№____________
гр. Варна, 13 ноември
2019 г.
Варненският административен съд – двадесет и втори състав, в закрито
заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното частно адм. д. № 3072 по описа за 2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 41, ал. 3,
вр. чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на "Белфаст 79" ЕООД, ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул.***, представлявано от управителя М. Д., чрез
адв. Ж., против Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
180601378744_3/30.10.2019 г., потвърден с Решение № ФК-8/1.11.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, в който са обективирани действия на органи по
приходите при дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП по
предварително обезпечаване при фискален контрол на вземания за данъци по чл. 121а, ал. 2 ДОПК и предварително обезпечаване на доказателства по чл. 40 ДОПК
– изземване на стока с висок фискален риск.
Жалбоподателят твърди, че действията на органите по приходите обективирани
в обжалвания протокол са незаконосъобразни. В тази връзка твърди, че анализът на
разпоредбите на чл. 121а, ал. 2,
вр. ал. 1 ДОПК
и препращането на чл. 121а, ал. 3,
изр. 1 към чл. 121а, ал. 1
или ал. 2 ДОПК
сочи, че действия по чл. 40 ДОПК
могат да се предприемат само ако органите по приходите са предложили
предварителни обезпечителни мерки на основанията, предвидени в чл. 121а, ал. 1
или ал. 2 ДОПК
и такива съгласно чл. 121а, ал. 5
са наложени по реда на чл. 195 от ДОПК
с постановление на публичния изпълнител. По изложените съображения твърди, че
изземването на стоки с висок фискален риск като веществени доказателства по
реда на чл. 121а, ал. 3,
вр. чл. 40 ДОПК
е допустимо само след като върху тях е наложен запор по чл. 198, ал. 1, т. 2,
пр. 1, вр. чл. 201, ал. 1-2 по общия ред на чл. 195 ДОПК
– с постановление на публичния изпълнител, подлежащо на обжалване по реда на чл. 197 от ДОПК.
Счита, че всяко друго тълкуване освен че противоречи на закона би довело до
неприемлив резултат под формата на изземване на стоката като веществено
доказателство. Счита, че в обжалвания протокол липсва изявление за определена обезпечителна
мярка по чл. 198 ДОПК,
както и че същият не съдържа задължителните реквизити по чл. 196 за подобно
произнасяне. На следващо място твърди, че обжалваните действия, които по същество
са обезпечителни мерки, са наложени и в противоречие с целта на закона. В тази
връзка сочи, че налагането на обезпечителни мерки при фискален контрол е
предвидено с цел предотвратяване на изчезването на стока, вещи, документи,
книжа и други носители на информация, които са необходими за установяване на
факти и обстоятелства от значение за размера на данъчните задължения във връзка
с доставката. В случая е установено безспорно съответствието между стоката по
документи и получената стока, известни са изпращача и крайният получател, като
не е установена нито една от хипотезите по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК. Твърди и че не е обоснована обезпечителна нужда, т. к. не е
установена изискваната от закона причинно-следствена връзка между установените
факти и обстоятелства и невъзможността или значителното затрудняване на
събирането на дължимите данъци. В протокола не са посочени факти и
обстоятелства, които да обосноват предположението, че дружеството няма да
погаси данъчните си задължения, кои конкретно задължения и какво е тяхното
съотношения с пазарната цена на иззетата стока. Не са изложени съображения
относно конкретната доставка и евентуално последващи такива и защо се приема,
че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци
значително ще се затрудни. Излага подробни съображения и за това, че
обстоятелствата, че дружеството няма регистрирани ФУ с дистанционна връзка с
НАП, че няма кадрова обезпеченост, както и че управителя представлява още две
дружества извършващи ВОП от Полша, с което се цели избягване регистрацията по
ЗДДС и плащането на ДДС, не попадат в обхвата на хипотезите по чл. 121а ДОПК.
С оглед изложеното моли съдът да приеме, че не е доказана по несъмнен начин
обезпечителна нужда по смисъла на чл. 121а, ал. 1,
т. 3 ДОПК, която да е предпоставка за предприемане на действия по чл. 40 ДОПК.
Оспорва и определената пазарна цена на стоката, т. к. в протокола не се съдържа
обосновка на възприетата пазарна цена и на това основание размерът на
обезпечението е определен в нарушение на чл. 121а, ал. 3,
изр. 2 ДОПК. Иска се отмяна на оспорените действия и присъждане на
разноски.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
След преценка на представените с жалбата и по преписката доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 30.10.2019 г. в 16.28 часа на фискален пункт при ГКПП "Русе – Дунав
мост" е извършена проверка на стоки, включени в Приложение № 1 към Заповед
№ ЗМФ-599/13.06.2014 г. на министъра на финансите. За проверката е съставен
Протокол № 180601378744_1/30.10.2019 г. В същия е констатирано, че с МПС марка ***; и ремарке рег. № *** се превозва стока, с получател
"Белфаст 79“ ЕООД, ЕИК ***.
Установено е, че изпращач на стоката е ***, ***, а обект на ВОП са гъби от рода
*** кг. на стойност 4994, 56 лв.
На основание чл. 127б, ал. 3 ДОПК, на 30.10.2019 г. в 16.28 часа на МПС е поставено ТСК № 0281827.
Съгласно Протокол №180601378744_2/30.10.2019 г. ТСК № 0281827 е премахнато на същия ден в 21.45
часа.
На 30.10.2019 г. в 22:24 часа в присъствието на М. П. Д. – упълномощено
лице, е съставен Протокол № 180601378744_3/30.10.2019 г. за извършена проверка
на стоки с висок фискален риск. При проверката е установено съответствие между
стоката по документите и проверяваната стока. След справка в ИМ на НАП е
прието, че по отношение на дружеството са налице факти и обстоятелства, даващи
основание за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства на
основание чл. 121а, ал. 3,
вр. чл. 121а, ал. 2 ДОПК, а именно: липсва на кадрова обезпеченост за извършване на
дейността, дружеството няма регистрирано ФУ за разплащане в брой, не е ясен
източника на финансиране на дейността, управителят на дружеството е собственик
и представляващ от още две дружества, които осъществяват ВОП на гъби от Полша,
като мястото на разтоварване е едно и също, стойността е под 20 000 лв., с
което се цели избягване регистрацията по ЗДДС и плащането на ДДС. С оглед така
констатираните обстоятелства е прието, че събирането на дължимите данъци, които
ще възникнат при реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително
затруднено, поради което е налице необходимост от представяне на обезпечение, с
което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат
след последващо разпореждане със стоката. С оглед изложеното на основание чл. 121а, ал. 3,
вр. ал. 2 ДОПК
е предприето предварително обезпечение при фискален контрол: І. Определено е
обезпечение в размер на 13823.78 лв. при установена пазарна цена за 1бр. 3.51
лв. и обща стойност по пазарна цена 46079.28 лв. Посочено е, че пазарната цена
е установена на база протоколи, изготвени от органи по приходите от отдел
"Анализ и последващ контрол" в дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП при прилагане на методите за определяне на пазарни цени по
Наредба № Н-9/14.08.2006 г. – конкретно методът на сравнимите неконтролирани
цени, като е използвана публична информация, предоставена за продажби на едро
от стокови борси и тържища, калкулирана без ДДС; ІІ. Предприети са действия за обезпечаване
на доказателства по чл. 40 ДОПК
със срок на действие 24 часа – изземване на стока с висок фискален риск: гъби
от рода *** кг. На основание чл. 121а, ал. 3 ДОПК е указано, че стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема гаранция със срок на действие
не по-малък от 6 м. и в размер 30 % от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Горепосочените действия са обжалвани пред директора на ТД на НАП – Варна,
който с Решение № ФК-8/1.11.2019 г. ги е потвърдил. В решението са изложени
мотиви, че протоколът е издаден от органи по приходите, в кръга на техните
правомощия и съдържа реквизитите по чл. 50 ДОПК.
Извършено е позоваване на чл. 12, ал. 2, т.
9 ДОПК, според която органът по приходите, оправомощен да извършва
фискален контрол има правомощие да изисква обезпечение при условията на ДОПК,
т. е. органите по приходите имат материална компетентност за извършване на
оспорените действия. Посочено е и че съгласно чл. 121а, ал. 1 ДОПК органът по приходите има оперативна самостоятелност при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване
вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто
от пазарната стойност на стоката в изброените в ал. 1 и ал. 2 хипотези, като
наред с това предприема и действия по чл. 40 ДОПК
по обезпечаване на доказателства. По изложените съображения решаващият орган е приел,
че органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност,
поради което отправянето на предложение за налагане на предварителни
обезпечителни мерки зависи от неговата преценка. Прието е и че изводът, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни е обоснован от рисковия профил на
получателя и установените за него обстоятелства – собственикът на дружеството е
собственик и на още осем дружества, три от които са учредени през 2019 г. и не са
регистрирани по ЗДДС; доставката на стоката, предмет на контрола, е с място на
получаване гр. Варна, ул. Акад. Курчатов № 1, Зеленчукова борса, което е
мястото на получаване на стоките по ВОП. Тези факти, както и обстоятелството,
че дружеството няма действащи трудови договори, няма регистриран ЕКАФП и
декларирани ДМА. Относно пазарната цена е посочено, че същата е определена от
експерти в кръга на тяхната компетентност, при прилагане на Наредба № Н-9/2006
г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу решението е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 41, ал. 3,
вр. чл. 127ж от ДОПК
и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесните стоки попадат в обхвата на т. 16 от Приложение 1
към Заповед № ЗМФ – 599/13.06.2014 г. на министъра на финансите, с която на
основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК е утвърден списъкът на стоките с висок фискален риск. Ето защо
движението й на територията на Република България, независимо от мястото на
получаване/разтоварване, след като не е под митнически режим, подлежи на
фискален контрол по реда на глава петнадесета
"а" от ДОПК.
В случая осъщественият контрол на30.10.2019 г. е в предметните граници на чл. 127а, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 5 от Наредба № Н-2 от 30 януари 2014 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България и изискванията към
фискалните контролни пунктове. Фискалният контрол е осъществен чрез действия по
чл. 127б, ал. 1
– ал. 3 от ДОПК,
вр. чл. 11, т. 7 от Наредба № Н-2/2014 г. – спиране на транспортното средство,
превозващо стоката на 30.10.2019 г. при влизането й на територията на Република
България на пункт за фискален контрол ГКПП Русе – Дунав мост, установяване
самоличността на водача, преценка дали стоката е с висок фискален риск,
поставяне на обикновено ТСК на транспортното средство. Всички извършени от
органите по приходите действия са удостоверени с протоколи по чл. 127а, ал. 6 от ДОПК, вр. чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-2/2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител
незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на
получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха
възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката
в случаите на: 1/ нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2/
неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4; 3/ несъответствие между
посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на
стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването ?.
Съгласно ал. 2, мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по
приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Съгласно ал. 3, в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и
действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72
часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.
В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава
своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в
пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не
по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и
след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Според ал. 5 и ал. 6, предварителните обезпечителни мерки се налагат по
реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда
на чл. 197, и действието им е 6 месеца.
При тази законова регламентация основателно жалбоподателят поддържа, че
действията по чл. 121а
и чл. 40 от ДОПК
се явяват допустими, само ако преди тях или най-късно едновременно с тях има
наложени от публичен изпълнител предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 195 от ДОПК.
В случая това условие не е изпълнено, което е основание за отмяна на
обжалваните действия.
Не се спори, че действията по Протокол 180601378744_3/30.10.2019 г. са
извършени на основание чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, която разпоредба предвижда налагане на мерките по ал. 1 и в
случаите когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни. В протокола липсват мотиви, които да обосновават наличието на тази
хипотеза, поради което е основателно оплакването в жалбата, че обезпечителната
нужда не е доказана. Изложените обстоятелства – липсата на ДМА и ФУ, не са сред
изброените по ал. 1 и не са достатъчни за обосноваването на хипотезата по ал. 2.
Липсват данни в подкрепа на констатацията, че дружеството и други свързани с
него лица осъществяват ВОП от Полша на стойност под 20000 лв. и така избягват
регистрация по ЗДДС. Не са посочени никакви обективни данни в подкрепа на
твърдението, че с тези доставки се цели избягване плащането на задължения за
ДДС – липса на анализ на условията по ВОП и на тези по конкретни последващи
доставки.
Основателно е оплакването в жалбата, че липсват каквито и да е
доказателства за това, че процесните стоки, представляващи стоки с висок
фискален риск, сами по себе си генерират вземанията за данъци, които тепърва
биха възникнали (както изисква ДОПК), нито че събирането на тези данъци ще е
невъзможно или значително затруднено. В протокола няма изложени съображения
относно конкретната доставка и евентуално последващи такива, както и защо се
приема, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци значително ще се затрудни. Органът по приходите е длъжен да изследва,
установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено. В тази връзка следва да се има предвид,
че мерките по чл. 121а от ДОПК
представляват предварително обезпечаване при фискален контрол. Следователно
тези мерки целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и
съществуващи, а са "вземанията за данъци, които биха възникнали".
Преценката за това следва да е основана на конкретни обективни данни, а не да
почива на съмнения и предположения. Нито протоколът, обективиращ тези действия,
нито потвърдителното решение сочат подобни бъдещи данъчни задължения на
дружеството - жалбоподател.
Видно от Решение № ФК-8/2019 г. и представеното по преписката становище за
рисков профил на лице № ФК-С-О-РОС-03-0060/31.10.2019 г., основанието за
предприемане на обжалваните действия е рисковият профил на дружеството и индикации,
че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще
бъде невъзможно или значително затруднено.
Конкретни данни обаче в тази насока не са изложени. Сам по себе си
рисковият профил на дружеството, в изложения в становището контекст, не е
достатъчен за да се обоснове извод, че конкретните задължения за процесната
стока няма да бъдат внесени или че съществува такава вероятност. Доказателства,
установяващи посочените обстоятелства в решението на директора на ТД на НАП –
Варна и в становището от 31.10.2009 г. не са представени, напротив в последното
е посочено, че дружеството няма данъчно-осигурителни задължения. Липсват
представени протоколи от извършени проверки, в хода на които да са установени
подобни обстоятелства. Не е направен аргументиран извод за това, как посочените
обстоятелства ще се отразят на бъдещи задължения по повод реализацията на
стоката. Използваните критерии за квалификация на ЗЛ като рисково макар да са
част от единните критерии за риск, не са законови критерии и не е мотивирано
защо от тях се правят отрицателни изводи за лицето и самостоятелно не
изпълняват хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Доводите за липса на
фискално устройство, на декларирани ДМА и трудови договори няма пряка връзка с
извода за наличие на обезпечителна нужда, тъй като не е констатирано извършване
на търговия на дребно от страна на дружеството. Сочените обстоятелства в
решението, че управителят на дружеството е назначаван на трудов договор в други
дружества също не могат да обосноват обезпечителна нужда. В случая сочените
обстоятелства са просто изброени, без да е посочена конкретна връзка по между
им.
По тези съображения съдът приема, че обжалваните действия са извършени в
нарушение на чл. 121а, ал. 2
и ал. 3 от ДОПК
– при липса на обезпечителна нужда, която законът дефинира в смисъл, че при
последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено.
Неизлагането на всички относими факти във връзка с формирането на извода за
прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК водят до немотивиране на акта, което от своя страна
представлява съществено нарушение на правилата по смисъла на чл. 59 от АПК.
В този смисъл съдът счита, че липсват доказателства, че е възможно несъбиране
на дължимите публични задължения или затрудненото им събиране, което да налага
съответно обезпечение на веществените доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.
Основателно е и оплакването, че органът по приходите е определил произволна
пазарна стойност на иззетите стоки, без да посочи метод на ценообразуването или
изходни данни, въз основа на които е определена пазарната цена. Възможните
методи за определяне на пазарните цени са легално дефинирани в § 1, т. 10 ДР
ДОПК, като редът и начините за прилагането им е регламентиран в посочената
Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ, а данни за прилагане на тези методи за
целите на фискалния контрол по преписката липсват.
По така изложените съображения жалбата се явява основателна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1,
изр. 1 вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски общо в размер на 650 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 600 лв.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита изплатено в брой.
Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Белфаст 79" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. ***, представлявано от управителя М. Д., чрез адв. Ж.,
против Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
180601378744_3/30.10.2019 г., потвърден с Решение № ФК-8/1.11.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, в който са обективирани действия на органи по
приходите при дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП по
предварително обезпечаване при фискален контрол на вземания за данъци по чл.
121 ал.2 от ДОПК - определено обезпечение в размер на 13823.78 лв. и предварително обезпечаване на доказателства
по чл. 40 от ДОПК – изземване на стока с
висок фискален риск - гъби от рода *** кг.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Варна да заплати на „Белфаст 79" ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. ***, представлявано от управителя М. Д., сумата в размер на 650 лв. (шестстотин и
петдесет лева) разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно съгласно чл. 41, ал. 3, предложение
последно във връзка с чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: