№ 6248
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110156929 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата 7617,60 лева, представляваща неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
21.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата 2540,62 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава за периода от
25.07.2021 г. до 20.06.2024 г., начислено върху процесната главница.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ..., на ..., е реализирано
ПТП с участието на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., управлявано от Й. Й. В., и МПС с
марка и модел „...“ с рег. № ...., собственост на ..., управлявано от В. И. М., в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахованото при ищеца имущество по застраховка
„Каско“ на МПС – лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..... Посочва, че по
образуваната щета пред него щета е направен опис и оценка на вредите, и за обезщетяване
на уврежданията на собственика на увредения автомобил е заплатена сумата 7617,60 лева.
Поддържа, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключени за увреждащия автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., спрямо когото възниква
вземане за платеното обезщетение. Излага твърдения, че ответникът е отказал да възстанови
претендираната сума, въпреки връчената му извънсъдебна покана. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца претендираното регресно вземане, както и мораторно
обезщетение във връзка с допуснатата забава в изпълнението му. В открито съдебно
заседание поддържа исканията си. Претендира разноските, сторени в производството.
Ответникът ... поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не
1
оспорва, че гражданската отговорност на увреждащия автомобил е застрахована при същия,
както и съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца към датата на процесното произшествие за увредения автомобил. Не
оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма на
настъпилото произшествие, както и причинната му връзка с претендираните вреди. Твърди,
че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на лек автомобил „...“ с рег.
№ ...., който е спрял на непозволено място. Евентуално посочва, че действително
причинените вреди са в по – нисък размер, като излага довод, че обезщетението е следвало
да се определи и изплати от застрахователя по „Каско“ при условията на тотална щета за
увредения автомобил. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В открито съдебно заседание
поддържа възраженията си. Претендира сторените разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
Видно от констативен протокол № .../ ... г., съставен от младши автоконтрольор при
РДВР ..., на ... г. е настъпило ПТП в гр. ..., на ул. „...“ ..., между лек автомобил с марка и
модел „...“ с рег. № ..., управляван от Й. Й. В., и лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. №
...., собственост на ..., управляван от В. И. М.. В протокола е удостоверено наличието на
материални щети, настъпили във връзка с пътното произшествие и по двата автомобила –
индивидуализирани са с посочване на увредените външни детайли, като в „причини за ПТП“
е отразено, че инцидентът е в резултат от поведението на водача на „...“ с рег. № ..., който е
предприел маневра за завой надясно и движейки се с несъобразена скорост, е загубил
контрол над управляваното превозно средство, съответно е реализирал удар с паркирания на
... лек автомобил „...“ с рег. № .....
Тъй като протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на
видими щети по лек автомобил „...“ с рег. № .... и разположението на автомобилите при
посещение на местопроизшествието, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти,
които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Въз
основа на това официално удостоверяване е изготвено заключение на съдебно –
автотехническата експертиза, според което при съпоставка на горепосочения механизъм на
настъпване на произшествието с щетите в описите на застрахователя, сравнени с отразените
2
в протокола за ПТП видими увреждания, се налага несъмнен извод, че щетите по лек
автомобил „...“ с рег. № .... се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото
на ... г. произшествие в гр. ....
Изложеното се подкрепя изцяло и от показанията на свидетеля В. М., който е оставил
паркиран автомобила „...“ на ... в гр. ... преди настъпване на процесното ПТП, като от
същите се установява и че автомобилът е бил паркиран на разрешено място.
По делото са ангажирани и показанията на свидетеля Й. Й. В., управлявал лек
автомобил с марка и модел „...“, но същият не си спомня детайли за произшествието, освен
че е управлявал автомобила към момента на настъпването му. Свидетелят страда от загуба
на памет след претърпяна травма на главата по време на бокс.
Ето защо и на база писменото доказателство – протокол от ПТП, заключението на
съдебно – автотехническата експертиза от 15.01.2025 г. и свидетелските показания на водача
на увредения автомобил, съдът приема, че ПТП е настъпило изцяло поради виновното
противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ...,
съставляващо нарушение на правилото на чл. 20 ЗДвП, тъй като водачът В. не е контролирал
непрекъснато управляваното пътно превозно средство и не е избрал скорост на движение,
подходяща за предприетата от него маневра за завой надясно, в резултат на което
автомобилът му се е ударил в паркирания лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № .... и
му е причинил вреди.
С оглед становището на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в приетия за окончателен доклад по делото, че за увредения лек автомобил с марка
и модел „...“ с рег. № .... има валидно сключена имуществена застраховка към датата на
процесното събитие /... г./ при ищеца, че за лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ...
към датата на процесното събитие /... г./ има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, както и че ищецът е изплатил на собственика на лек автомобил
с марка и модел „...“ с рег. № .... застрахователно обезщетение в размер на 7617,60 лева.
Видно от свидетелство за регистрация, част I, и отбелязване от 12.04.2021 г.,
направено върху него, лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ...., е с прекратена
регистрация поради тотална щета. Т.е. следва да се приеме, че на собственика на увредения
автомобил е изплатено горепосоченото застрахователно обезщетение в условията на тотална
щета на застрахования автомобил. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението
по застраховка „Каско”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при
реализиране на покрит по тази застраховка риск.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на
лек автомобил „...“ с рег. № ... е извършил виновно противоправно деяние, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка
автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер на процесната сума. Следователно
искът е доказан по основание.
3
Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за възникване на регресно
вземане.
От заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установява, че
действителната стойност на разходите, необходими за възстановяване на лек автомобил с
марка и модел „...“ с рег. № ...., изчислена на база среди пазарни цени към датата на ПТП /без
прилагане на коефициент на овехтяване, съгласно трайно установената съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/
2009 г. на ВКС, ТК, І отд./, е в размер на 22211,10 лева. Съгласно цитираното заключение,
действителната (средната пазарна) стойност на автомобила към датата на произшествието е
11260,00 лева. От изложеното следва, че стойността, необходима за възстановяване на
автомобил „...“, надвишава неговата действителната стойност, т.е. в случая е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Цитираното заключението на съдебно – автотехническата експертиза е определило
сумата 7882,00 лева като размер на дължимото обезщетението, след приспадане на
запазените части по лекия автомобил, равняващи се в процентно изражение на 30 % от
действителната му стойност, или на 3378,00 лева, поради което и регресното вземане на
ищеца е възникнало за тази сума от 7882,00 лева – стойност на застрахователно обезщетение
при условията на тотална шета след приспадане на горепосочената сума за запазените части.
По делото няма данни ответникът да е извършвал плащания по претенцията. Претенцията
на ищеца е ограничена до действителните вреди, но не за повече и от реално платеното, в
случая от 7617,60 лева, за което сума е предявил иска си, като предвид заключението на
вещото лице, претенцията му е изцяло основателна и следва да бъде уважена в пълния й
размер. Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на сезиране на съда.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди, че изпратената
4
преписка е била непълна. С определението по чл. 140 ГПК за безспорно е обявено, че
ответникът е получил регресна покана, ведно с всички необходими документи, към
25.06.2021 г., като видно от представеното по делото уведомително писмо от посочената
дата, изхождащо от същия, той е отказал да изплати застрахователното обезщетение,
следователно след този момент със сигурност е изпаднал в забава (по делото не е
представено доказателство относно датата на връчване на поканата на ответника).
За периода 25.07.2021 г. до 20.06.2024 г. размерът на мораторната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 2561,04 лева. Доколкото искът е предявен за сумата
2540,62 лева, и предвид диспозитивното начало в процеса, следва да бъде уважен до този
размер, който се явява и безспорно доказан по делото.
По разноските.
Право на разноски, при този изход на спора, има ищецът и такива му се следват,
съобразно представените доказателства и направеното искане, в общ размер на 628,16 лева,
за заплатени държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер.
Съдът следва да разпредели отговорността за разноски за заповедното производство,
като такива се следват на ищеца в общ размер на 253,16 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по предявените
искове от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., че ответникът ... ДЪЛЖИ на ищеца ..., на основание чл.
411 КЗ, сумата 7617,60 лева, представляваща неизплатена сума по регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” на МПС обезщетение, по щета № ..., за застрахователно
събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на ул. „...“ ..., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.06.2024 г./ до окончателното
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2540,62 лева, представляваща мораторно
обезщетение за периода от 25.07.2021 г. до 20.06.2024 г. за забава в плащането на главницата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.07.2024 г.
по ч.гр.д. № 37598/ 24 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 628,16
лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в производството пред
първата инстанция, и сумата 253,16 лева, представляваща сторени съдебно – деловодно
разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6