Решение по дело №179/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Производството е образувано по жалба на „Лайф хаус 88“ ЕООД – гр. Габрово против Ревизионен акт № Р-04000723004072-091-001 от 25.01.2024 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта на начислен ДДС за данъчен период м. 01.2022 година в размер на 24932.80 лева и лихви в размер на 3188.83 лева, потвърден в тази част с Решение № 32 от 15.04.2024 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.

В жалбата се твърди, че ревизионният акт в обжалваната част е издаден в противоречие с материалноправните и процесуалноправни норми, относими към конкретния случай, като се развиват доводи за неправилно прилагане на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, като оспорващото дружество твърди, че са налице условията за прилагане на чл. 79, ал. 3, т. 2 от ЗДДС; дружеството намира тълкуването, че движимите вещи по описаните в РА фактури не са дълготрайни активи, за неправилно, като сочи, че всички движими вещи са закупени единствено и само във връзка с ползването на недвижим имот, като отдаването под наем на имота на физическо лице и прилагането на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС не дава основание за директното прилагане на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, още повече че м. април 2023 година имотът се отдава отново под наем на физическо лице, но не се прилага чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, като всички закупени вещи, необходими във връзка с ползването на имота, и за които е отказан данъчен кредит, продължават да се ползват, като се отдават под наем заедно с недвижимия имот. Оспорващото дружество намира за неправилно тълкуването, че закупеното обзавеждане за недвижимия имот следва да се разглежда като единични бройки от вещи, необходими за ползване на имота, като намира, че закупеното обзавеждане следва да се възприеме в своята съвкупност, защото само когато е налично пълно обзавеждане на недвижим имот, последният може да се отдава под наем, както е обичайно. Основанието за начисляване на ДДС е лаконично и без доказателства, като не е направен коректен анализ на събраните документи. Прави се искане за отмяна на РА в обжалваната част и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество „Лайф хаус 88“ ЕООД – гр. Габрово се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, искането по същество и претенцията за присъждане на разноски, като се представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие /л. 214-215/.

Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за потвърждаване на процесния РА, съображения за което са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 221-224/, заявява се претенция за присъждане юрисконсултско възнаграждение, за което се представя списък /л. 216/.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, включително тези в ревизионната преписка, приема за установено следното:

Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04000723004072-091-001 от 25.01.2024 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта на начислен ДДС за данъчен период м. 01.2022 година в размер на 24932.80 лева и лихви в размер на 3188.83 лева.

Процесният РА е издаден в резултат на извършена първоначална ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000723004072-020-001 от 11.07.2023 година на Началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново /л. 44/, връчена електронно на 11.07.2023 година /удостоверение на л. 46/, изменена относно срока за извършване на ревизията със Заповед от 10.10.2023 година за изменение на Заповед за възлагане на ревизия на същия орган, връчена електронно на ревизираното лице /л. 43/, като срокът за завършване на ревизията е удължен до 11.12.2023 година. Процесната ревизия е възложена относно задължения за данък върху добавената стойност за периода 02.04.2021-31.05.2023 година.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000723004072-092-001 от 22.12.2023 година /л. 30-36/, връчен електронно на ревизираното лице на 28.12.2023 година /л. 38/.

Срещу горепосочения РД не е подавано писмено възражение в срока то чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

След изтичане на срока за подаване на възражение, органите по приходите са приели направените констатации в РД и са издали Ревизионен акт № Р-04000723004072-091-001 от 25.01.2024 година /л. 22-26/, връчен електронно на ревизираното лице на 25.01.2023 година /л. 27/, с който РА на основание чл. 79, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС е начислен ДДС за данъчен период м. 01.2022 година в размер на 24932.80 лева и лихви в размер на 3188.83 лева.

В резултат на предприето оспорване по административен ред /жалба на л. 18-19 от делото/ е издадено Решение № 32 от 15.04.2024 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите,трално управление на Националната агенция за приходите, с което решение процесният РА в частта на начислен ДДС за данъчен период м. 01.2022 година в размер на 24932.80 лева и лихви в размер на 3188.83 лева е потвърден като законосъобразен.

Недоволно от решението, ревизираното дружество „Лайф хаус 88“ ЕООД – гр. Габрово е оспорило по съдебен ред процесния РА, потвърден в оспорената част с горепосоченото решение, с жалба с вх. № СДА-01-1145 от 30.04.2024 година /л. 1-4/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активнолегитимирано /ревизираното/ лице, до компетентен съд и след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът намира, че процесният РА е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган /Заповед № 1270 от 15.11.2021 година и Заповед № 651 от 11.08.2023 година, и двете на Директора на ТД на НАП – Велико Търново – л. 54-57/ и приключила в определения от него срок. РА определя данъчно задължение за период, за който е възложена ревизията. Заповедите за възлагане на ревизията и удължаване на срока за извършването ѝ, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи /л. 165/. Спазени са сроковете за извършването на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа и всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, като не са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила при извършване на ревизията.

В хода на ревизията е установено, че „Лайф хаус 88“ ЕООД – гр. Габрово е извършвал през ревизирания период икономическа дейност, изразяваща се в отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, като отдава под наем собствен ведвижим имот – апартамент, намиращ се в гр. София, ул. „Проф. Михаил Андреев“ № 5А, ет. 5. Съгласно Договор за наем от 04.01.2022 година дружеството отдава под наем апартамента за жилищни нужди на физическо лице - Е. Р. Е. срещу месечна наемна цена в размер на 1000 лева, като договорът е със срок 1 /една/ година. За извършените доставки по посочения договор е приложен чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, като ревизираното дружество не е начислявало ДДС, видно от дневниците му за продажби, където за всеки данъчен период от м. 01.2022 година до м.03.2023 година са декларирани издадени фактури към Е. Р. Е. с данъчна основа за освободени доставки, който факт не е спорен между страните.

Съгласно данните от подадените от ревизираното дружество справки-декларации, дневници за продажби и дневници за покупки, дружеството е ползвало пълен данъчен кредит по следните фактури:

1. **********/03.08.2021 година от „СДД“ ООД – аванс за мокет, данъчна осонва - 3 153.00 лева и ДДС – 630.60 лева;

2. **********/06.08.2021 година от „ЗАРА ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - домакински съдове, стъклария, данъчна основа – 496.23 лева и ДДС 99.32 лева;

3. **********/18.08.2021 година от „НИДО КОНСУЛТИНГ“ ЕООД - аванс за обзавеждане, данъчна основа - 130 019.17 лева и ДДС - 26 003.83 лева;

4. **********/22.10.2021 година от „ТЕХНОМИКС БГ“ ООД - пералня, свързваща лайсна, данъчна основа - 1 802.50 лева и ДДС 360.50 лева;

5. **********/23.10.2021 година от „ВМФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - тенджери, тигани, прибори и др., данъчна основа - 547.16 лева и ДДС 109.44 лева;

6. **********/19.11.2021 година от „СДД“ ООД - аванс за подложка за мокет, данъчна основа – 494.27 лева и ДДС 98.85 лева;

7. **********/02.12.2021 година от „СДД“ ООД – мокет, данъчна основа 553.30 лева и ДДС 110.66 лева;

8. **********/10.12.2021 година от „НИДО КОНСУЛТИНГ“ ЕООД - обзавеждане данъчна основа – 0.00 лева и ДДС 0.00 лева и

9. **********/02.12.2021 година от „СДД“ ООД - подложка за мокет, данъчна основа – 0.00 лева и ДДС – 0.00 лева.

Стоките по горепосочените фактури са за обзавеждане на горепосочения апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Проф. Михаил Андреев“ № 5А, ет. 5.

До дружеството е била отправена Покана № П-22221422215282-177-001/19.04.2023 година да бъде подадена коригираща справка-декларация на подадената Справка-декларация вх. № 22142818197/09.02.2022 година за данъчен период м. 01.2022 година, като в коригиращата справка-декларация се декларира корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 и чл. 79а от ЗДДС.

В отговор на изпратената покана ревизираното дружество е подало коригираща Справка-декларация вх. № 22143047710/28.04.2023 година, ведно с дневник за продажби и дневник за покупки за данъчен период м.01.2022 година, като в дневника за продажби дружеството декларира само фактурата за продажби на наемната услуга за м. 01.2022 година, издадена към Е. Р. Е., по която няма начислен ДДС. В дневника за покупки ревизираното дружество декларира следните документи /протоколи/:

1. **********/02.01.2022 година по фактура № **********/03.08.21 година от „СДД“ ООД с данъчна основа - -3 153.00 лева и ДДС - -630.60 лева;

2. **********/ 02.01.2022 година по фактура № **********/18.08.2021 година от „НИДО КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, данъчна основа - -130 019.02 лева и ДДС - -26 003.83 лева;

3. **********/02.01.2022 година по фактура № **********/23.10.2021 година от„ВМФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, данъчна основа - -547.16 лева и ДДС - -109.44 лева;

4. **********/02.01.2022 година по фактура № **********/22.10.2021 година от „ТЕХНОМИКС БГ“ ООД, данъчна основа - -1 802.50 лева и ДДС - -360.50 лева и

5. **********/02.01.2022 година по фактура № **********/19.11.2021 година от „СДД“ ООД, данъчна основа - - 494.27 лева и ДДС - - 98.85 лева.

В протоколите няма вписана разпоредба, въз основа на която се съставят, както и основанието, на което са извършени корекциите по фактурите.

При тези новодекларирани данни, резултат по коригиращата Справка-декларация вх. № 22143047710/28.04.2023 година за данъчен период м. 01.2022 година е ДДС за внасяне в размер на 27 203.22 лева, които е внесен ведно с дължимите лихви в размер 3 481.84 лева.

След анализ на приобщените и събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са констатирали, че е налице основание за корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС по следните фактури:

1. **********/03.08.2021 година от „СДД“ ООД – аванс за мокет, данъчна осонва - 3 153.00 лева и ДДС – 630.60 лева;

2. **********/06.08.2021 година от „ЗАРА ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - домакински съдове, стъклария, данъчна основа – 496.23 лева и ДДС 99.32 лева;

3. **********/18.08.2021 година от „НИДО КОНСУЛТИНГ“ ЕООД - аванс за обзавеждане, данъчна основа - 130 019.17 лева и ДДС - 26 003.83 лева;

4. **********/22.10.2021 година от „ТЕХНОМИКС БГ“ ООД - пералня, свързваща лайсна, данъчна основа - 1 802.50 лева и ДДС 360.50 лева;

5. **********/23.10.2021 година от „ВМФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - тенджери, тигани, прибори и др., данъчна основа - 547.16 лева и ДДС 109.44 лева;

6. **********/19.11.2021 година от „СДД“ ООД - аванс за подложка за мокет, данъчна основа – 494.27 лева и ДДС 98.85 лева и

7. **********/02.12.2021 година от „СДД“ ООД – мокет, данъчна основа 553.30 лева и ДДС 110.66 лева.

Общият размер на данъчната основа е 124 618.66 лева и ДДС в размер на 24 923.80 лева.

От фактура № 1164/18.08.2021 година, издадена „НИДО КОНСУЛНИНГ“ ЕООД са изключени „Гардероб 302,5/61/258Н, рамка – бронз/стъкло С 81 stop sol, страници – лак мат“ с код М33С11, с единична цена без ДДС след търговската отстъпка – 6 738.00 лева, описан в Приложение 2 към Договор за продажба № 01-1659/29.07.2021 година с „НИДО КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и „Плот, плот-остров и гръб от технически камък“, с единична цена без ДДС след търговската отстъпка – 5 709.00 лева, описан в Приложение 6 към същия договор, за които при ревизията е прието, че представляват дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС.

В резултат на това, с РА в обжалваната част, на основание чл. 79, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, е начислен ДДС за данъчен период м. 01.2022 година за посочените стоки /без „Гардероб 302,5/61/258Н, рамка – бронз/стъкло С 81 stop sol, страници – лак мат“ и „Плот, плот-остров и гръб от технически камък), придобити с горепосочени фактури, в размер на ползвания данъчен кредит - 24 932.80 лева.

Ревизиращите не са признали включените в коригиращата Справка-декларация вх. № 22143047710/28.04.2023 година и дневника за покупки за данъчен период м. 01.2022 година протоколи с № **********/02.01.2022 година до № **********/02.01.2022 година включително, с които ревизираното лице е направило корекция на ползвания данъчен кредит по съответните фактури, посочени на л. 4 от настоящото решение.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е приета като доказателство по делото /л. 201-205/. Съгласно заключението на вещото лице, процесните 7 фактури са заведени в счетоводството на дружеството по описания в заключението начин, като мокет по фактура № **********/03.08.2021 година и фактура № **********/02.12.2021 година на обща стойност 3706.30 лева без ДДС, подложка за мокет по фактура № **********/19.11.2021 година на стойност 494.27 лева без ДДС, домакински съдове по фактура № **********/06.08.2021 година на стойност 496.23 лева без ДДС, кухненски съдове и прибори по фактура № **********/ 23.10.2021 година на стойност 547.16 лева без ДДС не са заведени като дълготрайни материални активи. Закупената пералня с фактура № **********/22.10.2021 година е заведена като дълготраен материален актив, а лайсната не е заведена като дълготраен материален актив. Запупеното обзавеждане по фактура № **********/18.08.2021 година на стойност 130 019.17 лева без ДДС с заведено в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив. Вещото лице дава заключение, че доставката на обзавеждането следва да се разглежда в цялост, без оглед на праг на същественост на отделните артикули, като се позовава на предмета на Договор за продажба 01-1659 от 29.07.2021 година и Приложение А16, който предмет е закупуване / изработка на артикулите, монтаж, транспорт, а доставеното и монтирано обзавеждане е относимо и повишава стойността на имота. Вещото лице констатира, че за придобиването на недвижимия имот и на обзавеждането е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. За периода от 01.2022 година до 03.2023 година дружеството декларира освободени доставки, свързани с отдаването под наем на имота на физическо лице, като се позовава в заключението на разпоредбата на чл. 79, ал. 4 във връзка с ал. 1-3 от ЗДДС. Вещото лице дава заключение, че ако не се извърши корекцията по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, резулататът за данъчен период 01.2022 година на дружеството би бил 0.00 лева за внасяне. При изслушването в съдебно заседание вещото лице сочи, че в случая става въпрос за инвестиционен имот, закупен съобразно основната икономическа дейност на фирмата и след това възложена с договор доставка на обзавеждане, като в този договор се включват транспорт, монтаж на обзавеждането, което е доставено на плоскости, като има и надценки на някои от нещата, и по тази причина вещото лице е приело обзавеждането по този договор в цялост. Намира, че настилката и пералнята също трябва да бъдат заведени като дълготраен актив, като се позовава на Национален счетоводен стандарт 40 - т. 5.9, според която в първоначалната оценка на такъв инвестиционен имот трябва да се включат всички разходи, направени преди въвеждането му в експлоатация, а случаят е именно такъв. От това обзавеждане ще бъдат черпени изгоди в бъдещи периоди, тъй като имотът ще бъде отдаван под наем и са изпълнени два счетоводни принципа, които оправдават това обзавеждане като дълготраен актив - предимството на съдържанието пред формата и съпоставимост между приходи и разходи. Вещото лице сочи, че обзавеждането би могло да бъде осчетоводено като повишаване стойността на самия имот, а не като отделни дълготрайни активи; когато се наложи подмяна, изнасяне на повреден елемент, тогава се прави подмяна. В счетоводството на дружеството завеждането за обзавеждането е направено като допълнителен дълготраен материален актив в сметка 209 за други дълготрайни материални активи, като е заведена една фактура на обща стойност, тъй като така е издадена от фирмата-доставчик, а от приложенията на договора се вижда какво ще бъде доставено. Има приемно-предавателен протокол, в който са обособени отделните модули за обзавеждането. Вещото лице заявява мнение, като се позовава на СС 40, че е редно да се увеличи стойността на имота, тъй като тези разходи досежно обзавеждането са направени във връзка с основната дейност на фирмата и във връзка с подготовка на този актив за отдаване под наем, включително мокет, настилка, всичко, което е трайно и ще остане, да бъде включено, тъй като повишава стойността на имота; завеждането има значение и от гледна точка на начисляване на амортизациите.

Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 69 от ЗДДС, като съгласно ал. 1, т. 1 на тази разпоредба лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС указва, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

В глава четвърта от ЗДДС са изброени доставките на стоки и услуги, които са освободени. Нормата на 45, ал. 4 от ЗДДС определя като освободена доставка отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Независимо от това, разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС дава възможност на доставчика, в случаите на доставка по чл. 45, ал. 4 от същия закон, да избере тя да бъде облагаема.

Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, начисляването/корекцията по ал. 2 от същата разпоредба се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

След като в процесния случай ревизираното дружеството не се е възползвало от възможността на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и през периода от м. 01.2022 година до м. 03.2023 година е извършвало доставки по отдаване под наем на физическо лице като освободени, то следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит за закупените стоки по обзавеждане на апартамента на основание чл. 79, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗДДС.

Относно реалността на доставките в случая не е налице спор между страните. На практика оспорващото дружество оспорва категоризирането на стоките, като претендира, че те представляват съвкупен дълготраен материален актив и корекцията на ползвания данъчен кредит следва да се извърши по формулата на чл. 79, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

Липсва легална дефиниция на понятието „съвкупен дълготраен материален актив“. Според въведената от 01.01.2017 година за целите на облагането с ДДС легална дефиниция на понятието „дълготрайни активи“, съдържаща се в § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, това са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице:

а/ недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“, и

б/ различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лева.

Цитираната легална дефиниция на понятието „дълготраен материален актив“ задължително предвижда праг на същественост на стоките, които не са посочени в буква „а“ от разпоредбата.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на вещото лице, посочен на страница 9 от приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, че „доставките на обзавеждането следва да се разглеждат в цялост, без оглед на прага на същественост на отделните артикули“ не почива на нито една приложима в случая законова разпоредба и в тази връзка намира за основателно направеното от ответната страна възражение в тази насока. Да се обвързват в цялост артикули, описани в насипен вид, е недопустимо да бъде извършвано от вещото лице, доколкото същото не притежава съответните знания и умения в областта на инженерните науки. Преценката на обстоятелството дали отделните корпусни модули от обзавеждате са трайно прикрепени към обекта би могла да бъде обект на съдебно-техническа експертиза, каквато оспорващото дружество не е поискало. Житейската логика налага извода, че обзавеждането на дома, сред което са изброени предмети, като ответната страна сочи за пример „четка за баня“ са движими вещи, неприкрепени трайно към обекта и е налице възможност да бъдат изнесени от обекта по всяко време. Изводът на вещото лице, оспорен от ответната страна, противоречи на извършените счетоводни записвания в счетоводството на дружеството-жалбоподател, доколкото при изслушването на вещото лице последното сочи, че процесните движими вещи не са осчетоводени заедно с недвижимия имот, а отделно като дълготрайни самостоятелни материални активи, като видът на това осчетоводяване според експерта е необходимо да се извърши заедно, ако се касае за „съвкупен обект“. От горното следва, че самото оспорващо дружество третира процесните движими вещи като отделни от имота с оглед направените от същото счетоводни записвания. Твърденията за „съвкупен обект“ са афиширани впоследствие, като вероятната цел за това е установяване на изгодни за дружеството обстоятелства. В действащото българско законодателство и приложимите счетоводни стандарти липсва дефиниция за подобен вид съвкупен обект, респ. как той следва да се разглежда и третира.

Предвид препратката на § 1, т. 83, б. „б“ от ДР на ЗДДС, следва да се вземе предвид нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

2. седемстотин лева.

Съобразно дефиницията на СС № 16 „Дълготрайни материални активи“, дълготрайни материални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:

а/ имат натурално-веществена форма;

б/ се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;

в/ се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Очакваната икономическа изгода, съгласно СС № 16 „Дълготрайни материални активи“, може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо дълготрайният материален актив да се определи /идентифицира/ въз основа на:

а/ притежаваните от предприятието права върху актива отделно от другите активи;

б/ възможността активът да се изведе от предприятието отделно от другите активи.

В процесния случай оспорващото дружество е придобило различни стоки по фактурите, обект на експертизата, като в жалбата се твърди, че тези стоки, като обзавеждане за апартамента, са необходими, за да може същият да бъде отдаван под наем, респ. да носи икономическа изгода на предприятието на дружеството-жалбоподател, което налага извода, че очакваната икономическа изгода в случая произтича от комбинираното действие на група активи – апартамент, ведно с обзавеждане. Поради това, съгласно СС № 16 „Дълготрайни материални активи“, трябва да изследва възможността кои от активите могат да се изведат от предприятието, отделно от другите активи.

В случая, всяка една стока, придобита от дружеството по процесните фактури, може да бъде изведена от предприятието на дружеството отделно от другите активи, поради ремонт, реконструкция, модернизация на обзавеждането /смяна на подовата настилка в обекта или отделно помещение, замяна или премахване на шкаф от кухнята, замяна на електроуред по различни причини и др./, каквато е житейската логика, предвид характера на активите – обзавеждане, което принципно, а и в случая не се установява да е, не е трайно прикрепено към обекта. Липсват ангажирани от оспорващото дружество доказателства, че процесното обзавеждане е трайно прикрепено към обекта и не може да бъдат изведени от него, без неговата цялост да е нарушена, като такъв извод не може да се направи и от събраните и преценени от ревизиращите органи документи по придобиване на обзавеждането, както и от осчетоводяването, извършено от дружеството.

При така установеното настоящият съдебен състав намира за правилен подхода на ревизиращите органи, че единствено „Гардероб 302,5/61/258Н, рамка – бронз/стъкло С 81 stop sol, страници – лак мат“ и „Плот, плот-остров и гръб от технически камък“, описани съответно в Приложение 2 и Приложение 6 към Договор за продажба № 01-1659/29.07.2021 година с „НИДО КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, представляват дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, защото само те от всички стоки отговарят на изискването за данъчна основа при придобиване равна на или по-голяма от 5000 лева.

Съдът намира за основателен и доводът, заявен в потвърждаващото оспорената част на РА Решение № 32 от 15.04.2024 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, поддържан от ответната страна и в хода на производството пред настоящата инстанция, че, ако се удовлетвори искането за отмяна на РА за м. 01.2022 година, това ще доведе по влошаване на положението на оспорващото дружество, предвид определеното при ревизията задължение за внасяне за м. 01.2022 гоидна в размер на 24 923.80 лева и лихви върху него в размер 3 188.83 лева, вместо декларирания от самото дружество за същия период ДДС за внасяне в размер на 27 203.22 лева и лихви върху него до датата на внасяне в размер 3 481.84 лева.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 161 от ДОПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 2930.94 /две хиляди деветстотин и тридесет цяло и 94 ст./ лева за настоящата инстанция, изчислено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и претендирано от страната в минимален размер.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лайф хаус 88“ ЕООД – гр. Габрово против Ревизионен акт № Р-04000723004072-091-001 от 25.01.2024 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта на начислен ДДС за данъчен период м. 01.2022 година в размер на 24932.80 лева и лихви в размер на 3188.83 лева, потвърден в тази част с Решение № 32 от 15.04.2024 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА „Лайф хаус 88“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите сумата от 2930.94 /две хиляди деветстотин и тридесет цяло и 94 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.