№ 1218
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501787 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20200763 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 23624/2021 г. по описа на
СРС, 177 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, ЕИК **** против Й. Н. ЛЮЦК., ЕГН: ********** искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД
за признаване за установено, че Й. Н. ЛЮЦК. дължи на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД сумите от 561,31 лв. - главница по договор за кредит № 304589 от
23.04.2019 г., сключен между ответника и С..к. ООД, за периода от 21.05.2019 г. до
17.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 62,13 лева - възнаградителна лихва
за периода от 21.05.2019 г. до 17.12.2019 г. и сумата от 188,80 лева - мораторна лихва
върху главницата за периода от 18.12.2019 г. до 22.01.2021 г., което вземане е
прехвърлено от С..к. ООД на ищеца с Рамков договор прехвърляне на вземания,
сключен на 24.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3913/2021г. на СРС, 177с-в.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД с изложени доводи за неправилност. Поддържа, че съдът
неправилно е приел, че в производството не е доказано, че след сключване на договора
за цесия му е прехвърлено вземането на кредитора срещу ответника- задължено лице.
1
При приемане като доказателство по делото на заверен препис от сочения документ –
приложение № 1 към договора за цесия съдът е следвало да укаже, че представения
документ няма доказателствена сила и да укаже на страната да представи същия в
оригинал или изцяло. Като не е дал такива указания съдът е нарушил процесуалните
правила, тъй като едва при постановяване на решение по спора е констатирал
описаните в мотивите недостатъци на документа без да даде възможност на страната да
докаже соченото обстоятелство, а именно: че вземането е прехвърлено с договора за
цесия. Същевременно, според ищеца, съдът е допуснал и процесуално нарушение, тъй
като не е постановил неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 ГПК,
каквото искане ищецът своевременно е направил в проведеното производство.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като неправилно и
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Й. Н. ЛЮЦК., не изразява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Решението на Софийски районен съд е валидно, допустимо и правилно. Във
връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивната
жалба е необходимо да се посочи следното:
Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства се
установява, че между „С..к.“ ООД, от една страна в качеството на заемодател и Й. Н.
ЛЮЦК., от друга страна в качеството на заемополучател е сключен договор за паричен
заем № 304589/23.04.2019 г., по силата на който е била отпусната в заем сумата в
размер на 600 лв. срещу задължението на заемателя да я върне, ведно с начислената
надбавка, покриваща разноски по подготовка и обслужване на заема, печалба на
заемодателя, както и договорна лихва в размер на 100,47 лв., на 17 равни двуседмични
погасителни вноски в размер на по 71 лв., първата от които платима на 07.05.2019 г. и
2
последна погасителна вноска с падеж 17.12.2019г.
В производството е установено, че на 24.09.2019 г. е сключен рамков договор
за прехвърляне на вземания между цедента-продавач С..к. ООД и цесионера купувач -
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Както е посочено в самия рамков договор,
кредиторът С..к. ООД се съгласил да прехвърли на новия кредитор „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД свой портфейл от вземания по договори, сключени между
него, като кредитор и физически лица, като длъжници, които не изпълняват
задълженията си по тях. Изрично в т.2.1 е предвидено, че вземанията, които
продавачът ще прехвърля на купувача регулярно ще бъдат индивидуализирани в
приложение № 1 към договора със съответна нова дата, като с неговото подписване то
става нова част от договора.
В постановеите по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 25/27.01.2012 г. по гр.
дело № 1832/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 670/15.11.2010 г. по гр. дело №
695/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 724/30.11.2010 г. по гр. дело № 507/2009 г. на
ВКС, ІV ГО и решение № 512/29.06.2010 г. по гр. дело № 1082/2009 г. на І ГО на ВКС в
съответствие с нормата на процесуалния закон - чл. 154 от ГПК /чл. 127, ал. 1 от ГПК
(отм.) е прието, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава исканията и възраженията си и носи доказателствена тежест за фактите, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. При липса на такова доказване
съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност
недоказаните по делото факти. Тежестта на доказване не е задължение за представяне
на доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от
недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда
да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.
Съдът е длъжен да определи правилно предмета на делото и обстоятелствата, които
подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства и доводите и възраженията
на страните.
В настоящата хипотеза с исковата молба е въведено твърдение, че ищецът е
придобил процесното вземане по силата на договор за цесия, което в случая е останало
недоказано. Противно на изложените във въззивната жалба доводи за нарушение на
процесуалните правила, настоящия състав констатира, че в доклада по чл. 146 от ГПК
първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса.
Указал е на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е носител на вземането, което
желае да бъде признато в процеса, което в случая не е сторено от него.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по
силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички
3
условия за действителност на договорите.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 32 от
09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, което се възприема от
настоящия състав, независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на
всяко едно от тях. В случая липсата на определеност на прехвърлената престация в
сключения рамков договор и липсата на последващото й индивидуализиране в
сключено допълнително Приложение № 1 към договора за цесия води до отрицателен
извод за прехвърляне на вземането на новия кредитор.
Основният спорен пред въззивната инстанция въпрос е свързан с оплакванията
на въззивника досежно извода на СРС за недоказаност на твърдението на ищеца, че
процесното вземане е цедирано на ищеца.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно
вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Така настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2
ЗЗД.
Длъжникът по вземането не е страна по договора, но тъй като цесията засяга
интересите освен на страните по договора и на трето лице - длъжник, се налага
извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99,
ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от
цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора,
съобщението има значение с оглед на третите лица - длъжника, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за
всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника - чл.
99, ал. 4 ЗЗД.
Ето защо за да е основателен предявеният иск в случая е необходимо да се
установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице действително и
изискуемо вземане по договора за паричен заем, което да е надлежно прехвърлено на
ищеца, който следва да докаже качеството си на кредитор-цесионер.
В случая чрез представените пред СРС два броя заверени преписи от т.нар.
Приложение № 1 към договора /л.20 и л.21 от делото на СРС/ не се установява
прехвърляне на вземането по договора за паричен заем от 23.04.2019 г. сключен между
продавача С..к. ООД и заемополучателя Й. Н. ЛЮЦК.. На първият представен лист е
посочена празна таблица без индивидуализиране на вземане и страни по него с
4
посочване в края на листа, че е с номерация № 1 от 53, а на втория лист без посочена
дата е посочена нечетлива информация поместена в таблица досежно вземането без
посочване на дата, на която страните по договора за цесия са постигнали съгласие за
прехвърляне на вземането и без полагане на подписи от страните по договора за цесия
с отразяване в края на листа, че е с номерация № 15 или 16 от 53.
При така установеното, правилно и законосъобразно СРС е отхвърлил
претенциите на ищеца, поради недоказване от негова страна, че е носител на
материалното право по сключения договор за паричен заем.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
В полза на въззивника, с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани
разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20200763 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 23624/2021 г.
по описа на СРС, 177 с-в.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5