№ 125
гр. Габрово, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по жалба на „Теленор България“ ЕАД гр. София,чрез адв. В.Н., против
определение № 260465/30.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1830/2020 г. по описа на Районен съд
Габрово.
В жалбата се твърди, че определението било неправилно. Размерът на възнаграждението на
особения представител следвало да бъде справедлив, обоснован и съобразен с действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съдът неправилно определил, че за всяка една от
претенциите, следвало да се определи отделно възнаграждение. Жалбоподателят счита, че размера
на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен върху аритметичния сбор на всички
претенции. В този смисъл посочва съдебна практика. Освен това, съдът неправилно се позовал на
цитираното в определението решение на ВКС, тъй като случаят не бил идентичен.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и размера на адвокатското
възнаграждение за назначения особен представител да бъде определено, съгласно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срок е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни аргументи
относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Размерът на възнаграждението на особения представител на ответницата е определен в
съответствие с разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК, съгласно която възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като
размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно
1
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Цитираната
разпоредба на Закона за адвокатурата препраща към Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 2 ал. 5 от същата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Възнаграждението за особения представител е определено, съобразно посочената
разпоредба - в размер на 1/2 от минималния размер на възнаграждението, дължимо за всеки от
предявените искове, които са 10. Предвид отхвърлянето на шест от предявените искове, съдът е
присъдил адвокатско възнаграждение на особения представител само за уважените искове.
Въззивният съд споделя изразеното от първоинстанционния съд становище в мотивите на
обжалваното определение, че разноските не може да се определят съобразно аритметичния сбор на
уважените претенции, тъй като това би било в противоречие с разпоредбата на чл.2 ал.5 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, действаща
към момента разглеждане на спора. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика, подкрепяща
това негово твърдение, е постановена при действието на Наредба №1 за минималните
възнаграждения, преди изменението й и въвеждане на нормата на чл.на чл.2 ал.5 от Наредбата.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение жалбата на „Теленор България“ ЕАД гр. София,чрез адв. В.Н., против
определение № 260465/30.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1830/2020 г. по описа на Районен съд
Габрово, като неоснователна.
На основание чл.248 ал.3 ГПК, определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2