Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
09.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №15513/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от З.Н.А., с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 60000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
от произшествие, осъществено на 04.02.2016 г. Претендира законната лихва от деликта
и разноските.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 04.02.2016 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието.
Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява се от писмените доказателства (Протокол за ПТП от 04.02.2016 г. Схема към Протокол – л.9, Протокол за оглед – л.82, Албум – л.85), показанията на свидетелката Г.Н. и авто-техническата експертиза по делото, че на 04.02.2016 г. в гр.Бургас, на ул. Янко Комитов на прав пътен участък в зоната на пешеходна пътека е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******, управляван от Г.Н., и пешеходката З.Н.А., при следния механизъм: лек автомобил „Пежо“ се е движел по ул. Янко Комитов в дясната пътна лента (от двете ленти в посоката му на движение) със скорост на движение около 30 км/ч., приближавайки към пешеходната пътека в момент, когато по пешеходната пътека от ляво надясно е пресичала пешеходката А.. Последната преминала през лявата лента и когато навлязла в дясната лента, настъпил удар с лявата част на автомобила. Ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил. Причина за настъпване на произшествието са действията на водача, който не е изпълнил задължението си по чл.119 ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. в частта им относно това в коя лента е настъпило произшествието и дали то се е случило върху обозначената пешеходна пътека или на разстояние от нея. В тази част показанията на свидетелката са условни, доколкото тя не е сигурна в спомените си, от една страна, а от друга – противоречат на писмените доказателства, включително съставените протоколи, схеми и скици от органите на досъдебното производство, закрепили състоянието на следите от произшествието със силата на официален свидетелстващ документ.
От
заключението на съдебно-медицИ.ката експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила травматични увреждания: счупване на двете кости на дясната подбедрица, счупване на IV-то до IXто десни
ребра, малък плеврален излив в дясната гръдна половина, частичен върхов
пневмоторакс в дясно. На пострадалата е оказана спешна медицИ.ка помощ,
извършена й е операция – наместване и фиксация на голямопищялната кост с пирони
и винтове, проведено е болнично лечение – общо 32 дни по време на цялото
възстановяване, а около 5-6 месеца е продължило домашното лечение. Болките са
били с най-висока интензивност в първите 7-8 дни непосредствено след
произшествието и за 12-14 дни при раздвижване на крайника. Счупванията са на
ребрата са причинили силни болки при дишане, ставане, сядане и лягане, при
ходене, навеждане и обличане. Към момента ищцата продължава да изпитва болки и
се движи с помощни средства, тъй като кракът й се е изкривил. При прегледа
вещото лице е установило, че ищцата се движи с трудно и бавно – с проходилка,
счипването на дясната подбедрица е зараснало в неправилно положение, а глезенът
и ходилото са изместени с 15 градуса навътре. Обямът на движения на дясната
колянна става е с 30% по-малък от нормата, дясното коляно е с 5 см по-дебело, а
дясната подбедрица – с 2 см по-дебела от тази на другия крак. За изваждане на
металните импланти и корекция на изкривяването следва да се извърши нова
операция, което би причинило болки и страдания през новия 6-месечен оздравителен
период.
От
показанията на свидетеля Сергей Атанасов – син на ищцата, се установява, че възстановяването
й е продължило изключително дълго, като е имала и продължава да има значителни затруднения
при придвижването си. Продължава да се нуждае от придружител и чужда помощ в ежедневието
си, като близките й я подпомагат в ежедневието й.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Пежо“ с рег. № № *******,
което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.20,
ал.2 и чл.119, ал.1 ЗДвП водачът не пропуснал преминаващата на пешеходна пътека
ищца, движейки се със скорост, която не му е позволила да спре преди да настъпи
удара, въпреки че е имал възможност да вижда както маркировката на пешеходната
пътека, така и започналата пресичане пешеходка.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, и от съдебно-медицИ.ката експертиза безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от Г.Н. при управление на автомобил „Пежо“
с рег. № № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Пежо“ с рег. № № *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти: вида на уврежданията – няколко контузии – счупване на
кости на крака и ребра; интензитет и продължителност на болката – интензивна за
период от 8 дни и умерена и стихваща до 6 месеца и как уврежданията са се
отразили на ищцата с оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Лечението
на ищцата е преминало с усложнения – има затвурднения в придвижването и
ограничение на движенията на крака поради изкривяване на костта, което налага
нова операция, водеща до нов 6-месечен възстановителен период.
При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане,
отнасяйки го към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение
възлиза на сумата от 50000 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на
авто-техническата експертиза по делото се установи, че ищцата е предприела
пресичане на пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
процесния автомобил, водачът е могъл да съобрази движението си, така че да я
пропусне: могъл е да възприеме движението й и да съобрази наличието на
преминаващ по сигнализираната пешеходна пътека пешеходец. Съгласно
разясненията, дадени в т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира
за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре, като задължението за спиране възниква
в два случая – когато пешеходците да са стъпили или преминават през пешеходната
пътека. От заключението на АТЕ в случая се установи, че водачът на автомобила е
имал възможност да вижда както намиращата се пред него пешеходна пътека, сигнализирана
с маркировка и знак, както и самата пешеходка. Към момента, когато тя е
започвала пресичането си, водачът е бил длъжен да се движи с повишено внимание
и съобразена с посочените обстоятелства скорост. При използване на своето право
за преминаване през пешеходна пътека, пешеходецът пресича със съзнанието, че
водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място, като това право се упражнява
при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не се установи
пешеходката да е пресичала в нарушение на посочените разпоредби, нито да е
предприела пресичането си рязко, изненадващо за автомобилистите, изкачайки
неочаквано на пътното платно. Съдът счита, че за пешеходецът, веднъж започнал
пресичане и преминал едната пътна лента, достигайки до средата на пешеходната
пътека, няма задължение да извършва преценка с каква скорост се движи
приближаващо в съседната лента МПС и дали то евентуално ще спази предписаното
му от закона задължение да спре и да го пропусне. Нещо повече, законът изисква
от пешеходеца да не удължава излишно пътя и времето си на пресичане и да не
спира без необходимост на платното за движение, каквото би се случило в случая,
ако във всеки един момент пешеходецът следва да спира, за да преценява
движението на приближаващите се автомобили. Настоящият случай е различен от
тези, при които пешеходецът има видимост към приближаващо пешеходната пътека
МПС, но внезапно навлиза на платното за движение непосредствено пред МПС,
отнемайки му възможността да реагира своевременно. В настоящия случай
пешеходката е преминала през лявата лента в посоката на движение на виновния
водач и се движила с обоснованото очакване, че евентуално приближаващ в дясната
пътна лента автомобил ще я пропусне, виждайки, че приближава пешеходна пътека,
през която преминава пешеходец която има спрели други автомобили. По изложените
съображения възражението за съпричиняване е неоснователно.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените
разноски в размер на 591.67 лв. за държавна такса и
експертизи.
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете – за сумата от 2330 лв.,
включващо ДДС.
На ответника следва да се присъди на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 413,33 лв. разноски съобразно отхвърлената
част от иска (25 лв. – за експертиза, 388,33 лв. – адвокатско възнаграждение).
Съдът приема за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и го редуцира до минималния, установен в Наредба
№1/2004 г., размер.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1800 лв. – държавна такса
и 60 лв. – разноски, изплатени на свидетеля, допуснат по искане на ответника.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******,
да заплати
на З.Н.А., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 04.02.2016 г., заедно със законната лихва от 04.02.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 591,67 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди разликата до пълния предявен
размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******,
да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, Булстат *******, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2330
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, с включен ДДС.
ОСЪЖДА З.Н.А., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 413,33 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 1800 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 60 лв., представляваща
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: