№ 2532
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100508639 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11433/12.06.2024г., постановено по гр. д. № 58221/23 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Ц. Ц. положителни установителни
искове, с които е признато за установено, че ответникът дължи суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 33641/2023г. по описа на СРС, 40 състав, а именно: 3018.17лв. цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за
имот в гр.София, ж.к. Западен парк, бл.****, аб.№ 292895, ведно със
законната лихва от 16.06.2023г., сумата от 385.36лв. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 07.06.2023г. и
39.59лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.06.2023г., като са отхвърлени
исковете за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер
до пълния претендиран от 5669.42лв., иска за мораторна лихва за разликата
над уважения размер до пълния претендиран от 723.89лв., както и изцяло иска
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Присъдени са
1
и разноски в полза на ищеца в общ размер на 710,11лв.
Производството е образувано по въззивна жалба от ответника чрез
особения представител в частите, в които са уважени предявените искове, с
твърдение, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са
съображения, че представените по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот и молба от държавната спестовна каса за вписване на законна
ипотека не доказвали качеството на собственик или ползвател спрямо
ответника. На следващо място, оспорва се изводът, че ищецът е доказал
основанието за начисляване на топлинна енергия за БГВ на база, вкл. реално
ползване от страна на ответника на топлинна енергия.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и
претендира разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач не е изразило
становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация
София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за
установено, че ответникът дължи суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 33641/2023г.
по описа на СРС, 40 състав, а именно: 5669.42лв. - цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от
16.06.2023г. до изплащане на вземането, 723,89лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-07.06.2023г., 39,59лв. -
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.06.2023г. до изплащане на
вземането, и 7,86лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 07.06.2023г. Навел е твърдения, че
ответникът е битов клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил е
енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й
2
разпределение, изпаднал в забава на плащането им, като страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът е оспорил иска по съображения, че липсвали доказателства
ответникът да е запознат с общите условия, да е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот, оспорва се съществуването на облигационна
връзка между страните, оспорва се и консумацията на топлинна енергия,
издаването на фактури за текущо потребление, както и се релевира
възражение за погасяване на сумите по давност.
По делото е приет и неоспорен от страните Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 10.06.1991г. (л.105).
Приети са Протокол от ОС на ЕС от 29.08.2002г., договор от
29.10.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ****, е
възложило на третото лице – помагач да извършва дяловото разпределение на
енергията. Цените за абонаментна такса за снемане на показанията, както и за
неосигурен достъп са договорени в чл.5 от същия. В протокола на ОС за имот
с абонатен № 292895 са записани 2бр. разпределители и 2бр. вентили. Приети
са документи представени от третото лице – помагач, а именно протоколи за
неосигурен достъп за процесния период, документи, удостоверяващи дата на
връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
както и изравнителни сметки.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 2016, съгласно които в чл. 33 ал.2 е
уредено, че месечните суми за топлинна енергия са дължими в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
топлинния счетоводител е посочило, че през процесния период в имота на
ответника е имало 2бр. отоплителни тела, щранг – лира и 1бр. водомер за
топла вода, като на 2бр. от отоплителните тела били поставени ИРРО, като за
исковия период не е бил осигурен достъп за отчет на уредите. Поради
неосигурен достъп ТЕ за отопление на имота бил начисляван на база
експлоатация по предвидения в Наредба Е-РД-04-1 ред, като ТЕ от сградната
инсталация и щранг лирата били изчислени по различен начин, а по
отношение на БГВ била изчислена на база брой лица (3 лица), като е дадено
3
заключение, че ТЕ за отопление на имота възлиза на 1423.75лв., ТЕ за сградна
инсталация възлиза на 195.31лв., а за БГВ – 4197.35лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 153 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
– иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, цената на дяловото разпределение, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата
на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването, носител е на вземане за цената на дяловото
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същите.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
4
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на етажна
собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ се осъществява
чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но релевантна за част от
периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването, релевантна след отмяната на предходната наредба.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по
арг. от чл. 142 ал. 2 от ЗЕ.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
5
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
Настоящият въззивен състав приема за установено по делото, че през
процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия като
собственик на топлоснабдения имот в гр.София, ж.к. Западен парк, бл.****,
аб.№ 292895. Приетият Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 10.06.1991г. (л.105) не е оспорен и установява придобИ.ето от
ответника на собствеността върху имота. Не се твърди и не се установява
трето лице в последствие да е придобило имота или вещното право на
ползването му, нито трето лице да е сключило с ищеца договор за доставка на
топлинна енергия в имота и така да е освободил собственика от отговорност
пред ищеца за заплащане на потребените в имота енергия. Приетите по делото
документи, заключението по СТЕ установяват, че за процесния имот
абонатния номер в системата на ищеца е 292895. Доказателства, че за този
абонатен номер има друг вписан ползвател не са ангажирани. В този смисъл
оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Съдът приема за установено, че стойността на доставената в имота
топлинна енергия за периода е в размер на 3018,17лв. За този извод съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице по техническата експертиза
като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства. Вещото лице е установило, че в имота се потребява енергия за
отопление и за горещо битово водоснабдяване, че достъп за отчитане на
уредите е осигурен, че за БГВ начисленията са по Наредбата, но за три лица,
поради което правилно остойностената сума за БГВ от 4197.35лв. е
редуцирана с 2/3, сградната инсталация е определена съобразно обема на
имота, снемани са регулярно отчети на общия топломер, отчислявани са
технологични загуби. Нормативно е предвидена възможност за служебно
изчисляване на топлинна енергия по реда на Наредба № Е-РД-04-1, а именно –
за период с липса на достъп за отчет на абоната - с разход 140 л./денонощие за
1 бр.потребител, т.е. по изчислителен път чрез екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата /на база/, е приложима при наличието на
договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия, като тези
правила въвеждат и санкция за последния в случай, че не изпълни
задължението си да осигури достъп до имота на лицата, извършващи услугата
по дялово разпределение, с оглед извършването на изравняване на
6
прогнозните сметки в края на отчетния период. Съдът намира, че при
определяне на дължимите суми е спазена нормативно установената
методология, тъй като разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването установява задължение за всички
потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово
разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредбата на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Съгласно
чл.70, ал.6 (изм. ДВ. бр.99 от 15 Ноември 2013г.) от Наредба № 16-334 от
6.04.2007г. рекламации за отчет на показанията на уредите и разпределението
на енергията за предходен период се разглеждат, ако са подадени в 30-дневен
срок след получаване на изравнителната сметка от клиентите, а според
въведеното през 2019г. правило на чл.70а от Наредбата – рекламации
(възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната
енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август, като след изтичане на този срок не се приемат нови
рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка.
Идентично правило съществува и в чл. 70, ал. 8 от новата Наредба № Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-
ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща
вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а
когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане -
при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
потребление. По делото не са релевирани твърдения и не са ангажирани
доказателства ответникът да е осигурявал достъп до имота през периода, в
който са начислявани суми на база служебен отчет за БГВ поради неосигурен
достъп, да е поискал от дружеството проверка от служител за установяване на
конкретните и точни показания на водомера, ако твърди, че никой не е посетил
имота му, или че той не е могъл да осигури достъп, или да е изпратил
реалните показания на водомера, въпреки че е наясно, че е клиент на топлинна
енергия и дължи заплащането на доставената такава. Оттук оплакването, че
ищецът не е доказал основанието за начисляване на топлинна енергия за БГВ
на база, вкл. реално ползване от страна на ответника на топлинна енергия, се
7
явява неоснователно.
По вземането за цената за дялово разпределение :
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия клиентите заплащат на ищеца
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях търговец. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на
Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП). Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.
139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната
енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3,
т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни общи условия, а
според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за
услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая от приетата
техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово
8
разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от ТЛП
доказателства. С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се
дължи главница за дялово разпределение.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия
са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по
настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен
падеж, поради което на въззивника не се дължи покана.
Срокът на погасителната давност е 3 години, а началният момент е
изискуемостта съобразно Общите условия. Претенцията е за вземане считано
от 01.05.2020г., като съгласно приетите по делото ОУ, уреждащи
изискуемостта на месечните дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, вкл. съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13
ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла
давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г., съответно изискуемостта е в
45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, отчитайки датата
на подаване на заявлението - 16.06.2023г., релевантна с оглед фикцията по
чл.422 ГПК, води до законосъобразност на извода на СРС, че погасителната
давност не е изтекла.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски
разполага само въззиваемия, който е доказал сторени разноски в размер на
150лв. за особен представител, вкл. следва да се присъди юрк.възнаграждение
в размер на 100лв. или има право на разноски в общ размер на 250лв.
Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер
на 86,16лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11433/12.06.2024г., постановено по гр. д.
№ 58221/23 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК И. Ц. Ц., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. Западен парк, бл.****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД разноски по настоящото въззивно производство
в размер на 250лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК И. Ц. Ц., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. Западен парк, бл.****, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 86,16лв., представляваща държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на въззиваемия – „Термокомплект“ ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10