Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София,18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при участието
на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 12631 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение
от 12.06.2019г., постановено по
гр.дело № 52306/ 2018г., по описа на
СРС, 167 състав в частта, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Топлофикция София“ ЕАД
срещу К.К.А., обективно съединени искове , както следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - за разликата над уважения размер от 257,55лв.
– до пълния предявен размер от 481,39лв.
и за периода 01.05.2014г.- 19.04.2015г., претендирана като неиздължена цена на топлинна енергия,
доставена за ап.№ 109, находящ се в
гр.София, ж.к.********с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 85,83лв. , претендирана като мораторна
лихва за периода 16.09.2015г.- 12.04.2018г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 25235/2018г. по описа на СРС, 167 състав. Решението
се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че
неправилно от първата инстанция е прието, че вземането му за главницата,
представляваща неиздължена цена на доставената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2014г.- 19.04.2015г., обективирано в обща фактура №
**********/31.07.31.07.2015г. е погасено по давност. Твърди, че съгласно чл.33, ал.1 от приложимите
към исковия период Общи условия /ОУ/, вземането за цената на доставената ТЕ
става изискуемо след изтичане на 45 дн.срок
от датата на даване на общата фактура
за потребеното количество ТЕ за целия отоплителен сезон. В случая твърди,
че вземането по посочената общата фактура
е станало изискуемо на 16.09.2015г. и от този момент – до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е изтекла тригодишната погасителна
давност. С изложените доводи,
въззивникът –ищец мотивира искането си за отмяна на решението на първата
инстанция в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност-
поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата
страна , К.К.А., чрез процесуалния й представител-адв.Г.Х. оспорва жалбата
като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на решението на първата
инстанция в атакуваната от ищеца част по съображения, подробно развити в
депозирания от нея писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Не
претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца „Н.“ ЕАД- не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.последно от ГПК.
По спорния между страните въпрос е относно началния момент, от който
тече погасителната давност за вземането на ищеца, представляващо стойността на
доставената ТЕ за процесния топлоснабден
имот през исковия период от време.
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно с
обжалваното решение от първата инстанция е прието, че в рамките на дължимата
цена от 481,39лв. за реално доставеното количество ТЕ за целия исков период
/01.05.2014г.- 30.04.2017г./, вземането на ищеца за цената на ТЕ за частта от този период 01.05.2015г.
- 19.04.2015г. в размер на сумата от 223,84лв. , е погасено по давност. Съответно- извън обхвата на тригодишната
погасителна давност е вземането на ищеца за главницата, представляваща
стойността на доставената ТЕ за останалата част от исковия период - 20.04.2015г.-
м.04.2017г. в размер на сумата от 257,55лв. Законосъобразно с обжалваното
решение е прието, че вземането на „Т.С.” ЕАД представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и
договорите, по отношение на което се прилага тригодишен давностен срок, като
това е и разрешението на задължителната съдебна практика- ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. Настоящият
съдебен състав приема, че приложимите по отношение на главницата-стойност на ТЕ
за частта от исковия период от време /01.05.2014г.- 30.06.2016г./, клаузи
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, с които е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ, са нищожни. Настоящият съдебен
състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни,
на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като
неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде
задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат
на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и
като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са
нищожни. Като последица от това,
настоящият съдебен състав приема, че по отношение на вземанията на ищеца за дължимата стойност на
ТЕ за исковия период от време м.05.2014г.-м.06.2016г., които попадат в
приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, липсва
договорен падеж и за изискуемостта им е необходима покана, поради което,
съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД,
давността е започнала да тече от датата на възникване на
задължението. Датата на възникване на задължението е първият ден, след изтичане на месеца, в
който е извършена доставката на ТЕ. За вземането за главницата – цена на ТЕ
за м.05.2014г., 3 годишната давност е
започнала да тече на 01.07.2014г. и е изтекла на 01.07.2017г.- преди датата на
продаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.04.2018г., като към последния
момент съответно е изтекла давността и за вземанията за главницата за
останалата част от исковия период до 19.04.2015г./вкл./, както правилно е
прието от първата инстанция. Неоснователно е възражението на ищеца, че
вземанията за главниците за частта от исковия период м.05.2014г. – 19.04.2015г.
са станали изискуеми считано от датата на издаване на общата фактура.
Фактурирането на стойността на реално доставеното количество ТЕ след
приключване на отоплителния сезон, на база на данните по издадените
изравнителни сметки , не установява нов падеж на периодичните задължения за
плащане на стойността на доставената ТЕ /по прогнозен дял или на равни месечни
вноски – чл.155,ал.1 от ЗЕ /, тъй като
задълженията са станали изискуеми, съответно- възникнали в предходен момент, с
оглед гореизложените мотиви. Тези
фактури имат правно значение за възникване и съответно – настъпване изискуемост
само и единствено за вземането на ищеца за конкретни суми,
подлежащи на доплащане от ответника- потребител на ТЕ в резултат на
изравняването и издадената изравнителна сметка за съответния отоплителен сезон.
При настоящия казус ищецът не твърди и по делото не се установява фактурата, на
която се позовава ищецът, да касае конкретни суми за доплащане от потребителя,
съгласно издадената изравнителна сметка. Напротив, от заключението на ССЕ се
установява, че по тази фактура ответницата има сума за получаване. Предвид
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че изискуемостта на претендираните по настоящото дело
суми е настъпила от датата на издаване на горепосочените фактури. Що се отнася до 45 дневния срок от издаване на
общата фактура, с изтичане на който срок въззивникът-ищец обвързва в конкретния
случай изискуемостта на вземането за главницата, следва да се посочи, че този
срок е установен с ОУ от 2016г., които са неотносими към частта от периода от
време, за който е погасено вземането за главницата- стойност на ТЕ.
Що се отнася до вземането за лихва,
както вече бе посочено по-горе в мотивите, настоящият съдебен състав приема,
че такива върху главницата – стойност на ТЕ за периода от
време, попадащ в приложното поле на ОУ от 2014г., не се дължат, доколкото при липса на
договорен падеж за плащане на главницата и липса на покана от ищеца-кредитор,
ответната страна не е изпаднала в забава за плащане. А по отношение на лихвите
за забава, натрупани върху главницата, дължима за периода от време, попадащ в
приложното поле на ОУ от 2016г., от приетите по делото фискални бонове от
04.12.2018г. и 27.12.2018г. и неоспореното заключение на ССЕ се установява, че
те платени в хода на процеса. Ето защо и правилно с обжалваното решение
претенцията по чл.422 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлена изцяло.
С оглед гореизложените мотиви
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищеца
срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
При горния изход на делото
право на разноски за въззивната
инстанция има ответницата, но тъй като от нея искане за присъждане на такива не
е заявено, съдът приема, че те остават в нейна тежест така, както са направени.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.06.2019г., постановено
по гр.дело
№ 52306/ 2018г., по описа на СРС, 167 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените по реда на
чл.422 от ГПК от „Топлофикция София“ ЕАД срещу К.К.А., обективно съединени
искове , както следва: 1/ с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149
от ЗЕ - за разликата над уважения размер
от 257,55лв. – до пълния предявен размер
от 481,39лв. и за периода 01.05.2014г.- 19.04.2015г., претендирана като неиздължена цена на топлинна енергия,
доставена за ап.№ 109, находящ се в
гр.София, ж.к.********с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 85,83лв., претендирана като мораторна
лихва за периода 16.09.2015г.- 12.04.2018г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 25235/2018г. по описа на СРС, 167 състав, както и
в частта за разноските.
В останалата част, с която искът по чл.422 от ГПК, вр.
с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.149 от ЗЕ е
уважен, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдията Д. Ковачев
по отношение част от мотивите по
в.гр.д. 12631/2019г. на СГС, IV „В“ с-в
Не споделям
становището на мнозинството от състава, че е нищожна клаузата на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., според
която купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на купувача, тъй като поставяла потребителя в значително неравностойно
положение спрямо търговеца, като задължава потребителя да закупи крайно
техническо устройство и да поддържа договори с други доставчици (на интернет
услуги).
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
Това обаче
не се отразява на крайния резултат по делото, защото и при тази редакция на
общите условия, давността за вземането
за главница тече от датата на възникване на вземането, която е момента на изтичане на периода на
съответната ежемесечна доставка, на основание чл.114,ал.2 от ЗЗД.
С-я Д.
Ковачев