О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Варна, 21.10.2021г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXV състав в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
След като
разгледа докладваното гр.д. №13500 по описа за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.128, ал.1 СК от Е.
Николаева Ш. срещу К.М.П. и И.Х. за
определяне на режим на личен контакт на ищцата с детето Орез П..
Ищцата излага, че е баба на
детето по бащина линия. Сочи с майката на детето е в добри отношения и същата
няма против да има лични контакти с Орез, но по настояване на бащата била
лишена самоволно да посещава Орез, да му прави подаръци и да има каквито ида е
лични отношения с него. След раждането на Орез ищцата и нейният съпруг били
направили много за младото семейство на К. и И., искали да подпомагат тях и
детето, доколкото им позволявали възможностите. Ищцата била отглеждала внука си
една година заедно с нейния съпруг. Излага, че подпомагат и уважават всеки един
от членовете на фамилията. Между К. и И. настъпили проблеми, в резултат на
които двамата не е живеели заедно. Орез се намирал при К., а последният
отказвал на ищцата като баба на детето да има контакти с нейния внук. Твърди,
че между нея и внука й има прекрасни отношения, които по никакъв начин не се
отразяват негативно на детето, а напротив същото се радвало на контактите с
нея, детето било лъчезарно и усмихнато. Сочи, че се страхува при липсата на
контакт между нея и внука й, че връзката им ще бъде опразнена от съдържание и
прекъсната. Майката И. била съгласна с
това ищцата да има контакт с детето и щяла да потвърди това си желание.
Отправя искане за определяне на режим на личен контакт с детето, както
следва : всяка трета събота от месеца от
12.00 часа до 18 .00 часа без преспиване през първата година от влизане в сила
на съдебното решение и след изтичане на
първата година от влизане в сила на съдебното решение ; всяка трета събота и
неделя от месеца от 12.00 часа в събота до 16.000 часа в неделя , с преспиване
и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата И.Х.
е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за
основателност на иска. Сочи, че не възразява сина й да има лични отношения с
баба си. Излага, че тя заедно с мъжа си е помагала за отглеждането на детето
при престоя им в Испания, както и че имало изградени добри отношения между баба
и внук, които било хубаво да продължат в бъдеще. Моли режима на свиждане да бъде определен в
нейно присъствие. Сочи, че бащата и детето в момента се намирали във
Великобритания.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответника К.П.
е депозирал отговор по иска, в който е изложено становище за вероятна
основателност на иска. Предвид малката възраст на детето и обстоятелството, че
бабата на детето живее в Разград, а детето и бащата в гр.Варна се сочи, че
режима, който е предложила ищцата би бил трудно осъществим без присъствието на
родител. Изложено, че при определяне на конкретните параметри на подходящия
режим на лични отношение следва да се съобрази, че същият не следва да пречи на
постоянния контакт на бащата и детето и не трябва да съвпада по време с определения
режим на майката.
На
08.09.2021г. по делото е проведено първо съдебно заседание, в което ответницата
И.Х. предоставя на съда адреса, на който пребивава ответникът К.П.-
Великобритания, Лондон . Съдът е връчил препис от исковата молба на ответника
на адреса, посочен в о.с.з. Постъпила е молба от същия, с която са представени
доказателства за упълномощаването на адв.Анелия Попова и адв.Димитричка
Петрова. По делото е постъпил отговор на исковата молба вх.№300571/20.10.2021г.
от упълномощените адвокати на ответника К.П.. Сочи се, че ответникът и детето
живеят в Лондон от 17.07.2020г., където е и обичайното местопребиваване на
детето. Излага, че българският съд не е
компетентен да разгледа иска.
Съдът след като разгледа възражението на ответника намира следното:
Страните
признават, че детето заедно със своя баща са се установили да живеят трайно на
територията на Великобритания, поради и което делото е с международен елемент. Съдът намира, че международната компетентност следва да бъде
определена съобразно правилата на Хагската конвенция от 1996 г. за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата, тъй като обичайното местопребиваване на детето е във
Великобритания, а последната, както и Република България, са страни по
конвенцията. В случая са неприложими правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.
на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, доколкото
Великобритания не е държава – членка на
ЕС.
Касае до
иск, който цели да определи право на лични отношения на близък - роднина бабата
по бащина линия с ненавършило пълнолетие дете. Предмет на Конвенцията е
международни спорове между родители относно правото на упражняване на
родителски права или правото на лични отношения/поддържане на контакти, като в
контекста на интереса на детето, следва да се приложи разширително тълкуване
относно приложимостта на Конвенцията и
по отношение на правото на лични
отношения на детето с прародителите.
В чл. 5-14
от Хагската
конвенция от 1996 г. изчерпателно са уредени основанията за международна
компетентност по дела за родителска отговорност, като принципът е, че
международно компетентен да се произнесе по тези въпроси е съдът по обичайното
местопребиваване на детето /арг. от чл. 5, параграф 1/.
В
чл. 5 от конвенцията е уредена международната
компетентност на съдилищата да разгледат въпросите относно упражняването на
родителските права и определянето на лични отношения. Според цитираната норма
съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето
има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на
личността или имуществото на детето. Според Конвенцията
основният критерий за определяне на международнокомпетентният съд за решаване
на въпросите относно родителските права на детето е неговото обичайно
местопребиваване, под което се разбира мястото, в което детето е интегрирано в
социална и семейна среда. Посочената компетентност е абсолютна, като
хипотезите, в които е възможно дерогацията й, са изрично предвидени в чл. 8–10
от Конвенцията. По силата на чл. 5, ал. 4
от Конституцията Конвенцията
е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право,
които й противоречат. Поради това и предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност по
местопребиваването на детето относно исковете за предоставяне на упражняването
на родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете и режима на лични
отношения, изключва международната компетентност на българските съдилища.
Обичайното местопребиваване
представлява вид териториална връзка, която има два аспекта: 1) обективен –
свързан с пребиваването на територията на дадена държава и 2) субективен –
свързан с намерението на лицето да установи центъра на своите интереси на
територията на тази държава. За наличието на втория от тези елементи се съди от
определени обективни обстоятелства от личен и професионален характер – напр.
къде лицето пребивава заедно със семейството си, къде учи и работи и т. н. Тъй
като при децата не би могъл да се установи самостоятелен център на основни
интереси, при определяне обичайното им местопребиваване се изхожда от степента
им на интеграция в социалната и семейната среда. В тази връзка се вземат
предвид редица фактори като
продължителността на престоя в съответната държава, обстоятелството дали детето
посещава учебно заведение, дали семейството също пребивава в тази държава и т.
н.
В процесния
случай, съобразно изложените в отговора на исковата молба твърдения, бащата,
при когото детето живее има обичайно местопребиваване във Великобритания от
лятото на 2020 г., където се е установил трайно да живее и работи. Тези факти не се оспорват-
напротив твърдят се от ищцата и от другата ответница. В този смисъл не е налице основанието по чл.
5 от Хагската конвенция от 1996 г. за ангажиране правораздавателната власт на
българския съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице
и никоя от специалните хипотези на чл. 6 и следващите от Хагската конвенция от
1996 г., което да обуслови международна компетентност на българския съд по
въпросите относно личните отношения.
Всичко изложено и предвид изричното
възражение на ответника и съобразно приложимите към характера на производството
разпоредби на Конвенцията
следва да се приеме, че международно компетентен да разреши спора, предмет на
настоящото производство е съдът по местоживеенето на детето, като образуваното
производство е недопустимо поради липса на международна компетентност на
българския съд. Производството по делото следва да се прекрати на тези
съображения.
Предвид
отпадане на предпоставките ответникът К.П. да се представлява от особен
представител с оглед личното му призоваване и
упълномощаването от негова страна на процесуални представители, адв.Н.А.
следва да бъде освободена от качеството й на особен представител по делото. На същата следва да бъде
изплатено възнаграждение за оказаната защита.
По делото е
изготвена СПЕ, като с оглед изпълнение на задачата от вещото лице на същото
следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на определения от съда
депозит.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА адв.Н.А. от качеството й на особен представител на
ответника К.П..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв.Н.А. за оказаната процесуална
защита на ответника К.П. в размер на 300 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №13500/2020г.
по описа на ВРС, XXVс.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на вещото
лице Р.Г. в размер на 300 лева, която сума да се изплати от внесения депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: