Р
Е Ш Е
Н И Е №
206698
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9095 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79 от
ЗЗД вр. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул,
„Д. Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от ********** Н.
Г. С. и А. Ч. Д., чрез юрк.
С. Р. против С.Г.В.,
ЕГН ********** с
адрес ***
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
4 087.70 лв., от които 3 252,91 лв. неизплатена главница, (2640.37 лв.-заемна сума,
130,70 лв.-застраховка живот, 133,31 лв.-застраховка –безработица, 348,53 лв.-такса оценка
на риска),
ведно със законната лихва, считано от дата
на подаване на заявлението по 417 от ГПК-17.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
364,39 лв.- договорна лихва за периода
05.01.2019 г. - 05.01.2020 г.; 470,40 лв.- обезщетение за забава за периода
05.01.2019 г. -08.01.2020 г. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди,
че на 04.10.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит са сумата от 3 000 лв. Сумата е предоставена по
банкова сметка ***. Предвидена е еднократна такса за оценка
на риска в размер на 396 лв.
дължима в деня на подписване на
договора, която се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителния план. Ответника е сключил
застраховка живот в размер на 148,50 лв., както
и застраховка безработица в
размер на 151.47 лв.с ********* чрез кредитора. Същата се дължи на вноски с
погасителния план. Общото задължение по договора е
4 190,92 лв., която е дължима на 15 погасителни
месечни вноски, от които 14 по
279,40 лв. и една последна изравнителна вноска в размер от 279,32 лв. Договорната лихва е 19,37%; ГПР-44,80 %. Платени са две вноски:на 03.12.2018 г.-298,80 лв. и на 04.01.2019
г.-285 лв. Пропуснато е плащане на последните тринадесет вноски в погасителния план. Вземането е притендирано по
реда на чл. 417 от ГПК-
ч.гр.дело 1154/2020 г. на ПРС. В срок е постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника
оспорва иска. Твърди недействителност на договора за
кредит поради нарушение на ЗПК. Липсва яснота за размера на приложимия лихвен процент. Определения ГПР не съответства на действителния такъв.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за кредит от 04.10.2018 г.,
заявление-декларация, рамков договор за платежни услуги; преддоговорна
информация; Застрахователен договор от 04.10.2018 г. е видно, че на 04.10.2018
г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника в
заем на сума от 3000 лв. за срок до 05.01.2020 г. Лихвения процент е 19,37%
начисляван ежемесечно върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в
месеца и 365 дни в годината. ГПР е 44,80 %. Дължи се заплащане на застраховка „*********Живот“
-148,50 лв.; застраховка –„*********Безработица“ -151,47 лв. и еднократна такса
за оценка на риска-396 лв.. Общия размер на задължението е 4190,92 лв. Същото
се дължи на 15 месечни вноски съобразно погасителен план всяка в размер от по
279,40 лв.
От изготвеното заключение от 17.09.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че
заемната сума е предоставена на ответинка по банков
път на 04.10.2018 г. от ответника е платена сума от 583,92 лв. в периода
04.10.2018 г.-04.01.2019 г., която е погасила 443,06 лв. главница и 130,56 лв.
договорна лихва. На 19.11.2018 г. ищеца е заплатил на застрахователя премията в
размер на 151,47 лв. по застраховка“Безработица“ и на 20.11.2018 г.-148,50 лв.
по застраховка“живот“.
От изготвеното заключение от 28.10.2021 г. по извършената допълнителна ССЕ
е видно, че посочения размер от 44,80 % на ГПР не съответства на действителните
разходи по договора и не е ясно какви разходи участват в него.
От приложеното ч. г. д. 1154/2020 г. на ПРС се установява, че за притендираните вземания ищеца се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу, която в срок е постъпило възражение
от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава
правния интерес от предявяване на настоящия положителен установителен
иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.
С оглед отправеното възражение от длъжника в заповедното производство и
отговора на ответника в настоящето производство за недължимост
на притендираните вземания, съдът намира, че уважаването
предявения иск по чл. 422 от ГПК налага установяване, при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца, възникване на валидно облигационно отношение между страните по договор за кредит ; усвояване от кредитополучателя на заявената сума като главница наличие на падежирали и неплатени месечни вноски; упражняване право
за обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем; уговорена клауза за заплащане на застраховки и такса за оценка на риска.
Не се оспорва от ответника, а и от представения писмен договор за кредит, се установява сключен между страните договор за
кредит с фиксиран размер на заемната сума и начин на усвояване чрез превод по
банкова сметка. Вещото лице по допуснатата ССЕ, което се кредитира изцяло от
съда като компетентно извършено съдът намира, че заемната сума е усвоена от
кредитополучателя. Това налага извод за възникване на задължение на същия за заплащане
на суми за главници и лихва по договора.
Съобразно наведените от ответника възражения за недействителност на договора
за заем поради нарушение на императивни законови норми, съдът намира, че
характера на постигнатото съгласие и целта на предоставянето на средствата
сочат, че се касае за потребителски кредит, чийто уговорки подлежат на регулиране
от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и
т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези
императивни изисквания води до настъпването
на тази изначална
недействителност, като заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но
не и на лихви
и други разходи.
В настоящия случай в договора се съдържа клауза за заплащане на такса
еднократна такса за „Оценка на риска“ в размер от 396 лв., която подлежи
на възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането
– декларация. Съдът намира, че тя
е уговорена в противоречие
с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Разходите
за оценка на риска, представляват
разходи, свързани с усвояване на кредита.
Задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято
полза се предоставя за временно
и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона е да се
възлага в тежест на длъжника такса
за оценка на платежоспособността му. Осъществяването й е в полза на кредитодателя,
който въз основа на оценката
взима информирано решение за кредитиране
на длъжника на основание платежоспособността
му към момента
на постигане на съгласие между
страните.
Наред с това в договора е посочено, че размера на ГПР е 44,80 %, но от
изготвеното заключение по извършената допълнителна ССЕ, което се кредитира
изцяло то съда като пълно всестранно и обективно, се установява, че при
определянето на същия не са включени всички разходи и не е възможно да се
установи какви разходи участват в посочения процент. Ето защо съдът приема, че
е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Посочените нарушения са достатъчни за определяне на договора като
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23
от ЗПК като дължима от заемополучателя се явява само
усвоената, но невъзстановена сума за главница. Тъй като по делото се установява
безспорно, че ответника е изтеглил притендираната
сума от 3000 лв. и от страна на заемодателя са били преведени на застрахователя
дължимите суми за двете застраховки, сключени от заемополучателя,
то на възстановяване подлежи сумата от 3299,97 лв. Доколкото от заключението по
ССЕ се установява, че длъжника е внесел сума от
583,92 лв. то същата следва да се отнесе за погасяване на задължението му за
главница, поради което неизплатен от него остава остатъка от 2716,05 лв.
По изложените съображения съдът намира, че иска е доказан и следва да ес
уважи относно дължимата главница до размера от 2716,05 лв. , като за разликата
над нея до 3
252,91 лв., както и за 364,39 лв.- договорна лихва за периода
05.01.2019 г. - 05.01.2020 г.; 470,40 лв.- обезщетение за забава за периода
05.01.2019 г. -08.01.2020 г. да се отхвърли. Дължимостта на вземането за главница е основание за
уважаване на искането за заплащане на обезщетение за забава за периода от дата на подаване на
заявлението по 417 от ГПК-17.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, доколкото не се твърди и не се установява да е
извършено такова в рамките на производството.
С оглед изхода на делото
на ищеца разноски се дължат съразмерно на уважената част от иска и съобразно
представения списък и доказателства за сторени такива в размер от или сумата от
264,67 лв. за деловодни разходи и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство, както и сумата от 54,32 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство по ч. г. 1154/2020 г.
На ответника се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и съобразно представените
доказателства за сторени такива в размер от 16,78 лв. за възнаграждение на вещо
лице.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, на адвокатско
дружество „Г.“ следва да се определи
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска и съобразно нормите чл.
7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., както и броя на
проведените съдебни заседания и отправеното искане или в размер от
460,24 лв.
за защита по иска по чл. 422 от ГПК. С оглед постъпилите данни за налична
регистрация на адвокатско дружество „Г.“ по ЗДДС съдът намира,
че към възнаграждението
следва да се начисли и 20% ДДС, при което същото
възлиза на 552,28 лв. На процесуалния представител се
дължат и разноски за производството по ч. г. д. 11791/2019 г. в размер от 300
лв. определен при условията на чл. 7, ал. 7 вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., което с ДДС възлиза на сумата
от 360 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Г.В., ЕГН **********с адрес ***
дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул,
„Д. Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от ********** Н.
Г. С. и А. Ч. Д., сумата от
2716,05 лв.(две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и
05 ст.) –главница, ключваща неизплатена главница, застраховка живот и застраховка –безработица по договор за
кредит от 04.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от дата
на подаване на заявлението по 417 от ГПК-17.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.
г. д. 1154/2020 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул,
„Д. Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от ********** Н.
Г. С. и А. Ч. Д., чрез юрк.
С. Р. против С.Г.В.,
ЕГН **********с адрес ***
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 2716,05 лв.(две хиляди седемстотин и шестнадесет лева
и 05 ст.) –главница до 3 252,91 лв.(три хиляди двеста петдесет и
два лева и 91 ст.) -
неизплатена главница, (заемна сума, застраховка
живот,застраховка –безработица,
такса оценка на риска) по договор за кредит от 04.10.2018 г, ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване
на заявлението по 417 от ГПК-17.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
както и за сумите от 364,39 лв.(триста шестдесет и четири лева и 39 ст.) - договорна лихва за периода 05.01.2019 г. -
05.01.2020 г.; 470,40 лв.(четиристотин и седемдесет лева и 40 ст.) - обезщетение
за забава за периода 05.01.2019 г.
-08.01.2020 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч. г. д. 1154/2020 г. на ПРС
ОСЪЖДА С.Г.В., ЕГН **********с
адрес *** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул, „Д. Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК:
131 134023, представлявано от
********** Н. Г. С. и А. Ч. Д. сумата от 414,67
лв.(четиристотин и четиринадесет лева и 67 ст.) за разноски по настоящето
производство и сумата от 104,32 лв.(сто и четири лева и 32 ст.) разноски за
производството по ч. г. д. 1154/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул,
„Д. Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от ********** Н.
Г. С. и А. Ч. Д. да заплити на С.Г.В., ЕГН **********с
адрес *** сумата от 16,78 лв.(шестнадесет лева и 78 ст.) за
разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА «ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул,
„Д. Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от ********** Н.
Г. С. и А. Ч. Д. да заплати на адвокатско дружество „ Г.“ с ЕИК ********* с адрес ***,
представлявано от С.Г. сумата от 552,28 лв. /петстотин
петдесет идва лева и 28 ст./ за адвокатско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството по настоящето дело и сумата от 360 лв.(триста
и шестдесет лева) за адвокатско възнаграждение, определено от съда
по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата за
производството по ч. г. д. 1154/20 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ