№ 122
гр. Варна , 07.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Светослава Н. Колева
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600224 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. И. А. /АК-Силистра/ в качеството му на защитник на
Р. Р. АПТ. – подсъдим по НОХД № 92/2021г. по описа на Окръжен съд Силистра, срещу
определение № 46 от 23.06.2021 година, с което в проведеното разпоредително заседание по
делото, съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.4, вр. ал. 1, вр.
чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 91, ал.3, т.3, вр. с чл. 92 от НПК, поради допуснато съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите лица.
В частната жалба се излагат аргументи в насока на неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Прави се искане за неговата
отмяна и връщане на делото на първостепенния съд - Окръжен съд Силистра за
продължаване на съдебното производство.
Варненският Апелативен съд, като взе предвид изложените в частната жалба
оплаквания и след цялостна проверка на материалите по делото и правилността на
атакувания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342,
ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, а по същество - е неоснователна.
За да прекрати съдебното производство и върне делото на Окръжна прокуратура
Силистра, съдът е приел в проведеното на 23.06.2021 година разпоредително заседание при
решаване на въпросите по чл. 248, ал.1 т.3 от НПК, че на досъдебно производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели
до ограничаване процесуалните права на подсъдимия /тогава обвиняем/ и пострадалите
1
лица, доколкото същите са били представлявани от двама защитници- адвокати А. и Р.,
които са съпрузи – „защитавали са две страни /пострадали и обвиняем, макар и близки
роднини/ с абсолютно противоречиви интереси, като са се ангажирали с определена позиция
по въпросите на делото, което е пречка за пълноценно упражняване на функциите им по
защита правата и интересите на лицата“. Приел е, че реално това обстоятелство се е
отразило на гарантираното от процесуалния закон право на обвиняемия да има защитник, а
участието на такъв, който не отговаря на изискванията на НПК се приравнява до липса на
защитник, а също и че това е относимо и по отношение правата на пострадалите лица. Тези
констатации са обусловили извода за наличието на основания за отвод и на двамата
адвокати, поради което служебно по силата на чл.92 от НПК ги е отвел.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло становището на първоинст. съд по
следните съображения:
Видно от материали по делото /л.61-84 от ДП/, след образуване на ДП в резултат на
ПТП, адв. Р. е била упълномощена да представлява всички пострадали по делото, а именно
О, О А., Н.З., Н.И., Ф.А., Ю.А. и Н.И., като при осъществяване на процесуалните действия -
разпит на свидетел на всеки един от пострадалите, същата е присъствала при провеждането
на съответното процесуално-следствено действие.
Разпитът на подсъдимото лице Р. Р. АПТ. /водач на автомобила, в който са се
намирали и двете пострадали/, към него момент свидетел, е бил извършен на
03.11.2020г./л.97-98 от ДП/ в присъствието на същия адвокат-защитник - И.Р., доколкото
същата е била упълномощена от А. да го представлява, да го защитава и да му дава съвети
по същото наказателно производство /пълномощно, приложено на л.96 от ДП/.
Безспорно е налице нарушение на разпоредбата на чл.91, ал.З, т.З от НПК, според
която е налице забрана за участие на защитник, който е давал съвети на противната страна -
към датата на провеждане на разпита - 03.11.2020г. /л.97-98 от ДП/, когато адв.Р. е била
упълномощена от подсъдимия Р. Р. АПТ., не е била налична фигурата на обвиняем, но тя е
давала съвети на противопоставими страни по делото. Логическото тълкуване на този текст
води до извод, че се касае за случаи, при които защитник е представлявал или е давал съвети
на противната страна в хода на същото производство или най-малкото за идентични факти.
А за да бъде считано едно лице за противна страна по делото, следва той да е пострадал не
изобщо, а конкретно от престъплението, какъвто е настоящия случай. Поради това и
предвид разпоредбата на чл.100, ал.З от НПК, адв.Р. не може да бъде и повереник на
пострадалите.
При повдигане и предявяване на обвинението срещу подсъдимия А., негов защитник
в досъдебната фаза е бил адв. И.А. /приложено пълномощно на л.54 от ДП/, за който е
служебно известно на съда /първоинст. и въззивен/, че същият е съпруг на адв.Р., които
макар и да не са в адвокатско съдружие, работят в една и съща адвокатска кантора, което е
видно от посочения адрес в гр.Силистра, ул.„Христо Ботев“ №2, офис №2, със съответните
2
идентични телефонни номера, посочени в пълномощните им.
Безспорно е налице нарушение и на разпоредбата на чл.43, ал.3 пр. 2 и ал.4 от Закона
за адвокатурата. Налице е било основание за отвод и на двамата адвокати още на ДП -
същите не могат да участват в наказателното производство в качеството им на „защитник“
на подсъдимо лице и „повереник“ на пострадал. Визираните лица, упражняващи адвокатска
професия, представлявайки противната страна, са се ангажирали с определена позиция по
въпросите на делото. Това е пречка за пълноценно упражняване на функциите им по защита
правата и интересите на лицата, които им са се доверили да сторят това. Волята на
съответната страна, от кого да бъде представлявана, е ирелевантна в случая, с оглед
императивния характер на нормите на чл. 91, чл. 92 и чл. 100 от НПК. След като те самите
не са се отвели, то съответният орган /още на ДП/ е следвало служебно, по силата на чл.92
от НПК да стори това.
В този смисъл обективираното становището на първоинст. съд в ревизираното
определение за наличие на допуснато на ДП съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и на пострадалите, се
явява правилно законосъобразно, респ. същото се явява основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на
констатираните нарушения и преповтаряне на всички процесуално-следствените действия,
свързани с участието на упоменатите вече адвокати, при стриктно спазване на разпоредбите
на НПК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК,
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 46 от на Окръжен съд Силистра, постановено на
23.06.2021 година в открито разпоредително заседание по НОХД 92/2021 година по описа на
същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3