№ 610
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500390 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Б. Д. против решение № 115 от
06.12.2018г. на РС-Сливница по гр.д-. № 601 от 2015г., с което е признато за
установено по отношение на ответниците,че Д. Д. Н. с ЕГН **********, К. З.
И. с ЕГН ********** и В. З. И. с ЕГН ********** са собственици на дворно
място с площ 500 кв.м по скицата на вещото лице,а по данни на заснемане с
площ 523 кв.м, находящо се в строителен полигон на
с.Х.,местност“Л.К.“/“К.“,при съседи: от север път,,от изток С. Х.,от юг М. А.
и от запад наследници на А. Г. В.,ведно с построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със ЗП около 35 кв.м ,съвпадаща със
североизточната част на имот 145004 по КВС, идентификатор №
77246.145.4,отразен в изготвената от вещото лице скица,неразделна част от
решението. ;с решението ответниците са осъдени да заплатят съобразно
дяловете си от наследството на Х. Л. Г.,съдебни разноски в размер на 2660
лв.Въззивничката обжалва изцяло решението ,релевирайки оплаквания за
необоснованост, нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.Съдът игнорирал факта,че във всички
прехвърлителни сделки като съсед е описано ТКЗС,което категорично
установявало ,че процесният имот също е бил включен в блок на
ТКЗС.наследодателят на ответниците влязъл в ТКЗС с всичките си
земеделски имоти.От това следвало,че всички извършени след 1955г. сделки
–продажба през 1955г., делба и прехвърляния били нищожни като
противоречащи на закона.Неправилно съдът приел,че решението на
1
поземлената комисия в Б. от 1996г. било нищожно.Не било законосъобразно
и придобИ.ето по давност преди земеделската реституция и ищците не
доказали,че са придобили имота по давностно владение след 1996г.Ищците не
живеели в Х.,за разлика от въззивничката и дори не идентифицирали имота
прецизно в исковата молба.Съдът кредитирал показатнията на свидетелите на
ищците,които били заинтересовани.Съдът игнорирал доводите в писмената
защита на ответницата Д. Г. Д..Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск ,както и присъждане на разноски за двете инстанции.
В. Г. С. и Д. Г. Д. се присъединяват към жалбата.
Въззиваемата страна Е. В. Б. чрез особения представител оспорва
жалбата .
Въззиваемият Б. П. О. чрез особения си представител оспорва жалбата.
Въззиваемите страни Д. Д. Н., К. З. И. и и В. З. И. оспорват жалбата и
претендират разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.Поддържат,че имотът е правилно индивидуализиран и това се
потвърждава от съдебно-техническата експертиза.Ищците като наследници на
З. Н. сключили съдебна спогодба за доброволна делба през 1985г. и владели
имота непрекъснато,явно и несмущавано-наследодателят на ищците до 1988г.
и след това-ищцата и нейните двама сина.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но
неоснователна.
С нотариален акт № 8,том Първи,дело № 43/1955г.наследодателят на
ответниците Х. Л. Г. е продал на А. Х. Г. дворно място с площ 2 дка в
землището на с.Х. ,извън регулационния план.С нот.акт № 82 том Двадесет и
шест ,дело № 4775/1979г. на нотариус при СРС А. Г. е продал на К. Г. Х.а
имота,описан в горецитирания нотариален акт,но с пространство по
удостоверение К 2915/70 на СОНС от 1500 кв.м,при съседи: от две страни
река, път, ТКЗС, ведно с ¼ ид.ч. от построените сгради и 2/3 ид.ч. от
дворното място.К. Г. Х.а продала по реда на глава Втора от ЗСГ
определеният с решение от 16.05.1978г. на СОС по гр.д.№ 591/78 г. на И. Е.
Н. и Г. В. П. имота, описан в нот.акт за собственост върху недвижим
имот,придобит по реда на ЗСГ № 52,том Първи,дело № 52/1979г. на РС-
Костинброд ,както следва: неурегулирано дворно място н с.Х.,м.“К.“,с
пространство 1000кв.м при съседи: път, С. Х. и от двете страни А. Х.
Г.,заедно с ¼ ид.ч. от жилищна сграда.Видно от протокол от 22.11.1985г. по
гр.д.№ 353/1985г. на РС-Сливница ,съделителите са се спогодили З. И. Н. да
получи в дял неурегулирано дворно място с площ 500 кв.м в м.“К.“ при
съседи от север път, от изток С. Х.,от юг А. Г., от запад-А. Г. В.,заедно с
построената в него еднофамилна двуетажна масивна вилна сграда със ЗП 35
кв.З. И. Н. е починал на 06.02.2012г. и е оставил наследници-ищците-видно от
удостоверение за наследници № 000734/15.02.2012г.Свидетелите С.а и В.
установяват категорично, че наследодателят на ищците и впоследствие
2
неговата съпруга Д. живеят в имота непрекъснато и постоянно най-късно от
1990г. като Д. ползва имота за жилищен и до момента.Техните впечатления
са непосредствени и дават точно описание на имота по съседи.Свидетелките
Й. и М. установяват,че наследодателите на ответниците обработвали през 50
те години на миналия век имот в в същата махала,който влязъл в блок на
ТКЗС,но не индивидуализират този имот по начин,който да установи,че е
идентичен с процесната част от имота с площ 2 дка извън регулация,описан в
нотариалния акт от 1955г.Вещото лице установява,че до 1987г. имотът не е
бил урбанизирана територия , след което е одобрен околовръстен полигон,в
който изцяло попада процесния имот. В КВС на землището на с.Х. не е
отразен целият околовръстен полигон в „К. махала“ .Процесният имот попада
изцяло в имот 145004,който съгласно КВС представлява нива с площ 12 987
дка. През 2016г. за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални
регистри,съгласно което имот 145004 от КВС е идентичен с поземлен имот
77246.145.4.Имотът попада изцяло в североизточната част на имот
77246.145.4,собственост на наследниците на Х. Л. Г..Процесният имот е
идентичен с описания в съдебно-спогодителния протокол имот,отреден в дял
на наследодателя на ищците. При тези данни първоинстанционният съд е
достигнал до извода,че ищците са провели успешно пълно и главно
доказване на фактите,пораждащи претендираното право.Доказано е по
несъмнен начин,че от момента на доброволната делба З. Н., а от 1988г. и Д.
Н. са владели непрекъснато,несмущавано и явно имота.Не се доказва
процесният имот да е бил включен в блок на ТКЗС и да е губил селищния си
характер.Срокът на придобивната давност е изтекъл през 1995г. и
проведената през 1996г. земеделска реституция няма
правоизключващ,правопрекратяващ или правопогасяващ ефект.Без значение
е,че наследодателят не е оповестил настъпването на придобивната давност-
това е резултат именно от липсата на оспорване на неговите
права.Първоинстанционният съд е провел косвен съдебен контрол върху
решението на поземлената комисия и го е приел за нищожно,тъй като имотът
не е влизал в блок на ТКЗС и е имал селищен характер.Съдът е изискал
административната преписка и е установил,че на ответниците са признати за
възстановяване в стари реални граници имоти ,без каквито и да било
данни,че конкретните заявени имоти са били внесени в блок на ТКЗС. В
Решение № 9 от 19.02.1993г. на ПК-Б. не са посочени номера на
имотите,парцели съседи.В тази процедура ищците не са участвали и не са
могли да възразят с оглед защита на своите права.Настоящият състав споделя
изводите на първонистанционния съд от фактическа и правна
страна.Решението е обосновано, доказателствата са анализирани като
съдържание и достоверност,не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, материалноправните разпоредби,относими към казуса,са съобразени
правилно.Ето защо решението следва да бъде потвърдено. Следва настоящият
състав да приподпише скицата, изготвена от вещото лице по приетата от
първонистанционния съд съдебно-техническа експертиза,която е неразделна
част от решението.
С оглед изхода на делото въззивниците –наследницата на В. Б. Д. от
3
с.Х., ул.“Х.К.“ № 24-А. П. П. с ЕГН ********** от с. Х., общ. Б., ул. „Х. Б.“
№ 41, В. Г. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.Т.“ № 8, Д. Г. Д. с ЕГН
********** от гр. С., ж.к. М.- 4, бл. 405, вх. В,ет. 6ап. 17, Б. П. О. с ЕГН
********** от С., ул. „С.“№ 58, ет.1, ап. 1 и Е. В. Б. с ЕГН ********** с адрес
с. Д., общ. Г., ул. „С. №19, следва да заплатят на Д. Д. Н. с ЕГН **********, с
адрес гр. С. ул. „Е.“ № 307, ет. 9, ап. 53, К. З. И. с ЕГН **********, живущ на
адрес гр. С. ул. „Е.“ № 307, ет. 9, ап. 53 и В. З. И. с ЕГН **********, с адрес
гр. С. ул. „Е.“ № 307, ет. 9, ап. 53, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 1200 лева,която сума не е прекомерна предвид
припадащата се част за всеки въззиваем-по 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 06.12.2018г.. на РС-Сливница по
гр.д.№ 601/2015 г., ведно със скицата, изготвена от вещото лице и неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА А. П. П. с ЕГН ********** от с. Х., общ. Б., ул. „Х. Б.“ № 41,
В. Г. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.Т.“ № 8, Д. Г. Д. с ЕГН
********** от гр. С., ж.к. М.- 4, бл. 405, вх. В,ет. 6ап. 17, Б. П. О. с ЕГН
********** от С., ул. „С.“№ 58, ет.1, ап. 1 и Е. В. Б. с ЕГН ********** с адрес
с. Д., общ. Г., ул. „С. №19, следва да заплатят на Д. Д. Н. с ЕГН **********, с
адрес гр. С. ул. „Е.“ № 307, ет. 9, ап. 53, К. З. И. с ЕГН **********, живущ на
адрес гр. С. ул. „Е.“ № 307, ет. 9, ап. 53 и В. З. И. с ЕГН **********, с адрес
гр. С. ул. „Е.“ № 307, ет. 9, ап. 53, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 1200 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4