Решение по дело №5992/2020 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 20.10. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я   ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря   Юлиана Шулева

и прокурора                                                                сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 5992 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

          Подадена е въззивна жалба от „С.в.“ АД, ищец пред СРС, срещу решение № 43639  от 18. 02.2020 г., постановено от СРС,  ГО, 35 състав по гр.д.№ 71413  по описа за 2018 г., с което са отхвърлени предявените от него искове по чл. 422, ал.1 ГПК.

          Във въззивната жалба се развиват доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон; сочат се допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че с молба от 11.09.2019 г. било напровено доказателствено искане за снабдяване с доказателства, че ответникът е потребител по смисъла на ОУ на дружеството-ищец, която молба не била разгледана от съда.

Направено е доказателствено искане за събиране на доказателства по молбата от 11.09.2019 г. по реда на чл.186 ГПК.

          Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

          По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника /пред СРС/, въззиваем пред настоящата инстанция-В.Г.М.. Въззиваемият не взема становище.

          По допустимостта на въззивната жалба:

          За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 24.02.2020 г., въззивната жалба е подадена на 04.03. 2020 г.

Следователно същата е в срок.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

 

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от 27.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 54684 по описа за 2018 г. на СРС, 35-ти състав, длъжникът В.Г.М. е уведомен на 26.09.2018 г./лично/.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземането по така издадената в полза на заявителя, заповед за изпълнение като е посочил, че не е обвързан с договор.

СРС е дал указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1 ГПК, които са достигнали до знанието на последния на 17.10.2018 г.

Исковата молба е предявена на 07.11.2018 г., т.е. в срок.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е доказал, въпреки че съдът му е дал указания в този смисъл, че ответника е собственик или ползувател на недвижимия имот, за който се претендиран от ищеца вземания за доставка и ползване на вода. От представената справка от АВ било видно, че ответника не е собственик на имота.

С определението си от 30.07.2020 г. въззивната инстанция като взе предвид, че действително с молба от 11.09.2019 г. ищецът в изпълнение указанията на СРС в доклада по чл.140 ГПК, е поискал събиране на доказателства по реда на чл.186 ГПК за доказване на тезата му, че ответника по делото е потребител на ВиК услуги, а по тази молба липсва произнасяне /същата е приложена вместо по исковото производство, по заповедното/;прие, че следва да му  бъде  издадено съдебно удостоверение, което да му послужил за снабдяване с друго такова от СО, район „Триадица“ , от което да е видно кое е данъчно задълженото лице за имот с адрес: гр.София, бул.“*****“ , бл.**********за периода 23.08.2014 г.- 17.08.2018 г. В останалата част искането е оставено без уважение, тъй като други имоти с титуляр В.Г.М. не са предмет на спора.

Въз основа на така издаденото съдебно удостоверение е депозиран отговор от СО - Дирекция „Общински приходи“, с която се уведомява съда, че отдел ОП Средец - Триадица не е компетентен относно собствеността на имотите и не може да представи у-ние за собственост на имот: Апартамент № 14, с административен адрес: гр. София, бул. *****, бл. *****, като за това писмо въззивникът е уведомен на 10.08.2021 г. Доказателствени искания не са направени.

При това положение крайните изводи на двете инстанции съвпадат; обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

На въззивника разноски не се следват.

Въззиваемият не е сторил разноски поради което такива не му се присъждат.

 

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 43639  от 18. 02.2020 г., постановено от СРС,  ГО, 35 състав по гр.д.№ 71413  по описа за 2018 г., изцяло.

         

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: