№ 3207
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110215594 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на „*******” ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-2300494 от 06.10.2023 г., издадено от директор на
дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) – Софийска област, с което спрямо
жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение по чл. 20, вр. чл. 3, т. 3 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (Наредбата), изразяващо се в това, че не е включил в
брутното трудово възнаграждение на ГБК, ЕГН: **********, на длъжност
„приемчик” допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, определени с индивидуалния трудов договор по т. 6 от него и
последващите допълнителни споразумения за периода от м. септември 2022
г. до м. юни 2023 г., видно от фишове за заплати за посочения период.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно, защото административнонаказващият орган (АНО) е
подходил формално и не е отчел, че изплащането на бонуса се предхожда не
просто от изпълнение на определени цели от страна на служителя, но и от
одобрение от страна на ръководителя на филиал Младост. Твърди се, че в
конкретния случай на служителя К не е изплатен бонус за посочения период
поради подробно посочени в жалбата нарушения на трудовата дисциплина,
1
извършени в периода месец септември 2022 г. – 26.06.2023 г.
Посочено е също така, че съгласно чл. 7, ал. 5 от Раздел „Допълнителни
възнаграждения” от Вътрешни правила за работна заплата на „*******” ЕООД
„За опредЕ. категория служители се начисляват допълнителни
възнаграждения (комисионни), чийто размер се определя в зависимост с
подписаните индивидуални бонусни планове”, като има различни
допълнителни възнаграждения, които могат да бъдат определени в
колективния и/или индивидуалния трудов договор или вътрешните правила за
работа, които за разлика от основното трудово възнаграждение не са с
постоянен характер.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не
изразява становище.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Иванов, който изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваното НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на
въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните доказателства по делото се установява, че ГБК, с ЕГН:
********** е работил на длъжност „приемчик” в дружеството „....” ЕООД, по
силата на трудов договор № 585 от 09.10.2018 г., встъпил в длъжност на
10.10.2018 г. и допълнителни споразумения от 02.01.2019 г., от 09.04.2019 г. и
от 25.02.2021 г. По силата на т. 6 от посочения трудов договор работодателят е
поел задължение да изплаща следните допълнителни възнаграждения: 1. за
признат трудов стаж и професионален опит – 0.6 % за година, съобразно
наредбите в страната и вътрешните правила; 2. месечни и/или годишни
награди, съгласно приетата вътрешна схема на заплащане в дружеството за
съответната година и 3. други – съгласно действащото законодателство в
страната. Видно от сключените допълнителни споразумения към трудовия
договор, промяна относно заплащането на допълнителни възнаграждения не е
договаряна между страните, тъкмо обратно – изрично е уговорено, че по т. 6
от трудовия договор, заплащането на допълнителни трудови възнаграждения
се осъществява съгласно действащото законодателство в страната и съгласно
приетата вътрешна схема и правила за допълнително материално стимулиране
в дружеството. Съгласно вътрешните правила за работна заплата в „*******”
ЕООД, „за опредЕ. категория служители се начисляват допълнителни
2
възнаграждения (комисионни), чийто размер се определя в зависимост с
подписаните индивидуални бонусни планове”. Видно от индивидуалния
бонусен план за служителя Г К, обективиран в документ, озаглавен „трудово
възнаграждение за приемчик”, влязъл в сила от 01.04.2021 г., към основната
заплата на служителя, която е в размер на сумата от 800 лева, се начисляват
месечни бонуси – премия, обвързана с оборот от резервни части, равняваща се
на 1,12 % и премия, обвързана с продадени часове, равняваща се на 1,42 лева
на час, като се начислява и годишна премия, както следва: при изпълнение на
план за оборот от резервни части на и над 100% - 1/3*2600 лева; при
изпълнение на план продадени часове на и над 100% - 1/3*2600 лева; за
оценка на представянето: степен на изпълнение на поставените годишни цели,
компетенции за длъжността – 1/3*2600 лева. В този документ е посочено
също, че изплащането на месечните и годишните бонуси се извършва след
одобрение от ръководител филиал. Видно от длъжностната характеристика за
длъжността „приемчик” е, че основните функции и задължения на служителя
обхващат дейностите, за които е предвидено заплащане на посочените по-горе
допълнителни възнаграждения. От справка за изпълнение на критериите за
получаване на месечни бонуси от Г К, са дължими следните суми, начислени
като допълнително възнаграждение към основната заплата на служителя: за
месечна премия за продажба на резервни части (оборот резервни части) за
периода от м. септември 2022 г. до м. юли 2023 г. в размер на 5791,22 лева; за
премия, свързана с продадени часове за периода от м. септември 2022 г. до м.
юли 2023 г. – в размер на сумата от 4794,26 лева, или общият размер на
сумите, начислени като месечни бонуси за служителя Г К за периода от м.
септември 2022 г. до м. юли 2023 г. е в размер на 10585.48 лева, от която сума
реално заплатена е 1177.19 лева, т. е. незаплатена е сумата от 9408.29 лева.
Видно от доказателствата по делото, а и с оглед изложеното в жалбата, става
ясно, че дружеството-работодател „*******” ЕООД не оспорва
обстоятелството, че на служителя Г К не е заплатено допълнително трудово
възнаграждение в размер на сумата от 9408.29 лева, дължимо за периода от м.
септември 2022 г. до м. юли 2023 г., като се изтъква, че причина за
неизплащане на дължимата сума е неизпълнение на служебни задължения от
страна на служителя, съставляващи основания за ангажиране на неговата
дисциплинарна отговорност, като жалбоподателят се позовава на това, че в
индивидуалния бонусен план за служителя Г К, обективиран в документ,
3
озаглавен „трудово възнаграждение за приемчик„ е предвидено, че
изплащането на месечните и годишните бонуси се извършва след одобрение
от ръководител филиал.
По повод сигнал от ГБК в „*******” ЕООД е извършена проверка от
страна на служителите при Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област
- Е. А., КК и КИ, като проверката е осъществена на място в обекта на контрол
по седалище на дружеството на 07.08.2023 г. и на 08.08.2023 г. и по документи
в сградата на ДИТ Софийска област на 09.08.2023 г. За извършената проверка
е съставен протокол за извършена проверка № ПР2328968 от 09.08.2023 г., в
който са описани констатираните от служителите при ДИТ нарушения на
работодателя, сред които е констатирано нарушение, изразяващо се в
неизплащане на дължимо на служителя К допълнително възнаграждение за
периода от м. септември 2022 г. до м. юни 2023 г. Прието е, че се касае до
трудови възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от
Наредбата, които не са изплатени на служителя при липса на документи,
удостоверяващи причините за неизплащане на сумите. Въз основа на този
протокол е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 23-2300494 от 09.08.2023 г., връчен на пълномощник на
дружеството-жалбоподател на 09.08.2023 г. Въз основа на съставения АУАН е
издадено атакуваното понастоящем Наказателно постановление (НП) № 23-
2300494 от 06.10.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по
труда” (ДИТ) – Софийска област, с което спрямо жалбоподателя, на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 20, вр. чл. 3, т.
3 от Наредба за структурата и организацията н аработната заплата
(Наредбата), изразяващо се в това, че не е включил в брутното трудово
възнаграждение на ГБК, ЕГН: **********, на длъжност „приемчик”
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени
с индивидуалния трудов договор по т. 6 от него и последващите
допълнителни споразумения за периода от м. септември 2022 г. до м. юни
2023 г., видно от фишове за заплати за посочения период, което НП е връчено
на жалбоподателя на 13.10. 2023 г., видно от известие за доставяне.
Тези факти се установяват от събраните писмени доказателства по
делото, които съдът приема за достоверни, а именно: трудов договор № 585 от
09.10.2018 г.; допълнителни споразумения към трудов договор; вътрешни
правила за работната заплата на „*******” ЕООД; трудово възнаграждение на
приемчик; длъжностна характеристика на приемчик; референция на Г К;
справка относно електронна кореспонденция; протокол за ПТП; протокол за
извършена проверка с № ПР2328968 от 09.08.2023 г.; призовка № ПР2328968;
идентификационна карта; призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК; отговор
4
о „*******” ЕООД; вътрешна схема на заплащане от 01.01.2019 г.; вътрешна
схема на заплащане от 01.01.2020 г.; вътрешна схема на заплащане от
01.03.2020 г.; индивидуален бонусен план, озаглавен „трудово възнаграждение
на приемчик” за Г К от 31.03.2021 г., в сила от 01.04.2021 г.; уведомление по
чл. 62, ал. 4 от КТ; справка за план и изпълнение на Г К за периода м. 09.2022
г. – м. 07.2023 г.; справка за годишен план и изпълнение на Г К; фишове за
изплатено трудово възнаграждение; присъствен график; длъжностна
характеристика за длъжността „приемчик”; референция; становище от служба
„Трудова медицина” за Г К и заключение; експертно решение от 09.05.2023 г.
от НЕЛК – 2 бр.; заповед с № 443 от 07.10.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за Г К; заповед с №
256 от 29.09.2020 г. за налагане на наказание „забележка” спрямо Г К; справка
от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; заявка за
назначаване на длъжност „приемчик”; приемо-предавателен протокол;
служебна бележка; декларация; молба за назначаване на длъжност; диплома;
автобиография/CV; предложения за заплащане на СЕРВИЗНИТЕ работници в
„*******”; вътрешни правила; правилник за вътрешния трудов ред; вътрешна
схема на заплащане; заповеди; длъжностна характеристика на длъжността
„директор” при ДИТ – Софийска област;
По делото е проведен разпит, в качеството на свидетел, на
актосъставителя Е. А., показанията на която се оценяват като достоверен
източник на доказателства, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и
неясноти и не се опровергават от други доказателства по делото. От тези
свидетелски показания става ясно, че именно свидетелят А. е съставила
процесния АУАН, по повод на извършена проверка относно неизплащане на
допълнително трудово възнаграждение на Г К – служител на „....” ЕООД. От
показанията на свидетелката става ясно, че в резултат от извършената
проверка е установено, че по силата на трудовия договор, сключен между
„*******” ЕООД и Г К, последният е следвало да получава месечни и
годишни бонусни награди в съответствие с вътрешна схема и правила за
допълнително материално стимулиране, като начисляването на допълнително
възнаграждение (комисионни) е било предвидено от работодателя и във
вътрешни правила за работната заплата. В хода на проверката от страна на
проверяващите е изискан спрямо работодателя бонусен план за служителя К,
при което е представен посочения по-горе документ, озаглавен „трудово
5
възнаграждение приемчик”, отнасящ се за Г К, от който е предвидено да се
изплащат месечни възнаграждения за „оборот резервни части” и „оборот
продадени часове”, както и годишна премия за „продадени часове”.
Работодателят е представил на проверяващите и справка за служителя К
относно в какъв размер възлиза годишния бонус за месеците септември 2022 г.
– юни 2023 г., от която се установило, че сумата е общо 10585.48 лева, като
част от нея била изплатена и неизплатена реално оставала сумата от 9408.29
лева. Проверяващите установили, че тази сума фигурирала единствено в
изготвената от работодателя за проверката справка, но не била начислена във
фишовете за заплати на К, съответно не била изплатена на служителя.
Прояверяващите се поинтересували относно причината за неизплащане на
сумата на служителя, при което от страна на Тодорка Първанова –
пълномощник на дружеството-работодател било обяснено, че сумата не е
изплатена, тъй като ръководителят на филиал не е одобрил сумата за
изплащане поради нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Г К.
Проверяващите от ДИТ приели, че изтъкнатата от пълномощника на
дружеството причина не съставлява законно основание за отказ от изплащане
на дължимото допълнително възнаграждение на работника, тъй като
изискване за одобрение от мениджър на филиал не е предвидено в трудовия
договор, в допълнително споразумение към трудовия договор или във
вътрешните правила, а наличието на нарушение на трудовата дисциплина би
могло да обоснове единствено ангажиране дисциплинарната отговорност на
работника, но не и удръжки от дължимото трудово възнаграждение.
Проверяващите приели, че дължимото допълнително трудово възнаграждение
е такова с постоянен характер и е дължимо заедно с основната заплата, с оглед
на което неизплащането му съставлява нарушение на чл. 20, вр. чл. 3, т. 3 от
Наредбата.
При установените факти по случая, съдът приема за установено от
правна страна, следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
В развилото се административнонаказателно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
6
ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити
като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно
описание на нарушението, като са конкретизирани всички значими
обстоятелства. При издаването на двата акта е спазен процесуалният ред за
това и е налице редовна процедура по връчването им. Съгласно чл. 416, ал. 5
от КТ „Наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите.”. В случая са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.
3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията, дадени в ТП
№ 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/. АУАН е предявен на
представител на дружеството по пълномощие, което се е подписало за това. В
хода проверката, която е била извършена са събрани данни за описаното в
АУАН и НП нарушение, поради което тази проверка е завършила със
съставянето на Протокол за извършена проверка, с който са дадени
предписания за изплащане на дължимото допълнително трудово
възнаграждение.
Изводите по същество на проверяващите от ДИТ Софийска област
напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
Между страните по делото не се спори, че за периода от месец септември
2022 г. – месец юли 2023 г. на служителя ГБК е начислено допълнително
възнаграждение, представляващо премия, обвързана с оборот от резервни
части и премия, обвързана с продадени часове, възлизащо в общ размер на
сумата от 10 585.48 лева, от което не е изплатена сумата от 9408.29 лева.
Според е въпросът, дали така начисленото допълнително трудово
възнаграждение се дължи при наличие на отказ на „мениджър филиал” за
изплащането му, респ. съставлява ли неизплащането административно
нарушение или е законосъобразно.
Съгласно чл. 3 от Наредбата „Брутната работна заплата се състои
7
от: 1. основна работна заплата, опредЕ. съгласно действащата нормативна
уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни
трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в Наредбата, в
друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови
възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов
договор и невключени в т. 1 и 2.”.
Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата „За допълнителни възнаграждения с
постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които
се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период
основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното
време.”.
Според чл. 20 от Наредбата „В брутното трудово възнаграждение
извън случаите по чл. 177 и 228 от Кодекса на труда се включват основното
трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор,
доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда.”.
Съгласно решение 167 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2012 г.,
III г. о., ГК „В брутното трудово възнаграждение се включват основното
трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер, които са предвидими и сигурни, определени в колективен
трудов договор и/или във вътрешни правила за работна заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор.”. Действително
допълнително трудово възнаграждение, което не е в зависимост единствено от
отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според
качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15,
ал. 2 от Наредбата – в този смисъл е решение 55 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4256/2013 г., IV г. о., ГК, но конкретният случай не е такъв. Това е така,
защото изискването за одобрение от работодател не е предвидено нито в
трудовия договор, нито в допълнително споразумение към него, нито пък е
предвидено във вътрешните правила за работната заплата в дружеството
„*******” ЕООД, а е предвидено едва в индивидуалния бонусен план на
служителя Г К, което не кореспондира с изискванията на закона с оглед
специфичното, по-слабо икономически положение, в което служителят се
намира в трудовото правоотношение.
8
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани
или приети обясненията на работника или служителя по отношение на
дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Реализирането на тази
отговорност не може да обоснове отказ на работодателя да изплати дължимо
трудово възнаграждение, част от което предвид горепосоченото
допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер, каквото е
начисленото за периода от м. септември 2022 г. до месец юли 2023 г. на
служителя Г К.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
начисленото за периода от месец септември 2022 г. – месец юли 2023 г. на
служителя ГБК допълнително възнаграждение, представляващо премия,
обвързана с оборот от резервни части и премия, обвързана с продадени часове,
представлява допълнително възнаграждение с постоянен характер, което е
част от брутното трудово възнаграждение на служителя. Именно поради това
то е следвало да бъде начислявано ежемесечно и изплащано на служителя К
от страна на дружеството-работодател „*******” ЕООД. Тезата на
жалбоподателя, че е налице причина, поради която отказът от изплащане на
това допълнително трудово възнаграждение е законосъобразен, респ. че
неизплащането не е нарушение на закона, не се споделя от настоящия съдебен
състав.
От първостепенно значение за този извод е, че с оглед естеството на
конкретното допълнително трудово възнаграждение е без съмнение, че става
въпрос за допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер,
съставляващо част от брутното трудово възнаграждение, което следва да се
изплаща на работника. Условието за изплащане след одобрение от страна на
„ръководител филиал” в конкретния случай не е предвидено в трудовия
договор и допълнителните споразумения към него и не е част от вътрешните
правила за работната заплата, а е предвидено едва със своеобразен бонусен
план, изготвен индивидуално за служителя Г К. Още повече, че липсва
9
писмено доказателство, удостоверяващо наличието на мотивиран отказ от
страна на ръководител филиал да се изплати процесното допълнително
трудово възнаграждение, т. е. не се доказва, че е налице такъв отказ.
Наличието на нарушения на трудовата дисциплина, извършени от страна на Г
К може да е основание единствено за ангажиране на неговата дисциплинарна
отговорност със съответните последици, което се случва при предвидена в КТ
процедура, но то не може да е основание за отказ да се изплати дължимото
допълнително трудово възнаграждение, което е с постоянен характер. Видно
от доказателствата по делото е, че основната заплата на служителя за
значимия по делото период е била 800.00 лева, при което е очевидно, че
допълнителното трудово възнаграждение представляващо премия, обвързана с
оборот от резервни части и премия, обвързана с продадени часове е с
решаващо значение за служителя, съгласявайки се да престира труд в полза на
работодателя на конкретната длъжност. Това обстоятелство и изложените по-
горе съображения водят до извод за това, че начисленото за периода от месец
септември 2022 г. до месец юли 2023 г. допълнително трудово възнаграждение
на служителя Г К е следвало да се изплаща ежемесечно и е такова с постоянен
характер, поради което е дължимо и незаконосъобразно не е било изплатено
на работника К, а самият отказ за изплащане на допълнителното трудово
възнаграждение съставлява нарушение на чл. 20, вр. чл. 3, т. 3 от Наредбата.
В чл. 414, ал. 1 от КТ е предвидено, че „Работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”.
В конкретния случай е налице нарушение на трудовото законодателство
по смисъла на посочения законов текст, с оглед на което и при липсата на
основание за налагане на по-тежко наказание, спрямо дружеството-
работодател следва да се наложи имуществена санкция, опредЕ. в диапазона
от 1500 до 15 000 лева.
В конкретния случай съдът напълно споделя изложените в НП от
наказващия орган съображения относно значимостта на трудовото
10
възнаграждение и на неговото своевременно изплащане на служителите с
оглед покриване на ежемесечни нужди. Установените обстоятелства по случая
не го отличават особено от други подобни случаи, а и не се констатират
обстоятелства, които да се оценят като отегчаващи. При това положение
законосъобразно и справедливо според настоящия съдебен състав е да се
наложи имуществена санкция в минимален размер, а именно в размер на
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, което е достатъчно да допринесе за
постигане на желаните от законодателя цели.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че случаят не може да се
определи като маловажен.
Ето защо обжалваното НП следва да се измени единствено в частта
относно размер на наложената имуществена санкция, която следва да се
намали от 2000 лева на 1500 лева, тъй като в останалата част е
законосъобразно.
При този изход на делото, право на разноски имат двете страни, но
жалбоподателят не е направил искане за това, а и реално не е сторил разноски
в производството, с оглед на което такива не следва да му се присъждат.
Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата
страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото, за присъждане на каквото е направено своевременно искане. Ето защо
в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
юрисконсултът се е явил в откритото съдебно заседание. За заплащане на тази
сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал
повод за това въззиваемата страна да направи разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-2300494 от
06.10.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ)
– Софийска област, с което спрямо „*******” ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ********** , на основание чл. 416, ал. 5,
11
вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от
2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 20, вр. чл. 3, т. 3 от Наредба за
структурата и организацията н аработната заплата (Наредбата), изразяващо се
в това, че не е включил в брутното трудово възнаграждение на ГБК, ЕГН:
**********, на длъжност „приемчик” допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов
договор по т. 6 от него и последващите допълнителни споразумения за
периода от м. септември 2022 г. до м. юни 2023 г., видно от фишове за
заплати за посочения период, в частта относно размера на наложената
имуществена санкция, като я НАМАЛЯВА в размер на сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”
– Софийска област, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
направени в производството по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12