Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260431
гр. Пловдив, 31.03.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7660/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б.С.Р.,
действащ чрез пълномощника си адв. А.П. против Наказателно постановление № 20 –
1030 – 010826 от 15.10.2020г. , с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание
се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се
иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в
съпроводително писмо с вх. № 285672/ 07.12.2020 г. ангажира становище за
законосъобразност на обжалваното НП, като формулира искане същото да бъде
потвърдено. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 16.09.2020г. в 15,44 часа в град
Пловдив на бул. „Найчо Цанов“ –жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост
на „ОТП Лизинг“ ЕООД, като се движил в крайната лява пътна лента на платното за движение. Движението
в кръстовището се регулирало от светофар, като над светофара, разположен в
крайната лява пътна лента, в която се намирал автомобилът управляван от жалбоподателя, бил
поставен и пътен знак ГЗ – "движение само наляво след знака". В момента, в който
жалбоподателят се доближил до кръстовището на бул. „Найчо Цанов“ с бул. „Христо
Ботев“, при зелен сигнал на светофарната уредба, същият извършил маневра
„завиване в обратна посока“ от бул. „Найчо Цанов“ по бул. „Найчо Цанов“,
въпреки наличието на горепосочения знак, указващ посоката на движение от
заеманата лента.
Така
извършената маневра била възприета от свид. Ц., който спрял водача на
автомобила – жалбоподателя Р. и в присъствието на свидетел – очевидец – инсп. С.П.
съставил АУАН № АА9303805 от 16.09.2020г. , като му връчил препис от акта.
Последният бил подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения.
Такива били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН.
Въз основа на така
съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото, включени в
административнонаказателната преписка, както и въз основа на представената и
приобщена в хода на съдебното следствие схема – извадка на действащия Генерален
план за организация на движението в град Пловдив на кръстовището при бул.
„Найчо Цанов“ с бул. „Христо Ботев“ /л. 15 - 16/.
От
показанията на свид. Ц. се установяват мястото на извършване на нарушението,
авторството на жалбоподателя на деянието, за което е санкциониран, разположението
на процесния автомобил на платното за движение. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. Ц., същите са подробни, последователни, в тях свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел като
очевидец и са съответни на приетите по делото писмени доказателства.
В аспект на гореизложеното следва да
се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая,
доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от страна на
жалбоподателя, а и последният не отрича посочените факти.
С оглед изложеното, и след запознаване с приложените по
делото АУАН и НП, съдът намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
така представените Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з – 825/ 19.07.2019
г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР.
При така
установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по ангажиране отговорността на жалбоподателя. Акта
за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.
44 ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.09.2020г.
, а НП - на 15.10.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
По отношение правилността на атакуваното
наказателно постановление съдът намира, че административнонаказващия орган
правилно е квалифицирал, виновно извършеното от Р. нарушение като такова по чл.
6, т. 1 от Закона за движение по
пътищата. От
събраните по делото доказателства, включително от показанията на св. Ц., на които съдът изцяло
даде вяра, се установи, че на посочените в НП време и място жалбоподателят е
управлявал прецесния лек
автомобил, поради
което е имал качеството на "участник в движението" по смисъла на ЗДвП
и е бил годен субект на административното нарушение, за което е наказан. На
следващо място установява се от обективна страна, че на пътната лента, по която
се е предвижвал жалбоподателят, е имало поставен пътен знак ГЗ. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата (Обн.
ДВ, бр. 25 от 22.03.1996 г. и в сила от 01.06.1996 г.) цитираният знак
представлява пътен знак със задължително предписание и наименование
"Движение само наляво след знака". Тъй като не се установява да е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДвП, изключваща
задължението за съобразяване с предписанието на знака, то за жалбоподателя е
възникнало задължението да съобрази поведението си с пътен знак ГЗ. От показанията на свидетеля очевидец Ц., които съвпадат и с
твърденията на жалбоподателя, се изяснява, че последният е продължил движението
си като
е извършил маневра завиване в обратна посока, т.е. отклонил се е от задължителното
предписание за движение само наляво след знака. С това нарушението се явява
довършено от обективна страна, тъй като същото е на просто извършване, без да е
налице необходимост от настъпването на някакъв последващ изпълнителното деяние
резултат. Съдът намира, че деянието е съставомерно и от субективна страна, като
същото е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Видно от
твърденията на жалбоподателя в жалбата и от възраженията му в АУАН, той е
възприел пътния знак ГЗ и неговото задължително предписание, но въпреки това
съзнателно се е отклонил от него, като е продължил движението си извършвайки
маневра завиване в обратна посока.
Както вече беше
отбелязано разпоредбата
на
чл. 6, т. 1 ЗДвП установява
задължение за участниците в движението да съобразяват поведението си със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Извършената маневра "обратен завой" в лента за
движение само "наляво" представлява нарушение на правилата за
разположение на пътно превозно средство върху платното за движение и запълва
фактическия състав на разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Наложеното
административно наказание е съобразено с характера на извършеното нарушение и с
конкретния нарушител, като е определено в закона с фиксиран размер, което не
позволява дискреция на съда в това отношение, съгласно чл. 27, ал. 4 ЗАНН.
На следващо място с оглед релевираното изрично
възражение, съдът намира, че е необходимо да се изследва налице ли са основания
за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 г. по
тълкувателно дело № 1/2005 г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е
такава по законосъобразност, то изводът, че
нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящият съдебен състав споделя
изцяло тройно утвърдените в практиката принципни положение, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН,то на основание
чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК. Така, според чл. 93,
т.9 НК
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е
маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, както и обстоятелствата по извършването
му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца от типичните нарушения на чл. 6, т. 1 ЗДвП. За формирането на
този си извод съдът съобрази и обстоятелството, че на процесното кръстовище се
наблюдава интензивно движение по време на извършване на нарушението. Освен това
посоченият пътен участък е урегулиран със съответните пътни знаци, така че да
се създаде организация на движението, обезпечаваща възможността за безопасно
завиване на дясно на автомобилите, движещи се в посока по бул. „Найчо Цанов“.
Гореизложеното води до извод за
правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради
което същото ще бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи,
че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното
евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на
съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето
им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20 – 1030 – 010826 от 15.10.2020г. , с което на Б.С.Р., ЕГН **********
на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.