№ 6708
гр. София, 19.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110102991 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба от „-------------“ АД против Х. К. Г., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 500 КЗ за сумата в размер на 194,20 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК / изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Регресната претенция е свързана с твърдяно наличие на застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника, като последният при сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ е придобил качеството на „ползвател на
застрахователни услуги“, което не може впоследствие да отпадне единствено защото
претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Основанието на това вземане е именно
наличието на застрахователно правоотношение, като упражняването на регресното право
произтича от наличието на застрахователен договор, в който смисъл е и Определение №
2553/23.03.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 2740/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Г и
Определение № 863 от 26.09.2019 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 602/2019 г.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла
на чл.113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие
по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното
право на ищеца произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно
обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение №
408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието „потребител“
следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по
чл.113 ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни
1
услуги по КЗ. В подкрепа на изложеното са и Определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. №
1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на
ВКС, II т. о. и др.
В подкрепа на застъпената теза, че разпоредбата на чл. 113 ГПК намира приложение
и по исковите претенции с правно основание чл. 500 КЗ е и практиката на въззивната
инстанция, намерила израз в Определение от 12.03.2020 г. по в. ч. гр. д. № 3078 от 2020 г. по
описа на СГС, Определение от 21.2.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1529 от 2020 г. по описа на СГС
и Определение № 2553/23.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 20221100502740 по описа на СГС, ЧЖ-
I-Г състав.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че
от 01.01.1980 г. настоящият адрес на ищеца е в гр. Бургас, включително и към датата на
подаване на исковата молба - 19.01.2023 г.
Предвид изложеното делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на
районния съд по настоящия адрес на ответната страна – Районен съд – гр. Бургас.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2991/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2