата на имота, като за такива действия не
били събрани доказателства. Опровергавало се и твърдението в обвинителния акт, че
подсъдимият първи влязъл в имота, като в тази връзка посочва че част от свидетелите не са
имали пряка видимост към вратата. Не следвало да се дава вяра на тези свидетели и относно
спукването на гумите на мотопеда и счупването на вратата на печка в кухненското
пространство от подзащитния . Оспорва представения на досъдебното производство
договор за наем на имота, като твърди че същият бил издаден за нуждите на наказателното
производство, съответно основанието за ползване на помещението от Фондация „Р.ц. Б.“, а
твърденията за публичност на извършваните действия били необосновани. Изтъкнала е
противоречие в показанията на свидетелката Ф., която на досъдебното производство била
заявила, че именно обсъждане на решението на Конституционния съд е бил предмет на
сбирката, което не е потвърдила пред съда. Намира, че деянието не отговаря на
квалификацията за изключителна дързост.
Оспорва да е доказано и обвинението за нанесена лека телесна повреда на ЧО и ГИ
Ф., доказателствен източник за което представлявали единствено нейните показания, в
които е отчела противоречия. Отбелязала е, че свидетелите не видели нанасяне на удар, с
изключение на свидетеля В., за когото свидетелката С. потвърдила, че не е имал пряка
видимост към Ф.. В подкрепа на изложеното се аргументира с изготвената съдебно-
медицинска експертиза, от която се установявало, че нямало травматични увреждания на Ф.,
а зачервяване можело да се получи и от натиск върху кожата. Допуска, че вероятно от такъв
натиск, упражняван от ръката на самата Ф. на бузата си, се било получило зачервяване.
Подсъдимият С. – Р. е поддържал изложеното от защитника си. Твърди, че делото е
водено тенденциозно срещу него с оглед публичната му обществена дейност, в която често
изразявал несъгласие с различни сексуални практики, а именно хомосексуализълм и
3
педофилия. Публичната му известност била използвана и от ЧО и ГИ Г.Ф. за материално-
финансово облагодетелстване, доказателство за което била и събраната парична помощ,
десетки пъти надхвърляща размера на причинените вреди. Счита, че голяма част от щетите
били нанесени именно от собствениците на офиса. В последната си дума разчита на
справедлива присъда от съда и отново е потвърдил позицията си, според която не се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.Б. С. – Р. е роден на 02.09.1971г. в гр.София, живее в гр.София, ул.
„****, българин е, български гражданин е, неосъждан е, неженен е, с висше образование е,
безработен е, ЕГН **********.
Същият с Решение №698-ПВР/08.10.2021г. на ЦИК бил регистриран за кандидат за
президент в предстоящите избори за президент и вицепрезидент на републиката, насрочени
за 14.11.2021г.
Фондация „Р.ц. Б.“ имала за цел постигане на равноправие на лесбийки, гей,
бисексуални, трансджендър и интерсекс (ЛГБТИ) хора в България и освобождаването им от
всички форми на дискриминация и свързаните с това промени в законодателната рамка и
политиките за постигане на пълна равнопоставеност във всички сфери на обществения
живот в България. За осъществяване на част от дейността и поставените си целите
фондацията ползвала офис помещение /апартамент/ находящо се в гр.София, бул. „Княз
**** с наемодател А.Т.-Р., където се организирали периодични срещи. Част от намиращите
се в офиса вещи били собственост на Фондация „Р.ц. Б.“, а друга част на собственика на
апартамента - А.Р..
На 30.10.2021 г. от фондацията била организирана среща за хора с транс сексуална
ориентация на тема „Помощ на транссексуални лица“, която среща била обявена и на
страницата на фондация „Р.ц. Б.“ в социалната мрежа „Фейсбук“. Срещата била насрочена
за 17,00ч.
На 30.10.2021г. за планираната среща в офиса на фондацията в гр.София, бул. ****
около 17:00ч. пристигнали свидетелите Г.Ф., В.В., Б.Д., Т.Р., М.С., Д.Й. и М.Х., а З.З.
участвала в срещата онлайн. Свидетелят Т.Р. дошъл на срещата с тротинетка, която прибрал
в едно от помещенията на офиса. Водещ на срещата бил свидетелят Т.Р., а темата
представлявала разискване за проблемите на хората с транссексуална ориентация и
представяне на взаимоотношенията между двойката Т.Р. /М./ и Д.Й. /Е./.
Подсъдимият Б.С. и още няколко души негови познати и неустановени по делото
лица научили от социалните мрежи за провежданата среща от фондация „Р.ц. Б.“ на
30.10.2021г. В тази връзка и с оглед оплакване от свидетелката В. по повод посещение на
дъщеря на предходно организирано от фондацията събитие, решили да отидат в офиса на
фондацията и възпрепятстват провеждане на срещата, тъй като били противници на
изповядването на подобен род сексуални ориентации. В изпълнение на това свое решение
на 30.10.2021г. около 17:30ч. подсъдимият Б.С. и още няколко души, между които мъже и
жени /неустановени по делото/ отишли на адрес в гр.София, бул. „****, където почукали на
входната врата на офиса ползван от фондация „Р.ц. Б.“.
Свидетелят Д.Й., който заедно с останалите посетители на срещата се намирал в
помещението, ползвано като офис, станал от масата на която седял с останалите и се
насочил към входната врата, за да я отвори. Същият бил последван от свидетелката Ф., а
двамата се придвижили до антрето пред входната врата.
Свидетелят Й. отворил входната врата, а след отварянето бил изблъскан от няколко
души между които бил и подсъдимият. След като изблъскали свидетеля Й., подсъдимият и
съпровождащите го лица влезли в антрето, където ги посрещнала частният обвинител и
4
граждански ищец Г.Ф., която разперила ръце с идеята да спре групата от хора, за да не
влизат във вътрешността на офиса, разпознавайки измежду тях подсъдимия С. – Р., като
същевременно викала „Не, не, не“. Свидетелката Ф. била избутана от подсъдимия С. и
съпровождащите го лица, които влезли без покана в помещението на офиса. По това време
от същото излязъл свидетелят Т.Р., който отвел свидетеля Й. на кафе, а след него излязъл и
свидетеля Д., който се скрил на тавана на сградата до приключване действията на нахлулите
лица.
Последните започнали да увреждат и унищожават имуществото, намиращо се в
офиса, като част от тях събаряли рафтове ведно намиращите се върху тях вещи, като при
падането на земята някои вещите се счупили. Лицата извадили спрейове, чрез които
напръскали стени в офиса. Някои от лицата счупили преносим компютър марка „Assos“,
счупили стъклото на дървена врата разделяща две помещения, напръскали със спрей врати и
бюра, а неустановено лице по делото счупило с крак врата на готварска печка. Подсъдимият
С. участвал в тези действия, като съборил на пода рафт с книги, а след това и в края на
активността им отишъл до тротинетката на свидетеля Т.Р., на която посредством нож срязал
двете гуми, които станали окончателно негодни за използване според предназначението си.
След това подсъдимият С. – Р. и неустановените лица, негови сподвижници напуснали
офиса на фондацията.
По мотивирано искане на Главния прокурор на Р.България с Решение №843-ПВР от
01.11.2021г. на ЦИК е дадено разрешение за привличане като обвиняем на подсъдимия С. –
Р. по образуваното във връзка с описания случая досъдебно производство.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите М.С., М.Х., Б.Д., Д.Й. и З.З., частично въз основа на показанията
на свидетелите Г.Ф., В.В., Т.Р., Б.М., А.К., Н.К. и М.В., а също и намиращите се по
досъдебно производство №423/2021г. по опис на 04 сектор при СО СГП протокол за оглед
на местопроизшествие (том 1, л. 5); протоколи за разпознавания на лица (том 2, л. 15, л. 20,
том 4, л. 43, л. 48, л. 54); компютърно-техническа експертиза с рег. №3484/01.11.2021г. (том
2, л. 31); компютърно техническа експертиза с рег. №3502/02.11.2021г. (том 4, л. 65),
съдебно-медицинска експертиза №93/21г. (том 2, л. 48); оценителна експертиза (том 4, л.
93); свидетелство за съдимост – том 2, л. 94, решение за регистрация на кандидат (том 2, л.
64-72); Решение за сваляне на имунитет (том 2, л. 11), протоколи за доброволно предаване –
том 2, л. 25 – 27, том 4, л. 23, том 3 л. 9 – 11и др., както и приобщените пред съда
постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 16.02.2014 г. по пр.пр.
№ 41620/2013 г., брошура на ЛГБТИ със заглавие „Създаване на подкрепяща среда за
ЛГБТИ в училище“ и „Национално проучване, нагласи към ЛГБТИ учениците в
българските училища“ и етапна епикриза от 10.05.2022г.
Съдът основава своите фактически изводи относно действията на подсъдимия и
лицата, съпровождащи същия в офиса на Фондация „Р.ц. Б.“ на показанията на свидетелите
очевидци Ф., Х., В., С., Д., Й., Р., З., които са изложили в съдебното следствие възприятията
си за случая. Доколкото се установяват противоречия между твърденията на свидетелите
очевидци, а вземайки предвид че част от свидетелите са свързани активно с дейността на
фондацията с организационни или друг тип съществени за провежданите събития функции,
а именно Ф. – изпълняваща функцията координатор и организатор на проектите на
фондацията, В. – сътрудник на работата на фондацията, Й. и Р. – лица чиито отношения,
базирани на транссексуалните им ориентации са представяни в организираната среща, а и на
предходно проведени срещи, а Р. е бил водещ на събитието, то съдът прецени внимателно
показанията им за оценка на противоречията при съпоставяне с останалите доказателствени
средства и с показанията на незаинтересовани от изхода на делото лица, за каквито намира
свидетелите имащи качество само на посетители на такъв род събитие, каквито са
5
свидетелите Д., С., Х. и З..
Свидетелите Й. и Р., интимни партньори и основни участници в събитието, са
потвърдили темата на срещата, а именно защита правата на транс хората в България, среща
с М. и Е., като са посочили за основни герои себе си, известни още като Е. /свидетелят Й./ и
М. /свидетелят Р./. Предмет на обсъждане на срещата следвало да бъдат въпросите, свързани
с проблемите на транс хората в България, за делата на транс хората в България, за живота на
транс хората, за транс фобията и др. Посочват, че срещата била обявена в социална медия,
което се потвърждава и от ЧО и ГИ Ф..
Свидетелката Ф. е допуснала възможността на срещата да са обсъждали и решение на
Конституционния съд на Р.България във връзка с дело, свързано с транссексуалността, като
коментар на прочетените показания по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2 от
НПК в посочената им относима част на л. 12 – гръб от том 2 от досъдебното производство,
за което съдът дава вяра на тези прочетени показания.
Показанията на свидетеля Д.Й., известен сред близките си като Е. който отворил
входната врата на позвъняването на групата, с която се придвижвал подсъдимия С., не
съдържат вътрешни противоречия и такива с показанията на останалите свидетели. Същият
е описал начина, по който групата навлязла в коридора на апартамента, описвайки го като
нахлуване. Потвърдил е, че станал, за да отвори и посрещне евентуален посетител на
срещата, като видял през шпионката отвън жена, а след като отворил вратата, нахлула
групата от около десет човека, предвождана от мъж с брада. Потвърдил е, че при
нахлуването бил избутан, но леко от лицата, за да влязат. Твърди, че след това излязъл от
апартамента, за да се предпази от евентуална агресия.
Свидетелят Р. е подкрепил посоченото от свидетеля Й., че и той излязъл от офиса
кратко време след нахлуването на лицата, за да осигури безопасността на интимния си
партньор свидетеля Й., като го завел на кафе. Посочва, че лице, различно от подсъдимия
избутало свидетеля Й. /Е./, с което подкрепя показанията му. Описва времево излизането си
от офиса като почти веднага след влизането на групата лица. Доколкото в тази тяхна част
показанията на свидетелят Р. кореспондират напълно с твърденията на свидетеля Й., съдът
дава вяра на тези твърдения на двамата свидетеля.
Съдът оценява твърденията за нанасяне на удар на свидетелката Ф. критично с оглед
показанията на свидетелката М.С., които преценява като дадени от незаинтересовано от
изхода на делото лице, което не е свързано по занятие с работата на ресурсния център.
Самата С. описва себе си като външен посетител на фондацията, която посещавала за втори
път тогава. Последната е коригирала първоначалното си твърдение за това, че подсъдимият
ударил свидетелката Ф. с юмрук, уточнявайки че нямала видимост към случая, тъй като се
намирала вътре в помещението на офиса, а Ф. се намирала в антрето. Повърдила е, че не
разбрала какво точно се случило. Твърди, че се намирала близо до масата в офиса, като е
посочила и другите лица, които според нея не са имали пряка видимост към случая, а
именно М.Х., Б.Д. и В.В., които поради разположението на стаята и антрето не биха могли
да възприемат визуално случая. Свидетелката е описала разположението на стаите в
апартамента, като твърди че от входната врата се навлиза в антрето, което е по-голямо, а от
него по коридор се преминава в офиса, където е проведена срещата. Показанията на
свидетелката С. напълно с еподкрепят от изложеното от друга незаинтересована от изхода
на делото свидетелка Х., за което съдът им дава пълна вяра.
Свидетелят Р. също е потвърдил, че свидетелката Ф. получила един удар с ръка от
подсъдимия от дясната страна на лицето си. Пред съда, въпреки че уточнява да не е видял
подробности, тъй като сочи че се намирал на три метра от нея във вестибюла, е потвърдил с
подробности, че Ф. станала, за да види какво се случва, тъй като се чул шум и намирайки се
във вестибюла пред коридора и казала „Не, не, не правете това“, при което получила
целенасочен удар без да провокира нападателя си и да пречи на преминаването. Съдът
6
оценява показанията на свидетеля Т.Р., съобразявайки не само активната му роля в
провеждане на събитието на общността, но и съществените противоречия в показанията му.
В прочетените му показания от досъдебното производство на л. 18, том 1 от
досъдебното производство свидетелят Р. потвърждава за нанесен удар от подсъдимия на Ф.,
посочвайки че видял мъжът със сивата брада, който влязъл първи да удря Ф. с юмрук в
лицето по лявата буза, а друг човек който държал в ръка нож, изритал електрическия му
скутер с десния си крак, след което с ножа, който държал, пробил предната и задната му
гуми, а всички хора започнали да чупят. За разлика от тези показания, в прочетените му
показания на л. 46, том 4 от досъдебното производство свидетелят е променил версията си,
посочвайки че мъжът, който ударил с юмрук в лицето по бузата свидетелката Ф. извадил
нож, с който срязал гумите на скутера му. Пред съда свидетелят Р. посочва трета, различна
версия на твърденията си, като потвърждава, че възприел случката, но човекът който му
срязал гумите бил с гръб към него и след случката му казали кой бил човекът, срязал гумите
му. По думите на Р. му било съобщено, че лицето било с брада тип “катинарче” и по-едър от
подсъдимия С. - Р., различно от него лице. Последното, от своя страна, противоречи и на
показанията на тримата свидетели - Ф., С. и В., в чиито показания се съдържат твърдения за
самоличността на лицето, срязало гумите, които еднозначно го посочват като подсъдимия.
Съдът намира, че тези вътрешни противоречия достатъчно убедително разколебават
доверието в показанията му изцяло, поради което съдът не дава вяра на същите относно
твърденията му, както че възприел нанасянето на удар от страна на подсъдимия С. - Р. на
свидетелката Ф., както и че възприел акта на срязването на гумите на скутера му. Налага се
извод за това, че свидетелят явно има склонност за излагане пред съда на обстоятелства,
които в действителност не са се случили. В тази връзка съдът намира за логично, че щом
свидетелят Р. още в началото на случая при нахлуването на лицата в ресурсния център е
излязъл от помещението, завеждайки свидетелят Й. на кафе, същият не е възприел визуално
унищожаването на гумите на скутера му, доколкото от показанията на свидетелите Ф. и В.
се установява, че това действие е извършено чак в края на действията на нахлулите лица,
след като Ф. е отправила въпроса към подсъдимия, дали вече са приключили с действията
си, а последният отрекъл това и се насочил към скутера на Р.. Този извод се подкрепя и от
твърдението на Р., че не бил свидетел на блъскането на рафт с вещи от подсъдимия, което
действие времево предхожда действието спрямо гумите на скутера. Налага се като логичен
извода за това, че твърденията на свидетеля Р. относно възприятията му, свързани с
унищожаването на гумите на скутера му са тенденциозни и неверни, което поставя под
съмнение като цяло останалата част от показанията му, включително и за визуално
възприемане на твърдения удар от страна на подсъдимия пад ЧО и ГИ Ф., в чиито
прочетени показания от същата дата 30.11.2021г. не се съдържат твърдения, уличаващи
подсъдимия в извършване на физическо насилие над нея с удар с ръка. Тези твърдения на Р.
не се подкрепят убедително и от изготвената съдебно - медицинска експертиза, която само
допуска възможността да е имало такъв нанесен удар, без да са установени обективни следи
от такъв, а вещото лице е отхвърлило възможността на Ф. да е причинено подуване на
бузата, както е посочил свидетеля Р.. Поради изложеното съдът не дава вяра на показанията
му, касаещи обстоятелствата свързани с физическото въздействия върху свидетелката Ф. и
действията във връзка с унищожените и повредени вещи.
Свидетелят В.В., който за себе си твърди, че е доброволец и помага на дейността на
ресурсния център, също твърди, че от определени части на помещението, ползвано за офис,
имало видимост към входната врата. За да не даде вяра на това твърдение съдът отчита не
само противоречието за ограничеността на визуалния достъп към входната врата, посочено
от свидетелката С., а за когото тя е категорична, че от мястото където се намирал, нямал
видимост към мястото, за което се твърди че подсъдимият ударил свидетелката Ф., а
заявеното от свидетелката Х., също лице за което може да се счете, че не е заинтересовано от
изхода на делото, тъй като не е свързана с работата на фондацията, която също е
7
категорична, че свидетелят В. нямал видимост, тъй като се намирал по-далеч от нейната
позиция, а стъклена врата му пречела за това. Съдът констатира и друго съществено
противоречие, внасящо съмнения в достоверността на твърденията на свидетеля В. за
визуално възприемане на удар, нанесен на свидетелката Ф., а именно изложението в разпита
му на досъдебното производство, където в прочетените му показания по реда на чл. 281, ал.
4, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК не е споменал за физическо съприкосновение - удар на Ф. и в
това отношение показанията му не са последователни. Поради изложеното съдът не дава
вяра на обсъдените твърдения за визуално възприемане от страна на свидетеля В. на
нанасяне на удар от подсъдимия на свидетелката Ф., намирайки това за израз на
заинтересоваността му от изхода на делото като лице, лично ангажирано с делата на
ресурсния център.
В противоречие с показанията на свидетелите С. и Х. са също и твърденията на
свидетеля Р. за това, че от помещението на офиса имало видимост към антрето, но
отчитайки съществените вътрешни противоречия в показанията на последния и
заинтересоваността му от изхода на делото, а също и с оглед твърдението на Х., че
свидетелят Р. бил с гръб към вратата и със сигурност не би могъл да види какво се случило,
съдът не дава вяра на това негово твърдение.
Твърдения за нанесен удар от подсъдимия на ЧО и ГИ Ф., координатор на проекти в
екипа на фондация „Р.ц. Б.“, която в случая била организатор на събитието, се съдържат и в
показанията на самата Ф., която споделила това с част от посетителите на събитието. Ф. е
посочила, че подсъдимият С. – Р. предвождал групата която вече се намирала в коридора,
когато се опитала да я спре, тръгвайки с отворени ръце към тях с израза „Не, не, не!“, а в
този момент получила удар с длан с дясна ръка от нападателя си в лявата страна на лицето
по бузата към областта на ухото. Не може да уточни дали с юмрук или с отворена длан бил
нанесен ударът. Свидетелката намира, че нанесеният удар бил силен, като е отбелязала че
залитнала в следствие получаването му, усетила и замайване в главата и болка.
Получаването на силен удар се опровергава от заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, която е отрекла установяването на травматично увреждане.
Свидетелката Ф. била запозната с позициите на подсъдимия С. – Р., че е
дългогодишен противник на общността им и не веднъж бил изразявал хомофобски мнения,
което основало действията ѝ.
Съдът е намерил противоречия в твърденията на ЧИ и ГИ Ф., касаещи сведенията за
нанесен удар от подсъдимия, както вътрешни в различните разпити, така с показанията
на други свидетели по делото, които твърдят че са възприели удара.
Така за разлика от свидетелите Р. и С., които са категорични за това, че ударът
настъпил в антрето на апартамента, то свидетелката Ф. посочва, че същият се случил в
стаята, в която се намирали останалите свидетели. Свидетелката Х. посочва, че след като Ф.
отишла да види какво става, чула същата как вика „Не, не, не“ и изведнъж започнали да
влизат хора, което навежда на извод за това, че от мястото където се намирала в офиса на
фондацията не е имало видимост към твърдяното съприкосновение между подсъдимия и
свидетелката Ф., с което свидетелката Х. подкрепя заявеното от С.. Поради изложеното
съдът не дава вяра на твърденията на ЧО и ГИ Ф. за разположението в помещението, в
което се намирали другите посетители на събитието към момента, в който твърди да е
получила твърдения удар над нея от подсъдимия.
Съдът е констатирал непоследователност в позицията на свидетелката Ф. за това дали
е била ударена от подсъдимия, съответно дали е била изблъскана от него и другите лица при
придвижването им за влизането в офиса на фондацията. При първия си по време разпит от
30.10.2021г. свидетелката е заявила в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал.
1, т. 1 и 2 от НПК показания, че първи влязъл подсъдимият С. – Р., при което Ф. извикала, че
не може да влизат, но всички я избутали нея и свидетеля Й. и нахлули вътре, а при
8
избутването получила удар в областта на лявата скула. От анализа на това твърдение и така
описаното физическото действие по избутване на Ф. категорично не може да се свърже
извършителя с едно единствено лице, а за разлика от тези прочетени показания пред съда
ЧО и ГИ неведнъж заявява, че освен посочения удар върху нея не е упражнено друго
физическо въздействие, фактически отричайки се от тези свои първоначални показания. От
същите тези показания от 30.10.2021г., конкретно твърдението „всички избутаха мен и Д. и
нахлуха вътре. Тогава при избутването получих удар в областта на лявата скула“, не може да
се направи категоричен извод нито за лицето, което е нанесло удара на свидетелката Ф., тъй
като последната адресирайки действието по избутването със събирателното „всички“, не
определя лицето, което е нанесло удара, нито дали случайно или целенасочено получила
същия. Доколкото в тези показания е заявила, че е разпознала подсъдимия С. – Р. сред
лицата и не е диференцирала негови действия от действия на останалите лица, то
последващите показания на свидетелката Ф., в които вече твърди, че именно подсъдимият
нанесъл удар и то целенасочен с ръка, логически несъответстват на първоначалните
твърдения на свидетелката, макар пред съда Ф. в коментара си по повод прочетените
показания да е счела, че не са налице противоречия и е подкрепила прочетените
показания.
В тази връзка заслужават анализ и показанията на полицейските служители К., М. и
К., които пред съда са описали изявленията на свидетелката Ф. в съответствие със заявеното
в разпита от 30.10.2021г. Свидетелят К. е заявил, че едно от присъстващите лица казало,
че било ударено от хората, влезли в помещението. По сходен начин е предал пред съда
свидетеля М. ситуацията, като твърди, че свидетелката Ф. заявила, че била блъсната от
нахлулите лица, но няма спомен за това да е казвала да е ударена с юмрук, а свидетелят К.
изрично е заявил, че не си спомня лицето да е казало, че е ударено от Б. Р.. Тъй като съдът е
констатирал противоречие в показанията на свидетелите в обсъжданата им част със
заявеното от тях на досъдебното производство, същите са прочетени по реда на чл. 281, ал.
4, във връзка с ал. 1 от НПК. В показанията им от досъдебното производство на л. 40, том 4
от същото за свидетелят К., л. 38, том 4 от същото за свидетеля М. и л. 36, том 4 от
досъдебното производство за свидетеля К. еднозначно е отразено, че Ф. била заявила, че
била ударена от Р. в областта на лицето.
Свидетелят М. е заявил, че си е спомнил, че Ф. им заявила прочетеното му, докато
свидетелите К. и К. не са си спомнили прочетеното им, но декларативно са подкрепили
прочетените показания. Предвид показанията на свидетелите М., К. и К. пред съда и
колебливото отношение на последните двама към прочетените им показания в обсъжданата
част, съдът не дава вяра на прочетените им показания в частта, касаеща заявление на
свидетелката Ф. за това, че била ударена от подсъдимия пред полицейските органи,
съответно дава вяра на показанията на свидетелите М., К. и К. в обсъжданата им част,
депозирани пред съда. Съдът отчита в тази връзка, че тримата полицейски служители са
разпитани по досъдебното производство на 03.11.20221г. след втория разпит на
свидетелката Ф. от 01.11.2021г., в който същата е уличила подсъдимия с конкретни и
индивидуализирани действия в нанасянето на телесна повреда, а също и твърдението на
незаинтересованата от изхода на делото свидетелка Х., че Ф. била казала, че била ударена по
лицето, докато се опитвали да влязат в хъба, като не си е спомнила дали била споделила кой
я бил ударил.
Относно наличието на следи от насилие над ЧО и ГИ Ф. свидетелят Д. твърди, че не
забелязал такива, но разбрал че била ударена с юмрук в лицето, което се подкрепя от
свидетеля Й., който изрично посочва, че Ф. била заявила, че била ударена от водача на БНС
с юмрук в лицето. Същият както и свидетелите З. и Р. свидетелстват за възприето
зачервяване по бузата на Ф., а Р. дори твърди, че възприел че имало леко подуване.
Последното твърдение е изолирано от доказателствената съвкупност и е в конфронтация с
изводите на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Свидетелите са посочили, че
9
Ф. се оплакала за изпитвана от нея болка на мястото, което държала.
ЧО и ГИ Ф. е посочила, че била направена рентгенова снимка, при която се
установило, че има разтеглени сухожилия. Такава рентгенова снимка не е приложена по
делото, а вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е поставило под съмнение
възможността с този тип изследване да се установи такъв тип разтежение.
Съществено доказателствено значение при преценката на твърдението за нанесена
телесна повреда от подсъдимия на свидетелката Ф. има изготвената съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице М. е защитил заключението си, в което е посочил /л. 48, том 2 от
досъдебното производство/, че при първоначалния преглед, извършен на 30.10.2021г. и при
съдебно-медицинското освидетелстване на следващия ден и прегледа, извършен за нуждите
на експертизата на 02.11.2021г. на Г.Ф. не са установени видими травматични увреждания.
И при трите прегледа е съобщила за болка в областта на левия долночелюстен ъгъл - лява
буза. В случай, че се приемат за верни показанията на пострадалата, то болката в областта на
лявата буза може да се свърже с описания от нея удар с ръка по лицето вляво и следва да се
приеме, че е реализиран медикобиологичния критерий “болка”. Оплакванията от болка в
областта на лицето вляво могат да се получат след удар с предмет с неохлузваща повърхност
в тази област с незначителна кинетична енергия. Голата човешка ръка свита или не в юмрук
няма охлузваща повърхност. При тези данни оплакванията от болка в областта на лицето
вляво могат да се получат от удар с ръка в тази област. Получената болка може да се получи
по време и начин, съобщени от пострадалата. Оплакванията би следвало да отшумят бързо в
рамките на три-пет дни след получаването им и да не оставят последствия за живота и
здравето на пострадалата.
Пред съда вещото лице е потвърдило, че ако има травма може да се получи
зачервяване на мястото . Зачервяването е дефинирано от вещото лице като прилив на кръв
в тази област без разкъсване на кръвоносни съдове и без кръвта да пробива в околните меки
тъкани, а когато след много кратък период от време /минути/ тази циркулация на кръв се
възстановява, зачервяването изчезва. В случая няма травматично увреждане. Отхвърлил е
възможността при рентгенография да е възможно да се отрази и интерпретира разтягане на
сухожилие, за което говори в показанията си свидетелката Ф., което да е било
диагностицирано във връзка с твърдяно от същата рентгеново изследване. Според вещото
лице удар нанесен с достатъчна кинетична енергия, с човешка ръка, оставя кръвонасядане в
мястото на удара, особено в областта на скулата на лицето. Доколкото Ф. твърди, че бил
нанесен силен удар от подсъдимия, това нейно твърдение противоречи на заключението на
вещото лице за липса на кръвонасядане (хематом), при който силен удар би имало
пропиване в кожата и меките тъкани на кръв от разкъсани кръвоносни съдове, а не само
евентуално зачервяване на мястото на удара, още повече че вещото лице сочи че такова
кръвонасядане би се визуализирало за 3 до пет дни най-малко, съответно би било
установено при освидетелстването. Според вещото лице зачервяването може да бъде
причинено и от лицето от топлината на ръката с разтриване на кожата. Вещото лице е
определило подуването като травматичен отток, поради което заключението му противоречи
и на твърденията на свидетеля Р. за леко подуване на мястото на удара. Вещото лице
твърди, че подуването би могло да бъде установено при последващ преглед часове или дни
след инцидента.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, като дало изчерпателен и обоснован отговор на поставените въпроси и
изготвено от лице, притежаващо съответните специални знания.
Както съдът вече отбеляза, заключението се конфронтира с изложеното от част от
показанията на свидетелите Ф. относно установените разтеглени сухожилия и относно
силата на удара, от който би могло да се причини болка, а така и Р. относно твърдението за
наличие на подуване на мястото на удара, поради което не дава вяра на твърденията им в
10
обсъжданата им част.
Показанията на свидетелката З., която работи по граждански договор с фондацията и
е участвала в събитието онлайн с интернет връзка с програмата Zoom, с оглед
отдалечеността от събитието, не са достатъчно информативни за случилото се. Съдът
отчита, че същите се отличават с логичност, последователност и непротиворечивост, за
което им дава вяра. Свидетелката е заявила, че около петнадесет минути след започване на
срещата двама човека станали, за да отворят на позвъняването на врата, при което след
малко всички станали прави, чул се въпрос “Какви сте вие?” и шум от повреждане на вещи,
при което загубила контакт. Потвърдила е, че веднага след нападението посетила “Рейнбоу
хъб” и се срещната със свидетелката Ф., която споделила че била ударена, без да посочва
подробности.
Съдът отчита като недостатъчно информативни за изясняване на относимите към
повдигнатото обвинение обстоятелства показанията на свидетеля Б.Д., но отчита че същите
съдържат съществена информация за условията, при които е извършено нападението над
ресурсния център. Свидетелят твърди, че след влизането в помещението на групата лица
осъзнал, че те започнали да трошат, тъй като чул звук от чупене, а той избягал на тавана на
сградата. Свидетелят Д. е разпознал единствено Е.В., като едно от нахлулите лица, което
постоянно повтаряло “Някой да извика полиция!”. За присъствие на същата по време на
извършване на деянието се излагат твърдения и в показанията на свидетелите Х. и Ф., които
по същия начин описват поведението , без да я уличават в унищожаване или повреждане
на вещи.
Свидетелят Д. е потвърдил, че никой не му попречил да излезе от помещението, нито
бил свидетел на физическо насилие, а показанията му в тази връзка се подкрепят от
споделеното от останалите свидетели - В., С., Х., а и Ф., с изключение на твърдението за
нанесения й удар от подсъдимия С. - Р.. Поради изложеното съдът дава пълна вяра на
показанията на свидетелите З. и Д., като вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с
показанията на останалите свидетелите В., С. и Х..
Съдът дава вяра на прочетените депозирани пред орган на досъдебното производство
показания на свидетелката З., касаещи датата и адреса на описаните събития и тези на
свидетеля Д.Й. - относно номера на апартамента, в който била проведена срещата,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, т. 2 от НПК, като взаимно непротиворечиви и
кореспондиращи си с протокола за оглед на местопроизшествие от 30.10.2021г., в който са
отразени съответните обстоятелства.
Съдът черпи своите доказателствени изводи относно действията на подсъдимия С. -
Р., представляващи част от общите действия по унищожаване и повреждане на имуществото
на съпровождащите го лица в “Рейнбоу хъб”, бул. ****, от показанията на свидетелите В.,
Х., С. и частично от показанията на свидетелката Ф..
Доколкото съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Р., свързани с действията
на лицата, влезли в офиса след неговото излизане от същия, съдът не намира показанията му
за надежден доказателствен източник. В тази връзка съдът отчете, че в показанията на
свидетелите Й. и Д. не се съдържа конкретна информация за действията на лицата, нахлули
в помещението на офиса. За посочените обстоятелства свидетелят Й. твърди, че единствено
възприел изхвърлянето на брошури и знамена през прозореца на офиса на фондацията, без
да е конкретен за лицето, което е извършило това.
Свидетелят В. е потвърдил как със свои действия подсъдимият е блъснал рафт с вещи,
който щял да падне върху него, но В. го избегнал. Посочва още едно конкретно действие на
подсъдимия, а именно срязването на гумите на тротинетката на свидетеля Р.. За действието
на подсъдимия за унищожаване на гумите на скутера на свидетеля Р. съдът черпи
подкрепящи сведения и от показанията на свидетелите С. и Х., а също и тези на
свидетелката Ф.. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на твърденията на
11
посочените свидетели, съдът кредитира с доверие същите в обсъжданата им част.
Относно въпроса за счупването на вратата на кухненска печка са налице
положителни твърдения за възприятие на това действие само в показанията на свидетелите
Ф. и В., които взаимно си противоречат. Първата е описала как подсъдимият, подканен от
съпровождащо го лице, счупил с крак вратата на печката, а свидетелят В. твърди обратното,
че тя била счупена от неустановеното по делото лице, съпровождащо подсъдимия. Тъй като
относно автора на увреждането са налице две противоречащи си твърдения, а същите не са
подкрепени с други доказателства, съдът счита че не се доказва по изискуемия несъмнен
начин твърдението на свидетелката Ф., уличаващо подсъдимия в извършване на това
действие, а показанията на В. следва да се кредитират с доверие.
Доколкото нито един от свидетелите не твърди подсъдимият С. - Р. да е пръскал
стените на помещения със спрей, то това обстоятелство не се доказва.
Относно останалите действия, унищожаващи и увреждащи имущество на ресурсния
център и наемодателя му, свидетелите В., Х., С. и Ф. са описали същите по непротиворечив
и взаимно допълващ се начин относно счупването на мебели, обръщането на маси,
напръскването на такива, на стени и помоционални банери със спрей, разбиването на
бутилка с вино в стена, счупването на чаши, чинии намиращи се на масата в помещението в
което било провеждано събитието, счупването на лаптоп, надраскването със спрей на
картини и тениски, счупването на награди, които фондацията е получавала, разхвърлянето
на промоционални материали и книги, за което съдът дава пълна вяра на показанията им в
обсъжданата им част.
В тази връзка част от показанията на свидетелите са подкрепени от заснети
видеозаписи от телефона на ЧИ и ГИ Ф., а също и от протокола за оглед и изготвения към
него фотоалбум, в който подробно е описана заварената на място фактическа обстановка с
унищожените и повредени вещи.
Съдът дава вяра на заключението за изготвената съдебно-оценителна експертиза (л. 4,
том 93), като изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания и обоснована.
Вещото лице Е.М. е оценила пазарната стойност на увредените вещи, описани в опис,
приобщен с протокол за доброволно предаване от 03.11.2021г. от свидетелката Ф.. Макар
заключението по съдебно-оценителната експертиза да няма пряко отношение към съставите
на престъпленията, по които е повдигнато обвинението, същото има илюстративно значение
за изясняване на фактическата обстановка, с оглед нанесените щети и обществената
опасност на деянието. Пазарната стойност на увредените вещи е оценена на 1762, 18 лева.
Вещото лице е посочило и размера на минималната работна заплата за страната към
30.10.2021г., а именно 650, 00 лева. Оценило е и т.нар. “освежителен ремонт”, необходим
във връзка с напръсканите с вино стени и таван на 393, 00 лева.
В показанията на свидетелката М.В. се излагат твърдения за среща между нея
и подсъдимия, при която В. му разказала за посещение на дъщеря в ресурсния център на
фондацията и оплакванията . Според В. дъщеря попаднала на раздавани листовки,
издадени от Фондация „Р.ц. Б.“ в училището, в което учила – Художествената гимназия, в
които материали се толерирала еднополовата любов. Дъщеря посетила, съпровождана с
друго лице – неин приятел събитие, организирано от фондацията под надслов „Какво не те
научиха за секса в училище“, а впоследствие споделила преживяванията си с майка си.
Разказала , че се представила, че е на петнадесет години, като била пропусната на
събитието, на което се обсъждали еднополовите отношения. Същата била потресена от
наученото на срещата, но задала въпроси, включително относно садо-мазо практики с
камшици, групов секс и др., на които била получила отговор, че може да се включи в такива
практики, в случай че почувства вътрешна необходимост от това. Свидетелката твърди, че
потърсила реакция от подсъдимия във вид на някаква проява на противодействие, тъй като
изпитвала притеснения за дъщеря си, че би могло да бъде повлияна негативно от срещата,
12
като бъде поканена да участва в секс маратон или подобно събитие.
Показанията на свидетелката В. са подкрепени от обясненията на подсъдимия С. – Р.,
който потвърждава за срещата си с нея, а също и косвено от твърденията в показанията на
свидетелката Ф., за обвиненията изказани на висок глас от страна на лицето, разпознато като
Е.В. при нахлуването в офиса, че фондацията работила за развращаване на децата им.
Поради изложеното съдът дава вяра на показанията на В., а също и обясненията на
подсъдимия в обсъжданата им част, с изключение на твърденията на свидетелката В. за
съдържанието на дискусията при проведената среща, на която присъствала дъщеря и
отговорите, които получила, тъй като не се подкрепят от други доказателства, поради което
в тази тяхна част не им дава вяра.
Представените в съдебно заседание от 24.06.2022г. брошура на ЛГБТИ със заглавие
„Създаване на подкрепяща среда за ЛГБТИ в училище“, съставена посредством ползвани
материали от Фондация „Р.ц. Б.“ с оглед отразеното в същата и изследване с надслов
„Национално проучване, нагласи към ЛГБТИ учениците в българските училища“, чиито
съставител е самата Фондация „Р.ц. Б.“, илюстрират работата на Фондация „Р.ц. Б.“ с
непълнолетни лица в българските училища, с което косвено подкрепят показанията на
свидетелката В..
Представеното постановление за отказ от образуване на наказателно производство от
16.02.2014 г. по пр.пр. № 41620/2013 г. не обсъжда работата на Фондация „Р.ц. Б.“, поради
което не е относимо към предмета на доказване по делото.
В обясненията си подсъдимият С. – Р. е признал, че присъствал в деня на случая на
адрес на Фондация „Р.ц. Б.“. Обясненията на подсъдимия за присъствието му на въпросното
събитие кореспондират на разпознаванията, извършени на същия в хода на досъдебното
производство от свидетелите Г.Ф. /том 2, л. 15/, В.В. /том 2, л. 18/, М.С. /том 4, л. 43/, Т.Р.
/том 4, л.48/, Д.Й. /том 4, л. 53/. Тъй като разпознаванията са извършени при спазване на
необходимите изисквания, съгласно раздел VII от глава ХIV от НПК, в присъствието на две
поемни лица, а на разпознаващите лица са предявени снимки на лица със сходна външност,
като непосредствено преди извършването на процесуалното действие е проведен разпит на
разпознаващите лица, съгласно изискванията на чл. 170 от НПК, съдът дава вяра на
изявленията, протоколирани в протоколите за извършените разпознавания.
Подсъдимият е посочил в обясненията си, че посетил събитието тъй като бил
запознат от публично отправена покана, че предстои провеждане на обсъждане на тема,
свързана с хомосексуалността и транссексуалността и други свързани въпроси. Имал
намерение да представи вижданията си на срещата, за която било обявено, че била отворена.
Твърди, че на срещата били посрещнати грубо с блъскане и бутане в израз на опити да бъдат
изгонени от помещението. Допуска в обясненията си в създалата се суматоха да са били
съборени канцеларски материали, а относно съборения шкаф твърди, че това се случило в
желанието на едно от присъстващите в групата лица да се задържи за него, докато бил
блъскан. Посочва, че лицето Е.В. през цялото време изисквала да бъде извикана полиция,
което се подкрепя от показанията на свидетелите Ф., С., Х. и В.. Допуска, че офисът на
фондацията представлявал локация в която се извършвала хомосексуална и педофилска
дейност. Съдът, преценявайки обясненията на подсъдимия едновременно като средство за
защита, а също и като доказателствен източник и съпоставяйки ги с показанията на
свидетелите Ф., С., Х., В., Д., а също и Й. и Р., намира, че не следва да им дава вяра в частта
им относно твърденията за отправено физическо въздействие от страна на участниците в
срещата спрямо подсъдимия и съпровождащите го лица. Нещо повече, свидетелите които
първоначално присъствали на събитието, единодушно заявяват че не е имало физическо
съприкосновение между тях и нахлулите в офиса лица, с изключение на случая при
навлизането в офиса с избутването на свидетелите Й. и Ф.. В останалата им част, касаеща
повода за посещението на събитието, съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, като
13
кореспондиращи с показанията на свидетелката В..
Според заключението на назначената и изготвена по делото компютърно-техническа
експертиза с рег. №3484/01.11.21г. в том-2 на л. 31 в записа, изготвен с мобилното
устройство на свидетелката Ф., няма индикации за манипулация и действията на лицата са
последователни. Видно е, че мъжът клекнал до тротинетка и извършващ действия по
тротинетката не може да се оприличи да е с гола глава, както твърди в първия си разпит от
30.11.2021г. свидетелят Р.. Вещото лице Ц.А. посочва, че не е възможна лицева
идентификация.
Съгласно заключението на изготвена от същото вещо лице по делото компютърно-
техническа експертиза с рег. №3502/02.11.21г. в том 4 на л. 69, чиито обект на изследване са
дискове /оптични носители/ съдържащи видеозаписи на заснети лица движещи се на адреси
в гр.София: ул. ****, бул. „****, бул. **** и на кръстовището на ул. „Г.С.Раковски“ и бул.
„Княз Ал.Дондуков“, в записа няма индикации за манипулация и действията на лицата са
последователни. От заключението на експертизата се установява, че на записа е заснет
около 17,23ч. на 30.10.2021г. да се движи по тротоарното пространство подсъдимия Б.С.
заедно с група от лица между които от мъжки и женски пол. От лицевата идентификация на
записите позволява да се направи извод, че мъжът със зелено яке и раница на гърба е именно
подсъдимият Б. С. - Р..
Съдът дава вяра на обсъдените заключения на вещото лице А., като изготвено от
лице, притежаващо съответните специални знания и обосновано, а също и кореспондиращо
си с обясненията на подсъдимия и разпознаването на подсъдимия от свидетели, присъствали
на събитието.
По делото е изготвена от вещото лице А. и компютърно-техническа експертиза с рег.
№3502/02.11.21г. в том 6 на л. 38, чието заключение не е категорично относно
идентификацията на лица, макар в по-голяма степен, или както се е изразило вещото лице „с
голяма доза сигурност“, да е положително за четири лица. Съдът дава вяра и на обсъжданото
заключение, също като изготвено от лице, притежаващо съответните специални знания и
обосновано, макар същото да не допринася съществено за изясняване на самоличността
присъствалите на инцидента лица, тъй като само въз основа на него не могат да се направят
несъмнени, а вероятни изводи.
Съдът дава вяра и на изготвената съдебно-дактилоскопна експертиза /л. 60, том 4 от
досъдебното производство/, като изготвена от лице, притежаващо съответните специални
знания и обоснована. Вещото лице В.П. е изследвало дактилоскопни следи, иззети от
преобърнати маси в офис помещенията, ползвани от фондацията, като е установило, че
макар и годни за сравнително изследване и идентификация, не са оставени от свидетелката
Ф. или подсъдимия С. – Р..
При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
I. За да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК е необходимо от обективна страна деецът да извърши
непристойни действия в съучастие като извършител, които според естеството си грубо да
нарушават обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието по
съдържанието си да се отличава с изключителна дързост, с оглед настоящото обвинение.
Престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК засяга отрицателно обществените отношения,
свързани с обществения ред и спокойствие. Деянието по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
следва да представлява явна демонстрация срещу установения обществен ред.
Непристойните действия не са конкретизирани и лимитирани в закона, но това са онези
действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото, включитено и побой. С тях се
скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление
14
(Постановление №2/29.06.1974г. по Н.Д. №4/74г. на Пленума на ВС на Р.България)
От субективна страна престъплението хулиганство се осъществява при пряк умисъл,
но може да се осъществи и при евентуален умисъл.
От доказателствената съвкупност се установи, че подсъдимият С. – Р. е извършил
деяние, като в съучастие като съизвършител с други неустановени по делото лица, е
извършил следните действия: нахлул без покана във вътрешността на офиса на Фондация
„Ресурсен център Б.“, бутайки Г.Ф. и Д.Й., съборил рафт с вещи и посредством нож срязал
гумите на намираща се в офиса тротинетка. Не се доказа подсъдимият да е счупил вратата
на готварската печка и да е напръскал стените със спрей, действия за които се събраха
доказателства че са извършени, но от неустановени сред съпровождащите подсъдимия лица.
Установи се също, че лицата, съпровождащи подсъдимия извършили действия, с
които унищожили или повредили значителна част от имуществото на Фондация „Р.ц. Б.“, а
именно напръскали със спрей стени и маси и обърнали маси, напръскали със спрей банери,
картини, рекламни материали и повредили такива, повредили получени награди от
фондацията във връзка с дейността , счупили в стена бутилка с вино, при което изцапали
/повредили/ стени и таван, повредили лаптоп, съборили рафтове и разпилели книжа,
свързани с дейността на фондацията, посредством който е осъществяван онлайн достъп до
събитието. Вещото лице по изслушаната съдебно-оценителна експертиза е оценила
нанесената щета с парична равностойност на 1762, 18 лева и необходимата сума за
пребоядисване на стените от 398, 00 лв., която оценка се оспорва от повереника, като се
твърдят нанесени щети в значително по-висок размер. Макар съдът да приема претенцията
за по-висок размер на щетите за недоказана, установеният им размер според оценката на
вещото лице е достатъчно респектиращ, за да обоснове извод за значителна обществена
опасност на хулиганската проява.
При изясняване съдържанието на субективната страна на деянието съдът отчита
общото качество, присъщо на хулиганския и дискриминационния мотив, а именно
конфронтацията им с утвърдения обществен ред, част от който са ценностите на
равенството и търпимостта към различието. Дискриминационното отхвърляне на
определена обществена група може да се прояви в деяние, грубо нарушаващо този ред по
начин, който буди обществено възмущение, което е сторено в случая. При
дискриминационните подбуди уязвяването на жертвата поради принадлежност към
определена социална група е цел, докато при хулиганските подбуди е средство за
конфронтация с правилата на обществения ред и морал.
Съдът намира, че се установява водещ транс и хомофобски мотив за извършване на
деянието от подсъдимия, но също и наличие на хулигански мотив. Последният се извлича от
дързостта при извършването му, за което свидетелства начина на извършването му от
обективна и субективна страна - извършването му в съучастие с голяма група лица – около
десет човека, което представлява непреодолима физическа заплаха за евентуално
противопоставяне на действията, както и естеството на проявата като групов вандализъм и
повреждане на имуществото, представляващо цялата материална база за работа на
фондацията. Деянието представлява опасен прецедент на публична материална
саморазправа с дискриминационен характер, като с оглед целта на посещение на събитието
и липсата на предхождащи или друг вид съпровождащи инкриминираното деяние
непристойни действия, като отправяне на обиди, цинични изрази, то съдът приема че
хулиганското деяние е извършено при по-леката форма на умисъла, а именно евентуален
умисъл.
При липса на друг вид въздействие върху охраняваните обществени отношения,
съдът намира че общественият ред и спокойствие са засегнати най-вече посредством
материално въздействие върху средствата за осъществяване на дейността на Фондация „Р.ц.
Б.“ под формата на унищожаване и повреждане на вещи. В това отношение избутването на
15
свидетелите Г.Ф. и Д.Й. при влизането в офиса от страна на подсъдимия, въпреки
противопоставянето на Ф., представлява също елемент от хулиганските действия със своята
арогантност и безцеремонност.
От вида и характера на нанесените щети е видно, че подсъдимият и съпровождащите
го лица са лишили по посочения начин фондацията от материалните условия за провеждане
на дейността , целяща премахване на всички форми на дискриминация и постигане на
пълна равнопоставеност на лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс /ЛГБТИ/
хора в страната. Същевременно от субективна страна подсъдимият е съзнавал, че извършва
действията си в група от лица, които целенасочено, съвместно и задружно повреждат и
унищожават материалните основи на дейността на фондацията, съответно създават
затруднения в постигане на публично декларираните цели, предвиждал е резултата от тези
действия и е целял резултата от своите действия, съгласявайки се със стореното от
сподвижниците му.
Съдебната практика е еднозначна по отношение на въпроса, че хулиганските
действия могат да приемат формата на унищожаване и повреждане, а съзнавайки че
нарушава материалните условия за работа на фондацията, чиято дейност е обществено
известна и публична, а деянието ще намери обществен отклик, то подсъдимият е съзнавал
също очакваната осъдителна спрямо деянието реакция на преобладаващата част от
обществеността, каквато е настъпила непосредствено след разгласяване на случая, който
намерил и международен отзвук и осъдително отношение от страна на редица
дипломатически представителства в страната. Подсъдимият е предвиждал следващата
осъдителна реакция от обществеността, доколкото на първо място груповото нежелано
нахлуване в организирано събитие, съпроводено с унищожаване и повреждане на
мебелировка, техника и други вещи, свързани с работата на обществена организация,
осъществяваща дейност в обществена полза, представлява рядък и опасен прецедент, който
нарушава обществения ред и спокойствие, доколкото поставя предизвикателство пред
правовия ред и сигурността на осъществяване дейността на този вид юридически лица, а
като цяло и общественото спокойствие. В тази връзка съдът отчита и спецификата на
дейността на Фондация „Р.ц. Б.“, както съдът я посочи, която навежда на извод за целта на
извършване на деянието от страна на подсъдимия, а и на сподвижниците му, основаващ се
на силно изразен хомофобски и трансфобски мотив. Налага се заключението, че действията
на въпросните лица са били водени именно от този мотив, с оглед обекта на нападението им,
а също и естеството на извършваните действия, свързани с намеса само срещу материалните
условия за извършване на дейността на фондацията, макар същите да са съзнавали и да са се
съгласявали с нарушаването на обществения ред и спокойствие, като неизбежна последица
от действията им.
Изложените обстоятелства, а също и установената по делото, включително от
обясненията на подсъдимия, нетърпимост към ценностите, проповядвани от лицата,
развиващи дейността на фондацията, консолидират извода за целта на посещението на
подсъдимия и съпровождащите го лица в офиса на фондацията, а именно да бъдат
извършени действия, с които да се отнеме материалната възможност за осъществяване на
дейността на фондацията посредством унищожаване и повреждане на имуществото . Тези
действия по своя характер изразяват еднозначно отрицателно отношение спрямо лицата,
чиито проблеми адресира фондацията -плесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и
интерсекс, поради което се определят от съда като хомофобски и трансфобски.
Съдържанието на субективната страна на деянието с водещи хомофобски и
трансфобски подбуди се доказва също както от едновременното действия по унищожаване и
увреждане на имущество от участниците в групата, в която се числил и подсъдимия С. - Р.,
така и от произнесените на всеослушание обвинения по това време от страна на лицето,
установено от част от свидетелите като Е.В., а именно с обвинението “Вие развращавате
16
децата ни!”. В тази връзка съдът отчита и показанията на свидетелката В., според която
същата потърсила намесата на подсъдимия по повод на неуместните според нея действия на
лица от фондацията спрямо непълнолетната ѝ дъщеря на организирано събитие на същата.
Съдът отчита и момента на извършване на деянието, който съвпада с предизборната
кампания за провеждане на избори за президент на Р.България, в които избори подсъдимият
е бил регистриран кандидат, което определя извършеното деяние не като обикновена проява
на ксенофобия - във вида на хомофобия и трансфобия, но и като открито заявена
политическа позиция и послание към адресираната част от обществото, заемаща
ксенофобски и дискриминационни спрямо малцинствените групи позиции.
Поради изложеното съдът счита, че деянието на подсъдимия по обвинението за
престъпно хулиганство, изразено в нахлуване без покана във вътрешността на офиса на
Фондация „Р.ц. Б.“, бутайки Г.Ф. и Д.Й., събаряне на рафт с вещи и срязване посредством
нож на гумите на намираща се в офиса тротинетка е извършено при комплексно съдържание
на субективната му страна и евентуален умисъл, доколкото подсъдимият се е съгласявал с
ефекта на действията му, изразяващи се в унищожаване и повреждане на вещи, състоящ се в
нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото, а също е
извършено с и несъставомерните хомофобски и трансфобски цели, след като последните
представляват водещата мотивация за действията на подсъдимия.
Доколкото извършването на деяния по хомофобски и трансфобски подбуди към
момента на извършване на деянието не представлява квалифициращ съставомерен елемент
на престъпни състави по НК, то наличието на такива биха могли да бъдат отчетени с
наказателноправно значение единствено при индивидуализацията на наказанието, доколкото
представляват вид дискриминационни подбуди, към които съвременното общество е
настроено отрицателно.
Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 2/1974 г. по н. д. №
4/1974 г., на Пленума на ВС, изключителна /особена/ дързост е налице, когато в много груба
форма се засягат интересите на обществото или личността и непристойните действия
упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или
към други обществени или лични интереси, с тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление. Ако е налице обикновена дързост - то деянието съставлява престъпление по
чл. 325, ал.1 от НК.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът счита, че не се доказва
обвинението в частта му относно извършване на деянието с изключителна дързост. За да
достигне до този извод съдът отчита все пак значителната обществена му опасност,
доколкото както отбеляза, деянието на подсъдимия е представлявало част от проява на
групов вандализъм, която е довела до лишаване на фондацията, чиято основна цел е
постигане на равноправие по отношение на ЛГБТИ общността, от материалните основи за
дейността , а случаят е получил широк обществен отзвук, включително международен.
Въпреки това съдът счита, че дързостта при извършване на деянието на подсъдимия С. – Р.
не се отличава с изключителност. Наистина, деянието представлява рядък прецедент в
обществото ни по начина на извършването му с открита намеса в публична проява. От друга
страна, с оглед средствата, използвани за постигане на целта на нападателите, между които е
и подсъдимия, ограничаващи се най-вече до физическо въздействие върху материални
активи на фондацията, то не би могло да се приеме, че деянието е застрашило по някакъв
начин живота или здравето на присъстващите на срещата лица или на други членове на
обществеността. Съдът отбелязва в това отношение, че посетителите на срещата не са били
заплашвани и спрямо тях не е упражнено физическо въздействие от нахлулите в офиса лица,
единствено с изключение на епизода с неинтензивно, ограничено и целенасочено
въздействие с оглед начина на влизане в офиса, свързан с избутване на лицето отворило
вратата и на свидетелката Ф., намиращи се на пътя на групата. Деянието не е извършено и с
17
общоопасни средства, като например с палеж, използване на взривни вещества и др., които
поначало да са от естество да поставят в опасност живота и здравето на присъстващите, а и
на други лица. Поради изложеното с оглед средствата за постигане на целите на
подсъдимия, а и на съпровождащите го лица, то дързостта, с която е извършено деянието, не
може да се определи като изключителна.
Обратният извод би бил възможен при интензивно засягане на особено чувствителни
ценности на обществото, за което съдът намира, че не са събрани доказателства. Безспорно
е, че равноправието на гражданите, независимо от техния пол и убеждения, прокламирано в
чл. 6, ал. 2 от Конституцията на страната, представлява основна ценност в демократичното
общество. Съдът счита за достойна за уважение и подкрепа позицията на Фондация „Р.ц. Б.“,
изразена в декларираните цели, а именно за постигане на равноправие на лицата от
ЛГБТИ общността с останалите членове на обществото. В този аспект публичното засягане
на материалните основи на дейността на фондацията се е отразило на чувството за
сигурност и законност в обществото ни. Не следва да се пренебрегва и субективното
усещане на страх при продължаване дейността на фондацията, логично следващо от
груповите публични действия срещу същата. От друга стана съдът отчита начина и
способите на упражненото въздействие – единствено над материалните условия за
осъществяване дейността на фондацията и то със средства, непоставящи в опасност
присъстващите участници в събитието, поради което деянието, представляващо по своето
естество и дискриминационна проява, не може да бъде определено като извършено с
изключителна дързост.
Не би могло да се приеме, че хулиганските действия упорито не се прекратявали, с
оглед на обстоятелството, че деянието е извършено за кратко време в рамките на няколко
минути, а срещу действията не е оказана никаква съпротива от присъстващите, като
участниците в увреждащите действия са напуснали мястото на извършването им преди
пристигане на органите на МВР.
Наличието на комплексно съдържание на субективната страна на деянието с оглед
разнородността на мотивите с водещ хомофобски и трансфобски мотив, макар да повишава
степента на обществена опасност на деянието, не води еднозначно до необходимост от
квалификация на дързостта на извършване на деянието като изключителна, още повече че
престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК е извършено
при по-леката форма на умисъла, а именно при условията на евентуален умисъл.
Поради изложеното съдът счита, че обсъжданото деяние, извършено от подсъдимия
С. – Р. от обективна страна осъществява основния състав на престъпното хулиганство.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна подсъдимият С. – Р. на
30.10.2021 г., около 17:30 часа, в гр. София, на бул. **** в офис на фондация „Р.ц. Б.“ в
съучастие като съизвършител с други неустановени по делото лица е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – нахлул без покана във вътрушността на офиса, бутайки Г.Ф. и Д.Й., съборил
рафт с вещи и посредством нож срязал гумите на намираща се в офиса тротинетка, с което е
осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка
с ал. 1 от НК.
Както съдът обсъди по-горе, деянието е извършено при условията на косвен умисъл и
с умисъл за съучастие, при който деецът е съзнавал обществената опасност на своето, а и
това на деянията на съучастниците му, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици на своето и на деянията на съучастниците си, изразяващи се в грубото
нарушаване на обществения ред и спокойствие и се е съгласявал с настъпването им,
извършвайки съвместни едновременни действия с останалите членове на групата лица,
нахлули в офиса на фондацията, към която се чисил.
Тъй като не се доказа подсъдимият С. – Р. да е извършил на деянието с изключителна
18
дързост, както и да е счупил врата на готварска печка и напръскал стените със спрей,
същият следва на осн. чл. 304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан по тези
обвинения, а също и относно правната квалификация за престъплението по чл. 325, ал. 2, във
връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
II. Престъпният състав на чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 НК има комплексен обект на
закрила, а именно защитава от престъпни посегателства обществените отношения, свързани
с неприкосновеността от физически посегателства на здравето, а също и обществените
отношения, свързани със защитата на обществения ред и спокойствие.
За да бъде извършено престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 НК, във вр. чл. 130,
ал. 2 НК е необходимо да е извършено деяние, с което да е нанесена лека телесна повреда,
изразена в болка или страдание без разстройство на здравето, а деянието следва да е
извършено умишлено.
По делото се установи, че ЧО и ГИ Ф. не е била ударена с ръка в областта на лявата
част на лицето. До този извод съдът достига след комплексен анализ на показанията на
свидетелите Ф., В. и Р., съпоставени с тези на посетителите на събитието С. и Х., за които
съдът не е намерил че са заинтересовани от крайния изход на делото, като лица, нямащи
дълготрайни и организационни отношения с работата на Фондация „Р.ц. Б.“, а също и
установените вътрешни противоречия в показанията на свидетелката Ф. и в показанията на
свидетеля Р. като цяло и съпоставката им със заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза. Както съдът посочи, твърдението на свидетелката Ф. за нанесен
удар от подсъдимия С. – Р. се разколебава от незаявяването на това обстоятелство в
първоначалния разпит на досъдебното производство, доколкото такова физическо
посегателство има фрапиращ характер, след като, на първо място се твърди, че ударът е
нанесен от мъж на лице от противоположния биологичен пол, а след това се установи, че
нахлулите в офиса на фондацията лица не са упражнили насилие над нито едно от
присъстващите лица. От последното обстоятелство следва извод, че нахлулите лица, а също
и подсъдимият, не са имали насилнически нагласи и намерения спрямо посетителите на
събитието. Твърденията на свидетелката Ф., последващи първоначалния разпит, в които
твърди за такъв нанесен удар, са подкрепени от показанията на свидетелите Р. и В., на които
съдът не е дал вяра. За първия се установи, че показанията му съдържат съществени
вътрешни противоречия, които изцяло поставят под съмнения достоверността им, а
твърдението му за видимо подуване на бузата на Ф. се опровергава от вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, което е определило такова подуване като травматично
увреждане, което би било констатирано при последващите освидетелствания на Ф..
Както съдът посочи, не се доказа деянието да е извършено в общото помещение -
офис, както сочи Ф., а в антрето, до което видимостта от офиса била ограничена,
включително от стъклена врата, според свидетелката Х., което твърдение е подкрепено и от
свидетелката С.. В това отношение е показателно твърдението и на свидетеля Й., който
посочва като единствено лице, което би могло да възприеме такъв удар свидетеля Р..
Относно свидетелят В. се установи от показанията на свидетелите С. и Х., че от мястото
където се намирал, не би могъл да възприеме визуално твърдените събития, развили се в
антрето, за което съдът не е дал вяра на твърденията му, описващи нанесен удар на Ф. от
подсъдимия.
И за тримата свидетели - Ф., В. и Р. се установява тясна връзка с работата на
фондацията, като първата е координатор на проекти, В. системно сътрудничи на такива, а Р.
е бил водещ на събитието, каквото се провело в гр.Варна скоро преди случая отново с
негово водещо участие, които са отчетени като обстоятелства, от които може да се изведе
заключение за заинтересованост от крайния изход на делото на въпросните свидетели,
имайки предвид хомофобските и трансфобските позиции, които системно са заявявани от
подсъдимия С. – Р. и взаимното им противопоставяне.
19
Предвид изложеното, ограничеността на лицата, които биха могли да възприемат
вмененото на подсъдимия деяние с физическа разправа с удар на свидетелката Ф. – само
свидетеля Р., според свидетеля Й., невъзможността свидетелят В. да възприеме визуално
евентуално нанесен удар, а и вътрешната противоречивост и непоследователност на
показанията на Ф., които намират темпорално развитие с включване след първоначалния
разпит на 30.11.2021г. на твърдение за нанесен целенасочен удар от подсъдимия,
включително относно силата на удара, ненамираща потвърждение в заключението на
съдебно-медицинска експертиза, а и с предвид естеството на телесната повреда без останали
видими следи, съдът намира, че не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 от НПК обвинението за нанесена телесна повреда по хулигански подбуди да е доказано
по несъмнен начин.
Макар от твърденията на по-голямата част от присъствали на срещата свидетели да се
установява, че Ф. е имала зачервяване по бузата, а същата да е заявила причината за това –
нанасяне на удар от подсъдимия на някои от свидетелите, доколкото в показанията на
свидетелите Й. и Р. се съдържат такива твърдения, то тези извънпроцесуални твърдения не
намират своето процесуално отражение във последователни и времево непротиворечиви
свидетелски показания. Вещото лице е потвърдило, че зачервяването на бузата може да има
за причина дори държането с ръка на мястото, а с оглед начина на навлизане на
съпровождащите подсъдимия лица в офиса, ползван от фондацията, напълно логичен се
явява извода, илюстриран с прочетените показания на свидетелката Ф. от досъдебното
производство от 30.11.2021г. същата да е била изблъскана при нахлуване на лицата по
подобен начин на начина, по който нахлуващите лица постъпили със свидетеля Й., който
отворил на вратата, без това да е включвало целенасочен и умишлен удар с длан – отворена
или свита в юмрук.
Доколкото описаното в обвинението за престъпно хулиганство деяние, изразяващо се
в избутването на свидетелката Ф. от подсъдимия при нахлуването в офиса, същото не е
поставено в причинно-следствена връзка с твърдяната да е получена лека телесна повреда, а
и от доказателствената съвкупност не се доказва по изискуемия несъмнен начин със свое
деяние на подсъдимия да е причинена такава, съдът намира, че действията на подсъдимия
при влизане в помещението, ползвано за офис на фондацията, изразяващо се във въпросното
избутване, нямат отношение към обвинението за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т.
12, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.
При недоказване извършване на деянието така, както е посочено в обвинителния акт,
то следва логично извода, че подсъдимият С. – Р. не е извършил вмененото му с
обвинението деяние, изразяващо се с удар с ръка в областта на лявата част на лицето на Ф.,
съответно не е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във връзка с чл. 130,
ал. 2 от НК. Поради това и на осн. 304 от НПК съдът следва да го признае за невинен и
оправдае по обвинението за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с
чл. 130, ал. 2 от НК.
По отношение на наказанието:
За да бъде деецът освободен от наказателна отговорност е необходимо: за
престъплението да се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или друго
по-леко наказание; деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер; деецът да не е
освобождаван от наказателна отговорност (вж. чл.78а, ал.1, б."а" и "б" от НК). В случаите,
когато от престъплението са причинени имуществени вреди, тези вреди следва да са
възстановени (вж. чл.78а, ал.1, б."в" от НК). За престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание.
Подсъдимият С. – Р. е неосъждан – реабилитиран е. Чистото му съдебно минало е
смекчаващо отговорността обстоятелство. Същият не е освобождаван от наказателна
20
отговорност на осн. чл. 78а от НК.
Престъпният състав на хулиганството не предвижда съставомерни имуществени
вреди.
Следователно са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия С. – Р. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При индивидуализация размера на административното наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с
оглед задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление №
7 от 4. XI. 1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК,
се прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и наказания,
включително и чл. 27 ЗАНН, за което прецени тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
При оценка, тежестта на деянието, съдът намира, че същото разкрива ясно изразена
относително по – висока степен на обществена опасност, съпоставено с деянията от този
вид. Този извод следва от особеностите на извършване на деянието както от обективна, така
и от субективна страна. Установи се, че макар деецът да е избутал две лица, за да влезе в
офиса на фондацията без покана и е унищожил и повредил малка част от имуществото,
намиращо се в помещението на офиса на фондацията, то деянието му е извършено в
съучастие с други лица, общо съставляващи група от около десет човека, като всички
съучастници са преследвали общата цел, изводима от резултата от деянията им, а именно да
се затрудни максимално дейността на фондацията, посредством унищожаване на
материалните предпоставки за извършването . Деянието е с повишена степен на
обществена опасност и тъй като е извършено при комплексност на мотива – освен по
хулигански и по хомофобски и трансфобски мотиви, а също и с оглед получения широк
обществен, включително международен отзвук. Поради това логично се налага извод за
настъпване на значителни общественоопасни последици. Съдът обосновава високата тежест
на деянието и с оглед извършването му с политически цели, след като деецът подсъдимият
С. – Р. е имал качество на регистриран в предстоящи избори кандидат за президент на
страната по време на извършването му, доколкото за подсъдимия са известни публични
прояви, в които същият е заявил открито хомофобски и трансфобски позиции. Настъпването
на несъставомерни имуществени вреди, оценени от вещото лице по изготвената съдебно-
оценителна експертиза, също повишава тежестта на деянието и обществената му опасност.
Съдът не намира наличие на смекчаващи тежестта на деянието обстоятелства.
Оплакванията на свидетелката В. пред подсъдимия С. – Р. за неправомерно въздействие
върху непълнолетната дъщеря при предходно посещение на събитие, организирано от
фондацията са адресирани от подсъдимия по недопустим според закона начин. Същите не са
отнесени към компетентни държавни органи. Поради изложеното поводът за посещение на
събитието и извършване на деянието не е от естество да смекчи отговорността на дееца.
Съдът не намира за основателни доводите на представителя на обвинението и на
повереника за повишена степен на обществена опасност на дееца, изводима от предходните
му противообществени прояви и осъждания, доколкото подсъдимият е реабилитиран за
същите с оглед значението на реабилитацията, посочено в разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от
НК да заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със
самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.
Подбудите за извършване на деянието са хомофобски, трансфобски, а също и
съставомерните хулигански, предвид незачитане на установения в страната правен ред,
21
касаещ обществения ред и спокойствие, неприкосновеността на собствеността и
равенството на гражданите пред закона, независимо от техните пол и убеждения.
Съдът при индивидуализацията на административното наказание глоба съобрази и
имотното състояние на подсъдимия, а именно че същият не реализира доходи от трудова
дейност, липсата на регистрирани на негово име моторни превозни средства и данните за
регистриран на негово име единствен недвижим имот /земя и жилище/ на адреса, на който е
регистриран адресно, според справката от Столична община, дирекция „Общински
приходи“ от 06.04.2022г.
С оглед на изложените факти, релевантни при индивидуализацията на наказанието и
извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че на подсъдимия С. - Р. следва да
му бъде наложено административно наказание "глоба" в размер, надвишаващ средния
допустим, предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, но с оглед данните за
неголямото му имуществено състояние, включително липсата на трудови доходи, това
превишение не следва да е значително. Поради изложеното съдът определи размера на
административното наказание глоба на 3000 (хиляда) лева.
Съдът намира един такъв размер на административното наказание за съобразен с
всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието,
личността и имотното състояние на дееца. Такъв размер на административното наказание би
оказал необходимото поправително, възпитателно и предупредително въздействие върху
него и би способствал за най-пълното постигане на целите на наказанието, а именно да се
поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави и същевременно с това така
определеното наказание не би било несправедливо, включително предвид имущественото
състояние на подсъдимия. Така наложеното административно наказание би оказало и
необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху останалите граждани.
По отношение на гражданския иск:
След като не се доказа подсъдимият С. – Р. да е извършил деянието, с което се твърди
че са нанесени неимуществените вреди болка и страдание, съгласно обвинението за
извършено престъпление по престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от
НК, то гражданският иск не се доказва и следва да бъде отхвърлен изцяло.
В тази връзка не се доказва по несъмнен начин и гражданският ищец Ф. да е
получила удар от подсъдимия с ръка в областта на лявата част на лицето, доколкото
показанията не се подкрепят от неоспорими и убедителни доказателствени източници, а
твърденията са непоследователни и частично противоречиви. Вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза е допуснало зачервяването в областта на лявата буза на Ф.
да е с резултат от лек, а не както същата посочва силен удар, но с еднаква вероятност е
допуснало и да е причинено от натиск от дланта върху бузата на Ф..
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 189, ал. 4, във връзка с
ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да поеме разноските за изготвени експертизи, като от
общата сума от 3687,97 лева, представляваща разноските по изготвените на досъдебното
производство експертизи, следва да се извади сумата от 195, 00 лева, представляваща
разноските по обвинението, по което подсъдимият е признат за невинен, а именно за
изготвяне на съдебно-медицинската експертиза /том 2, л. 48/. Поради изложеното
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГП сумата от 3492, 97 (три хиляди четиристотин деветдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки) лева.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски градски съд
сумата от сумата от 60, 00 (шестдесет) лева за разноските за изслушване на експертизи в
22
съдебното производство, както и 5, 00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист
на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК.
По отношение на веществените доказателства:
Веществените доказателства компакт диск на л. 74, том VI, компакт диск на л. 79, том
II, компакт дискове на л. 9, л. 10, л. 11, л. 13 от том III да останат по делото на осн. чл. 112,
ал. 4 от НПК, като веществени доказателства, за които не е проявен интерес от връщането
им на учреждения, физически или юридически лица.
Относно вещественото доказателство флаш памет на л. 26, том II от досъдебното
производство, служебно ползвано за съхраняване на цифрова информация за целите на
експертно изследване, същото следва да се върне на Следствен отдел при СГП.
Воден от изложеното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при Софийски градски съд:

23
Съобщи за изтекли лични данни