Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
№ 25807
17.10.2017 г., гр. Пловдив
ГЕОРГИ
ГЕТОВ – районен съдия при Районен съд - Пловдив, в качеството ми на съдия докладчик по н.о.х.д. № 6293/2017 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, XXI наказателен състав, след като се
запознах с материалите по делото, както и с основанията на чл. 248, ал. 2 и чл. 256 НПК намирам, че делото не следва
да бъде насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание, а съдебното
производство по него следва да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора,
поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав е сезиран с
Обвинителен акт против Х.К.К., ЕГН: ********** за извършено престъпление с
правна квалификация чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че при
описанието на обвинението прокурорът не е изложил твърдения по какъв начин е формирана
всяка от отделните суми, които се твърди да е присвоил обвиняемият при всяко от
конкретно посочените деяния, включени в състава на продължаваното престъпление.
По този начин остава неясно и какво точно представлява всяка от тези суми, с
което съществено се нарушава правото на защита на обвиняемия, поради
непредявяването му на конкретните фактически рамки на обвинението, срещу което
трябва да се защитава.
С обвинителния акт обвиняемият К. е
привлечен към наказателна отговорност за това, че в периода от 12.08.2014 г. до
27.10.2014 г. включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – к. в „Хеброс бус“ ООД – гр.
Пловдив, е присвоил чужди движими вещи – пари, като на всяка от конкретно
посочените в обвинителния акт дати в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно
лице – к. в „Хеброс бус“ ООД – гр. Пловдив, е присвоил парична сума в конкретно
посочен за всяка от отделните дати размер, която сума е собственост на „Хеброс
бус“ ООД – гр. Пловдив, като общата стойност на присвоените пари от
неправомерно допълнително отпечатаните (дублирани) билети от фискално
устройство (ЕКАФП), марка „DATECS“, модел „DP-05 KL“, сериен № DT572809, производител: „ДАТЕКС“ ООД е в
размер на 4 685,60 лева, собственост на „Хеброс бус“ ООД – гр. Пловдив,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление
по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От конкретно направеното в случая
описание на обвинението се установява, че прокурорът е посочил какво твърди, че
представлява всяка от отделните суми, за които се твърди да са присвоени от
обвиняемия, а именно стойността на допълнително отпечатани (дублирани) билети.
Съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт обаче за инкриминирания период
от процесния касов апарат са издадени дублирани на билети като някои от тях са
с единична цена 1,40 лв., а други с единична цена 1,60 лв. Следователно остава
неясно колко на брой дублирани билети се твърди да е издал обвиняемият при
всяко от отделните деяния и на каква единична стойност са тези билети. Това
обстоятелство не би могло да се установи чрез проста аритметична операция по
разделяне на общата инкриминирана стойност за всяка от отделните дати на
единичната стойност на билетите, тъй като, както беше изяснено, твърди се да са
издавани дублирани билети на различна единична стойност.
Настоящият състав намира, че без да бъде
конкретизирано обвинението по указания начин обвинителният акт не би изпълнил
предназначението си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в
производството. По този начин и ако в хода на съдебното следствие съдът
установи, че на инкриминираните дати обвиняемият е издал дублирани билети,
както се твърди в обвинението, но на по-ниска стойност, която да е присвоил,
съдът ще бъде поставен в невъзможност да прецени дали обвинението в такава
хипотеза би било частично доказано или би ставало дума за различно деяние, тъй
като в момента не е изяснено какви конкретно дублирани билети се твърди от
прокурора да е издал обвиняемият.
Ако обвинението не бъде конкретизирано по указания
начин, то и правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице
би било съществено нарушено поради непредявяването му на конкретните факти,
срещу които трябва да се защитава. Съдебната практика е категорична, че когато
предмет на престъпление е движима вещ, за индивидуализацията на същата не е
достатъчно да се посочи единствено родовият белег на тази вещ и стойност, тъй
като обвиняемият не може да се защитава по отношение на всички вещи, които са
включени в рода, и попадат в рамките на посочената парична стойност.
По тези съображения съдът намира, че за да отговори
обвинителният акт на изискванията към съдържанието, поставени от законодателя,
към този вид правни актове следва по отношение на всяко от отделните деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление, да се посочи как е формирана
сумата, която се твърди да е била присвоена от обвиняемия – чрез издаването
колко на брой и на каква единична стойност дублирани билети.
Действително подобна информация се съдържа в Приложение
№ 2 към заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство
съдебно-техническа експертиза (стр. 48-62 от ДП). Настоящият съдебен състав
намира обаче че не би могло твърденията относно отделни съставомерни
обстоятелства да се извеждат единствено от други приложени по досъдебното
производство документи, без да са пренесени като конкретно формулирано
твърдение и в самия обвинителен акт. Дори и да се приеме обратното, то би
следвало в обвинителния акт да има изрични препращане към съответния документ и
с указание към коя част и за кое обстоятелство се прави това, каквото в
конкретния случай липсва. Направено е такова препращане към заключението на
вещото лице, но по отношение на механизма на отпечатване на дублираните билети.
Не би могло да се приеме и че констатираната непълнота на обвинителния акт се е
санирала с предявяването на разследването на обвиняемия и възможността му той
да се запозне с материалите по делото, тъй като конкретните фактически рамки на
обвинението не могат да се извеждат по тълкувателен път и на основата на
предположения за това по какъв начин прокурорът е ценил отделните събрани
доказателствени материали.
По отношение на конкретно извършеното
по делото предявяване на разследването на досъдебното производство следва да се
посочи, че от протокола за това действие се установява, че обвиняемият не е
заявил изрично, че не възразява срещу неспазването на срока за призоваване по
чл. 227, ал. 3 НПК. По делото не може категорично да се установи и дали същият
е бил надлежно призован за това действие, тъй като има разписка за връчена
призовка за различни ден и час – за 02.06.2017 г. от 11:00 ч. (стр. 105-107 от
ДП), от тези на които е извършено самото действие.
Предвид изложеното и на основание чл. 249, ал. 1 и 2,
вр. с чл.248,
ал. 2, т. 3 от НПК, като съдия докладчик
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 6293/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХXI наказателен
състав.
ВРЪЩАМ делото на Районна прокуратура - Пловдив за отстраняване
на допуснатото на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално
нарушение, съобразно мотивната част на разпореждането.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
връчването на препис от същото пред Окръжен съд - Пловдив по реда на глава
двадесет и втора от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
В.Т.