Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна К., като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр.
д. № 8855 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 80588 от 01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 25632/2017 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), І Гражданско отделение (І ГО), 161-ви
състав, районният съд е отхвърлил изцяло предявените от Я.П.Ч.,
ЕГН **********, и В.С.Ч., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, да плати следните
суми 224,96 лв. за първия ищец и 199,98 лв. за втория, представляващи платени
на отпаднало основание – обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело № 45243/2016 г. по описа на СРС, ГО, 61-ви състав, задължения, и за за
суми в размер на 1,50 лв. за първия ищец и 1,34 лв. за втория, представляващи
мораторна лихва върху претендиранните главници за периода 03.04.2017 г.
-26.04.2017 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е разпределил отговорността
за разноски.
Срещу така постановеното решение в частта, в която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сума в общ размер на 300 лв. - по 150 лв.
за всеки от ищците, в указания законoустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от Я.П.Ч. и В.С.Ч., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част. Изложени са доводи, че неправилно районният съд е приел, че
основанието за плащане на процесните суми, включително и на юрисконсултското
възнаграждение, е материалноправно. Сочи се, че оспорването на същото е
направено своевременно с молба с вх. № 3084161/09.12.2016 г. в заповедното
производство, като размерът му е прекомерен. Поддържа се, че редът за защита на
ищците е изчерпан, като ако се приеме противното, същите ще бъдат лишени от
възможността да търсят защита на правата си по съдебен ред. Съобразно
изложеното се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и исковата
претенция връщане на платеното на отпаднало основание юрисконсултско
възнаграждение да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна – „Т.С.” ЕАД. В съдебно
заседание пред въззивния съд от наледно упълномощен процесуален представител на
дружеството е заявено становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба. Направено е искане решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирани
страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Предмет на делото са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на платено на отпаднало основание – обезсилена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си единствено за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните
норми на материалния закон (т. 1 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно
така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че
процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Относно
правилността на същото въззивният съд намира следното:
По аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне, т.е. в посочената разпоредба са уредени три
самостоятелни фактически състава.
При фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията,
но след това то е отпаднало с обратна
сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци
на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други
подобни случаи. Когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила
решение, което впоследствие е отменено по реда на чл. 225 или 231 ГПК
(отм.), връщането на даденото също се основава на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл т. 1 от Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС).
В процесния
случай страните не спорят, а и от материалите по приложеното по делото по ч.
гр. дело № 45243/2016 г., се установява, че по заявление на ответното дружество
вх. № 3052760/11.08.2016 г. на 16.08.2016 г. срещу ищците при условията на
солидарност е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: 90, 91 лв. – цена на топлинна
енергия, доставена в обект, находящ се в град София, ж.к. „*******, за периода
01.10.2014 г. - 30.11.2014 г., със законната лихва от 11.08.2016 г. до
окончателното плащане на сумата, 8, 32
лв. – обезщетение за забава за периода от 1.12.2014 г. до 09.12.2015 г.,
25, 00 лв. - платена държавна такса, и 300,
00 лв. -юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх. №
3063069/28.09.2016 г. длъжниците в заповедното производство-въззивници по
настоящото дело, са представили доказателства (2 бр. фискални бонове, издадени
от ответното дружество на 08.09.2016 г. и 28.09.2016 г. за платени главница,
лихви и разноски по издадената заповед).
С възражение
вх. № 3063070/28.09.2016 г. длъжниците са заявили, че не дължат
юрисконсултското възнаграждение по издадената заповед. Посочили са, че
независимо от внасянето му правят възражение, че е прекомерно.
С определение
от 04.10.2016 г. районният съд е дал указания по реда на реда чл. 415 ГПК на заявителя
да предяви исковете си по реда на чл. 422 ГПК. Такива не са предявени, поради което с определение от
14.12.2016 г., влязло в сила на 23.01.2017 г., заповедта по чл. 410 ГПК е
обезсилена изцяло, а заповедното производство е прекратено.
Районният съд
правилно е посочил в мотивите на обжалвания съдебен акт, че при наличието на
плащане на задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
депозирано възражение срещу разноските в срока по чл. 414 ГПК неправилно са
дадени указания на заявителя за предявяване на установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК за претендираните суми. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 а и
т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, оспорване на вземането не е
заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в
заповедното производство, каквато е и процесната хипотеза. В този случай длъжникът
има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК. Ако пред
съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК
срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира
до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено
възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ.
чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от
решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск
приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се
върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските,
направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за
обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба
по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се
разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в
хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако
съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата
отговорността за разноските. В случай че кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази
хипотеза кредиторът може да поиска
издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва
да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок,
ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. Ако
заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК,
изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. В процесния случай заявителят
не е упражнил правото си да обжалва определението за обезсилване на заповедта
по чл. 410 ГПК в частта за разноските, постановено преди администриране на
частната жалба по чл. 413, ал. 2 ГПК, обективирана в депозираното възражение по
чл. 414 ГПК. С процесуалното си поведение въззиваемият сам се е лишил от т.н. „основание“
за плащане на претендираното от него юрисконсултско възнаграждение.
Разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението
на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение – арг. от чл. 412, т. 6 ГПК. Доколкото в процесния случай заповедта за изпълнение е обезсилена изцяло,
включително и в частта за претендираното юрисконсултско възнаграждение, следва
да се приеме, че същото е платено въз основа на отпаднало основание и подлежи
на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното, решението
следва да бъде отменено в обжалваната част, с която се отхвърлени исковете на
всеки един от въззивниците за осъждане на ответника да им плати сума в размер
на по 150 лв. – ½ от платено юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 300 лв. въз основа на обезсилена заповед по чл. 410 ГПК, и вместо това
предявените искове следва да бъдат уважени за суми в посочените размери.
По разноските:
Право на разноски с оглед изхода
на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК имат въззивниците. От
последните се претендират такива в размер на по 50 лв. – внесена държавна
такса, и адвокатски хонорар в размер на 130 лв. за Я.Ч. и 170 лв. за В.Ч..
Плащането на същите е доказано по делото, поради което следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемия-ответник. Направеното от последния възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като уговорените и платени от
въззивниците адвокатски възнаграждения са в размери под минималния, предвиден в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, в тежест на въззиваемия следва да бъдат възложени и разноски за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, както
следва: 231,82 лв. за ищцата и 260,77 лв. – за ищеца.
От въззиваемия също е направено
искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, такива не му се
дължат.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 80588 от 01.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 25632/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), І
Гражданско отделение (І ГО), 161-ви състав, в
обжалваната част, в която са отхвърлени предявените от Я.П.Ч., ЕГН **********, и В.С.Ч., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за осъждане на „Т.С.“ ЕАД да плати сума в размер на по 150 лв. на
всеки, представляваща платено въз основа на обезсилена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 45243/2016 г. по описа на СРС, юрисконсултско
възнаграждение, включително и в
частта, в която Я.П.Ч., ЕГН **********,
и В.С.Ч., ЕГН **********, са осъдени да платят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер над 29,87 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** , на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК, да заплати на Я.П.Ч., ЕГН **********, и В.С.Ч., ЕГН **********, сума
в размер на по 150 лв. на всеки,
представляваща платено
на отпаднало основание – обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 45243/2016 г. по описа на СРС, юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 300 лв.,
ведно със законна лихва от 26.04.2017 г. – датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, на Я.П.Ч., ЕГН **********, сума в размер
на 180 лв. – разноски за въззивното производство, и сума в размер на 231,82 лв.
– разноски за производството пред първоинстанционния съд, и на В.С.Ч., ЕГН **********, сума в размер
на 220 лв. – разноски за въззивното производство, и сума в размер на 260,77 лв.
– разноски за първоинстанционното.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.