№ 485
гр. Пазарджик , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ЛЮБ. М. от с. Ясен, обл. Плевен, ЕГН
********** против НП № 36-0000103 от 19.01.2021 год. на началник отдел
„Контрол“ в РД „АА”-гр.Пловдив, с което на основание чл.93в, ал.13 от ЗАвП
/Закона за автомобилните превози/ и за нарушение на чл.34, § 5, бук. „а“ от
Регламент /ЕС/ 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета е наложена
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска
отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
Ответната страна–АНО, редовно призован, не изпраща представител.
Постъпва писмено становище от АНО, с което се излагат съображения за
потвърждаване на НП. Прави се и възражение за перкомерност на разноските
на ответната страна.
1
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран при следната установена и възприета
фактическа обстановка:
С издаденото НП жалбоподателят е санкциониран, т.к. на 23.12.2020
година, около 11:00 часа, на Главен път I-8, на пътен възел за с.Говедаре,
управлявал т.а. „****“ от категория N3, с рег. № ******, с прикачено
ремарке от категория О4, с рег. № ******, двете собственост на „****“
ЕООД, ЕИК *****, като извършвал обществен превоз на товари с пътен лист
№ 6037005/23.12.20г., товарителница серия М, № 512345/23.12.20г. и
заверено копие за международен автомобилен превоз на товари, като не бил
осигурил съвпадение на часовото време върху тахографския лист от 23.12.20г.
с официалното време на регистрация на превозното средство. В момента на
проверката било 11:00 часа, а върху тахографския лист показвало 23:35 часа.
Гореописаното съставлявало нарушение на чл.34, § 5, бук. „а“ от
Регламент /ЕС/ 165/2014 във вр. с чл.93в, ал.13 от ЗАвП. Първата правна
норма сочи, че водачите осигуряват съответствието на часовото време,
регистрирано върху тахографския лист, с официалното време на държавата на
регистрация на превозното средство, а втората предвижда глоба за водач,
който не е осигурил записаното на тахографския лист часово време да
съответства на официалното време в страната на регистрация на превозното
средство.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН, а въз основа
на съставения акт било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на
жалбоподателя на 20.01.2021 година, а жалбата против него била чрез АНО
на 27.01.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата се
явява процесуално допустима, т.к. е подаден в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите А.И. и С.Т., а също и от писмените доказателства приети по
делото.
2
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна.
Първо следва да се каже, че в хода на съдебното следствие не се оспори
фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а напротив –
бе изрично призната от защитата.
От показанията на св.Т. – управител на дружеството, което е собственик
на процесния товарен автомобил, стана ясно, че жалбоподателят е нейн брат и
работи в дружеството като шофьор. Стана ясно също, че товарният
автомобил не е съвременен, т.к. е произведен през 2000 година, както и че
монтираният в него тахограф бил с часовников механизъм 12-часов
циферблат, т.е. разграфен от 1 до 12 часа, а не с 24-часов такъв. Изясни си, че
нейният брат по невнимание или незнание когато поставил тахографският
лист в тахографа, вместо да го е настроил по действителното време съобразно
24-часов циферблат, го бил настоил по действителното време, но по 12-часов
циферблат. По тази причина, когато било спрян за проверка, вместо
действителният час – 11:00 часа, часовникът отчитал 23:00 часа.
Това в общи линии се потвърди и от показанията на актосъставителя–
св. Ал. И.. Той посочи, че водачът не бил сверил часовника по
действителното 24-часово време, а по 12-часово такова, като принципно
поясни, че често му се случвало да показва на спрени за проверка водачи как
да си настройват часовника на тахографа, който е с 12-часов циферблат да
отчита по 24-часов такъв, а именно като превъртят циферблата с един цял
оборот.
При тези данни за съда не остана съмнение, че жалбоподателят не е
настроил часовника на тахографа по действителното часово време, но не
умишлено, а поради незнание и невнимание. Това е така, защото този ден той
е извършвал курс от гр.Велинград до гр. Пловдив, като е тръгнал в 10:00 часа
и е изминал около 60 километра, преди да бъде спрян за проверка. Видно е
обаче от отразеното в тахографския лист, че като начален час на започването
на превоза е отразен 22:00 часа , вместо реалния - 10:00 часа. Няма никаква
3
житейска логика обаче жалбоподателят да е направил това умишлено, т.к.
разминаването с 12 часа от действителното часово време за него не е било от
никаква полза. Дори напротив, само би му навредило при евентуално спиране
от контролни органи и проверка, както се е случило и на инкриминираната
дата. Отделно от това, ако той е целял да се отчете, че е извършил превоза
късно вечерта или пък през нощта, то тогава ще се стигне до там, че би могъл
да направи допустимия брой часове на шофиране именно през нощта, а на
следващия ден не би могъл да шофира, т.к. ще трябва да прави задължителна
почивка. Установява се обаче, че той е управлявал товарен камион снабден с
кран, като с него е превозвал метални отпадъци на недълги разстояния и то
през деня, при което няма логика той да манипулира часовника на тахографа
така, че да не може на следващия ден да шофира.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя от формална страна запълва състава на вмененото
административно нарушение, но то съставлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.9 ал.2 от НК. В крайна сметка извършеното
нарушение е формално. От него не са настъпили каквито и да е вредни
последици. Отделно от това то е с ниска степен на обществена опасност.
Причините за извършването му бяха подробно изяснени по-горе и те
разкриват, че то е извършено по непредпазливост, респ. поради незнание или
немарливо изпълнение на задълженията си като водач, извършващ обществен
превоз на товари.
С оглед на всичко това АНО не е следвало да съставя НП за
нарушението, а отчитайки горните обстоятелства е следвало да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По
тези съображения НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е
направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
4
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв. (триста лева) жалбоподателят е
заплатил в брой на адвоката си. При това положение ИА „АА“- София следва
да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената
агенция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя
има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2
ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“, а регионалната дирекция,
чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение
НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към агенцията.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
страна на АНО в изпратеното по делото писмено становище, следва да се
каже, че е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производство, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В чл.7 ал.2,
т.1 от Наредбата пък е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в
настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., т.е. минимума, което
значи, че възнагражението не е прекомерно.
По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 36-0000103 от 19.01.2021 год. на началник отдел
„Контрол“ в РД „АА”-гр.Пловдив , с което на М. ЛЮБ. М. от с. Ясен, обл.
5
Плевен, ЕГН **********, на основание чл.93в, ал.13 от ЗАвП и за нарушение
на чл.34, § 5, бук. „а“ от Регламент /ЕС/ 165/2014 на Европейския парламент и
на Съвета е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на М. ЛЮБ. М. от с. Ясен, обл. Плевен, ЕГН
**********, разноски в размер на 300.00 лв. (триста лева) - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6