О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 1854 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 32604/09.11.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1779/30.10.2018 г.
Молителят оспорва присъдените от съда
разноски в общ размер на 878,00 лева. Твърди, че не следва да бъдат присъдени
разноски за въззивна инстанция, доколкото това
осъждане за разноски се явява повторно, тъй като при първото разглеждане на
делото пред въззивна инстанция също е бил осъден да
заплати дължимите съдебно-деловодни разходи. Излага твърдения още, че в полза
на насрещната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. На
следващо място молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303,
ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като сочи че не е станал причина за
извършването им. В заключение релевира възражения
относно размера на присъденото юрисконсултско
възнаграждение при първоинстанционното разглеждане на
делото, като отново твърди, че същият следва да бъде съобразен с настоящата редакция
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не с действащата към момента на постановяване на
решението на ВРС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило
становище от „КНМ Груп“ ЕООД за неоснователност на молбата. Излага съображения,
че не е налице присъждане на две възнаграждения за процесуално представителство
пред ВОС, а единствено заплатения адвокатски хонорар, който е определен в
минималните размери съобразно материалния интерес на спора. Оспорва още
възраженията срещу присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред
ВКС, като твърди, че по отношение на молителя в настоящото производство не е
налице основанието за освобождаване от задължението за заплащане на разноски,
предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а
същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал,
като сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение
на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане
за ревизиране на присъдените разноски за първа инстанция,
като се излага становище, че същите са редуцирани с въззивното
решение.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано след отмяна на Определение № 1696/21.05.2015 г. на ОС Варна с решение на ВКС, IІ ТО, като делото е върнато за продължаване на процесуалните действия по същото.
Въззивното производство е образувано по жалба на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс Г, представлявано от Боряна Димитрова
Пенчева, П.С.С., Яна Маринова Димитрова и Георги Кошия срещу Решение № 253/10.01.2015 г.,
постановено по гр.д. № 11264/2014 г. на ВРС, с което: ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, Варна Тауърс Г №258
да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” №22 сумата
от 506.76лв /петстотин и шест лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща заплатена от праводателя му Г.С.Х. по
договор за цесия от 08.05.2014г., при първоначална липса на основание стойност
на начислена с дебитно известие №**********/18.02.2014г. за периода от
16.11.2013г. до 13.02.2014г. електроенергия, след извършена корекция на сметка
за обект на потребление, находящ се в с. Бозвелийско,
Община Провадия, с абонатен номер №********** и клиентски №**********, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 03.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. И ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, Варна Тауърс Г №258, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков”
№22 сумата от 350лв /триста и петдесет лева/,
представляваща сторени разноски в производството, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
С Решение № 1779/30.10.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 875 лева, представляваща сторени в производството по делото разноски, на основание член 78 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи
произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната
може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД
своевременно е релевирало искането си за присъждане
на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство
за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото въззивното производство страната е защитавана от адвокат и
е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на
възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е
била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид
изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя
срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС,
тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013
г. на ОСГТК отмяната се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли
в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството
дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в
закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт.
Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на
отговорността за разноски по отношение на въззивника,
доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна
на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е
оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Не следва да се допуска преразглеждане на
въпроса относно размера на присъденото при първоинстанционното
разглеждане на делото юрисконсултско възнаграждение,
тъй като въззивният съд не е бил надлежно сезиран с
такова искане от молителя, доколкото същият не е подал молба за изменение на
решението на ВРС в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По посочените съображения, не са налице
основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно
разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се
явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32604/09.11.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1779/30.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1854/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.