№ 584
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000503564 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 30.06.2022 г. по гр.д. 2238/2020 г. (изменено в частта за разноските
по чл. 248 ГПК с Определение от 21.10.2022 г.) по описа на СГС, състав на градския съд е
осъдил „Бул Инс” АД, гр. София, ЕИК: ********* да заплати на Т. А. Т., ЕГН: **********
сумата от 12 000 лв. (обезщетение за неимуществени вреди) и сумата от 109.35 лв.
(обезщетение за имуществени вреди) на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ведно с мораторна
лихва за забава върху двете главници, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане,
като обезщетенията са присъдено във връзка с ПТП, настъпило на 02.05.2019 г. Исковата
претенция за обезвреда на неимуществените вреди е отхвърлена за разликата над 12 000 лв.
до 26 000 лв. (предявен като частичен иск от 58 000 лв.). Застрахователното дружество и
физическото лице-ищец са осъдени да платят съдебно-деловодни разноски според
уважената и отхвърлената част на исковете (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК), а „Бул Инс” АД е осъден
да заплати и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) на процесуалния
представител на Т. Т..
Първоинстанционното решение е обжалвано частично само от „Бул Инс” АД, като
от съдържанието на жалбата може да се извлече, че страната изразява несъгласие единствено
относно присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Представителят на застрахователя го оспорва в частта над сумата от 5 000 лв.,
считайки че над този размер обезщетението е несправедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и не
1
отговаря на реално претърпените от Т. вреди.
Не е подаван отоговор на въззивната жалба, като не са искани и не са събирани
доказателства пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, при
наличие на съответен правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на
обжалваемите и е процесуално допустима.
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно
неговата правилност и при спазване чл. 269 - 271 ГПК, САС намери следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са искове Т. А. Т. срещу „Бул Инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на сумата от 26 000 лв., частичен иск от общия размер от 58 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
- болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 02.05.2019 г., около 11,00 ч., в с. Лозен,
ведно със законна лихва, считано от 12.12.2019 г. – от датата на отказа на застрахователя да
плати обезщетение.
В исковата молба се сочи, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Исузу Тропер“, с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество. Поддържа, че
водачът Е. А. Д. на лек автомобил „Исузу Тропер“ се движи по ул. „Кайгана“ от ул.
„Детелина“ към Околовръстен път и на кръстовището с ул. „Съединение“ при наличие на
пътен знак Б- 2 не спира и не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил
„Форд Фиеста“, с рег. № ***, управляван от ищеца и реализира пътнотранспортно
произшествие.
Ищецът Т. А. Т. поддържа в исковата молба, че в резултат на произшествието, при силния
камшичен удар, е получил изкълчване на шиен прешлен, интензивни болки в шията, гърба и
горните крайници, а впоследствие силно главоболие с гадене и виене на свят, умора и
изтощение. Впоследствие е имал непрекъснато болки в областта и трудности в движенията
на шията, гърба и горните крайници, като видно от компютърна томография на шийни
прешлени от 13.05.2019 г. му е поставена диагноза спондилоартроза, дегенеративна стеноза
на неврофорамените нива на шийни прешлени, протрузия на дисковете. Носил е шийна яка
в продължение на четири месеца. Сочи, че преди катастрофата не се е оплаквал
симптоматично от болки в шията, горните крайници и гърба.
Претендира се и сумата от 109,35 лв., застрахователно обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение, медикаменти и ортопедични
средства, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 12.12.2019 г., от деня
следващ отказа на застрахователя да заплати обезщетение.
Ответникът „Бул Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер, като оспорва
твърденията, че травматичните увреждания са причинени в сочения в исковата молба обем,
2
като счита размера на претенциите за завишени. Релевира възражение за съпричиняване от
ищецът, като твърди, че същият е карал с превишена скорост и не е бил с поставен
предпазен колан. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Както вече се посочи, видно от съдържанието на въззивната жалба страните не се
спори пред САС за наличието на всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 432,
ал. 1 КЗ – деликт, вина, вреда, наличие на застрахователен договор между делинквента и
„Бул Инс” АД и т.н. Няма спор, че исковете са основателни по принцип, а несъгласието на
застрахователя с първоинстанционния съдебен акт е само за размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Само по този въпрос САС трябва да се произнесе –
така чл. 269, изр.второ ГПК, тъй като обжалваното решение е валидно и допустимо.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както
и казуалната практика на ВКС - напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС,
II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други, е категорична, че
„справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и
смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само
когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти
и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените
увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за
неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
В конкретния случай и съгласно заключението на комплексната автотехническа
и медицинската експертиза (приети пред СГС) в резултат на ПТП, ищецът е получил травма
на шията - по първоначалните данни от извършения преглед в спешния център на болница
„Св. Ана“. Ищецът не е дочакал да се проведе консултация с неврохирург и е напуснал
спешния център. Впоследствие са извършени множество консултации при един невролог и в
медицинската документация е отбелязана диагноза по МКБ - изкълчване на шиен прешлен,
което е терминологично подвеждащо. Диагнозата по МКБ е обобщаваща рубрика, към която
се приравняват случай с различни подобни диагнози. Според вещото лице неврохирург, в
случая става въпрос за травма на шията по типа на „камшичен удар“ в следствие на рязката
промяна големината и посоката на ускоренията в автомобила, които ищецът е управлявал.
При това ищецът е получил дисторзия на шията и преразтягане на мекотъканните структури
на шията, в това число и нервните коренчета. На фона на предшестващите дегенеративни
промени на шията се е стигнало до затегнато и протрахирано клинично протичане, а именно
3
персистиращи болки в шията и коренчеви симптоми изразяващи се в болки и тръпнене в
ръцете. Обикновено в подобни случаи се процедира като пациентите се насочват за
провеждане на електро-миография и ядренно-магнитен резонанс на основата на които се
взема решение за по нататъшното лечение, като такива изследвания в случая не са
провеждани. По своя медико-биологичен характер такъв тип травма може да бъде
окачествена, като временно разстройство на здравето неопасно за
живота. От 09.05.2019 г. до 29.05.2019 г. ищецът е бил на терапия
с диклофенак, темпалгин, баклофен, ню флекс за мазане. След това за период
около три месеца, ищецът е бил на терапия с темпалгин.
В заключение може да се каже че пациента е бил на консервативно лечение за период около
4 месеца. Нормално периода на възстановяване при подобен тип травми (дисторзия на
шията) е около 20 дни. В случай, че не настъпи подобрение пациентите се насочват за
провеждане на ядрено - магнитен резонанс и електромиография.
Съгласно заключението, в случая е проведена компютърна томография, заключението от
която е следното: Спондилоартроза. Дегенеративни стенози на неврофорамените на
описаните нива (на всички нива - от 2-ри до 7-ми шийни прешлени - С2-С7). Протрузия на
дисковете на описаните нива (С2-СЗ; СЗ-С4; С4-С5; С6-С7). В конкретния случай, става
въпрос за дегенеративни изменения в гръбнака, които обаче не са резултат на процесната
травма. Тези дегенеративни изменения са предпоставка за по- затегнатото клинично
протичане на болките във врата и коренчевите оплаквания. Според приложената
документация ищецът е бил на медикаментозна терапия - за период от 4 месеца и е ползвал
136 дни болнични. Съдейки по това, че не са предприети диагностични мероприятия за
идентифицирана на засегнатите коренчета и не е извършена по нататъшна прецизна
диагностика за преценка на по нататьшното лечение може да се каже, че пациента в рамките
на 4 месеца е вземал обезболяващи медикаменти, след което не се е наложило тяхната
употреба и се е възстановил и не е търсил по- нататъшна медицинска помощ. В този смисъл
с голяма вероятност може да се заключи че перспективата за възстановяване е добра.
Свидетелските показания, събрани пред първата инстанция също не сочат на болки и
страдания с твърде висок интензитет. С. Ц. Т. – съпруга на ищеца сочи, че Т. Т. е носил яка
– шина около 4 – 5 месеца, защото е имал болки във врата, главоболие, световъртеж в
началото, трудно се е обличал и събличал. По време на лечението си е почивал, бил е в
къщи, в болнични. И след това се оплаква от болки във врата, при по-продължително
шофиране.
Поради изложеното, САС в настоящия си състав прецени, че въззиваемото лице следва да
бъде обезщетено по реда на чл. 52 ЗЗД със сумата от 6500 (шест хиляди и петстотин) лева,
или с 5500 (пет хиляди и петстотин) лева по-малко от прецененото от СГС.
Частичната липса на съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на градския съд в
обжалваното решение, налагат последното отменено в частта, в която ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
02.05.2019 г., за разликата над 6 500 лв. до присъдените 12 000 лв., ведно със законната
4
лихва върху тази разлика от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане. В останалата
обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски:
В първата инстанция, уважената част от исковете е 6 609.35 лв., а отхвърлената –
19 500 лв. При намаляване на минимума на заплатеното възнаграждение за един адвокат,
което се претендира от дружеството-въззивник (при вземане предвид съответната актуална
редакция на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), това което си дължат страните е 377.18 лв., които следва да се платят от
„Бул Инс” АД на Т. Т. и 980.83 лв. от ищеца на застрахователя. Дължимото възнаграждение
по чл. 38 ЗА възлиза на 660.47 лв. (шестстотин и шестдесет лева и 0.47 ст.).
За втората инстанция (съобразно уважената и отхвърлена част от обжалваемия
материален интерес), както и при вземане като основателно на направеното възражение за
прекомерност на търсения от „Бул Инс” АД адвокатски хонорар (намалява се до минимума),
то разноските, на които има прави дружеството възлизат на 880 (осемстотин и осемдесет)
лева, а Т. не е правил разноски. Върху неуважената част от обжалваемия материален
интерес, в полза на процесуалния му представител адв. К. П. от САК следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Мотивиран от изложеното, САС, ГО, седми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 30.06.2022 г. по гр.д. 2238/2020 г. (изменено в частта за разноските
по чл. 248 ГПК с Определение от 21.10.2022 г.) по описа на СГС, в ЧАСТТА, в която ЗАД
„Бул Инс” е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Т. А. Т., ЕГН: **********
сумата от 5500 (пет хиляди и петстотин) лева представляваща разликата над 6500 лва до
присъдените от първоинстанционния съд 7000 лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с пътнотранспортно произшествие, реализирано
на 02.05.2019 г., около 11,00 ч., в с. Лозен ведно с мораторната лихва за забава, считано от
12.12.2019 г., както и в частта, в която в полза на Т. е присъдена на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 306.86 лв. съдебно-деловодни разноски (представляваща разликата между
687.04 лв. и действително дължимите 377.18 лв.) и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. Т., ЕГН: ********** иск по чл. 432, ал. 1 КЗ против ЗАД
„Бул Инс” с ЕИК: ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от реализирано ПТП на 02.05.2019 г. в с. Лозен за сумата (пет хиляди и
петстотин) лева ведно с мораторната лихва за забава, считано от 12.12.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Бул Инс” с ЕИК: ********* да заплати на адв. К. П. от САК сумата от 450
лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за втората
инстанция.
5
ОСЪЖДА Т. А. Т., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Бул Инс” с ЕИК: *********
сумата от 910.83 лв. съдебно-деловодни разноски (представляваща сбор от дължимите 880
лв. за втората инстанция и допълнително дължими 30.83 лв. за първата инстанция).
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.06.2022 г. по гр.д. 2238/2020 г. (изменено в частта за
разноските по чл. 248 ГПК с Определение от 21.10.2022 г.) по описа на СГС в останалата му
обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6