РЕШЕНИЕ№

гр. София, 30.12.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИНА ГЕНЖОВА

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното гр. дело № 1890 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е К.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу М.Г.Т., ЕГН **********, и В.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с НА №147, т.І, дело №234 от 24.02.1992г. на нотариус Р. Стефанова при Врачански районен съд по отношение на ½  от недвижимите имоти, предмет на договора.

Ищцата К.Т. твърди, че с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издържка и гледане, оформен с НА №147, т.І, дело №234 от 24.02.1992г. на нотариус Р. Стефанова при Врачански районен съд, нейните родители Г. Кръстев Т. и КК Димитрова Т. продали на своя син и неин брат ½ идеална част от свой недвижим имот, представляващ парцела І-ва, планоснимачен номер №4223 в кв.118 по плана на гр.Враца, цялата от 400кв.м., с право на ползване на югоизточната част на парцелата до вратата на входа на стълбището и частта от югозападната част на парцелата, върху която е построен гаража и разстоянието от 1 м. до входа на жилището или общо в тази част да ползва 4м. ширина, заедно с 1/2 идеална част от къщата с двете сутеренни стан надстроени и лристроени до този момент части от къщата откъм източната част, правото на строеж върху тези части, гаража намиращ се в югозападната част на парцелата и подобрения, срещу задължението за издръжка и гледане и полагане на всички необходими грижи за продавачите до края на живота им, като продавачите си запазват правото да ползват имота до края на живота им. Ищцата сочи, че към момента на сключване на договора двамата ответници били съпрузи. Навежда твърдения, че първият ответник не изпълнявал задължението си да полага грижи за родителите им и им е отказал достъп до жилището, като те били принудени да живеят в друг дом в село П.Л. област Монтана. Твърди, че след смъртта на К.Т.Г. Т. е живял с нея като полагала грижи за него до смъртта му и е поела разноските за погребението му.  Сочи, че ответникът не е полагал грижите, за които е поел задължение, също така е прехвърлил с договор за дарение НА №139, т. ІІІ, рег. №4534, нот.д. №382/2003г. на нотариус Рейна Стефанова част от имота, прехвърлен му с договора за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, на своята дъщеря К.М. Т.. Твърди, че докато е бил жив баща й – продавач по договора за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане, е подал искова молба за разваляне на процесния договор, но поради тежкото му здравословно състояние делото било прекратено. Оставил й завещание, в което е заявил желанието си договора да бъде развален. В допълнителна молба от 14.06.2016г. ищцата е навела доводи, че ответникът не се е грижил за техния баща Г. Т., гонил го е от дома му, вземал му е пенсията, карал го е да му плаща тока и водата. Твърди, че ответницата била блъскала Г. Т. по стълбите, за което той подавал жалби до полицията. Сочи, че тя и синът й са полагали грижи за Г. Т. след като е бил опериран, като са поели и разходите за това.  В съдебно заседание и в писмено становище ищцата сочи, че волята на баща й тя да получи половината къща е явна от представените по делото доказателства, твърди, че грижи не са полагани и за майка й.

Ответниците М.Г.Т. и В.Г.Т. са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват изцяло предявения иск и молят същият да бъде отхвърлен. Възразяват, че твърдението на ищцата за неизпълнение на задълженията по процесния договор. Правят възражение, че имотът е придобит по давност при добросъвестно владение от страна на ответника М.Т.. Възразяват, че исковата претенция е погасена по давност. Считат, че не е установена активната и пасивната легитимация на страните. Възразяват срещу приемането на описаните в т.5 от отговора доказателства, приложени към исковата молба. Претендират разноски. В писмена защита процесуалният представител застъпва становището, че не е налице неизпълнение, дори да се установи такова, то е незначително с оглед дължимата престация по договора. Сочи, че са били налице обективни причини да не може постоянно да полага грижи за баща си в последните месеци преди да почине, поради служебната си ангажираност. Сочи, че на ищцата е бил изплатен нейният дял от къщата. Оспорени са представените от ищцата доказателства, представляващи искови молби, сигнал и нотариално заверена декларация от Г. Т..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Установява се от представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №147, том І, дело №234/92г. от 24.02.1992г. при нотариус Рейна Стефанова, нотариус при Врачански районен съд, че Г. Т. и КК Т. са прехвърлили на М.Т. собствеността върху ½ идеална част от парцела І, дв. Пл. №4223, в кв. 118 по плана на гр. Враца, цялата от 400 кв.м. до съседи на цялата парцела: Никифор Д. Илиев, Стоян Иванов Стоянов, Иван Петров Г., Ива Иванова Петрова и от две страни улици, с право на ползване на югоизточната част на парцелата до вратата на входа на стълбището и частта от югозападната част на парцелата, върху която е построен гаража и разстоянието от 1 м. до входа на жилището или общо в тази част да ползва 4м. ширина, заедно с 1/2 идеална част от къщата с двете сутеренни стан надстроени и пристроени до този момент части от къщата откъм източната част, правото на строеж върху тези части, гаража намиращ се в югозападната част на парцелата и подобрения, срещу задължението за издръжка и гледане и полагане на всички необходими грижи за продавачите до края на живота им, като продавачите си запазват правото да ползват имота до края на живота им. От представена скица на поземлен имот №15-283901-14.06.2016г. се установява, че идентификаторът на поземления имот е 12259.1022.164, а на построената върху него жилищна сграда - 12259.1022.164.1, а на гараж с площ 15 кв.м. : 12259.1022.164.2.

От удостоверение за наследници изх.№6635/26.04.2016г. на Г. Кръстев Т. се установява, че негови наследници са М.Г.Т. и К.Г.Т..

По делото са разпитани осем броя свидетели, като от дадените от тях данни могат да бъдат обособени в две групи. Първата група свидетели ( Гуца Петрова Нешева, К.Г. Босолов, Николай Любомиров Ангелов) сочат, че са виждали прехвърлителя по процесния договор покупко-продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане Г. Т. в жилището на ищцата – негова дъщеря, като вероятно той е живеел там и тя е полагала грижи за него. Сочат, че периодът, в който са го виждали там е след 2000г. Свидетелят К. Босолов излага, че е била търсена неговата помощ,  за да бъде транспортиран Г. Т. до болнични заведения. Знае, че Г. Т. е имал собствена стая в дома на дъщеря си. Сочи, че през 2004г. е докарал от гр. Оряхово Г. Т., където той е живеел при сина си, като в периода след това до неговата смърт многократно е оказвал съдействие да бъде транспортиран до болницата. При последното му посещение свидетелят и синът му изнесли Г. Т. и го откарали в болницата. Свидетелката Гуца Нешева излага, че Г. Т. й е споделял, че съжалява, че е прехвърлил имота на сина си, защото той не се грижи за него.

Свидетелят К.Г. сочи, че е бил личен лекар на Г. Т. през последните 4-5 години от живота му. Бил е посещаван многократно от него в кабинета си, при което Г. Т. е бил придружаван от дъщеря си Кладвия или сина й. Излага, че е посещавал Г. Т. в апартамента на ищцата, където същият е и починал и е подписан актът за констатиране на смъртта му. Сочи, че Г. Т. е имал множество заболявания, включително онкологично към края на живота си.

Втората група свидетели (Огнян Миленов Петков, Иван Димов Иванов, Иво Христов Чобански и Г. Стефанов Г.) излагат, че ответникът е полагал грижи за своите родители. В периода, докато са живеели в с. Пали Лула им е помагал със земеделската работа, оборудвал ги е с необходимите електроуреди, посещавал ги е всяка седмица, помагал е за издръжката им. При смъртта на майка си е поел разходите за нейното погребение. След смъртта на съпругата си Г. Т. се преместил да живее в къщата, която са прехвърлили на ответника заедно с него. Сочат, че са го виждали там, не са го чували да се оплаква, присъствал е на техни събирания с ответника. При временното си пребиваване в гр. Оряхово ответникът взел и Г. Т. със себе си като му осигурил самостоятелно жилище в близост до това, което той е обитавал.  Огнян Петков и Иван Иванов сочат, че ищецът се е грижил за баща си докато е бил в болница и е отсъствал от работа по този повод. Свидетелите сочат, че М.Т. е осигурявал финансови средства на баща си. Свидетелят Г. Г. излага, че през периода 2009-2011г., включително за няколко месеца през есента на 2010г., М. е бил изпращан в различни население места в командировка, за което време грижи за Г. Т. е полагала сестра му – К.Т.. Свидетелят Иво Чобански сочи, че Г. Т. не се е оплаквал от грижите, които е полагал за него сина му, но поради възрастта е имал пристъпи на раздразнение и сприхавост. Също така излага, че е бил запознат с обстоятелството, че Г. Т. е подал жалба срещу сина си в периода след 2006г., но продължил да живее в къщата при него. Свидетелят Г. Г. сочи, че ответникът е давал храна, медикаменти и памперси на баща си Г. Т..  Свидетелят Огнян Петков сочи, че след като се е върнал да живее в гр. Враца Г. Т. сам се е разпоредил с имуществото в къщата в с. Пали лула и е дал парите на дъщеря си. Свидетелят Чобански сочи, че пенсията на Г. Т. е получавана от неговия внук Ивайло, син на ищцата.

Представеният по делото частен свидетелстващ документ, озаглавен „пълномощно и завещание” не следва да бъде обсъждан, тъй като същият е нечетлив и не съдържа дата и подпис на съставителя.

От останалите частни свидетелстващи документи – искова молба с вх.№590/18.01.2010г., искова молба без входящ номер и дата, жалба без входящ номер от 08.12.2007г., нотариално заверено становище от Г. Т., както и определение от 18.03.2010г. по гр.д. 2886/2009г. на ВрРС  съдържат индиции, че той  е считал, че грижите, които полага за него синът му са незадоволителни, като са излагани и доводи, че са отправяни заплахи от страна на М.Т., които не са доказани, както и недоволство, че ответникът е извършил надстрояване в имота и е дарил на дъщеря си построеният втори етаж на къщата. Г. Т. е предприел лично действия по разваляне на договора, като е подал искова молба в този смисъл, като образуваното дело е прекратено поради неизпълнение на указания от негова страна, а не поради отказ или оттегляне на иска, няма доказателства другата представена такава да е входирана в съда, нито представената жалба до прокуратурата.  От текста на жалба от 08.12.2007г. може да се направи извод, че към този момент Г. Т. е живял в процесния имот заедно с ответника М.Т. – „Сега пък идва често в жилището…..Бях я предупредил тук да не идва”.

Извън предмета на доказване в настоящия процес са обстоятелствата за предадени парични суми от ответника на ищцата по друго правоотношение, поради което разписка от 09.11.1998г. с отбелязвания върху нея и от 07.12.1998г. и 10.05.1999г. за  получаването на парични суми в размер от общо 5 000 деноминирани лева от К.Т., платени от М.Т. не следва да бъде обсъждано.

От представен нотариален акт за продажба на идеални части на недвижим имот от 09.11.1998г. се установява, че ищцата и Г. Т. са прехвърлили собствените си 2/6 идеални части от недвижим имот, представляващ парцел І с дв. Пл. №4223 в квартал 118 по плана на гр. Враца, ж.к. „Самуил”, целият с площ от 400 кв.м. заедно с идеална част от построена в имота сграда, като цената е заплатена изцяло на купувачите.

Видно е от представена по делото молба от М.Т. от 06.06.2008г. и заповед №11/03.02.2009г. ответникът е поискал и е бил преместен в гр. Враца да изпълнява служебните си задължения, поради посочените от него причини – необходимостта да се грижи за баща си.

От представени по делото три броя епикризи на Г. Т. и протоколи за освидетелстване на Г. Т. се установява, че същият е имал множество заболявания. Видно от удостоверение от 13.08.2008г. на Медицински институт МВР Ивайло Семков е придружавал дядо си Г. Т. при престоя му в Отделение по кардиология на МИ-МВР. 

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с НА №147, т.І, дело №234 от 24.02.1992г. на нотариус Р. Стефанова при Врачански районен съд по отношение на ½  от недвижимите имоти, предмет на договора.

Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници. Тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права (ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 1037/27.12.85 г. по гр.д. № 715/85 г., II г.о., Решение № 1048/27.11.97 г. по гр.д. № 82/97 г., II г.о.; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК). В този смисъл следва да се даде отрицателен отговор на възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, че ищцата не е легитимирана да претендира разваляне на договора по отношение на наследствените си права за неизпълнението на задълженията на приобретателите спрямо починалия й баща.

Ищцата е активно легитимирана с оглед обстоятелството, че е наследник на страна по процесния договор, видно от представено удостоверение за наследници. С оглед правата й в наследството – ½ допустим е искът за разваляне на договора по отношение на ½ от прехвърлените имоти, т.е. ¼ от процесните имоти, тъй като с НА №147, т.І, дело №234 от 24.02.1992г. на нотариус Р. Стефанова при Врачански районен съд е прехвърлена собствеността върху ½ от процесните имоти.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест ищцата е следвало да докаже наличието на валидно сключен договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а ответниците е следвало да установят надлежното изпълнение на поетите с договора задължения.

Безспорно се установява от представения по делото нотариален акт №147, т.І, дело №234 от 24.02.1992г. на нотариус Р. Стефанова при Врачански районен съд, че е налице валидно правоотношение за прехвърляне на право на собственост между ответниците и Г. и КК Т.. Прехвърлителят, съответно наследникът, който иска разваляне на договора, не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение (Решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 999/2010 г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). С оглед горното неоснователно се явява възражението на ответниците в този смисъл.

Показанията на втората група свидетели кореспондира със събраните по делото писмени доказателства относно обстоятелствата, че М.Т. е полагал грижи за баща си, той е живял заедно с него в процесния имот, осигурявал му е храна и лекарства. При преместването си в гр. Оряхово му е осигурил жилище до неговото, което да ползва. Безспорно е установено и  че при отсъствието му поради служебна ангажираност Г. Т. е живял при сестра му – ищца по делото. От свидетелските показания на свидетеля Г., които са обективни и кореспондират с всички други доказателства по делото, се установява, че през последните 4-5 години, откакто е бил личен лекар на Г. Т., последният е бил в тежко здравословно състояние, често го е посещавал в кабинета му, обикновено придружен от ищцата или нейния син, домашните посещения на пациента лекарят е извършвал единствено в дома на ищцата, налагала се и хоспитализация на Г. Т. в този период. Сочи, че не познава ответника и не го е виждал във връзка с качеството му на личен лекар на баща му.

Освен в подадено становище от ищцата след приключване на устните състезания не са навеждани изобщо твърдения, че грижи не са били полагани за другия прехвърлител по договора – КК Т., като доказателства в тази посока не са събрани. Съгласно уеднаквената съдебна практика, намерила израз в постановените в производство по реда на чл. 290 ГПК Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011 г., IV г.о., ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. При установената фактическа обстановка алеаторният договор е бил изпълняван в уговорения обем - до момента на смъртта на прехвърлителя КК Т. са били осигурени грижи и издръжка съобразно уговорените нужди и предпочитания. Няма данни по делото, че някой от прехвърлителите преди 1995 г. е изразявал недоволство от грижите и издръжката, която е получавал по договора. Следва да се приеме, че до смъртта на КК Т. прехвърлителите са били удовлетворени от престираното от приобритателите, а съгласно посочената по-горе съдебна практика, когато кредиторът е приел престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен, наследниците му не могат да искат разваляне. Следователно за 1/8 идеална част от имота, каквато е частта от наследството на КК Т., на която ищцата К.Т. има право да иска разваляне, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователно е  и възражението, че не е доказано полагането на грижи от страна на втория ответник В.Т.. Съгласно  Тълкувателно решение № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл.129, ал.2 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установи, че след сключване на процесната сделка ответникът М.Т. е полагал грижи за своите родители като е помагал с всичко необходимо, докато те са живели в с. Пали лула – посещавал ги е редовно, осигурявал им е дърва за огрев, необходимите електроуреди за домакинството, средства, помагал им е при селско-стопанската работа. След този момент Г. Т. е живял при него в имота на ул. „Цар Обединител” №18 в гр. Враца като е продължил да се грижи за него и да му осигурява храна, лекарства и средства за живот.  Тези обстоятелства не се обориха от представените от ищцата доказателства. Установи се, че през периода 2009-2011г. ответникът е отсъствал поради служебни ангажименти, поради което Г. Т. е пребивавал при ищцата, като продължителността на отсъствието е била от един до три месеца, включително по-продължителна командировка е имало есента на 2010г. Установи се от гласните доказателствени средства, че през тези периоди М.Т. е осигурявал лекарства, памперси и парични средства.

Представяне на натурална издръжка - храна, режийни разноски, дрехи и други грижи - за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя, така, че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира. Неизпълнението - пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора (Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о., ГК). Следва да се вземе предвид и че прехвърлителят лично е предприемал действия за разваляне на договора, които са индиция, че е бил неудовлетворен от полаганите за него грижи.  При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. Задължението на длъжника по договор за издръжка и гледане е неделимо и следва да се изпълнява точно през цялото време на действието на договора. В този смисъл Решение № 327 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 484 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1192/2008 г., I г. о., ГК, постановени по чл.290 ГПК.

 По иск за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на ответника-приобретател е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане, за осигуряване на всичко, което е необходимо на ищците за един сносен и спокоен живот. (Решение № 1113 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2007 г., I г. о., ГК). Приобретателят не е изпълнявал точно задълженията си по полагане грижи за прехвърлителя и даване на издръжка, от които той се е нуждаел.Установено е по делото, че приобретателят не е полагал грижи за Г. Т. във вида и обема, в който той се е нуждаел, а се е налагало да бъде подпомаган от трети за договора лица. Ответникът установи полагането на частични, непълни и непостоянни грижи, които не са били от характер да осигурят спокойното и нормално съществуване на  прехвърлителя в последните години от живота му.

Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, изразена в постановеното Решение № 818 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г., IV г. о., ГК.

Съдът намира за неоснователен довода, че установеното неизпълнение на договора за период от последните няколко години и в периодите на командировки на ответника е незначително спрямо общия период на изпълнение от 1992 г. до 2011 г. При договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане кредиторът прехвърля право на собственост върху недвижим имот срещу грижи и издръжка, чийто обем не е точно определен към момента на сключване на договора. За да е налице точно изпълнение на договора от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му. Издръжката, ако не е уговорено друго, се дължи в пълния й обем и независимо дали продавачът разполага с необходимите средства за издръжка. Установи се, че докато прехвърлителят е бил в сравнително добро здравословно състояние и е бил в състояние самостоятелно да се грижи за себе си и да задоволява ежедневните си потребности, ответникът е полагал необходимите подпомагащи грижи. В края на живота му, когато здравословното му състояние е било влошено и се е нуждаел от ежедневни и непосредствени грижи, грижите на ответника към него са епизодични и непостоянни.Поради това не може да се приеме, че изпълнението е незначително с оглед цялостното действие на договора, тъй като същият следва да се изпълнява точно и в пълния му обем, независимо от състоянието и нуждите на продавача. Също така съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора.

С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност, направено от ответниците следва да се отбележи, че правото да се иска разваляне на договора е наследимо и се погасява с петгодишна давност, която тече от откриване на наследството, т.е. от деня на смъртта, който е и последният ден на неизпълнението (Решение № 19 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2372/2008 г., ІІІ г.о.). В случая Г. Т. е починал на 04.05.2011г. , а исковата молба е подадена на 03.05.2011г., т. е. в рамките на петгодишния давностен срок.

Неоснователно е възражението за придобиване на имота от М.Т. по давност. С оглед алеаторния характер на договора и продължителното изпълнение на престацията за издръжка и гледане, придобивна давност не може да тече по време на неговото действие и такава започва да тече след смъртта на прехвърлителите по договора. В този смисъл Решение №540/2010г. по гр.д. 1278/2009г. ГК, ІІ отд., ВКС.

            С оглед гореизложеното предявеният иск се явява основателен до 1/8 от собствеността върху процесните имоти, от които ½ идеални части са прехвърлени с процесния договор.

 

По разноските:

 С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъдат осъдени да заплати на ответниците направените разноски по делото в размер на 300 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 60 лева държавна такса.

 

Така мотивиран, Врачански районен съд

 

РЕШИ:

 

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗД договора, сключен между Г. Кръстев Т., ЕГН ********** и КК Димитрова Т., ЕГН ********** и М.Г.Т., ЕГН ********** във формата на нотариален акт №147, том І, дело №234/92г. от 24.02.1992г. при нотариус Рейна Стефанова, нотариус при Врачански районен съд, с който са прехвърлили на М.Т. собствеността върху ½ идеална част от парцела І, дв. Пл. №4223, в кв. 118 по плана на гр. Враца, цялата от 400 кв.м. до съседи на цялата парцела: Никифор Д. Илиев, Стоян Иванов Стоянов, Иван Петров Г., Ива Иванова Петрова и от две страни улици, с право на ползване на югоизточната част на парцелата до вратата на входа на стълбището и частта от югозападната част на парцелата, върху която е построен гаража и разстоянието от 1 м. до входа на жилището или общо в тази част да ползва 4м. ширина, заедно с 1/2 идеална част от къщата с двете сутеренни стан надстроени и пристроени до този момент части от къщата откъм източната част, правото на строеж върху тези части, гаража намиращ се в югозападната част на парцелата и подобрения, срещу задължението за издръжка и гледане и полагане на всички необходими грижи за продавачите до края на живота им, като продавачите си запазват правото да ползват имота до края на живота им поради виновно неизпълнение в изискуемия пълноценен обем на задълженията по договора, по предявения иск от К.Г.Т., с ЕГН**********, с адрес: *** против М.Г.Т., ЕГН **********, и В.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** до размер от ¼ идеална част от прехвърлените права по договора, съответно 1/8 идеална част от правата върху прехвърлените имоти, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен над размера от ¼ идеална част от прехвърлените права по договора, съответно 1/8 идеална част от правата върху прехвърлените имоти до пълния предявен размер от ½ идеална част от прехвърлените права по договора, съответно ¼ идеална част от правата върху прехвърлените имоти.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.3 ГПК К.Г.Т., с ЕГН**********, с адрес: *** да заплати на М.Г.Т., ЕГН **********, и В.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 300 лв. /триста лева/, направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК М.Г.Т., ЕГН **********, и В.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят в полза на съдебната власт по сметка на Врачански районен съд сумата от 60 лв. /шестдесет лева/, държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: