№ 1493
гр. София , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502783 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 2077/16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 5549/2018 г. на
СГС ответното застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ е осъдено да заплати на ищцата Х. С. Н. на основание чл.432, ал.1 от
КЗ обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 07.11.2016
г., в размер на 32 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1004,60 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 23.09.2017 г. до
окончателното плащане, като съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди
над уважения размер от 32 000 лв. до претендирания от 35 000 лв., както и
искането за лихва за периода от 07.11.2016 г. до 23.09.2017 г., като
неоснователни.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал застрахователят
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го
обжалва като неправилно в частта, в която е уважена исковата претенция за
неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до присъдения размер от
32 000 лв., като моли то да бъде отменено в тази му част, евентуално да бъде
намален размерът на обезщетението. Поддържа, че решението е постановено
при неизяснена фактическа обстановка и противоречие между комплексната и
медицинската експертизи досежно механизма на настъпване на
травматичното увреждане. Сочи, че в условията на пълно и главно доказване
не са били установени силният стрес, продължаващите болки в областта на
фрактурата и към настоящия момент, както и влошеното емоционално
състояние след произшествието, които да обосновават завишеният размер на
обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди. Представя
платежно от 15.06.2020 г. за заплатени 20 436,98 лв. по сметка на адв.Я. М. С.
в полза на ищцата Х. С. Н., от която сумата от 15 000 лв. –като обезщетение
за неимуществени вреди, сумата от 1004,60 лв. – обезщетение за
имуществени вреди и сумата от 4 432,38 лв. – лихва за забава върху двете
обезщетения за периода от 23.09.2017 г. до 15.06.2020 г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Х. Н.,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите и възраженията на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявени са искове от Х. С. Н. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и с предмет – присъждане на
обезщетения, съответно – в размер на 35 000 лв. за неимуществените вреди и
в размер на 1004,60 лв. – за имуществените от ПТП, настъпило на 07.11.2016
г., ведно със законната лихва върху посочените суми от 07.11.2016 г. до
окончателното изплащане.
2
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени
за сумата от 15`000 лв. за неимуществените вреди и за сумата от 1004,60 лв. –
имуществени, е влязло в сила. Поради основателност на предявените искове и
липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част,
първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите,
които пораждат вземането при квалификацията на чл.432, ал.1 от КЗ, а
именно, че на 07.11.2016 г., около 10:20 ч., на път ІІI-8007 при км. 0+400 в
посока с.Узунджово – гр.Хасково е настъпило ПТП, при което лек автомобил
„Фолксваген Бора“, с рег.№ ***, управляван от застрахованият при ответната
застрахователна компания по застраховка ГО водач – А. М. М., е
самокатастрофирал поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост от 108 км./ч. на участък от пътя, застлан с изсъхнали листа, като е
предприел изпреварване на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№***,
преминал в лявата лента за управление и при прибирането си обратно в
дясната навлязъл косо, при голям напречен наклон 5,5/100. В следствие на
това, както и на променения коефициент на сцепление на гумите с пътя,
автомобилът загубил напречна устойчивост и напуснал пътя в дясно, като се
ударил в крайпътно дърво. Виновен за настъпване на произшествието е
водачът на лек автомобил „Фолксваген Бора“ А. М., който управлявал
автомобила с висока скорост, несъобразена с пътните условия – голям
напречен наклон на дясната /северната/ част от пътя, застлана с изсъхнали
листа.
От удара е пострадала пътувалата на предната дясна седалка ищца Х.
Н., която получила двуглезенно счупване на дясна глезенна става, довело до
трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок повече от 30
дни. Оказана й е била спешна помощ в МБАЛ „Хасково“ АД, където е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в скрито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с два винта от вътрешната страна,
както и плака и винтове от външната страна. След 45 дни била отстранена
металната остеосинтеза и ищцата започнала рехабилитация. Вещото лице-
медик сочи в заключението си, че поради повърхностно разположение на
металните импланти много от пациентите ги усещат и чувстват болки при
движение, като ищцата може да чувства болки при натоварване и смяна на
времето. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнеия,
3
възстановителния период при такъв вид увреждания е около шест месеца.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно възражението на
застрахователната компания за противоречие между комплексната и
допълнителната авто-техническа експертиза относно механизма на
настъпване на травматичното увреждане. Вещите лица и в двете експертизи
са категорични, че счупването на глезенната дясна става е станало в следствие
усукване на крайника, получено по време на въртенето на автомобила след
удара в дървото. Този вид травма според медиците се получава при силно и
внезапно движение на скочната кост /ходилна кост, формираща глезенната
става/ във варус или валгус /извиване навътре или навън на ходилото в
глезенната става/ с последователно счупване на глезенните израстъци.
Категорични са вещите лица и относно това, че този вид травма не би могъл
да се повлияе от поставен предпазен колан, тъй като крайниците са свободни
и е възможно нараняването им независимо от поставянето или непоставянето
на колана. От друга страна, липсата на други увреждания у ищцата водят до
извода на поставен предпазен колан, тъй като при челния удар тялото на
ищцата е полетяло напред и нагоре, но политането е спряно и тялото е
притиснато към седалката от предпазния колан и отворената въздушна
възглавница.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ищцата, който в пълен размер ще
възмезди болките и страданията, съдът съобрази възрастта на пострадалата
към момента на ПТП на 21 години, преживяната остра стресова реакция от
неочаквано настъпилата травма, което в производството е установено от
показанията на свидетелката М., настъпилата промяна от преживяното
стресогенно събитие, с което е нарушен досегашния начин на живот,
обстоятелството, че пострадалата е била оперирана, първоначално имала
нужда от чужда помощ, характера, тежестта, интензитета, степента,
продължителността на болките и страданията, това, че същите не са
отшумели и понастоящем. Не на последно място, съдът съобрази при
преценка размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени
вреди и икономическата конюнктура към момента на произшествието, както
и практиката на съдилищата в други подобни случаи. Въз основа на всичко
изложено настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен
4
еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищцата
неимуществени вреди е сумата от 32 000 лева, така както е определен и от
първата инстанция. Преценката на първоинстанционния съд на конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, специфични за делото, взети
поединично и в тяхната съвкупност при определяне размера на
обезщетението, е довела до формиране на правилния извод относно
дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП.
Изводите на двете съдебни инстанции напълно съвпадат, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 38, ал.2от ЗАдв на процесуалния представител на въззиваемата адв. Я. С.
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 490 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2077/16.03.2020 г., постановено по гр. д.
№ 5549/2018 г. на СГС в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ №1, да заплати на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв на адв.Я. С. сума в размер на 1 490 лева,
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок с касационна жалба
пред ВКС считано от днес, деня на неговото обявяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6