№ 1578
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502469 по описа за 2022 година
при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от 09.05.2022 г. и допълнение към
въззивна жалба и от 10.05.2022 г. от Прокуратурата на Република България и въззивна
жалба от 30.05.2022 г. на Г. К. Т. чрез адв. Г. М. срещу решение 261391 на СГС от
21.04.2022 г. по гр.д. 4016/2019 г., I ГО, 7 състав, с което е уважен иск на Г. К. Т. по чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение по ДП 214/2013 г. по описа на НСлС, производството по
което е прекратено спрямо ищеца, в размер на 20 00 лв. ведно със законната лихва, считано
от 23.01.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена разликата до претендирания
размер за неимуществени вреди от 150 000 лв. и е отхвърлен иск за обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пазарната стойност на иззет като веществено
доказателство товарен автомобил „Форд Транзит д“, тип „фургон“ бял цвят, ДК ***,
собствен на ищеца, в размер на 20 000 лева ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017
г. до окончателното плащане
В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди
в цялост, както и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Поддържа се, че
обвинението е било за тежко умишлено престъпление, че ищецът е бил задържан в
продължение на 151 дни и че е било висящо 9 години и седем месеца, че здравословното
състояние на ищеца се е влошило заради задържането, като последното му е попречило да се
сгоди за приятелката си, разпитана като свидетел. Посочва се, че искът за имуществени
вреди е доказан чрез протокол за оглед на веществени доказателства и чрез св. показания на
св. К., а размерът на вредите – от приетата САТЕ.
В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в
осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Допълнението към въззивната жалба съдържа оплакване, че СГС не е
взел предвид възражението за началната дата на претенцията за лихва, която следва да е
1
придобиването на стабилност на прекратителния прокурорски акт на СГП.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Няма подадени отговори на въззивните
жалби.
От настоящата инстанция са приети удостоверение и уведомление от СИС към РС
София по и.д. 20071110430481, от които се установява, че въз основа на обезпечителна
заповед на СГС по НЧД С-171/2007 г. във връзка с ДП 14/2007 по описа на ГДБОП, пр.пр.
12-055/2007 по описа на СГП по отношение на банкова сметка на Г. Т. в ОББ АД е наложен
запор. Приета е и молба от 14.11.2022 г. по НЧД С-171/2007 г. за отмяна на допуснатите
обезпечения поради отпадане на обезпечителната нужда.
В съдебно заседание представителите на ищеца и на Софийска апелативна
прокуратура поддържат жалбите си и оспорват жалбата на насрещната страна.
Не се спори по фактите, надлежно установени от СГС във връзка с развитието на
наказателното производство. С постановление за привличане на обвиняем по дознание
№14/2007 г. на ГДБОП -МВР, се установява, че на 24.06.2007 г. Г. К. Т. е привлечен като
обвиняем, за това, че от 05.10.2006 г. до 23.06.2007 г. на територията на гр. София е
участвал с с посочени в постановлението лица, част от тях митнически служители, в
организирана престъпна група - структурирана в трайно сдружение с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.242 от НК, чрез които се цели да се набави
имотна облага, всичките като лица системно занимаващи се с пренос на стоки през граница,
които действайки по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, сговорили се предварително, без знанието и разрешението на митниците, чрез
използването на неистински и документи с невярно съдържание, при условията на
продължавано престъпление за времето от 05.10.2006 г. до 01.05.2007 г., пренесли през
границата стоки и предмети за търговски цели в особено големи размери, подробно описани,
както и за това, че като извършител за времето от 05.10.2006 г. до 23.06.2007 г. при
условията на продължавано престъпление, като всички са лица системно занимаващи се с
преноса на стоки през граница, които действайки по поръчение или в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, сговорили се предварително, без знанието и
разрешението на митниците, чрез използването на неистински и документи с невярно
съдържание, пренесли през границата стоки и предмети за търговски цели в особено големи
размери, като случая е особено тежък. С постановление за конвоиране на лице с мярка
„задържане под стража до 72 часа“ от 25.06.2007 г. е възложено на Конвойна рота – СДП да
осъществи конвой на пет лица, сред които и ищецът до следствения арест в гр.София. С
протоколно определение от 25.06.2007 г. по ЧНД по описа на СГС, НО, 10 състав е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за Г. Т. и още четири лица привлечени като
обвиняеми по ДП №14/2007г. на ГДБОП. С протоколно определение от 31.10.2007 г.
постановено по МНЧД № С-64 /2007г. по описа на САС, НО, е изменена взетата спрямо
ищеца марка за отклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на
3000лв.
На 31.07.2009 г. прокурор от СГП внесъл обвинителен акт в СГС, където е
образувано НОХД №С-226/2009г. по описа на СГС. С разпореждане от 07.08.2009г. на СГС,
НО, 23 състав, делото е върнато на СГП поради допуснати съществени процесуални
нарушения. На 14.01.2011 г. СГП отново е внесъл обвинителен акт в СГС, по който е
образувано НОХД №С- 17 /2011г. по описа на СГС, НО, 23 състав. С разпореждане от
04.02.2011 г. делото отново е върнато на СГП за отстраняване на конкретни процесуални
нарушения. Впоследствие след изготвен от СГП трети обвинителен акт от 27.04.2012г.
делото е внесено в Специализирания съд, където е образувано НОХД № 750 /2012 г. по
описа на СпНС. С разпореждане на съда от 21.06.2012 г. делото е върнато на
Специализираната прокуратура отново за допуснати съществени процесуални нарушения.
На 24.06.2013 г. делото е иззето от ГДБОП и разследването е възложено на НСлС, където е
заведено като ДП № 214 /2013 г. С постановление от 05.06.2014г. на прокурор от
Специализирана прокуратура частично е прекратено наказателното производство спрямо
всички обвиняеми а престъпление по чл.321 от НК и за престъплението по чл.242, ал.1, б.
2
„ж“, вр. от НК, доколкото не е доказано обвиняемите са действали по поръчение или в
изпълнение на решенията на организирана престъпна група, като е прието, че
производството следва продължи по другите повдигнати обвинения и делото е изпратено на
СГП по компетентност. С постановление от 13.10.2014 г. на прокурор от Апелативна
специализирана прокуратура е постановено, че компетентна да продължи разследването по
ДП №214 /2013ге СГП. На 24.10.2014г. по ДП №214 /2013г. по описа на НСлС Г. Т.
повторно е привлечен като обвиняем по обвинение за престъпление по чл.242, ал.4, алт.
първа и втора, вр. ал.1 букви „б“, „в“, „д“ и „е“, вр.чл.26, ал.1 НК. Видно от постановление
за частично прекратяване на наказателното производство от 19.01.2017 г. на СГП,
постановено по ДП № 214/2013 г. по описа на НСлС, наказателното производство по
повдигнатите спрямо Г. Т. К. и още две лица на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, поради
това, че деянията не осъществяват състава на престъпление по чл.242, ал.1 НК. С
постановлението е прието, че наказателното производство продължава срещу И. П. М., С. Л.
П., Р. В. Ж. и И. А. Р..
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т. 3, предложение второ от
ЗОДОВ.
Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон по отношение
иска за неимуществени вреди се свеждат до установяване на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за
участие в организирана престъпна група и извършено тежко престъпление. Това предполага
съществен душевен дискомфорт поради угрозата от наказание лишаване от свобода от пет
до петнадесет години.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя също така от вида и характера на упражнената
процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на
пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е
ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното производство е
започнало на 23.06.2007 г. със задържането на ищеца и е приключило на 23.01.2017 г.,
когато му е съобщено постановлението за прекратяване спрямо него. Тази продължителност
от девет години и осем месеца надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за
България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по
правата на човека (ЕСПЧ), като се има предвид факта, че по отношение на ищеца делото е
приключило във фазата на досъдебно производство, независимо че няколко пъти
обвинителният акт е внасян в съда.
От значение за определяне на обезщетението е и задържането за 72 часа, а
впоследствие мярката за неотклонение „задържане под стража“ общо от 23.06.2007 г. до
31.10.2007 г. т.е. пет месеца и осем дни.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
3
на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. От Епикриза по ИЗ № 1972 на УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“, от която се установява, че на 01.02.2008 г. ищецът е постъпил с диагноза:
исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА. Десностранна централна хемипареза до плегия за
ръката. Десностранна хемихипестезия. Дислипидемия. Артериална хипертония. Проведени
са изследвания, назначена е била медикаментозна терапия, както и физикална
рехабилитация. Като минали заболявания в епикризата са описани – нелекувана артериална
хипертония, пионефроза на десен бъбрек. На 06.02.2008 г. ищецът е изписан от лечебното
заведение с подобрение, вертикализиран с тежка пареза за ръката и лека за крака. От
Епикриза по ИЗ № 16307/2009г. на ВМА се установява, че Г. Т. на 47 г. е постъпил в
лечебното заведение на 10.06.2009 г. с диагноза: мозъчен оток, придружаващи заболявания
– артериална хипертония, исхемичен мозъчен инсулт. Назначено е терапевтично лечение и
на 24.06.2009 г. е изписан с подобрение. С експертно решение № 0868 от заседание № 065 от
10.04.2017г. на ТЕЛК, на ищеца е определена 81% трайно намалена работоспособност, с
водеща диагноза: мозъчен инфаркт и общо заболяване десностранна спастична хемипареза
/средна степен/, състояние след преживян инфаркт, артериална хипертония. С експертно
решение № 0598 от заседание № 047 от 11.03.2020 г. на ТЕЛК, че на ищеца е определена
81% трайно намалена работоспособност – пожизнено, с диагноза: последици от мозъчен
инфаркт.
По делото изслушана и комплексна съдебно- медицинска експертиза с вещи лица д-р
В. М. невролог и д-р Д. М. – кардиолог. От тяхното заключение се установява, че ищецът
към момента е в задоволително общо състояние, ориентиран, придвижва се с едно помощно
средство, поради десностранна хемипареза. Вещите лица отбелязват, че ищецът страда от
артериална хипертония с хипертонично сърце, мозъчно- съдова болест с десностранна
спастична хемипареза, хроничен бронхит, дислипидемия, нарушен глюкозен толеранс,
безсъние. Пояснено е, че артериалната хипертония, мозъчно-съдова болест, дислипидемия и
хроничен бронхит са хронични заболявания с флуктуиращ характер, продължават
непрекъснато, като интензитетът на мозъчно-съдовата болест е значителен заради
десностранната спастична хемипареза, която принуждава ищецът да се придвижва с бастун
и има затруднение в ежедневните си дейности, поради което ТЕЛК му е определил 81
%ТНР. Сочи се, че ищецът е лекуван в УМБАЛ „Царица Йоанна“ - София от 01.02.2008 г. до
06.02.2008 г. за исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА с десностранна централна хемипареза
до плегия за ръката и десностранна хемихипестезия. През юни 2009 г. е лекуван в
инфекциозна клиника на ВМА за мозъчен отток от инфекциозен причинител. В момента
провежда лечение за артериална хипертония с медикаментите (конкор, неодипин, ирбек), за
мозъчно-съдова болест с медикаментите (сермион, триофлен), за болки в десните
крайници/нурофен/ и за безсъние с медикамента (атаракс). Вещите лица обосновават, че
мозъчно-съдовата болест с реализирания исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА са довели до
десностранна спастична хемипареза, която затруднява придвижването на ищеца и
ежедневните му дейности поради което ТЕЛК му е определил 85 % ТНР. От анамнезата при
прегледа ищецът съобщил за болки в десните крайници и често главоболие. Има често
пресъхване на устата- измервали в домашни условия сутрин на гладно висока кръвна захар -
до 15 ммол./л. Според КСМЕ мозъчносъдовата болест и артериалната хипертония са
хронични заболявания, които изискват редовен прием на лекарства, а парезата на десните
крайници е дефинитивна и не може да се повлияе от лекарства или рехабилитация.
Обосновано е, че това ще затруднява придвижването на ищеца и ще налага използването на
бастун или други помощни средства. Пояснено е още, че артериалната хипертония и
мозъчно-съдовата болест са мултифакторни заболявания, като артериалната хипертония е
основен рисков фактор за възникването на мозъчно-съдовата болест и нейното усложнение -
исхемичния мозъчен инсулт със съответните последици. Експертите заявяват, че при ищеца
има анамнестични данни за предхождаща нелекувана артериална хипертония и по тази
причина не може да се приеме пряка причинно-следствена връзка между действията на
ответника и възникналото усложнение на мозъчно-съдовото болест. Според вещите лица е
4
налице косвена връзка поради повишения стрес с отделяните при възникването му на т.н.
стресови хормони (адреналин и норадреналин), които повишават артериалното налягане и
сърдечната честота, свиват артериалните съдове вкл. и мозъчните и при продължително
действие могат да допринесат за възникване на мозъчни и сърдечни съдови инциденти.
Обобщават, че факторите, които влияят върху здравето на човека са външни и вътрешни,
такива които могат да се модифицират и немодифицируеми. Фактори като околна среда,
образование, социално положение, заболявания, хранене и др. могат да се модифицират, а
други са непроменени като генотипа и генетичната предиспозиция към някои болести.
Обоснован е извод, че при ищеца е налице пряка причинно-следствена връзка между
мозъчносъдовата болест на ищеца и нелекуваната артериалната хипертония, дислипидемия
и наднорменото тегло. Тютюнопушенето е второстепенен рисков фактор за мозъчен инсулт.
При изслушването в о.с.з. вещото лице д-р М. пояснява, че спастична паралитична
походка се получава тогава, когато има пареза на левите или десните крайници, т.е. на горен
и долен крайник от едната страна.
По делото е разпитан братът на ищеца В. Т., който живее заедно с брат си, заедно със
своето семейство и родителите им в една къща на различни етажи. Брат му Г. се занимавал с
транспортна дейност. Спомня си, че през 2007 г. Г. си купил бус „Форт Транзит“. Същата
година бил и задържан в ареста на следствието, където престоял 4-5 месеца. Излязъл през
м.ноември 2007 г. Докато брат му бил задържан в ареста, свидетелят го посетил веднъж.
Изглеждал съсипан и бил отчаян. През м.февруари 2008 г. преди рождения си ден Г.
получил инсулт и бил приет в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. След инсулта дясната ръка
и десния му крак били парализиран. Имал и забавяне в говора. Все още се движел с бастун.
След задържането и преживения инсулт, брат му не работел. Той живеел с инвалидна
пенсия, заедно с родителите им, като се налагало всички вкъщи да му помагат.
Св. К. К. разказва, че в деня на арестуването си Г. бил организирал тържество, но
целия ден той не се обадил, брат му бил видял по телевизията, че е задържан, а вечерта се
обадили хора, за които не знае кои са, и казали да не го чакат, че няма да се прибере. Имали
намерение през август 2007 г. да направят нещо като годеж и да заживеят заедно, но
плановете им не се осъществили заради ареста, а впоследствие заради инсулта. Към момента
все още са близки с Г., като той от време на време живее при нея за по седмица и
свидетелката се грижи за него, а през останалото време възрастните му майка и баща се
грижат за него, а брат му се грижи за отоплението.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколко са в синхрон едни с други и
не противоречат на писмените доказателства и заключението на КСМЕ.
От разпита на двамата свидетели се установява, че по време на престоя си в ареста
ищецът е отслабнал драстично, като според свидетелката към края е увивал колана си около
кръста, тъй като нямало как да го закопчее.
И двете вещи лица отговарят в с.з., че по начало е добре намаляването на телесното
тегло, но зависи от какво е предизвикано – ако е отслабнал за сметка на стрес и повишаване
на стресогенните хормони, не е добре.
Въззивният съд приема, че е налице връзка между наказателното производство и
претърпения исхемичен мозъчен инсулт, като за този извод съобразява заключението на
КСМЕ, факта, че е получен три месеца след освобождаването му от ареста, където е бил
малко повече от пет месеца, както и рязкото му отслабване по време на ареста. Независимо
че е имало нелекувана артериална хипертония и че вещите лица приемат косвена, а не пряка
връзка, съдът намира, че стресът от разследването и от задържането е допълнил
нелекуваните и съществуващи преди това заболявания и всички фактори са довели до
мозъчно-съдовия инцидент инсулт.
Ето защо, при определяне на справедливия размер на обезщетението настоящият
състав отчита дългата продължителност на наказателното дело, потенциалното наказание от
пет до петнадесет години лишаване от свобода, задържането за 72 часа, а после
задържането под стража от пет месеца и няколко дни, както и че е бил обвиняем заедно с
5
други лица за участие в организирана престъпна група. От значение е възрастта на ищеца –
45 към началото на наказателния процес и 55 години – към края му, която сама по себе си
независимо от намалената работоспособност, ограничава драстично шансовете за
професионална реализация.
По делото не се доказва широко медийно разгласяване на случая, в резултат на което
да е пострадало реномето на ищеца. Приятелите на ищеца са научили същия ден за ареста
му заради планираното тържество, а не заради медийни публикации. Наред с това, няма
доказателства извън показанията на св. К. за телевизионни репортажи, статии в електронни
или хартиени издания и пр.
Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния, че не се доказва, че
поради наказателното производство ищецът не е могъл да се сгоди за св. К.. На първо място,
самата тя описва планираното събитие като „нещо като годеж“. На второ място, се
установява от нейните показания, че двамата продължават да са близки, като тя се грижи за
него поради здравословното му състояние.
Като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи
икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която следва да се
отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК (т.4), е 23.01.2017 г. – съобщаване на наказателното постановление.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). В тази
насока правото на обезщетение съгласно националния закон – ЗОДОВ следва да бъде
съобразено с българската правораздавателна традиция.
Настоящият съд счита за справедлив размер на обезщетението 32 000 (тридесет и две
хиляди) лева. Частично основателни са оплакванията за занижен размер, като се съобрази
връзката на наказателното преследване и мозъчно-съдовия инцидент съобразно изложеното
по-горе, довел до окончателна частична пареза, налагаща чужда помощ в ежедневието и
водеща до невъзможност за работа. От друга страна арестът е бил само един от факторите за
инсулта, поради което обезщетение над този размер би било завишено. Неотносими към
справедливия размер на обезщетението са доводите във въззивната жалба на ищеца, черпени
от недостатъци на повдигнатото срещу ищеца обвинение в рамките на наказателното дело.
Допълнителното обезщетение от 12 000 (дванадесет хиляди) лева следва да се присъди със
законната лихва от 23.01.2017 г. Изцяло неоснователни са оплакванията на Прокуратурата
за завишен размер на обезщетението, определено от СГС, предвид дължината на
производството и продължителното задържане под стража.
По повод оплакването в допълнението към въззивна жалба, подадено в срока за
въззивно обжалване, въззивният съд намира следното. Неоснователен е доводът, че лихва се
дължи не от приетата от СГС дата – 23.01.2017 г. – датата на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство по отношение на ищеца. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал.
2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК - постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия
или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
6
отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано,
определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 подлежат на проверка по реда на глава
тридесет и трета „възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 НПК). От цитираните
разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление,
не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК,
защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано.
Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за
възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1,
т. 2 З. и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с
оправдателна присъда. В настоящия случай, постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било съобщено на ищеца и по отношение на него, предвид
изложеното, фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е завършен. Изрично по този
въпрос е Решение №197/17.05.2011 по дело №1211/2010 на ВКС, ГК, III г.о., на което се е
позовал и първоинстанционният съд.
Обжалваното решение в обжалваната част за имуществените вреди е правилно по
следните съображения.
Предявени са искове за обезщетение за имуществени вреди съобразно уточнението на
исковата молба в първото с.з. по делото, проведено на от 24.11.2020 г. пред СГС и в с.з. от
01.12.2022 г. за пазарната стойност на товарен автомобил „Форд“, модел „Транзит“ ДК *** в
размер на 6 781,94 лева и за наемоподобен доход за периода от 23.06.2007 г. до 23.01.2017 г.
в размер на 10 338,65 лева. Пред СГС общият претендиран размер на обезщетението за
имуществени вреди е 20 000 лева, а пред настоящата инстанция е 17 120,56 лева и искането
към настоящата инстанция е решението да бъде отменено в частта до този размер.
По повод иска относно пазарната стойност в размер на 6781,94 лева съдът излага
следните мотиви. Във въззивната жалба ищецът твърди, че от неоспорената от страните
САТЕ се доказва, че средната пазарна стойност товарния автомобил към момента на
изземването му е 6781,94 лева. Вярно е, че в заключението е посочена точно тази пазарна
стойност на автомобил с тези характеристики към датата на изземването – 23.06.2007 г. Това
обаче не е достатъчно за уважаване на иска за пазарната стойност на автомобила. Както
правилно е прието от СГС, съгласно чл. 111, ал. 1 НПК веществените доказателства се пазят,
докато завърши наказателното производство, а посред ал. 2 предметите, иззети като
веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на
правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само
когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на
административно нарушение. Наказателното производство по НОХД №5690/2018г. по описа
на СГС, НО, 27 състав е все още висящо, а наред с това по делото няма данни, включително
и пред настоящата инстанция, ищецът да е поискал връщането на автомобила си, за който
няма спор че негова собственост. Ето защо не може да се приеме, че изземването е
незаконно – обвинението срещу ищеца е било за участие в организирана престъпна група за
пренос на стоки през границата на Република България, включително и чрез иззетия товарен
автомобил, като срещу част от обвиняемите делото продължава. Не може да се присъди
равностойността на вещта, тъй като последната не е отнета в полза на държавата, а се пази
от нея до завършване на производството.
Искът за наемоподобен доход за периода от 23.06.2007 г. до 23.01.2017 г. в размер на
10 338,65 лева, чийто размер според въззивната жалба е установен също от заключението на
САТЕ, също е неоснователен по следните съображения. За да се уважи този иск следва да е
доказано, че ищецът би реализирал такъв доход по време на посочения период в приетия от
САТЕ размер, а доказателства за това няма по делото. Св. показания на В. Т. в о.с.з. на
24.11.2020 г. и на св. К. в о.с.з. на 13.04.2021 г., на които се позовава ищецът във въззивната
си жалба, могат да обосноват извод, че с процесния товарен автомобил Г. Т. е осъществявал
транспортна дейност, както и че след изземването му не е могъл да я осъществява. Няма
7
доказателства обаче какъв доход е пропуснал да реализира ищецът, като не е могъл да
осъществява такава дейност – няма представени договори, които не е могъл да изпълни
поради наказателното производство, няма дори твърдения какви са били доходите му преди
образуването на това производство. Следователно няма доказателства за претърпените
имуществени вреди и искът следва да се отхвърли.
Решението относно имуществените вреди е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната от ищеца част.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като на ищеца бъдат
присъдени допълнително 211, 76 лева (352,94х32000/20000), тъй като общо дължими са
564,70 лв. За въззивната инстанция адв. М. претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение, но по делото липсват доказателства за това, поради което не следва да се
присъжда.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 261391 на СГС от 21.04.2022 г. по гр.д. 4016/2019 г., I ГО, 7
състав в частта, в която искът на Г. К. Т., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на
Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП 214/2013 г. по описа на
НСлС, производството по което е прекратено спрямо ищеца, е отхвърлен за разликата от
20 000 (двадесет хиляди) до 32 000 (тридесет и две хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2017 г. до окончателното плащане и вместо това:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ да плати на Г. К. Т., ЕГН ********** допълнително 12 000 (дванадесет
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по
ДП 214/2013 г. по описа на НСлС, производството по което е прекратено спрямо ищеца,
ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
плати на Г. К. Т. разноски за първата инстанция в размер на 211, 76 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8