№ 4268
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110106607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТС“ ЕАД, уточнена с молба от 15.04.2022 г.,
против Р. Г. Д. и Г. Л. П., с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество сумата общо в размер на 930,03 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Н“, бл.102,
ет. 1, ап. 47, абонатен № 143698, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 10.02.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 167,98 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г., сумата в размер общо на 31,77 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 10.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и
сумата в размер общо на 7,60 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., като сумите се
разпределят както следва: ответникът Р. Д. дължи ¾ от вземанията, а именно главница за
топлинна енергия 697,50 лева, лихва върху главницата за топлинна енергия 126 лева,
главница за дялово разпределение 23,82 лева и лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5,70 лева, а ответникът Г. П. дължи ¼ от вземанията, както
следва: главница за топлинна енергия 232,50 лева, лихва върху главницата за топлинна
енергия 42 лева, главница за дялово разпределение 7,94 лева и лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 1,90 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
1
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на
доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват поддържаните от ищеца твърдения за
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. В подадения отговор са изложени твърдения, че Р. Д.
и Г. П. не притежават право на собственост, респ. вещно право на ползване върху процесния
недвижим имот, поради което не са материално правно легитимирани да отговарят по
предявените искове. Ответниците намират, че не дължат заплащане на такса за дялово
разпределение на топлинна енергия, тъй като услугата се предоставя от лице различно от
ищеца. В подадения отговор са изложени твърдения, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на поддържаните в исковата молба твърдения относно
публикуване на съставените фактури на интернет страницата на дружеството. Направено е
възражение за погасяване на вземанията с изтичане на тригодишен давностен срок.
Направено е искане сторените от ответниците съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
2
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
Закона за общинската собственост от 01.07.1997г., по силата на който Р. Г. Д. и Л. К. Д. са
придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. От представеното по
делото удостоверение за наследници с изх. № РНД22-УФ01-487/3/13.04.2022 г. се
установява, че приобретателят Д. е починал на 01.05.2013 г., като след смъртта си е оставил
за законни наследници ответниците Р. Г. Д. ( съпруга) и Г. Л. П. ( дъщеря). По делото не е
спорно, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба купувачите са били
в брак и вещта е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът Р. Д. притежава право на собственост върху ¾
ид.ч., а ответникът Г. П. притежава право на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния
недвижим имот, поради което ответниците отговарят за задълженията за топлоснабдения
имот съразмерно на дела си в съсобствеността. Когато топлопреносното предприятие е
доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в
определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на
собственост върху имота преди процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По делото не е спорно, а и от представените по делото от „Н“ АД документи – главни
отчети и изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата
молба имот е бил топлоснабден и е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. От ангажираните документи се установява, че в имота има монтирани отоплителни
тела в помещенията и водомер за топла вода, като показанията от тях са снети след
предоставен от потребителя достъп, за което са съставени нарочни протоколи / лист 84/. От
представената на лист 23 от делото справка се установява, че таксата за дялово
разпределение възлиза на 1,87 лева на месец.
Предвид изложеното и доколкото ответната страна не оспорва количеството
доставена топлинна енергия съдът намира, че предявеният иск за главница се явява доказан
по основание и размер. При доказаност на предявения иск за главница по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
3
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът е прекъснат с подаване на
исковата молба на 10.02.2022 г., поради което вземанията на ищеца станали изискуеми
преди 10.02.2019 г. са погасени по давност.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява при съобразяване на
изготвените изравнителни сметки, че размерът на непогасената цена за доставена топлинна
енергия за имота за периода от 10.02.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата в размер на
711,94 лева, а размерът на непогасеното вземане за такса дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 10.02.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата в размер общо на
29,90 лева. От изложеното следва, че при съобразяване на дела в собствеността в процесния
имот искът за главница предявен срещу ответника Р. Д. е основателен за сумата в размер на
533,95 лева главница за топлинна енергия и за сумата в размер на 22,42 лева главница за
дялово разпределение, а искът срещу Г. П. е основателен за сумата в размер на 177,98 лева
главница за топлинна енергия и сумата в размер на 7,47 лева главница за дялово
разпределение, като за разликата до пълните заявени размери исковете следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на „ТС“ ЕАД. Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в производството.
Сторените от „ТС“ ЕАД разноски възлизат на сумата общо в размер на 400 лева, от които
сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, 250 лева внесен
4
депозит за изслушване на допусната съдебно-счетоводна експертиза и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявените
искове на присъждане подлежи сумата в размер общо на 260,89 лева, която следва да бъде
разпределена между ответниците съразмерно на предявените срещу тях искове, като в
тежест на Р. Д. следва да бъде възложена сумата в размер на 195,67 лева, а в тежест на Г. П.
сумата в размер на 65,21 лева.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответниците разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана
безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид изложеното в тежест на „ТС“ ЕАД следва да бъде възложено да
заплати на процесуалния представител на ответниците сумата в размер общо на 208,65 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Р. Д. и Г. П. безплатна
правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Н“, бл. 102,
ет. 1, ап. 47, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата в
размер на 533,95 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Н“, бл.102, ет. 1, ап. 47, абонатен №
143698, за периода от 10.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 10.02.2022 г. до окончателно погасяване на
вземането и сумата в размер на 22,42 лева, представляваща незаплатена цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 10.02.2019г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 10.02.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, които суми представляват ¾ от дължимите за имота и
периода, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 697,50 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 09.02.2019 г., предявеният иск за незаплатена цена на такса
дялово разпределение за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 23,82
лева и за периода от 01.12.2018 г. до 09.02.2019 г., като погасени по давност, както и
предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
126 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г. и сумата в размер на
5,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Л. П., ЕГН ********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Н“, бл. 102, ет.
1, ап. 47, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, да заплати на
„ТС“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Я“ № 23
Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 177,98 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Н“, бл.102, ет. 1, ап. 47, абонатен № 143698, за периода от
10.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 10.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и
сумата в размер на 7,47 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 10.02.2019г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава
5
върху главницата от подаване на исковата молба на 10.02.2022 г. до окончателно погасяване
на вземането, които суми представляват ¼ от дължимите за имота и периода, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния предявен размер от 232,50 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 09.02.2019 г., предявеният иск за незаплатена цена на такса дялово
разпределение за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 7,94 лева и за
периода от 01.12.2018 г. до 09.02.2019 г., като погасени по давност, както и предявените
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 42 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г. и сумата в размер на 1,90 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Н“, бл. 102,
ет. 1, ап. 47, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 195,67 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Л. П., ЕГН ********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Н“, бл. 102, ет.
1, ап. 47, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 65,21 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Я“ № 23 Б да заплати на адвокат Н. К. от САК, с адрес на кантората в гр. София,
ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в
размер общо на 208,65 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответниците Р. Д. и Г. П. безплатна правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н“ АД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Хайдушка гора“ № 58, в качеството на
трето лице-помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Я“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6