Р Е Ш Е Н И Е
№1032
Гр.Русе, 28.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
Х - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и седми юли, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 541 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден
труд, който е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Претенциите на ищеца се основават на твърдения, че в периода 01.10.2016 г.
– 30.09.2019 г. се е намирала в трудово правоотношение с ответника. За същия
период положил извънреден труд, който не му бил заплатен в пълен размер.
Ответникът не прилагал и коефицент за преобразуване на нощния труд към дневен.
Така за периода не му изплатил дължимо трудово възнаграждение за извънреден
труд в размер на 1615,05 лв.
Ответникът оспорва исковете. Признава, че ищецът се е намирал в трудово
правоотношение с него за процесния период и е полагал труд при сменен режим.
Счита че разпоредбата на НСОРЗ, която предвижда прилагане на коефицент за
преобразуване на нощния труд към дневен е неприложима за служители от системата
на МВР като излага правни аргументи в тази насока. Счита, че нощният труд не
може да бъде заплащан като извънреден. Прави възражение за частично погасяване
на иска по давност.
За да се
произнесе съдът съобрази следното:
Между страните по делото съществува служебно правоотношение по ЗМВР, по
силата на което ищецът Н.Т.М. заема длъжността „младши инспектор“ в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Русе. Не се спори,
че предвид характера на заеманата длъжност в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г.
ищецът е полагал труд през нощта (22.00 часа – 06.00 часа), съгласно утвърдени
месечни графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Представени са относими към правния спор писмени доказателства: графици за
дежурство; протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени;
протоколи за положен по заповед труд, извън редовното работно време от държавни
служители, работещи на смени; протоколи за отчитане на отработеното време между
22.00 часа и 06.00 часа и платежни бележки за възнаграждението на ищеца.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
пълно, ясно и всестранно. Вещото лице е констатирало, че за времето от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 201 часа нощен труд. Преизчислен е общият
брой часове извънреден труд, съобразно клаузите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ – 447,103
часа. Установено е, че отработените през процесния период 201 часа нощен труд
не са преобразувани от работодателя с коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като
размерът на незаплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен в дневен труд, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата
и часовата ставка по чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, изчислена на база 50%
увеличение върху основната заплата, възлиза на 3126 лева за общо 447,103 часа,
а на ищеца е заплатено възнаграждение за извънреден труд в размер на
1 414,50 лв. Неизплатеният остатък е 1712,10 лв., дължим за 246,103 часа
извънреден труд като от разпита на вещото лице се установява, че тази сума е
формирана от почасовата ставка за трудово възнаграждение на ищеца с увеличение
от 50%.С оглед възражението на ответника за погасителна давност вещото лице е
изчислило отделно и частта от това възнаграждение за месеците октомври, ноември
и декември 2016 г.
При така установеното настоящият състав на съда счита, че спорът по делото
се свежда до това дали по отношение служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното време, режимът на дежурства, времето за отдих и
почивки или следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работна заплата и по специално, нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл.179,
ал.1 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техния
размер – с негова заповед, по регламентацията на ал.2 от същата разпоредба.
Допълнителното възнаграждение на Н.М. е било начислено и изплатено по реда на
чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и чл.3, ал.2 от Наредба
№8121з-36/07.01.2020г., в които е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В двете наредби липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2
от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд.
Изложеното води до извод, че в действащите през процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота относно преобразуването на отработените
часове нощен труд от служителите в
системата на МВР в часове дневен труд при сумирано
изчисление на работното време.
В тази връзка, нормата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че когато нормативният
акт е непълен, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Предвид факта,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Законът за държавния
служител (в този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС). Поради това, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, то доколкото няма изрично уредено нещо
друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна
препраща към трудовото законодателство по КТ. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от
ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съобразно
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
коефициент 1.143. В случая, при липса на специално правило, определящо
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ
(в този смисъл решение №311/8.11.2019г. на ВКС по
гр.д. № 1144/2018г.). Държавният служител в МВР не би
трябвало да се поставя в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, регулирани от КТ. Следователно положеният от ищеца нощен труд
следва да бъде приравнен на дневно работно време и на тази основа следва да
бъде определен реално положеният от него труд за процесния период.
По отношение размера
на претенциите:
Извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника или служителя, извън
установеното за него работно време (чл.143, ал.1 КТ). Нощният труд се полага
през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, съобразно чл.179, ал.1 от ЗМВР.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба обосновават извод, че молителят
претендира заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд след преобразуване на нощните
часове в дневни, а не заплащане на положен извънреден труд. При липса на
изрични твърдения за полагане на труд от служителя извън установеното за него
работно време, което е основна характеристика на „извънредния труд“, не може да
се приеме, че претенцията следва да се квалифицира като такава за извънреден
труд. При това положение следва да се приеме, че на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, който не е бил адекватно заплатен, поради
това, че не е бил преобразуван в дневен с прилагане на коефициент 1.143, чието
приложение следва от нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
За часовете нощен труд се дължи възнаграждение като за часове дневен труд
(т.е. основно възнаграждение). Преизчислението чрез коефициента по чл.9, ал.2
НСОРЗ се прави, за да се определи база за заплащане на допълнително
възнаграждение при прилагане на дневна ставка. Това се налага, тъй като няма
два вида ставки – дневна и нощна. Поради тази причина нощният труд следва да се
превърне в дневен и разликата между преизчислените дневни и действителни нощни
часове, която се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната
ставка. В случай, че дневната ставка бъде увеличена с 50%, ще се получи
повторно увеличение, което не намира опора в закона.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че ищецът
е положил общо 246,103 часа, определени след преобразуване на нощен към дневен
труд, съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, които не са заплатени от работодателя.
Определеното допълнителното възнаграждение за нощен труд на база установените 246,103
часа е 1712,10 лева, но с увеличение 50%. От тази сума като погасени по давност
следва да се приспаднат сумите за м.октомври, ноември и декември 2016 г. – общо
114,73 лв. и така остава остатък в размер на 1 597,37 лв., който обаче е
формиран при увеличение на дневната ставка с 50%. За да се получи общата сума
съобразно нормалната часова ставка сумата от 1 597,37 лв. следва да се
раздели на 1,5 и така се получава дължима сума в размер на 1 064,91 лв.,
до който размер претенцията като основателна и доказана следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото съразмерно с уважената част от претенциите. Ищецът обаче е представил
само пълномощно, но не и договор за правна помощ, поради което не може да се
направи извод, че е заплатил възнаграждение за процесуално представителство и
да се присъди такова.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – 34.63 лева. юриск.
възнаграждение.
Съобразно размера на уважените претенции на ответника следва да се възложи
държавна такса в размер на 50 лева и 131,88 лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР – София, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А да заплати на Н.Т.М.,
ЕГН:********** сумата в размер на 1 064,914
лева – допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.01.2017
г. - 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2020г.
до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в частта за периода преди 01.01.2017
г. и за горницата над горепосочения размер.
ОСЪЖДА Н.Т.М., ЕГН:**********
да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР – София, ЕИК ********* сумата 34.63
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София, ЕИК ********* да
заплати по сметка на РРС: 50 лева –
държавна такса и 131,88 лева –
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: