№ 18
гр. Благоевград , 07.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501428 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 във вр.с чл.418, ал.4 ГПК и е
образувано по частна жалба от „Р.“ /Б./ ЕАД чрез пълномощник срещу разпореждане №
503639/20.09.2020 година, постановено по ч.гр.д. № 679/2020 година по описа на РСР
С атакувания съдебен акт е оставено без уважение заявление от „Р. /Б./“ ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу А. Д. Б., ЕГН
**********, гр.Б., ул.“С.“ № 6 за вземане в общ размер 104 275.24 лева, от която : 99 820.27
лева, представляващо изискуема главница, от която редовно падежирали главници за
периода от 20.01.2020 година до 20.06.2020 година /включително/ в размер на 8 488.61 лева
и предсрочно изискуема главница в размер на 91 331.66 лева с дата на настъпване
13.07.2020 година; 3 775.78 лева изискуема редовна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.12.2019 година до 12.07.2020 година включително; 247.90 лева изискуемо
обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 20.01.2020 година до
20.06.2020 година, начислено за периода от 20.01.2020 година до 12.07.2020 година
включително; 431.29 лева изискуемо обезщетение за забава на предсрочно изискуемата
главница, начислено за периода от 13.07.2020 година до 29.07.2020 година включително,
ведно със законна лихва за забава за периода от 30.07.2020 година до изплащане на
вземането, както и сторените от заявителя по делото разноски в размер на 2 085.50 лева
заплатена държавна такса.
Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно, неоснователно и
незаконосъобразно и като такова иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.
Сочи се в жалбата, че заявителят е банка и основна негова търговска дейност е
предоставянето на кредити. Сочи, че банковият кредит представлява временна продажба на
паричен ресурс в това число и лихвата, както и че системното /по занятие/ предоставяне на
парични суми под формата на заеми на други лица срещу възнаграждение /лихва/ за
ползването на заетата сума с основната цел заемателят да реализира доходи от реално
предоставените средства на други лица /печалба на кредитора/ покрива понятието за дейност
на банково кредитиране, която е поставена под разрешителен режим. Твърди, че няма
1
забрана, вкл. и в Наредба № 9/2008 г. на БНБ за извършване на капитализиране на неплатени
лихви и това не представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Твърди, че
капитализирането в случая е извършено въз основа на основния договор при пълно
придържане към типовия образец на договора по ЗКСД. Не е налице противоречие с чл.24 от
ЗКСД и чл.10, ал.3 ЗЗД. Цитира чл.23 и чл.24 от ЗКСД.
Твърди, че през време на гратисния период кредитополучателят не дължи главница и
лихви /чл.4.3. от договора/, че фиксираната в договора /чл.3.1./ лихва от 7 % се начислява
върху усвоената част от кредита, както и че по време на гратисния период банката
начислява лихва върху усвоената част от кредита /чл.4.4./, която се капитализира годишно.
С посоченото обосновава становище, че в случая е налице начисляване на лихва с отложен
падеж на плащане след изтичане на гратисния период, неизискуема лихва, представляваща
възнаграждение за банката за предоставените парични средства. Счита, че в случая не е
налице и хипотезата на чл.13 от Наредбата от 2008 г./ отменен/ за рисковите експозиции
доколкото не се касае за преструктуриране на съществуващ дълг. Сочи, че условията за
капитализиране са заложени в договора за кредит /в чл.4.4./, както и че липсва предвиждане
в Наредба на БНБ по арг. от чл.10, ал.3 ЗЗД за начисляване на лихва върху лихва.
Капитализирането на лихвата в случая към непадежиралата главница не сочи на
преструктуриране на дълга, а представлява предварително заложено условие по договора.
На следващо място сочи, че приложеното към заявлението по чл.417 ГПК извлечение от
счетоводните книги на банката е автентично, издадено от овластени служители на банката, с
положени подписи и печат на издателя. Информацията, обективирана в извлечението е ясна
и относима към твърденията на заявителя, процесното вземане представлява вземане на
изискуема главница в посочения размер, посочени са данни за усвояването на кредита и
падежни вноски.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, която има право на
жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.418,
ал.4 от ГПК преклузивен срок и след заплащане на дължимата държавна такса.
По същество на жалбата.
На 03.02.2015 година между „Р. /Б./“ ЕАД в качеството на кредитор и А. Д. Б., ЕГН
**********, гр.Б., ул.“С.“ № 6 в качеството на кредитополучател е сключен договор за
студентски кредит № 1501290908931760, по силата на който първият се е задължил да
предостави на втория кредит в размер на 74 738.56 лева с цел заплащане на 8 броя такси за
обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 9 342.32 лева /чл.1.1/, а
кредитополучателят се задължил в срок до 20.12.2024 година /чл.2.1./ да върне на банката
кредита чрез заплащане на 60 месечни анюитетни вноски, дължими на 20-то число на
съответния месец, считано от 20.01.2020 година до 20.12.2024 година /чл.4.8./, съгласно
погасителен план /чл.4.7./, съдържащ общия размер на задължението по договора,
включващо главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси, лихва,
дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви
през гратисния период.
Страните договорили окончателният размер на кредита да се определи от сумата, усвоена
от кредитополучателя в срока до 20.12.2019 г. /1.2./; гратисен период до 20.12.2019 година, в
който кредитополучателят да не дължи плащане на главница и лихва по кредита /чл.4.2./;
право на кредитора да начислява фиксирана годишна лихва в размер на 7%, считано от
датата на усвояване на сумата /чл.3.1./; право на кредитора да начислява по време на
2
гратисния период лихва върху усвоената част от кредита, която годишно да се капитализира
/чл.4.4./.
В случай на забава на кредитополучателя, страните договорили задължение за последния
да заплаща на банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10
пункта годишно, върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане
на забавените задължения /чл.3.2. от договора/, както и право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем в изчерпателно посочени хипотези, в това число при неплащане от
страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски /чл.6.2. от
договора/.
На 16.05.2018 година страните по договора за студентски кредит сключили Анекс № 1,
неразделна част от договора, уговорили промяна в размера на предоставения по чл.1 от
договора от банката кредит чрез увеличаване на същия до размер от 79 915.52 лева.
Страните уговорили след изтичане на гратисния период /непроменен/ кредитът да бъде
погасен чрез заплащане на 60 равни анюитетни вноски, всяка с размер и падеж съгласно нов
погасителен план, неразделна част от анекса и договора /чл.3.2./ В анекса липсва договорка
между страните, съгласно която увеличението на размера на кредита представлява
прибавяне към първоначално усвоения кредит /74 738.56 лева/ на начислени и падежирали
неплатени възнаградителни лихви. Същевременно се сочи от заявителя /в молба вх.№
507521/26.08.2020 година/, че претендираната със заявлението главница в размер на
99 820.27 лева включва усвоената главница съгласно анекса в размер на 79 915.52 лева и
капитализирана възнаградителна лихва по чл.4.3 и 4.4. от договора.
От съдържанието на процесното извлечение от счетоводните книги на заявителя, писмо
изх.№ 001-30716/08.07.2020 година и известие за доставяне на уведомителното писмо, се
установи, че поради неплащане на погасителни вноски с падеж както следва: 20.01.2020 г.;
20.02.2020 г.; 20.03.2020 г.; 20.04.2020 г.; 20.05.2020 г. и 20.06.2020 г., кредиторът в
процесното облигационно правоотношение е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което е реализирал с горепосоченото уведомително писмо, надлежно
връчено на кредитополучателя на 13.07.2020 година. Т.е. установява се в казуса, че
предсрочната изискуемост е редовно съобщена на кредитополучателя.
Съгласно процесното извлечение от счетоводните книги на заявителя, последният има
ликвидни и изискуеми вземания от кредитополучателя по процесното облигационно
правоотношение както следва: падежирали в периода 20.01.2020 година - 20.06.2020 година
шест погасителни вноски в общ размер 8 488.61 лева; предсрочно изискуема главница, с
дата на настъпване 13.07.2020 година в размер на 91 331.66 лева; 3 775.78 лева изискуема
редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.12.2019 година до 12.07.2020
година; 247.90 лева изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от
20.01.2020 година до 20.06.2020 година, начислено за периода от 20.01.2020 година до
12.07.2020 година включително; 431.29 лева изискуемо обезщетение за забава на
предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 13.07.2020 година до 29.07.2020
година включително. В извлечението не се сочи абсолютна стойност на всеки един от
компонентите, формиращи претендираната редовна и предсрочно изискуема главница –
която по смисъла на сключения договор за кредит е равна на сумата на реално отпуснатите –
преди и след изменението такси за обучение, лихви, дължими за срока на договора за
кредит, както и годишно капитализираните възнаградителни лихви през гратисния период.
Данни в този смисъл не се съдържат и в останалите писмени доказателства, приложени към
заявлението, също и в заявлението. В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно чл.10, ал.3 от Закона за задълженията и договорите олихвяването на изтекли
3
лихви става съобразно наредбите на БНБ. Процесният договор за кредит е сключен на
03.02.2015 година, а анексът към него – на 16.05.2018 година, към които дати липсва
нормативна възможност за капитализиране на възнаградителната лихва, договорена от
страните по договора /чл.3.1. и чл.4.4/. В този смисъл съдът счита за несъстоятелен довода
на жалбоподателя, че в казуса не е налице анатоцизъм.
Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на
БНБ, действали в периода от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г. - Наредба № 9/31.05.1993 г. за
класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви /законови
провизии/ от банките, Наредба № 9/15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на
банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, Наредба №
9/19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за загуби от обезценка /обн. ДВ, бр. 2/07.01.2003 г.; отм., бр.
38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г./, Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск /обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ, бр. 40/13.05.2014 г./.
С разпоредбите на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от първите три от посочените наредби, в периода
от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г., капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване
на нормативно установените изисквания. Според § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 9/15.07.1997
г., "Капитализиране" е увеличаването на неизискуемата главница за сметка на прибавянето
към нея на дължими, но непросрочени лихви. Съгласно чл. 16 от Наредба № 9/15.07.1997 г.,
банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на
лихвите по реда на чл. 17. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от Наредбата предвиждат, че банките
могат да договарят със своите клиенти капитализиране на лихвите само ако са изпълнени
едновременно следните условия: 1. длъжникът е в състояние да плати своите задължения за
сметка на постъпленията от дейността си; 2. възможността за капитализирането е
предвидена в първоначалния договор и се основава на планиран временен недостиг на
парични средства на длъжника; 3. изплащането на цялото задължение, включително
капитализираните лихви, се основава на планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4.
общата експозиция, включително капитализираните лихви, е обезпечена; 5. не съществува
непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви.
Изрично в ал. 2 на чл. 17 от Наредбата е предвидено, че банките не могат да капитализират
просрочени лихви. Напълно идентична е ал. 2 на чл. 16 от Наредба № 9/19.12.2002 г.
Т.е. в периода от сключване на процесния договор за кредит /03.02.2015 г./, респ. от
предоговаряне на същия с анекса от 16.05.2018 година до настоящия момент
капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от
БНБ, поради което по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранена. Дори и в периода, в който
капитализацията е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за начислени
лихви, какъвто е процесният случай, предвид волята на страните, обективирана в чл.4.4. от
процесния договор за студентски кредит. В този смисъл съдът споделя макар и по
съображения, различни от тези на заповедния съд, крайния извод за наличие на нищожна
клауза в процесното облигационно правоотношение между страните поради противоречие с
императивната разпоредба на чл.10, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно актуалната практика на ВКС договореност по договор за кредит с физическо
лице за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва представлява анатоцизъм по смисъла на
чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци /чл.294, ал.1 ТЗ/.
Предвид на горното съдът счита, че клаузата от процесния договор, предвиждаща
4
капитализиране на падежирали неплатени лихви и олихвяването им със същия вид лихва, и
прибавянето им към главницата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с
чл.10, ал.3 ЗЗД.
С оглед на горното и предвид, че в случая заявителят е трансформирал вземанията си за
възнаградителна лихва, в това число и капитализирана такава в редовна главница, въз
основа на която /главница/ е изчислил, респективно претендира възнаградителна лихва
отново за периода 20.12.2019 година до 12.07.2020 година, както и мораторни лихви, съдът
счита, че в рамките на заповедното производство е невъзможно изчисляването на реалния
размер главница – редовна и предсрочно изискуема без възнаградителната лихва и нейното
капитализиране. На същото основание не е възможно да се изчисли реалния размер
възнаградителна лихва без капитализирането й за времето от сключване на договора до
обявяване на предсрочната му изискуемост, както и реалния размер мораторни обезщетение
за забава на изискуемата реално дължима главница. В този смисъл заявлението следва да
бъде отхвърлено изцяло.
Ето защо атакуваният акт следва да бъде изцяло потвърден.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 503639/20.09.2020 година по ч.гр.д. № 679/2020 година
по описа на РСР
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5