М О Т И В И
към Присъда № 258/22.11.2012 година
постановена по НОХД № 264 / 2012 год. на ХОС
Обвинението
срещу подсъдимия Е.Н.Х., роден на ***
***, ЕГН ********** е подвигнато за това, че на 28.09.2011 година, в град *******, при условията на
опасен рецидив, като
извършител в съучастие с К.Р.К. с ЕГН ********** и П.Р.М. с ЕГН ********** - като помагачи, е отнел чужди движими вещи, а именно:
3 бр. мобилни апарати - апарат „Нокия" с ИМЕИ 354872047663269, апарат „Нокия" с ИМЕИ 354838026620299 и апарат „Нокия" с
ИМЕИ 354872047663260, парична сума от 25 лева, златен пръстен от 14 карата с
тегло 8 гр., златен пръстен от 14 карата с тегло 6 гр., 2 златни пръстени от по 14 карата с тегло от по 5
гр., златен пръстен от 14
карата с тегло 4 гр., златен синджир от 14 карата с тегло 8 гр., златен синджир от 14
карата с тегло 5 гр., 2 чифта златни обеци от по 14 карата с тегло по 4 гр., колие от бяло и жълто
злато от 14 карата с тегло
от 14 гр., два бр. дамски ръчни часовници - „Сейко" с метална сребриста на цвят верижка и
„Граве" с черна на цвят кожена каишка, и класьор с документи, всичко на обща стойност 3575/три
хиляди петстотин
седемдесет и пет/ лева, от владението на Р.Х.А. и Д.С.А. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и
„б” вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Освен това, против подсъдимия Х. е повдигнато
и второ обвинение – за това че на 28.09.2011 година, в град Хасково, в
съучастие като извършител с П.Р.М. с ЕГН **********, използвал на терминал 51921,
намиращ се в град Хасково, ул. „Стара планина” № 27, собственост на „Сибанк”,
платежен инструмент – дебитна банкова карта с № ***********, издадена от
„Уникредит Булбанк”, без съгласието на титуляра на картата Д.С.А. ***, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление. Деянието е квалифицирано от
Хасковската окръжна прокуратура по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК
Обвинението срещу П.Р.М., роден
на *** ***, ЕГН ********** е повдигнато за това, че на 28. 09. 2011 година, в гр. ********, при условията на
повторност, като помагачи с К.Р.К. и Е.Н.Х. – извършител, умишлено улеснил
извършителя Х. в извършване на престъпление, като е наблюдавал
местопроизшествието и следвало да предупреди извършителя при евентуална поява на трети лица, с
което му е помогнал да отнеме чужди движими вещи, а именно: 3 бр. мобилни апарати - апарат „Нокия" с ИМЕИ 354872047663269,
апарат „Нокия" с ИМЕИ 354838026620299
и апарат „Нокия" с ИМЕИ 354872047663260, парична сума от 25 лева, златен
пръстен от 14 карата с тегло 8 гр., златен пръстен от 14 карата с тегло 6 гр., 2 златни
пръстени от по 14 карата с тегло от по 5 гр., златен пръстен от 14 карата с тегло 4 гр., златен синджир
от 14 карата с тегло 8
гр., златен синджир от 14 карата с тегло 5 гр., 2 чифта златни обеци от по 14 карата с тегло по 4 гр., колие
от бяло и жълто злато от 14 карата с тегло от 14 гр., два бр. дамски ръчни часовници -
„Сейко" с метална сребриста
на цвят верижка и „Граве" с черна на цвят кожена каишка, и класьор с документи, всичко на обща
стойност 3575/три хиляди петстотин седемдесет и пет/ лева, от владението на Р.Х.А. и Д.С.А. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7
вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.
Второто обвинение против подсъдимия М. е за
престъпление по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК – а именно за това, че на 28.09.2011
година, в град Хасково, в съучастие като извършител с Е.Н.Х. с ЕГН **********,
използвал на терминал 51921, намиращ се в град Хасково, ул. „Стара планина” №
27, собственост на „Сибанк”, платежен инструмент – дебитна банкова карта с № *******,
издадена от „Уникредит Булбанк”, без съгласието на титуляра на картата Д.С.А. ***,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Против подсъдимия К.Р.К., роден на *** ***, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 28.09.2011 година, в град Хасково, при
условията на повторност, в съучастие като помагачи с П.Р.М. и Е.Н.Х. – като
извършител, умишлено улеснил извършителя Х. в извършване на престъпление, като
е наблюдавал местопроизшествието и следвало да предупреди извършителя при евентуална поява на
трети лица, с което му е помогнал да отнеме чужди движими вещи, а именно: 3 бр. мобилни апарати - апарат „Нокия" с ИМЕИ 354872047663269,
апарат „Нокия" с ИМЕИ 354838026620299
и апарат „Нокия" с ИМЕИ 354872047663260, парична сума от 25 лева, златен
пръстен от 14 карата с тегло 8 гр., златен пръстен от 14 карата с тегло 6 гр., 2 златни
пръстени от по 14 карата с тегло от по 5 гр., златен пръстен от 14 карата с тегло 4 гр., златен синджир
от 14 карата с тегло 8
гр., златен синджир от 14 карата с тегло 5 гр., 2 чифта златни обеци от по 14 карата с тегло по 4 гр., колие
от бяло и жълто злато от 14 карата с тегло от 14 гр., два бр. дамски ръчни часовници -
„Сейко" с метална сребриста
на цвят верижка и „Граве" с черна на цвят кожена каишка, и класьор с документи, всичко на обща
стойност 3575/три хиляди петстотин седемдесет и пет/ лева, от владението на Р.Х.А. и Д.С.А. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7
вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК
Представителят
на Хасковската окръжна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и намира същото за доказано. Счита, че възприетата в обвинителния акт
фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, като моли съда да не
кредитира обясненията на подсъдимия Е.Х. за това, че е извършил престъплението
сам. Счита, че обясненията на подсъдимия К.К., дадени в съдебното следствие,
съставляват недостоверна защитна теза и не следва да им се вярва. Обвинението
поддържа правната квалификация на престъплението, за което е повдигнато
обвинението и моли съда да постанови осъдителна присъда по отношение и на тримата
подсъдими. Набляга на обремененото им съдебно минало, счита, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и предлага да им
се наложи наказание „лишаване от свобода” при условия на чл. 54 от НК.
Подсъдимият
Е.Н.Х. заявява, че разбира обвинението. Разпитан в съдебното следствие, дава
обяснения, признава се за виновен, но отрича част от заявените от прокуратурата
факти, а именно – че е действал в съучастие. Отрича изцяло подпомагащата роля
на подсъдимите М. и К. и заявява, че при извършване на престъплението те не
били с него. Твърди, че бил подведен от органите на досъдебното производство да
даде обяснения в противния смисъл, а освен това „мразел” М. и К. и затова първоначално ги обвинил в
съучастие. Впоследствие, обаче, отрекъл обясненията си, с което бил казал
истината. Настоява да се даде вяра на обясненията му, изнесени пред съда.
Служебният
защитник на подсъдимия Х. – адв. В., счита, че по делото не са събрани
достатъчно и категорични доказателства за съучастието на подсъдимите М. и К..
Акцентира на изричната воля на подсъдимия Х. и предлага на съда да приеме
тезата му, че сам е извършил инкриминираното престъпление. Моли съда да
постанови присъда, с която да наложи на подсъдимия Х. наказание при наличие на
смекчаващи вината обстоятелства, като отчете пълни самопризнания и
допринасянето за разкриване на обективната истина.
Подсъдимият
К.Р.К. заявява, че разбира обвинението. Не се признава за виновен. В хода на
съдебното следствие дава лаконични обяснения, в които като цяло отрича
участието си в инкриминираното престъпление. Твърди, че в хода на досъдебното
производство бил подведен да се признае за виновен за нещо, което не бил
извършил. Моли съда да постанови оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия К.К. – адв. С.,
намира недоказано авторството на деянието и по-точно това, че то принадлежи на
подзащитния й К.. Моли съда да кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Х.,
дадени в съдебното произвоство, в това число и за причините, поради които в
досъдебното производство е дал обяснения в противния смисъл. Прави искане за
оправдателна присъда.
Подсъдимият
П.Р.М. заявява, че разбира обвинението, по което не се признава за виновен.
Поканен да даде обяснения – както в първото по делото с.з. на 28.06.2012
година, така и в последното, отказва да ползва това право. Моли съда да бъде
оправдан.
Защитникът
на подсъдимия П.М. – адв. П., също счита, че съпричастността на неговия
подзащитен в извършеното престъпление е останала недоказана. Твърди, че
обясненията на подсъдимия Х. в досъдебното производство имат характера на
оговор. Те не следвало да се вземат предвид при постановяване на присъдата,
като съдът следвало да даде вяра на твърденията на Х., изнесени в централната –
съдебната фаза. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да оправдае
подсъдимия М. по повдигнатите обвинения.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите
живеят в град ******** и се познават помежду си от преди инкриминираната дата.
Не работят и не извършват никаква общественополезна дейност. Осъждани са за
престъпления против собствеността, за които Х. и К. са изтърпявали неведнъж
наказания „лишаване от свобода”. Подсъдимият П.М., преди инкриминираното
деяние, е осъждан веднъж, за престъпление против собствеността, за което му е
определено наказание с приложение института на условното осъждане. Определеният
му по НОХд № 1478/2010 година по описа на РС-Хасково изпитателен срок е бил за
3 години и е започнал да тече на 08.12.2010 година.
На
27 септември 2011 година тримата се срещнали в близост до дом „Асен Златаров” в
град Хасково. По предложение на подсъдимия Х., тримата тръгнали да обикалят из улиците на град
Хасково около 22.30 часа на 27.09.2011 година и се разхождали до ранните часове
на следващия ден. Стъпвайки на обясненията подсъдимия Х., съдът приема, че
целта му е била да намери леснодостъпен обект, от който да извърши кражба. Минавайки
покрай блок с № 13-15 на ул. „Дунав” в град Хасково, вече на 28 септември 2011
година, около 02.30 часа, подсъдимият Х. забелязал, че терасата на апартамента,
намиращ се на първия етаж на този блок, е заградена с метална решетка.
Преценил, че тази решетка може да бъде използвана като стълба – за да се
покатери до втория етаж и по този начин да
проникне на терасата на апартамента, находящ се на втория етаж в същия
вход. Освен това, подсъдимият Х. забелязал, че вратата от терасата към
апартамента е отворена, което щяло още повече да го улесни при извършване на
кражбата.
Подсъдимият
Х. предложил на К. и М. да извършат кражбата от този апартамент. Последните
двама се съгласили и тримата си разпределили ролите: Х. – да проникне вътре в
жилището и да открадне каквото може, а К. и М. да останат долу, като наблюдават
за преминаващи лица, за да сигнализират своевременно на Х., при поява на
опасност.
В
съответствие с уговорката, пристъпили към изпълнение: подсъдимите К. и М. заели
позициите си долу и „пазели”, а подсъдимият Х. се покатерил по споменатата
по-горе решетка. Така стигнал до терасата на апартамент № 15, ет. 2 вх. Б бл.
13-15, намиращ се на ул. „*****” в град *******, собственост на св. Р.Х.А..
Влезнал през незатворената врата, водеща от терасата към вътрешността на
жилището и по този начин проникнал в хола. Върху масичката в
хола, Е.Х. намерил 3 бр. мобилни апарати, а именно - апарат „Нокия" с ИМЕИ
354872047663269, апарат „Нокия" с ИМЕИ 354838026620299
и апарат „Нокия" с ИМЕИ 354872047663260. Взел и трите телефона, сложил ги
в джоба си и с помощта на единия от тях си осветил пътя, като отишъл в антрето. Там на закачалката
забелязал две дамски чанти, които взел. Изнесъл ги на терасата, където изпразнил съдържанието им. В едната
нямало нищо, а в другата намерил и
взел следните вещи - 2 бр. дебитни карти, издадени на името на свид. Д.С.А. - едната издадена от „Уникредит Булбанк", а другата от „Райфайзенбанк".
Намерил в чантата и портмоне, в
което имало парична сума от 25 лева. Х. взел парите, а портмонето оставил. Взел и намиращата се в портмонето лична
карта на името на свид. Д.А., която също взел. След това подсъдимият Х.
влезнал в детската стая, но след като видял, че вътре няма нищо, излезнал от
нея и влезнал в другата — спалня, в която в
този момент спели свид. Р.А. и свид. Д.А..
Върху тоалетката в спалнята, Х. забелязал кутия за бижута, която взел и отнесъл на терасата. Там я отворил и от нея
взел златни бижута - златен пръстен от 14 карата с тегло 8 гр., златен пръстен
от 14 карата с тегло 6 гр., 2 златни пръстени от по 14 карата с тегло от
по 5 гр., златен пръстен от 14 карата с
тегло 4 гр., златен синджир от 14 карата с тегло 8 гр., златен синджир
от 14 карата с тегло 5 гр., 2 чифта златни обеци от по 14 карата с тегло по 4 гр., колие от бяло и жълто злато от 14 карата
с тегло от 14 гр., както и два бр. дамски ръчни часовници - „Сейко"
с метална сребриста на цвят верижка и „Граве"
с черна на цвят кожена каишка. Подсъдимият Х. взел златните накити и двата
часовника, а кутията за бижута оставил
на терасата, след което отново се върнал в спалнята. Там този път не намерил
нищо и се върнал в хола. Отворил шкафовете
на секцията в хола, където намерил и взел класьор с документи, съдържащ - лична
карта, свидетелство за управление на МПС с № *********, членска карта с № ******, контролен талон с № *****,
всички издадени на името на свид. Р.А.,
свидетелство за регистрация на МПС част II, с № *******,
1 талон за „Гражданска отговорност" с № ****** и 1 контролен знак за годишен технически преглед с № *******, за
лек автомобил „Ауди 100" с ДК № Х
7799 АН и дебитна карта издадена на името на свид. Р.А., издадена от „Корпоративна търговска
банка". Всичко това подсъдимият Х.
взел от апартамента и по обратния път слязъл по предпазната решетка при подсъдимите
М. и К., които го чакали на тротоара.
Тримата тръгнали в
посока ул. „Стара планина", като разгледали откраднатото от подсъдимия Х.
и си го разделили по следния начин: подсъдимият М. взел за себе си - златното колие, три от пръстените, 1
чифт обеци, два от
мобилните апарати и двата дамски часовника; подсъдимият К.К. взел за себе си един от
пръстените, а подсъдимият Е.Х. - класьора с документи и 1 дебитна карта, един
от мобилните апарати, и останалите златни накити.
По пътя минали покрай банков терминал с № 51921, намиращ се в гр.
Хасково, ул. „Стара Планина" № 27,
обслужван от „Сибанк". Подсъдимите Е.Х. и П.М. опитали да изтеглят пари от дебитната карта, издадена на
името на свид. Д.А. от „Уникредит
Булбанк", но не успели.
С откраднатите пари - 25 лева, тримата си
купили храна и цигари, след което се разделили: подсъдимият П.М. заминал за Слънчев Бряг, подсъдимият К.К. - за гр. Пловдив, а подсъдимият Е.Х. - за гр. Севлиево.
В град
Пловдив подсъдимият К. продал златния пръстен на неустановено лице. Подсъдимият П.М. занесъл двата часовника на свид. Х.Ж.В. и му ги
оставил. Останалите вещи продал на неустановени по производството лица.
Подсъдимият Е.Х., пътувайки за гр. Севлиево, минал през гр. Стара Загора. Там решил да продаде част от златните накити. Отишъл до
златарско ателие, което не работело. Там се запознал със свид. Д.Г.В., на когото продал златните обеци, пръстена и
единия от синджирите. За целта, св. В. завел Х. до
заложна къща, където работел свид. Н.А.Н.. Последният претеглил накитите, а св. В. заплатил на подсъдимия Х. договорената
спрямо грамажа на златото сума.
От град Стара Загора подсъдимият Х. отпътувал в гр. Севлиево,
на гости при свид. П.Б.Д., с когото се познавали от затвора, където двамата излежавали присъди. Там подсъдимият разменил един от откраднатите мобилни телефонни апарати, с апарат на свид. Б.Б.Д. - сестра на свид. П.Д.. Тя от своя страна, продала този апарат „Нокия"
на свид. Р.С.И.. Последният дал апарата на баща си - свид. С. Рукшанов И.,***.
Сутринта на 28.09.2011 година, свид. Р.А. се събудил, установил кражбата и сигнализирал органите на реда за извършеното престъпление.
Установената
от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства.
На първо място това са показанията на свидетелите Д.С.А. и Р.Х.А.. Показанията
им са изцяло в унисон, намират опора в останалия доказателствен материал и
съдът ги кредитира в пълен обем. Показанията на тези свидетели са важни за
индивидуализиране и оценка на предмета на престъплението – откраднатите от дома
им вещи, документи и платежни инструменти.
В
хода на съдебното производство подсъдимият Е.Н.Х. дава обяснения, които са в
разрез с тези, дадени от него в качеството на обвиняем в досъдебното производство,
в присъствие на защитник. Констатирайки това и на основание чл. 279 ал. 2 вр.
ал. 1 т. 3 от НПК, в с.з. на 28.06.2012
година съдът прочете обясненията – в частта им, касаещи извършеното от него
престъпление, обективирани с протокол за разпит на обвиняем от 13.12.2011
година (л. 21-22). Преди всичко е необходимо да се отбележи, че този разпит е
проведен в присъствие на защитник. Това се установява както от положения върху
протокола подпис на адв. В., така и от личното заявление на последния пред съда
– а именно, че не само е подписал протокола, но и че разпитът е бил извършен в
негово присъствие. Поради това съдът не дава вяра на твърденията на подсъдимия Х.
за обратното и приема, че извършеното на ДП процесуално действие не е
компроментирано по твърдения от Х. начин. Разпитан като обвиняем на 13.12.2011
година, Е.Х. не само е направил пълно признание на престъплението, но и е
посочил обстойно, пълно, ясно и непротиворечиво всички обстоятелства, при които
то е било извършено. Верен е доводът на защитниците на подсъдимите К. и М. за
това, че осъдителна присъда не може да бъде базирана само на т.нар. „оговор”,
както и вярно е това, че осъдителната присъда не може да се основава само на
обяснения, прочетени по реда на чл. 279 ал. 2 от НПК. Но съдът счита, че в
случая обясненията на подсъдимия Х. не са изолирани от доказателствения
материал, а напротив – подкрепят се от обясненията на обвиняемия К., дадени
пред органа на досъдебното производство в присъствие на адвокат и също
прочетени на основание чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от НПК, показанията на св. Х.В.
– дадени на ДП и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 от НПК, както и
показанията на св. Д.Н., дадени в хода на съдебното следствие. Съдът счита, че
следва да бъдат кредитирани показанията на св. В., дадени пред органа на
досъдебното производство и прочетени в съдебното следствие. Това е така, защото
показанията му пред съда са уклончиви, лаконични и неубедителни. Те не намират
опора в доказателствения материал и се опровергават от показанията на св. Д.Н..
Особено ценни са последните – тъй като този свидетел дава еднопосочни, пълни и
убедителни показания, което илюстрира тяхната достоверност. За разлика от св. В.,
св. Н. е неосъждана, за нея няма отрицателни характеристични данни, каквито
могат да се изведат от протокола за претърсване и изземване от дома на Х.В. и
които го правят ненадежден свидетел. Свидетелката заявява: „П. живееше около две седмици у Х.Ж.В.…Един
ден дойдоха едни полицаи да правят обиск. Вкъщи бяха намерени часовници…
Часовниците, заради които съм тук, П. ги донесе с Е. вкъщи…Оставиха ги, за да
ги вземе Х. и не знам какво са се разбрали помежду си”. И още веднъж, в края на
разпита, свидетелката потвърждава: „П. като ги донесе вкъщи, беше с Е.” При
разпита стана ясно, че свидетелката назовава подсъдимия Х. като „Е.”, а
подсъдимия М. – като „П.”.
В
подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са показанията на св. П.С.П..
Това е полицейският служител, който е участвал в оперативната работа по
разкриване на процесната кражба. Свидетелят твърди, че пред него подсъдимият Е.Х.
не само е признал за извършеното престъпление, но и му разказал всички
конкретни обстоятелства – как е проникнал в жилището, какво и откъде е взел, на
кого е продал златните накити. Св. П. твърди, че първоначално, пред него, Е.Х.
заявил, че само той е извършителят на кражбата, но впоследствие, от колегите си
св. П. разбрал, че Х. не е бил сам. Съдът няма причина да се съмнява в
достоверността на показанията на свидетеля – ******* служител, поради което
кредитира показанията му изцяло.
От
показанията на свидетелите Н.Н. и Д.В. се установява, че подсъдимият Х. ***
Загора е продал златните бижута в количество около 7-8 грама на св.В.. Разпитани
по делото като свидетели, Р.С.И. и С. Р. И. обясняват начина, по който един от
откраднатите от подсъдимия Х. телефони е попаднал у тях – от св. Б.Б.Д., за
която самият Х. твърди, че е сестра на негов приятел от затвора П.Б.Д.. Показанията
на тези свидетели са логични, убедителни и непротиворечиви и съдът ги
кредитира.
Отчасти
следва да се даде вяра на обясненията на подсъдимия Е.Х.. Съдът оценява
обясненията му пред съда като противоречиви, уклончиви, неубедителни и
нелогични. Поради това не ги кредитира. Напротив, опора в доказателствения
материал намират обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство. Тук
е необходимо да се отбележи следното: Подсъдимите К. и М., както и защитниците
им, не са дали съгласие за прочитане обясненията на Х., отнасящи се за К. и М..
Поради това и спазвайки забраната по чл. 279 ал. 3 от НПК, съдът се абстрахира
от твърденията му, свързани с другите двама подсъдими. Изводите на съда са
основани на обясненията на подсъдимия Х. и показанията на св. П. за лично
негови действия, а относно вида, количеството и разпореждането с откраднатото –
и на показанията на свидетеля Н., свидетелите А., Н., В., И. и И..
Същото
се отнася и до показанията на подсъдимия К.К.. Съдът не дава вяра на
твърденията му за това, че е дал обяснения пред органа на досъдебното
производство в отсъствие на адвокат. Положеният върху протокола за разпит
подпис на служебния защитник – адв. С.Й. ***, свидетелства за противното.
Защитата не даде съгласие по чл. 279 ал. 3 от НПК да се прочетат обясненията и
на този подсъдим, поради това съдът основава своите изводи върху обясненията на
подсъдимия К., касаещи само неговото участие в инкриминираните престъпления.
Обясненията на подсъдимия К. в хода на съдебното следствие са крайно
недостоверни, неубедителни и не намират опора в доказателствения материал.
Поради това съдът не ги кредитира с доверие и дава приоритет на обясненията му
пред органа на досъдебното производство.
В
подкрепа на фактическата обстановка са и събраните по делото и прочетени на
основание чл. 283 от НПК протоколи и писмените документи, съдържащи се в
материалите на ДП №858/2011 година по описа на РУП-Хасково.
От
заключението на оценъчната експертиза, което съдът възприема изцяло като
компетентно, обективно, пълно и безпристрастно, се установява, че общата
стойност на предмета на престъплението възлиза на 3 575 лева. На
пострадалите са върнати една малка част от откраднатите вещи, на обща стойност
210 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
От обективна страна безспорно се установи,
че подсъдимите Е.Н.Х., П.Р.М. и К.Р.К., в съучастие помежду си са осъществили
състава на престъпление „кражба”, а именно: на инкриминираните дата и място,
които са установени и доказани по безспорен начин, отнели чужди движими вещи -
установени по несъмнен начин по вид, количество и стойност, от владението на Р.
и Д. А.и, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Престъплението, авторството на деянието и
вината на подсъдимите са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, обсъдени по-горе. Налице са всички изискуеми елементи
на фактическия състав на престъпление „кражба” по чл. 194 ал. 1 от НК.
Подсъдимите са действали в съучастие, като Е.Х. е пряк извършител на
инкриминираното деяние, а К. и М. са действали като помагачи, като умишлено са
улеснили извършителя Х. в извършване на престъплението. Помагачеството им се е
изразило в оказаното съдействие – те са наблюдавали местопроизшестието, докато Е.Х.
е извършвал кражбата и са били в готовност да му сигнализират в случай на поява
на опасност – за да може той да избегне задържането в случай на разкриване на
престъплението. С това К. и М. са му осигурили възможността в сравнително
спокойна обстановка – при увереност, че ще бъде предупреден в случай на
опасност, щателно да претърси апартамента на пострадалите и така да събере и
открадне максимално повече вещи.
Съдът споделя направената от
обвинението правна квалификация на извършеното от подсъдимия Х. престъпление – кражба
при условията на опасен рецидив по чл.196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” вр.
чл. 20 ал. 2 от НК. Видно от приложеното към материалите на досъдебното производство
свидетелство за съдимост, подсъдимият Х. е осъждан многократно. С Присъда по НОХД № 6/2010 година по описа на РС-Кърджали, влязла в законна сила от 10.02.2010 година, подсъдимият Х. е бил
признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. З, 4 и 7 от НК, за
което му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, които е изтърпял при „строг" режим. С Присъда по НОХД № 52/2010 година
по описа на РС-Хасково, влязла в сила от 23. 03. 2010 година,
подсъдимият Х. е признат за виновен за извършено
от него престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 8 месеца, което е изтърпял при „строг" режим. С Присъда по НОХД № 290/ 2010 година
по описа на РС Хасково, влязла в законна сила от 01. 07.
2010 година подсъдимият Х. е
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 8 месеца, които е изтърпял при „строг" режим. Тези присъди определят деянието по чл. 194 ал. 1 от НК, извършено от Е.Х., при
условията на опасен рецидив при двете хипотези.
Съдът
споделя и правна квалификация на
извършеното от подсъдимия М.
престъпление – кражба при условията на повторност, в немаловажен случай. Видно от свидетелството за съдимост, със споразумение, по НОХД № 1478/ 2010 година по описа на
РС-Хасково, влязло в законна сила на 08. 12. 2010 година, подсъдимият М. е признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл. 197 т. З, вр. чл. 195 ал.
1 т. 4 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 6 месеца.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е било отложено с
изпитателен срок от 3 години. Т.е., извършеното по настоящото производство от М.
деяние по чл. 194 ал. 1 от НК е в изпитателния срок на тази присъда. Предвид съучастието на три лица, сравнително високата
стойност на предмета на престъплението, както и с оглед конкретните
обстоятелства по делото – голяма дързост при извършване на престъплението, то
не представлява маловажен случай. Поради това съдът намира за правилна дадената
от прокурора квалификация на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.
Видно от свидетелството за съдимост, подсъдимият К.К. също е осъждан. Със Споразумение, одобрено по НОХД № 568/ 2008 година по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила на 09.06.2008 година, подсъдимият К. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 т.
З от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 3 месеца.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок от 2 години. Със Споразумение по НОХД №
114/ 2010 година по описа на РС-Хасково, одобрено на 09.07.2010 година, подсъдимият К. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване
от свобода" за срок от 5 месеца.
Това наказание подсъдимият К. е изтърпял при
„общ" режим. Предвид съучастието на три лица, сравнително
високата стойност на предмета на престъплението, както и с оглед конкретните
обстоятелства по делото – голяма дързост при извършване на престъплението, то
не представлява маловажен случай. Поради това извършеното по настоящото производство от К. деяние по чл. 194 ал. 1 от НК,
се явява „повторно" по смисъла на т. 7 на ал. 1 на чл. 195 от НК. Съдът споделя изцяло и останалите елементи на обективния състав и
възприема дадената от прокурора квалификация по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.
Действайки в съучастие, тримата подсъдими са
отнели вещите и парите с намерение да ги присвоят. Това намерение се установява
и доказва от показанията на св. св. Н. и В. – за продажба на златните изделия
от подсъдимия Х. и реализиране на облага за себе си, от показанията на св. Х.В.
– за това, че часовниците са му били донесени от подсъдимите Х. и П.М. за да ги
продаде и така да реализира облага и за двамата, както и от обясненията на
подсъдимите К. и Х. за начина на подялба на откраднатото и за разпореждане с
вещите по тяхно усмотрение.
Поради
гореизложеното съдът приема, че подсъдимите Х., К. и М. от субективна страна са
извършили престъплението при условията на пряк умисъл. Това следва от събраните
по делото доказателства за механизма на престъплението и поведението на всеки
от тях по време и след деянието: подсъдимият Х. прониква в жилището и извършва
кражбата, в това време подсъдимите К. и М. го пазят от евентуално разкриване и
задържане, а след това и тримата разделят предмета на престъплението. И тримата
са осъждани за престъпления против собствеността – кражби. Така че и тримата са
били наясно със свойството и значението на действията, които извършват – Х.
прониква в чужд имот и краде чужди вещи, а К. и М. в това време го „пазят”.
Съдът няма съмнение, че последните двама
са били наясно с това, че с това „пазене” подпомагат извършителя на кражбата
и са разбирали, че с това и самите те стават съучастници в същото престъпление.
Предвид предходния им „опит” – всички те са били осъждани за престъпления
именно против собствеността, съдът приема, че и тримата подсъдими са били
наясно относно наказуемостта на действията им. От тук е изводът, че подсъдимите
Х., К. и М. са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са целяли тяхното настъпване. Подбудите
им са били користни – да се облагодетелстват по бърз и лесен начин, като
указанията за това отново се намират в показанията на свидетелите и обясненията
на подсъдимите за последващото разпореждане с отнетото, в своя полза и по свое
усмотрение.
Причини за извършване на
престъплението и за тримата подсъдими са еднакви: ниското правосъзнание, слаби
морално-волеви задръжки, желание за
бързо и лесно парично облагодетелстване,.
Освен това, подсъдимите Е.Х. и П.М. са осъществили
състава на престъпление по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, а именно –на
28.09.2011 година, в град Хасково, в съучастие като съизвършители, използвали
процесния платежен инструмент – дебитна карта на пострадалата Д.А.. Това
престъпление не е резултатно и за съставомерността му не е необходимо да бъде
изтеглена някаква сума, а е достатъчно само да бъде употребена картата чрез
поставянето й в банкоматното устройство и активирането му. Точно това са
направили двамата подсъдими в случая, като деянието им не съставлява по-тежко
престъпление.
Съдът
приема, че подсъдимите Х. и М. от субективна страна са извършили това престъплението
при условията на пряк умисъл. Те най-малкото са знаели, че картата, която
използват за активиране на банкоматното устройство, е предмет на току-що
извършената кражба, т.е. е чужда и нямат право да я използват. Престъпното им
намерение е било насочено към изтегляне на парични средства с помощта на тази
карта, което не се е случило само поради това, че не са могли да изпълнят
допълнителното условие – въвеждане на пин-кода. Съдът приема, че и двамата са
били наясно относно наказуемостта на действията им. От тук е изводът, че
подсъдимите Х. и М. са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и са целяли тяхното
настъпване. Подбудите им са били користни – да се облагодетелстват по бърз и
лесен начин.
Причини за извършване на това престъпление
са: ниското правосъзнание на Х. и М., слаби морално-волеви задръжки, желание за бързо и лесно парично
облагодетелстване, незачитане на установения в страната ред относно паричната
система.
Подсъдимият
Е.Н.Х. е роден на *** ***, където е живял до задържането му за изтърпяване на
наказание за друго престъпление. Заявява, че е с основно образование. От
личната му декларация се установява, че не е семеен и няма непълнолетни деца,
за които да е длъжен да се грижи. Няма доходи и имущество, от които да се
издържа. Характеристиката на лицето е отрицателна. Инкриминираното престъпление
е извършено след нееднократно изтърпяване на наказания „лишаване от свобода”
ефективно. Това сочи като цяло на противоправен начин на живот и модел на
поведение, който в никаква степен не е бил коригиран в резултат на предходните
ефективни осъждания.
При
определяне на вида и размера на наказанието за престъплението „кражба” на
подсъдимия Х., съдът взе предвид от една страна обществената опасност на
деянието и дееца, а от друга – подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на
извършеното престъпление е висока. Обществената опасност на дееца, който е с
отрицателни характеристични данни и е осъждан многократно, също. Престъплението
е извършено поради користни подбуди.
Смекчаващите
вината обстоятелства са младата възраст, тежкото имуществено и материално
положение на подсъдимия, сравнително ниско на образование, което днес не
позволява добра житейска, трудова и професионална реализация. Отегчаващите вината обстоятелства са
обремененото съдебно минало, отрицателни характеристични данни, относително
високата стойност на предмета на престъплението и конкретните обстоятелства по
делото – голяма дързост и упоритост, с които е извършено, липса на ефект от
предходната наказателна репресия и липса на реална критичност към деянието,
което в своята съвкупност не дава надежди за бързо поправяне и превъзпитание на
подсъдимия Х.. Липсват предпоставките на чл. 55 от НК. Не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и
най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Поради
това съдът определи на подсъдимия Х. наказание при условията на чл. 54 от НК,
но при относителен превес на смекчаващите вината обстоятелства – под средния
размер, установен в санкцията на чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК, а именно за срок от 3
години и 6 месеца.
При
определяне на вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 249 ал. 1
от НК на подсъдимия Х., съдът взе предвид от една страна обществената опасност
на деянието и дееца, а от друга – подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на
извършеното престъпление е висока. Обществената опасност на дееца, който е с
отрицателни характеристични данни и е осъждан многократно, също. Престъплението
е извършено поради користни подбуди.
Смекчаващите
вината обстоятелства са младата възраст, тежкото имуществено и материално
положение на подсъдимия, сравнително ниско на образование, сравнително по-нисък
интензитет на процесното деяние и липса на настъпили имуществени вреди за
банката или за св.св. Р. и Д. А..
Отегчаващите вината обстоятелства са обремененото съдебно минало,
отрицателни характеристични данни, липса на ефект от предходната наказателна
репресия и липса на реална критичност към деянието, което в своята съвкупност
не дава надежди за бързо поправяне и превъзпитание на подсъдимия Х.. Не са
налице предпоставките на чл. 55 от НК. Не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Поради това съдът определи на
подсъдимия Х. наказание при условията на чл. 54 от НК, но при решаващ превес на
смекчаващите вината обстоятелства – в минималния размер, установен в санкцията
на чл. 249 ал. 1 от НК, а именно за срок от 2 години.
Двете
деяния, предмет на настоящото дело, са извършени от Х. в реална съвкупност –
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради това
съдът, след като му определи наказания за всяко престъпление отделно, наложи
най-тежкото от тях, а именно – 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода”.
С
оглед правилото по чл. 60 и чл. 61 от ЗИНС, това наказание следва да се изтърпи
при първоначален „строг” режим в затвор.
Подсъдимият
П.Р.М. е роден на *** ***, където живее и понастоящем. Заявява, че е с основно
образование. От личната му декларация се установява, че не е семеен и няма
непълнолетни деца, за които да е длъжен да се грижи. Няма доходи и имущество,
от които да се издържа. Характеристиката на лицето е отрицателна. Престъплението
– предмет на настоящето дело, е извършено в 3-годишния изпитателен срок, за
който е отложено изпълнението на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, наложено по НОХд № 1478/2010 година по описа на РС-Хасково. Това сочи
като цяло на противоправен модел на поведение, който не е бил коригиран в
резултат на предходното осъждане.
При
определяне на вида и размера на наказанието за престъплението „кражба” на
подсъдимия М., съдът взе предвид от една страна обществената опасност на
деянието и дееца, а от друга – подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на
извършеното престъпление е висока. Обществената опасност на дееца, който е с
отрицателни характеристични данни и е осъждан, също. Престъплението е извършено
поради користни подбуди.
Смекчаващите
вината обстоятелства са младата възраст, тежкото имуществено и материално
положение на подсъдимия, сравнително ниско ниво на образование, което днес не
позволява добра житейска, трудова и професионална реализация. Отегчаващите вината обстоятелства са
обремененото съдебно минало, отрицателни характеристични данни, относително
високата стойност на предмета на престъплението, липса на ефект от предходната
наказателна репресия и липса критичност към деянието.
Липсват
предпоставките на чл. 55 от НК. Не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Поради това съдът определи на
подсъдимия М. наказание при условията на чл. 54 от НК, но при превес на
смекчаващите вината обстоятелства – близко към минималния размер, установен в
санкцията на чл. 195 ал. 1 от НК, а именно за срок от 2 години.
При
определяне на вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 249 ал. 1
от НК на подсъдимия М., съдът взе предвид от една страна обществената опасност
на деянието и дееца, а от друга – подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на
извършеното престъпление е висока. Обществената опасност на дееца, който е с
отрицателни характеристични данни и е осъждан, също. Престъплението е извършено
поради користни подбуди.
Смекчаващите
вината обстоятелства са младата възраст, тежкото имуществено и материално
положение на подсъдимия, сравнително ниско на образование, сравнително по-нисък
интензитет на процесното деяние и липса на настъпили имуществени вреди за
банката или за св.св. Р. и Д. А..
Отегчаващите вината обстоятелства са обремененото съдебно минало,
отрицателни характеристични данни, липса на ефект от предходната наказателна
репресия и липса на критичност към деянието, което в своята съвкупност не дава
надежди за бързо поправяне и превъзпитание на подсъдимия М.. Не са налице
предпоставките на чл. 55 от НК. Не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Поради това съдът определи на
подсъдимия М. наказание при условията на чл. 54 от НК, но при решаващ превес на
смекчаващите вината обстоятелства – в минималния размер, установен в санкцията
на чл. 249 ал. 1 от НК, а именно за срок от 2 години.
Двете
деяния, предмет на настоящото дело, са извършени от М. в реална съвкупност –
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради това
съдът, след като му определи наказания за всяко престъпление отделно, му
определи общото такова, а именно - 2 години „лишаване от свобода”.
С
оглед правилото по чл. 60 и чл. 61 от ЗИНС, наложеното по това дело наказание
следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
Както
вече бе посочено по-горе, престъплението – предмет на настоящето дело, е
извършено в 3-годишния изпитателен срок, за който е било отложено изпълнението
на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено по НОХд №
1478/2010 година по описа на РС-Хасково. От изисканата и приложена в хода на
съдебното производство справка за съдимост съдът установи, че на основание чл. 68 ал. 1 от НК отложеното
наказание е приведено в изпълнение с Определение на РС-Хасково № 75/24.04.2012
година, постановено по НОХд № 487/2010 година, влязло в законна сила на
09.05.2012 година. Поради това съдът намери за неуместно приложението на чл. 68
ал. 1 от НК и повторно привеждане в изпълнение на едно и също наказание, което
при това вече е изтърпяно – видно от справката от администрацията на Затвора - Стара
Загора вх. № 8675/08.10.2012 година (л. 175 от НОХд).
Подсъдимият
К.Р.К. е роден на *** ***, където е живял до задържането му за изтърпяване на
наказание за друго престъпление. Заявява, че е с основно образование. От
личната му декларация се установява, че не е семеен и няма непълнолетни деца,
за които да е длъжен да се грижи. Няма доходи и имущество, от които да се
издържа. Характеристиката на лицето е отрицателна. Престъплението – предмет на
настоящето дело, е извършено след като подсъдимият е изтърпявал неведнъж
наказания „лишаване от свобода” ефективно. Това сочи като цяло на противоправен
модел на поведение, който не е бил коригиран в резултат на предходното
осъждане.
При
определяне на вида и размера на наказанието за престъплението „кражба” на
подсъдимия К., съдът взе предвид от една страна обществената опасност на
деянието и дееца, а от друга – подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на
извършеното престъпление е висока. Обществената опасност на дееца, който е с отрицателни
характеристични данни и е осъждан, също. Престъплението е извършено поради
користни подбуди.
Смекчаващите
вината обстоятелства са младата възраст, тежкото имуществено и материално
положение на подсъдимия, сравнително ниско на образование, което днес не
позволява добра житейска, трудова и професионална реализация. Отегчаващите вината обстоятелства са
обремененото съдебно минало, отрицателни характеристични данни, относително
високата стойност на предмета на престъплението, липса на ефект от предходната
наказателна репресия и липса критичност към деянието.
Не
са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Поради това съдът определи на
подсъдимия К. наказание при условията на чл. 54 от НК, но при превес на
смекчаващите вината обстоятелства – близко към минималния размер, установен в
санкцията на чл. 195 ал. 1 от НК, а именно за срок от 2 години.
С
оглед правилото по чл. 60 и чл. 61 от ЗИНС, наложеното на подсъдимия К.
наказание следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
Основателен и доказан по размер се явява гражданският иск, предявен от
пострадалите Р. и Д. ***, поради което
съдът осъди тримата подсъдими да им заплатят сумата 3365 лева, представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението имуществени вреди –
стойността на предмета на престъплението, който не е намерен и върнат на
пострадалите, нито възстановен по друг начин, ведно със законната лихва,
считано от 28.09.2011 година до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изводите за виновност и осъждането на подсъдимите, те следва да понесат тежестта
от направените по делото разноски. Доколкото разноските са направени за
разследване и разглеждане на делото в равна степен по отношение на тримата
подсъдими, те следва да заплатят разноските солидарно.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Съдия: