Р Е Ш
Е Н И Е № 260026
01.12.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
В публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : Христина
Жисова
Секретар: Павлина Николова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 49 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е
по повод жалба на М.П.М. против Заповед № 844/18.05.2020 г. на Кмета на Община
Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при
условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и
Т. Д. върху новообразуван имот в строителните граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет
Хасково с идентификатор 77195.701.463, ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, с
площ 1139 кв.м. при граници и съседи: 77195.701.548 - жилищна територия,
77195.701.443 - улица, 77195.701.461 - жилищна територия; 77195.701.462 -
жилищна територия, 77195.701.469 - улица, заедно с построените в имота сгради: № 77195.701.463.1
- 1 етаж, жилищна сграда - еднофамилна, 23 кв.м.; № 77195.701.463.2 - 1 етаж,
селскостопанска сграда, 30 кв.м. Иска се отмяна на атакуваната заповед като нищожна или
незаконосъобразна.
Жалбоподателят твърди, че в срок обжалвал получената от него Заповед № 844/18.05.2020г., издадена от Кмета на Община Хасково. Посочва, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.701.463 по КККР на гр. Хасково, който имот придобил чрез дарение от майка му И. П. В., обективирано в нот. акт № 8, том XV, дело № 3459/03.08.2007г. на СВп - Хасково. От своя страна И. П. В. придобила собствеността върху посочения имот с нот. акт № 150, том II, дело № 279/1980г. на ХРС. Заповед № 844/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково засягала правото му на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.701.463, което обуславяло и правния му интерес да обжалва същата.
Жалбоподателят счита издадената заповед № 844/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково за нищожна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена поради следните съображения:
В обжалваната заповед се посочвало правното основание, на което се издава, но не били посочени фактическите основания за издаването й, каквото било изискването на чл. 59, ад.2, т.4 АПК. Липсвали мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства бил направен извода, че по отношение па наследниците на В. Т., И. Т.и Т. Д. били налице нормативно установените предпоставки да им бъде възстановено правото на собственост. В същата не бил посочен и адресат на заповедта, следователно не ставало ясно към кого било отправено нареждането на кмета за възстановяване на ПИ с идентификатор 77195.701.463. Ако се приемело, че заповедта била адресирана до жалбоподателя като получател на същата, то не ставало ясно от написаното в процесната заповед какво фактическо действие следвало да извърши или съответно бездействие и спрямо кого, доколкото в заповедта се посочвали само „наследници на В. Т. Т., наследници на И. И. Т., наследници на Т. Д.", без да се установява кои били въпросните лица. Въз основа на горното, според жалбоподателя заповедта била постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на императивно установените изисквания за форма и съдържание на акта, което било достатъчно основание за нейната отмяна.
На следващо място се излага, че в заповедта било посочено, че се издава на основание §4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Посочената норма изисквала към заповедта да се приложи скица на имота, каквато в настоящия случай не била приложена. Скицата била носител на графична информация относно спецификацията на имота и се използвала за идентифициране на същия. Липсата на такава от една страна водела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна - заповедта била издадена без необходимото предписано от закона приложение, поради което се явявала незаконосъобразна.
Имотът, чието право на собственост следвало да бъде възстановено въз основа на оспорваната заповед, не попадал в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тьй като не бил земеделска земя, предоставена на граждани по силата на актове на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерски съвет, следователно същият не подлежал на възстановяване по реда на §4 от ПЗРЗСПЗЗ. В този смисъл не били налице материалноправните предпоставки както по отношение на плана за новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана", одобрен със Заповед №ДС-28-2 от 2.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, в частта относно ПИ 77195.701.463, така и по отношение на обжалваната заповед, доколкото посоченият имот не бил предмет на предоставяне с актове по 54 от ПЗРЗСПЗЗ, което водело до тяхната нищожност. С оспорваната заповед се възстановявала собствеността и по отношение на двете сгради, намиращи се в ПИ с идентификатор 77195.701.463. Същите обаче не подлежали на възстановяване, защото такава процедура по административен ред не била предвидена в §4 и следващите от ПЗРЗСПЗЗ, поради което заповедта била нищожна и в тази част.
Процесната заповед била незаконосъобразна, доколкото с нея се възстановявало право на собственост върху застроен имот, включен в урбанизираната територия и урегулиран като жилищен имот по правилата и нормите на ЗУТ. Съществувало строително разрешение №493/1.10.1975г. за построяване на жилищна сграда с идентификатор 77195.701.463.1. С оглед обстоятелството, че в процесния имот имало законно построена сграда, следвало да намери приложение чл. 28а от ППЗСПЗЗ. Съгласно цитираната норма бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, имали право на обезщетение по реда на чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ. Следователно процесният имот не можел да бъде предмет на възстановяване, а бившите собственици следвало да бъдат обезщетени.
Въз основа на
изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед №
844/18.05.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д. върху новообразуван имот в
строителните граници, определени с околовръстен полигон одобрен с решение №
67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.463, ж.р.
„Кенана“, землище на гр. Хасково, с площ 1139 кв.м. при граници и съседи:
77195.701.548 - жилищна територия, 77195.701.443 - улица, 77195.701.461 -
жилищна територия; 77195.701.462 - жилищна територия, 77195.701.469 - улица,
заедно с построените в имота сгради: № 77195.701.463.1 - 1 етаж, жилищна
сграда - еднофамилна, 23 кв.м.; № 77195.701.463.2 - 1 етаж, селскостопанска
сграда, 30 кв.м., като нищожна или незаконосъобразна.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощник в лицето на адв. И.В. ***. Поддържа всички изложени в жалбата съображения и моли същата да бъде уважена.
Ответникът оспорва жалбата като счита, че издаденият административен акт е правилен и законосъобразен. Доводите си обосновава в писмени бележки.
Заинтересованата страна И.М.П. в писмен отговор оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недоказана моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 АПК.
Заинтересованата страна П.П.М. не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 844/18.05.2020 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4227/04.03.2020г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.463, ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, с площ 1139 кв. м. при граници и съседи: 77195.701.548 жилищна територия; 77195.701.433 улица; 77195.701.461 жилищна територия; 77195.701.462 жилищна територия; 77195.701.469 улица. Отбелязано е в заповедта, че в имота има две сгради: № 77195.701.463.1 – 1 етаж, Жилищна сграда – еднофамилна, 23 кв.м. и № 77195.701.463.2 – 1 етаж, Селскостопанска сграда – 30 кв.м.
В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.
Изпратено
е съобщение до жалбоподателя и заинтересованата страна П.П.М., с което им се
съобщава за издаването на заповедта и за възможността за обжалване. Според
известия за доставяне на 25.06.2020 г. и двамата са получили лично съобщението
на Община Хасково.
Заповед
№ ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, се сочи за издадена
на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 32, ал. 1 от Закона за
администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т. 3.8. на
заповед № РД-46-494 от 22.08.2003г. на МРРБ /за определяне на технически
изисквания и условия за контрол към сроковете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/.
Със същата е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен район „Кенана“ в землището на град
Хасково, община Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обнародвана в
Държавен вестник бр. 55/12.07.2019г., като по отношение на процесния ПИ не е
била обжалвана и е влязла в сила на 26.07.2019 г., според предоставените за
това данни от Областния управител на област Хасково.
По делото е представена и цитираната в обжалваната
заповед – скица № 4227 от 04.03.2020г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор 77195.701.463 по план на
новообразуваните имоти на ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, одобрен със Заповед №
ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици
в скицата са посочени както наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., така и
наследниците на И. П. В..
Установи се категорично, че заинтересованата страна И.М.П. е единствен наследник на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., за което са представени по делото поредица от удостоверения за наследници, вкл. и удостоверение за наследници ****. на Община Хасково, удостоверение за наследници № **** на Общински народен съвет – гр. Хасково, удостоверение за наследници ****на Общински народен съвет – гр. Хасково, удостоверение за наследници ****. на Община Хасково, удостоверение за наследници № ****. на Ленинския районен народен съвет, Удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-****за В. Т. Т. и Удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-****г. за И. И. Т.. От същите, а и от представените препис – извлечения от акт за смърт се установява, че Т. Д. е роден през 1860 г. и е починал на ****че В. Т. Т. е негов син – роден на *** г. и починал на ****., а И. И. Т. е съпруга на В. Т. Т. и е родена на *** г. починала на 09.08.1970 г. Единствен техен наследник е синът им М. В. Т., роден на *** г. и починал ****– баща на И.М.П..
По отношение на посочената в скицата И. П. В., също са представени писмени доказателства. От Удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-****г. е видно, че наследници на починалата на 25.04.2012 г. със семейно положени вдовица И. В.са синовете й – жалбоподателят М.П.М. и конституирания като заинтересована страна П.П.М..
Видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 150, том II, дело № 279/29.05.1980 г. на Хасковски народен съдия, И. П. В. е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, а именно: нива от 1300 кв.м., находяща се в землището на гр.Хасково, местността „Кенана“ при граници: Т. Г., Я. Т.и път.
За удостоверяване правото си на собственост от страна на жалбоподателя са представени и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том 3, рег. № 4204, дело № 395 от 03.08.2007 г. на Нотариус с рег. № 079 на НК В. С., вписан с вх. рег. № 5107/03.08.2007 г., акт № 8, том XV, дело № 3459, съгласно който И. П. В. дарява на сина си следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 77195.701.463, по кадастрална карта на град Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК Хасково, с обща площ 1139 кв.м., находящ се в кв.“Кенана“ при граници от север път № 77195.701.443, от запад ПИ №№ 77195.701.461 и 77195.701.462, от юг пътека № 77195.701.469 и от изток ПИ № 77195.701.464, ведно с построените в него жилищна сграда – еднофамилна № 77195.701.463.1 със застроена площ 23 кв. метра и селскостопанска сграда № 77195.701.463.2 със застроена площ 30 кв. метра, както и строително разрешение №493/01.10.1975г. относно построената в имота сграда.
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана”, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.701.463 с площ от 1139 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 370 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – И. П. В., Т. Д., В. Т. Т. и И. И. Т., с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА № 150 от 29.05.1980 г., без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51180; име на стария собственик – Т. Д., В. Т. Т. и И. И. Т.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998г. Същите факти се установяват и от приобщените като писмени доказателства по делото извадка от разписния лист за м. „Кенана“ относно имот с пл. № 370 към кадастралния план от 1998 г. и от помощния план, касаещ имот с идентификатор 77195.701.463 като за имота със стар пл. № 370 е вписана И. П. В..
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от ОСЗ Хасково решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№ 51180 от 06.09.1991г. от М. В. Т., според което е признато право на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 21.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт; нива от 21.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт и нива от 1.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт.
Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
Съдът прие като доказателство и Решение № 260007/30.05.2022 г., постановено по адм.д.№ 15 по описа за 2021 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 29.06.2022 г., от което се установява, че подадената от М.П.М. жалба против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, в частта относно поземлен имот с идентификатор № 77195.701.463 по КК на гр. Хасково и по ПНИ, с площ 1139 кв.м. при граници и съседи: 77195.701.548 - жилищна територия, 77195.701.443 – улица, 77195.701.461 - жилищна територия, 77195.701.462 - жилищна територия, 77195.701.469 – улица, е отхвърлена.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, подадена е в преклузивния срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Видно от известие за доставяне с № ИД PS 6300 013NNM Q, жалбоподателят е узнал за издаването на заповедта на 25.06.2020г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 06.07.2020 г. Жалбата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения:
На първо място и във връзка с твърденията за нищожност от страна на жалбоподателя, следва да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съдебната практика приема освен това, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В случая, съдът
приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д. върху недвижим
имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет
Хасково с идентификатор 77195.701.463, ж.р. „Кенана“, землище на
гр. Хасково, с площ 1139 кв.м. при граници и съседи: 77195.701.548 - жилищна
територия, 77195.701.443 - улица, 77195.701.461 - жилищна територия;
77195.701.462 - жилищна територия, 77195.701.469 - улица. Съгласно § 4к, ал.
7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за
придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти
се издава заповед от кмета на общината. В настоящия случай обжалваният
административен акт е за възстановяване на право на собственост и е издаден от
кмета на общината по местонахождение на имота, следователно оспореният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената
писмена форма, като съдържа всички реквизити, отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези предвидени в чл. 28а,
ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението,
размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността
и основанията за тях, а и към заповедта е
издадена скица № 4227/04.03.2020 г.
Тук е мястото да се посочи, че възражението на жалбоподателя за немотивираност на административния акт му поради липса на посочване на фактическите основания за издаването му е неоснователно и необосновано. Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия основания, служещи като причина за издаването й е, че Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4227/04.03.2020 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Освен, че това обстоятелство не е спорно между страните, то се установява и от събраните по делото писмени доказателства – съгласно писмото на Областния управител на област Хасково със Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областния управител на област Хасково е одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСП на ж.р. „Кенана“ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник брой 55 от 12.07.2019г., като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.701.463 в законоустановения срок не е подадена жалба и заповедта е влязла в сила на 26.07.2019 г. Не е проведено успешно от страна на жалбоподателя и оспорването на Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областния управител на област Хасково с твърдените доводи за нищожност, съобразно влязлото в сила Решение № 260007/30.05.2022 г., постановено по адм.д.№ 15 по описа за 2021 г. на РС-Хасково по отношение на процесния недвижим имот.
Точно защото заповедта
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ,
предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на
влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за
тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на
върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от
27.12.2011 г., постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по
описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение №
3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334
по описа за 2010г. на ВАС, IV отд.
Доколкото в
настоящия случай жалбоподателят не е оспорил в срок плана на новообразуваните
имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план процесният имот е
отреден и записан в регистъра към него на наследниците на В. Т. Т., Т. Д. и И.
И. Т. в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
кметът на община Хасково е бил задължен да издаде заповед за възстановяване на
собствеността именно въз основа на влезлия в сила план. При условията на § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на съответната община действа при условията на обвързана
компетентност.
Всъщност заповедта
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ –
съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и това
съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността й,
респ. за нищожността й. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече
от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, с процесната заповед правилно и без каквото и да е
било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След
като оспорваната заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и
регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.
Основните твърдения на жалбоподателя са свързани с довода му за притежание на правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост. Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство обаче е недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
С оглед всичко
изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на процесния
административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета на
община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване
на законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от
компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и
са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, респ. не страда от
пороци, обосноваващи нейната нищожност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за разноски, като жалбоподателят бъде осъден да му заплати сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид конкретиката на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 7, адв. И.В. ***
против Заповед № 844/18.05.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която е
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д. върху
новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон
одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор
77195.701.463, ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, с площ 1139 кв.м. при
граници и съседи: 77195.701.548 - жилищна територия, 77195.701.443 - улица,
77195.701.461 - жилищна територия; 77195.701.462 - жилищна територия,
77195.701.469 - улица.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********, с адрес:
***, съдебен адрес:***, офис 7, адв. И.В. ***,
да заплати на Община Хасково, адрес: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата
100,00 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М. Б.