РЕШЕНИЕ
08.12.2018 г.
№ 2100
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ДЕСЕТИ наказателен състав,
На девети ноември, две хиляди и осемнадесетата
година
В
публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Методиева
Секретар Петя Сарпанова,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2041 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следв. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от В.Ц.Ц.
с ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 16- 1030 -005024 от 02.06.2016 г., издадено от Началник група към Сектор
„ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, с което
на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва - глоба от
50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А,
ал.1 от ЗДвП; глоба от 300 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Жалбоподателят с жалбата прави
искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно издадено
в частта му по т.1 и 2 от същото, като оспорва изложените в него фактически
положения. Излага съображения по същество. В съдебно заседание, редовно
призован, не се е явил и не е изпратил представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела
становище по същество по жалбата.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
от 28.03.2016 г. с № на бланката 475220, с който се констатира, че на датата на
издаването на акта, около 10,40 часа, на републикански път ІI -86,
км.14+600, жалбоподателят управлява лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, собственост
на юридическо лице, като извършва следните нарушения: 1. Не използва
обезопасителен колан при наличен такъв в
автомобила; 2. не е заплатил винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. Няма валиден
винетен стикер от категория К3 или квитанция за закупен такъв; 3. не носи
свидетелство за управление и контролен талон.
Описаното е квалифицирано като
нарушения съответно по чл.137А, ал.1, чл.139, ал.5 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В обжалваното наказателно постановление
фактическите констатации са отразени по сходен начин, като под точка първа е
описано нарушение, изразяващо се в това, че водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано, квалифицирано по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Като т.2 от наказателното
постановление е отразено, че водачът управлява по републиканските пътища пътно
превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на
водача, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП,
квалифицирано по чл.139, ал.5 от ЗДвП и като т.3 в наказателното постановление
е отразено, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, квалифицирано
като нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В качеството на
свидетел по делото е разпитан съставителят на акта А., който най-общо е
потвърдил констатациите по акта, като е посочил, че причина за спиране водача
за проверка са видимите нарушения – непоставен обезопасителен колан, както и
липсващ винетен стикер на предното обзорно стъкло. Свидетелят е пояснил, че
мястото на проверката е извън чертите на населено място, като на изходите на
населените места за включване в републиканския път, на който е осъществена
проверката, са поставени знаци, указващи определянето на пътя като такъв, за
който се дължи заплащане винетна такса по реда на ЗП. Актосъставителят е заявил
в показанията си, че АУАН е съставен на мястото на проверката, както и че при
съставянето му не постъпили възражения от страна на нарушителя.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични и дадени добросъвестно, както и съответни на
съдържанието на приложения по преписката акт за установяване на нарушение, видно
от който в графата за възражения и обяснения на нарушителя е отразено „нямам
възражения“.
На базата на всички доказателства по делото,
включващи и служебно извършените от съда справки и запитвания до третото лице -
собственик на описания в акта и наказателното постановление автомобил, съдът
намира, че наказателното постановление следва да се потвърди изцяло, като
законосъобразно издадено.
Според съда се установява категорично, че към
момента на извършената му проверка, върху автомобила, управляван от
жалбоподателя Ц. не е имало поставен винетен стикер, удостоверяващ заплащането
на винетна такса, като освен това и жалбоподателят не е представил на
актосъставителя документ, удостоверяващ заплащането на винетната такса, нито
втора част на винетка /талон/, съгласно чл.10а, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата, каквото доказателство не е ангажирано и пред съда. Посоченият
второкласен път 86, по който категорично е установено движението на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя Ц., фигурира в списъка на републиканските
пътища, утвърден с решение № 945/01.12.04 г. на МС, за които се дължи винетна
такса. Следователно и за движение по него, каквото е констатирано в случая да е
извършвал жалбоподателят с описания в акта и наказателно постановление
автомобил, следва предварително да е заплатена дължимата винетна такса. В
редакцията на чл.139, ал.5 от ЗДвП към датата на установеното движение на
автомобила се съдържа задължение движението на определените в ЗП пътни превозни
средства по републиканските пътища да се извършва след заплащане на винетна
такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В чл.10, ал.1, т.1 от ЗП е предвидено
заплащането на такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса,
като съгласно чл.10а от ЗП винетните такси се диференцират в зависимост от вида
на пътното превозно средство и в случая правилно е определено от
актосъставителя, че за това превозно средство с оглед неговия вид - лек
автомобил с по-малко от 8 места - е дължима винетна такса и то от категория К3.
От приложеното писмо-отговор от дружеството действителен собственик на
автомобила, с който е осъществено движението към момента на проверката, се
установява, че собственикът не е извършил заплащане на винетна такса през 2016
г. за този автомобил, доколкото тогава автомобилът е бил предоставен на
лизингополучател. В тази насока и така проверените твърдения на жалбоподателя,
изложени в жалбата и не подкрепени с доказателства, че собственикът на
автомобила бил заплатил винетна такса, но не бил поставил винетния стикер, не
се потвърждават. Ето защо и в случая от събраните в рамките на съдебното
производство доказателства се установява категорично, че визираното в АУАН и
наказателното постановление нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП е извършено
виновно, доколкото въпросният автомобил се е движил по републиканските пътища,
без за него в действителност да е била заплатена винетна такса. Ето защо и
предвид наличието на доказано виновно извършено нарушение, правилно
жалбоподателят е бил санкциониран, като му е било определено и съответно наказание
по реда на санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, като е съобразен
вида на автомобила. Наложената глоба от 300 лева по т.2 от наказателното
постановление е в твърд размер, поради което и определянето й не зависи от
преценката по чл.27 от ЗАНН.
Що се касае до
първото и третото от нарушенията, описани в наказателното постановление, то и
за тях категорично се установява да са осъществени, като по отношение
неносенето на документи, описано като т.3 от АУАН и наказателното
постановление, жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации на
актосъставителя, залегнали и в наказателното постановление. Съгласно чл.137А,
ал.1 от ЗДвП е задължително водачите в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай е установено, че
водачът на МПС е бил без обезопасителен колан, което е било и фактическа
причина за спирането му според показанията на свидетеля А., като не са били
налице основания да се счита, че водачът попада сред изключенията по чл.137а,
ал.2 от ЗДвП. Ето защо и при така установеното, правилно водачът Ц. е бил
санкциониран, като е приложена съответната за това нарушение санкционна
разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която предвижда твърд размер на
глобата от 50 лева, който именно е бил определен в случая от наказващия орган.
Не се спори, както
се посочи, от страна на жалбоподателя по фактите, а именно, че същият не е
носил към момента на извършената му проверка СУМПС и КТ към него. В тази насока
и същият не е изпълнил изискването на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, според което
водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и КТ към него при управление на ППС.
Какви са били причините водачът да не носи документите е без значение,
доколкото е налице формално неизпълнение на задължението му, което е било и
правилно квалифицирано в наказателното постановление по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето защо и тъй като и това нарушение е било извършено виновно, правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП, която
предвижда наказание глоба от 10 лева за водач, който не носи определените
документи.
Нито едно от
нарушенията не се явява маловажен случай, предвид начина и мястото на
осъществяването му и степента на обществената
опасност на всяко от тях по отделно и разгледани в съвкупност. Освен
това, следва да се има предвид, че съгласно справката за нарушител/водач
жалбоподателят е бил санкциониран и преди настоящото наказателно постановление
за други нарушения на ЗДвП, включително отново такива по чл.100, ал.1 от ЗДвП и
по чл.137А от ЗДвП.
При извършената и
служебна проверка съдът не установи при издаване на наказателното постановление
да са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по
своя характер. В наказателното постановление е отразено неправилно според съда,
че водачът е неправоспособен, но това не се отразява нито на установеността на
което и да било от нарушенията, нито на законосъобразността на наказателното постановление
в частта му относно наложените наказания, поради което е пропуск без съществено
значение.
Както АУАН, така и
наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица, за което
се съди от приложената оправомощителна заповед на Министъра на вътрешните
работи, както и в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
Предвид всичко изложено и Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16- 1030 -005024 от 02.06.2016
г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.Ц.Ц. с
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания, както следва: глоба
от 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП; глоба от 300 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Административен съд
Пловдив по реда на АПК.
Районен съдия: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.