№ 7211
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110163221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 316 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 25.01.2022 г. на
непълнолетната И.М. И., родена на 28.01.2004г., действаща със съгласието на
своята майка Р.К. И. срещу М. ИВ. ИВ., с която са предявени претенции за
осъждане на ответника да заплаща на ищцата като негова дъщеря месечна
издръжка по 400 лева от датата на подаване на исковата молба до навършване
на пълнолетие, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, и по
70 лв. месечно за периода от 05.11.2020г. до 05.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата се отглежда само от майка си
Р.К. И., като баща не осигурява средства за издръжка. С бракоразводното
решение от 2014г. бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
90 лв. Твърди се, че ищцата посещава допълнителни извънкласни занимания -
частни уроци, защото се подготвя да кандидатства медицина и спортни
занимания – посещава занимания по баскетбол. Твърди, че месечната й
издръжка възлиза на 450 лв., която се поема почти изцяло от нейната майка.
Поради това се претендира издръжка в размер на 400 лв. месечно занапред,
както и по 70 лв. месечно за период от една година преди завеждане на иска.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. ИВ.
ИВ., действащ чрез процесуалния си представител адв. ХР. ХР. от САК, с
който предявените искове иск се оспорват по размер. Не се спори, че
ответникът дължи издръжка на ненавършилата си пълнолетие дъщеря, но се
твърди, че нуждите на същата не били доказани. Твърди, че издръжката,
която е плаща досега е била в размера, определен от съдебно решение. Освен
това, когато е имало нужда е участвал в разходите на детето съобразно
1
възможностите си. Твърди, че й купил лаптоп и други вещи, необходими да
обучението й. Счита, че настоящият иск за увеличаване на издръжката е
начин майката да го тормози допълнително, защото и до настоящия момент
не спазвала режима на лични отношения, определен в бракоразводното
решение. Твърди се, че не са установени реалните доходи на майката, която
също има задължение да издържа дъщеря си. По иска за издръжка за минало
време се твърди, че не същият е неоснователен.
С допълнителна молба ответникът И. заявява, че през 2021г. му се
родила второ дете - Борис Бисеров Георгиев. Същото било със спорен
произход, защото е родено по време на брака на майката с друг мъж, но той го
отглеждал като свое и в момента живеел с майката на съпружески начала.
Завел е иск за оспорване на произхода на детето,за което е образувано дело
пред Софийски градско съд.
От приложения акт за раждане на ищцата е установено, че същата е
родена на 28.01.2004г. На 28.01.2022г. ищцата е навършила пълнолетие,
поради което искът за издръжка следва да се счита предявен до тази дата.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ищцата ИВ. М. ИВ., родена на 28.01.200г. е с родители - Р.К. И. и баща
- ответникът М. ИВ. ИВ.. Тези обстоятелства се установяват от представено
на лист 6 удостоверение за раждане от 02.02.2004г., издадено от Столична
Община, район „Слатина“.
По делото е представено копие на Решение № 87/10.04.2014г.,
постановено по гр. д. № 16040/2013г. по описа на СРС, 87 състав, от което е
видно, че с него е прекратен гражданския брак между родителите на ищцата.
Ответникът М.И. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 90лв.
По делото са представени и справки за доходите на родителите на
ищцата, от които е видно че и двамата работят по трудов договори и
получават трудови възнаграждения. Съгласно Удостоверение № 01-
15/15.06.2022г., издадено от работодателя на майката – „Нейл Бар Си ен Ди“
ЕООД, се установява, че брутния й месечен доход е в размер на 334.75 лв.
Съгласно Служебна бележка № 376/15.04.2022г. нетния месечен доход на
ответника е в размер на около 1400 лв.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за изменения на определената със съдебно решение
издръжка от родител на дете с правна квалификация чл. 150 СК във връзка с
чл. 143, ал. 1 СК, както и за минало време – с квалификация чл. 149 СК.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е родител на
ищеца, който не е навършил пълнолетие, а потребностите на ищеца налагат
увеличаване на размера на издръжката, като размерът се определя служебно
от съда с оглед потребностите на ищеца и имущественото състояние на
ответника.
2
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява
издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите
им от храна, облекло, подслон, режийни разходи, образование и възпитание.
Съгласно т. 4 от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) №
5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да покрие обичайните нужди на
ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени потребности,
но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната
работна заплата, или към момента (710лв. г.) – 177.50 лева.
Безспорно е между страните, а и се установява от представените по
делото удостоверение за раждане, че ищцата е дъщеря на ответника, и към
момента на депозиране на исковата молба – 05.11.2021г. е била непълнолетна.
Същата е навършила пълнолетие на 28.01.2022г.
В случая се установява, че ищцата има обичайни за възрастта си
потребности, като посещава две извънкласни дейности, за които обаче не се
доказва цена за посещение, поради което съдът не следва да ги взема предвид
за определяне на нуждите на ищцата. Като взема предвид, че задължение и на
двамата родители е да поема разходите за децата си, като отглеждането на
детето се взема предвид при определяне на издръжката на негледащия
родител, но съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. това не изключва
задължението на гледащия детето родител също да поема част от издръжката
на детето според финансовите си възможности.
В случая нови обстоятелства относно нуждите на ищеца от издръжка не
се установяват, с изключение на променения размер на минималната
издръжка за страната по закон. В исковата молба се твърди, че месечния
разход за отглеждане на ищцата възлиза на 450 лв. От посочената сума една
част следва да се поеме от родителя, на когото са предоставени родителските
права, а другата част от неотглеждащия родител. По делото не са
представени доказателства за това, че двамата родители не могат да
реализират доходи, с които да отглеждат общото си дете. Липсват и
доказателства, че двамата издържат малолетни или непълнолетни лица.
Представеното от ответника удостоверение за раждане на дете от 2021г. не
следва да се цени като доказателство за наличие на такова лице, доколкото не
е установена връзката му със страните.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да определи размера на
дължимата се от ответника за ищцата И. издръжка в размер на 300 лв.
месечно, платими от ответника чрез майката на ищцата, която пряко полага
грижи за последната, като разликата до претендирания размер от 400 лв.
следва да се отхвърли. Изменението на издръжката следва да е от датата на
исковата молба до настъпване на пълнолетие на ищцата – т.е. за периода от
05.11.2021 г. до 28.01.2022 г. Издръжката следва да се изплати лично на вече
пълнолетната ищца.
По претенцията за издръжка за минало време – чл. 149 СК.
Съгласно посочената разпоредба издръжка за минало време може да се
търси за период от една година преди датата на подаване на исковата молба.
3
Тази издръжка се дължи според определения от съда размер на нуждите на
детето (посочен по-горе), ако родителят, който я дължи, не установи, че е
заплащал такава, или че е полагал лично грижи за детето си.
В случая се установява, че ответникът е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 90 лв. с влязло в сила решение от 2014г. По делото не
се ангажираха доказателства, че същият не е изпълнявал това свое
задължение. Поради това съдът намира, че искът за присъждане на издръжка
за минал период в размер на 70 лв. месечно се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски При
този изход на спора исковете на ищцата са уважени за 40 % на сто от размера
си, като тя има право на възстановяване на разноски пропорционално на
уважената част от иска, а ответникът има право на разноски пропорционално
на отхвърлената част (60 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищцата е претендирала заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на400 лв., от които следва да й се присъдят 160 лв.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 700 лв., като е
представил и списък по чл. 80 от ГПК и фактура, но липсва договор. Поради
това претенцията му се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Ответникът следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден да
заплати и държавна такса върху уважения размер на исковете, който е 900
лева общо, поради което държавната такса е в минимален размер по Тарифата
към ГПК – 50 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението за издръжката.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37-ми състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК във връзка с чл. 143, ал. 1 СК
определената с Решение № 87/10.04.2014 г., постановено по гр. д. №
16040/2013г. по описана СРС, 87 състав, издръжка на ИВ. М. ИВ., ЕГН:
**********, като
ОСЪЖДА основание чл. 150 СК във връзка с чл. 143, ал. 1 СК бащата
М. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Ботунец“, бл. 11, вх.
А, ет. 1, ап. 3, да заплаща след 05.11.2021 г. на дъщеря си ИВ. М. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади, ул. „Мур“ № 34,
месечна издръжка в размер на 300 лева до навършване на пълнолетие от
детето – 28.01.2022г. платими на ищцата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата между присъдената месечна издръжка от 300 лева и претендирания
размер от 400 лева месечно.
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 149 СК, предявен
от ИВ. М. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. Манастирски
ливади, ул. „Мур“ № 34, действаща със съгласието на своята майка Р. К. ЕВТ.,
ЕГН ********** срещу бащата М. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. „Ботунец“, бл. 11, вх. А, ет. 1, ап. 3 за заплащане на издръжка за
минал период в размер на 70 лв. месечно, считано от 05.11.2020г. до
04.11.2021г. като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на настоящото решение в частта относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. ИВ. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „Ботунец“, бл. 11, вх. А, ет. 1, ап. 3 да
плати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сума в размер на 50
лева – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ИВ. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „Ботунец“, бл. 11, вх. А, ет. 1, ап. 3 , да
плати на дъщеря си ИВ. М. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
Манастирски ливади, ул. „Мур“ № 34, сумата от 160 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5