Решение по дело №396/2010 на Районен съд - Харманли

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№  

 

гр.Харманли / 01.ІV.2011год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

  

Производството е образувано по обективно съединените искове от С.И.М. ЕГН:********** *** офис 13 адв.Л.С. против "МАДЖАРОВО" ЕАД в ликвидация, с управление в гр.Маджарово, обл.Хасковска, ул.”П ”  3, представлявано от ликвидатора В.Н.Т. ***  с правно основание чл.200 от КТ.

  Ищецът е изложил твърдения, че работил в ответното дружество като миньор около 4 години.На 08.02.1980г. по време на работа претърпял трудова злополука, вследствие на която получил счупване на черепа и гръбначния стълб.С акт за „Трудова злополука"№ 1 от 11.02.1980г. на „Металургията и миниресурси,,СММК'ТОРУБСО"Мадан, била призната причинната връзка между причинените му увреждания по време на работа в ответното предприятие.С този акт и с експертни решения № 1502 от 0112-290797 и Решение № 1769 зас.№163 от 23.XI.2006г. на МБАЛ „Света Екатерина"ЕООД гр.Димитровград, Експертно решение № 3108 заседание 166 от 30.XI.2009г. на МБАЛ - АД гр.Хасково, се установили характера на настъпилите болестни изменения вследствие на „трудовата злополука" ,а именно: счупване на „гръбначния стълб", "Кифосколиоза,Спондилоартроза" състояние след фрактура на ТН.За тези състояния му била определена работоспособност 50 % и  определена III та група инвалидност.Ищецът получавал пансия за инвалидност, поради трудовата злополука.Вследствие на влошеното здравословно състояние, ищецът понасял всекидневни болки и страдания с висока степен на интензивността, което изисквало закупуване на скъпоструващи  лекарства  - МИЛИГАМА-ампули :АНАЛГИН И АУЛИН -таблетки и прахче:НИВАЛИП -ампули.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца претърпени от последния ИМУЩЕСТВЕННИ ВРЕДИ-ИЗРАЗЯВАЩИ СЕ в разликата между трудовото му възнаграждение, което би получавал, като здрав на длъжност „ МИНЬОР„ и пенсията му по болест за периода от време 20.08.2008г. до датата на завеждане на иска за сумата 6 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата 20.08.2008 година и до окончателното и изплащане, както и имущественни вреди в размер на 500 лева, представляващи стойността на закупените от ищеца животоподържащи лекарственни средство - милигама,аналгин,аулин,нивалин за периода от време 20.08.2008г. до завеждане на иска,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата 20.08.2008 година и до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.

           

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът в депозираният писмен отговор взема становище за  допустимост на исковете, като оспорва тяхната основателност.Излага следните  възражения: Уврежданията кифосколиоза и спондилоартроза, състояние след фрактура ТН в исковия период 20.08.2008- 28.05.2010г. са причинили трайна неработоспособност/ТНР 50%, видно от представените ЕР-ТЕЛК от 2006г и 2009г. Според действащата в същия исков период разпоредба на чл.200 ал.1 КТ в редакцията и от ДВ бр.52 от 18.06.2004г. в сила от 01.08.2004г. до изменението й в ДВ бр.15/2010г., в сила от 26.02.2010г. , ТНР 50% не е основание за присъждане на обезщетение по този закон. Основанията за това са: „ временна неработоспособност, ТНР над 50% или смърт" . Сроковете в ЕР имат отношение към времето на действие на тези документи/освидетелставнето/, а не към характера на работоспособността- видно от самите тях.

По иска за компенсация на лечение, ответникът алтернативно възразява, че ищецът не е провел медикаментозно лечение, такова не е и необходимо за наличното увреждане по ЕР. Евентуално възразява, че ишецът не е използвал предписани от специалист лекарствени средства и не е използвал посочените в исковата молба.Този иск оспорва и по размер с възраженията посочени по горе, както и с правото на частична реимбурсация на лечението по ЗЗО и провеждането му симптоматично в лечебни курсове.

Искът, основан на разликата оспорва алтернативно по основание и размер, като твърди, че ищецът е пенсионер с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в исковия период. Ако пенсията е инвалидна с инвалидност до 50%/ Шгр., то от разликата следва да се приспаднат и доходите, които ищецът е получил по трудови и приравнени на тях правоотношение или ако не е упражнил правото си на труд-минималната работна заплата за страната.

 В съдебно заседание, ищецът представляван от пълномощника си адв.Л.С. поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът не изпраща представител.

          Съдът след като прецени събраните по делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

          С Решение № 135 от 07.VІІ.2006г. по Гражданско дело № 300 от 2008г. на Районен съд гр.Харманли, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата  4 686лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика в получаваната пенсия за инвалидност и възнаграждението на подземен миньор за периода от 07.08.2007г. до 19.08.2008г., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2007г., сумата 250лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходване на средства за закупуване на лекарства за периода 07.08.2007г. до 19.08.2008г., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2007г.

По делото са приети като доказателства  - Акт за трудова злополука №1/11.11.1980г., Експертни решения № 1502 29.07.1997год. ТЕЛК -Хасково, Експертно решение № 1769-163 от 23.XI.2006г. на ТЕЛК Димитровград, Експертно решение № 3108 от 30.XI.2009г. на ТЕЛК-Хасково, видно от които първоначално на ищеца е констатирана ІІІ група инвалидност, а в последващите решения на ТЕЛК е определена 50 % ТНР.Като противопоказни условия на труд са посочени в различните експертни решения, представени по делото – общ физически и селскостопански труд, миньор, подземен машинист и тежък физически труд.

Представена е по делото и 1бр. Рецепта, видно от която на ищеца са предписани  медикаменти.

           От полученото от НОИ-Хасково, удостоверение се установява, че на ищеца е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на основание чл.78 КСО., като е посочен по месечно размера на същата за исковия период.

Вещото лице д-р М.К.И. по  назначената съдебно – медицинска експертиза, след запознаване с материалите по делото и извършване на личен преглед на ищеца дава заключение, което съдът възприема като професионално и компетентно изготвено и прие по делото като неоспорено от страните. От него се установява, че ищеца е претърпял тежка трудова злополука през 1980г. със счупване на гръбначния стълб на 12 гръден прешлен.Налице е причинна връзка между увреждането и настъпилата трудова злополука.При извършения личен преглед се установяват данни за последствия на прекарана травма в гръбначната колона с оформяне на гърбица /гибус/ в гръдно-поясната област в резултат на счупването на 12 гръден прешлен.Налице са болкови прояви, ограничение на движенията в гръбначната колона с болки в кръсна и левия крак.В следствие на увредата на черепа и главния мозък е налице главоболие и виене на свят.Походката на ищеца е ограничена и болезнена.При лечението на ищеца е подходено диференцирано, с оглед на засилване на болките през есенно-зимните месеци. Вещото лице посочва, че общата сума необходима за закупуване на необходимите за системното и редовно лечение медикаменти възлизат на стойност 595,64лв., като здравно-осигурителната каса не поема финансиране на тези медикаменти при тази диагноза в амбулаторно лечение, няма и „клинична пътека” за стационарно лечение  за лица с такава диагноза.

          В заключението си по назначената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице К.Т. посочва два варианта на търсеното обезщетение.Като първи вариант посочва, че разликата между брутното трудово възнаграждение на подземен миньор и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност, поради трудова злополука и професионална болест за периода от 20.08.2008г. до 28.05.2010г. е 9 709,53лв.Като втори вариант е посочена разликата между брутното трудово възнаграждение на подземен миньор, намалено с получената от него  пенсия и минимална работна заплата за страната отново за исковия период в размер на 4 630,53лв.За исковия период след извършена проверка в регистъра на трудовите договори на НОИ не се установява наличие на такива на името на ищеца за исковия период.

          При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че са налице основания за ангажиране на обективната отговорност на ответното дружество по чл.200 КТ за обезщетяване на  причинени на ищеца имуществени вреди.

          Не се спори между страните, че ищецът С.И.М. е работил в ответното дружество като „подземен миньор” и вследствие на претърпяна трудово злополука е получил посочената травма на гръбначия стълб, както и че с влязло в сила Решение № 135 от 07.VІІ.2006г. по Гражданско дело № 300 от 2008г. на Районен съд гр.Харманли  е била ангажирана отговорността на  ответното дружество, като последното е осъдено да заплати на ищеца обезщетения по чл.200 от КТ. 

          По отношение на възражението от ответника направено в отговора по чл.131 от ГПК, че иска за обезщетение за разходи за медикаментозно лечение  е неоснователен, тъй като за уврежданията кифосколиоза и спондилоартроза, състояние след фрактура ТН в исковия период 20.08.2008- 28.05.2010г. са причинили трайна неработоспособност/ТНР 50%, видно от представените ЕР-ТЕЛК от 2006г и 2009г. и според действащата в същия исков период разпоредба на чл.200 ал.1 КТ в редакцията и от ДВ бр.52 от 18.06.2004г. в сила от 01.08.2004г. до изменението й в ДВ бр.15/2010г., в сила от 26.02.2010г. , ТНР 50% не е основание за присъждане на обезщетение по този закон, а основанията за това са: „ временна неработоспособност, ТНР над 50% или смърт", съдът намира за неоснователно. С изменението на КТ от 2004г. понятието "инвалидност" в чл. 200 от КТ се замени с "трайна неработоспособност над 50 на сто", с цел уеднаквяване терминологията на КТ с тази по Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 110/99 г.), в чл. 56 на който е дефинирано понятието "професионално заболяване", включващо "трайната неработоспособност". Легално определяне на какъв процент намалена работоспособност се приравняват отпуснатите групи инвалидност законодателят е установил единствено в разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (обн., ДВ, бр.21/ 2000 г.), която следва да намери приложение при заверените правоотношения по чл. 200 от КТ. В настоящия случай се установява, че на ищеца първоначално е  била призната IIIгрупа инвалидност, която съобразно § 4, ал. 1, т. 3 от ПЗР на посочената Наредба се приравнява на намалена работоспособност от 50 до 70 на сто. Ето защо съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника в тази насока и е налице предпоставката за търсене на обезщетение от увредения работник по реда на чл.200 от КТ.

  С оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото се установява, че ищецът страда от  професионално заболяване, вследствие на претърпяна тежка трудова злополука. С оглед приетото заключение на вещото лице д-р И., ищецът търпи непрекъснати болки, определено му е деференцирано лечение с медикаменти, с оглед увеличаване на болките през есенно – зимния сезон, поради което следва на ищеца да се присъди  обезщетение, изразяващо се в разходите за закупуване на лекарствени средства за исковия период от 20.08.2008г. до 28.05.2010г.Иска следва да се уважи в предявения  размер от 500лв., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2008г.

  Следва  да се уважи иска за обезщетение на имуществени вреди определени като разлика между  трудовото възнаграждение на подземен миньор и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност,  поради трудова злополука и професионална болест за периода от 20.08.2008г. до 28.05.2010г. Същият е основателен и доказан.В следствие на претърпяната тежка трудова злополука в ответното предприятие,  ищеца е получил професионалното заболяване, довело го до инвалидизиране с забрана за полагане на тежък физически труд. Вследствие на това той получава  пенсия за инвалидност. В исковия период няма регистрирани  трудови правоотношения.

По отношение размера на иска, съдът намира, че следва да възприеме  вторият вариант от заключението на  вещото лице, който е изчислен на база разликата  между брутното трудово възнаграждение на подземен миньор, намалено с получената от ищеца пенсия и минимална работна заплата за страната  за исковия период от 20.08.2008г. до 28.05.2010г в размер на 4 630,53лв., тъй като на ищецът е забранено полагането  на тежък физически  труд, което предполага, че същия е в състояние да прояви активност за намирането на подходяща работа през исковия период.Ето защо  този иск следва да бъде уважен до размера посочен от вещото лице, а до пълния предявен размер от 6 000лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.Следва върху уважената част от иска в размер на 4 630,53лв. да се присъди и законната лихва, считано  от 20.08.2008г

Ответника ще следва да  плати на държавата  205,22лв. държавна такса върху уважените искове, 180лв. разноски за вещи лица и 5лв.за издаване на изпълнителен лист, а на ищеца 196,85лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

 С оглед на гореизложеното съдът

 

Р         Е        Ш        И

 

          ОСЪЖДА "МАДЖАРОВО" ЕАД в ликвидация, с управление в гр.Маджарово, обл.Хасковска, ул.”П. , представлявано от ликвидатора В.Н.Т. ***  да заплати  на  С.И.М. ЕГН:********** ***,   адв.Л.С. сумата 500лв. обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, определени като разходи за закупуване на лекарствени средства  за периода 20.08.2008г. до 28.05.2010г., ведно със  законната лихва считано от 20.08.2008г. до окончателната изплащане на сумата.

          ОСЪЖДА "МАДЖАРОВО" ЕАД в ликвидация, с управление в гр.Маджарово, обл.Хасковска, ул.” , представлявано от ликвидатора В.Н.Т. ***   да заплати  на  С.И.М. ЕГН:********** ***,   адв.Л.С.  сумата 4 630,53лв. обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, определени като разлика между  трудовото възнаграждение на подземен миньор, намалено с получената пенсия за инвалидност и минимална работна заплата за страната за периода от 20.08.2008г. до 28.05.2010г., ведно със законната лихва считано от 20.08.2008г. до окончателното и изплащане, като иска до пълния предявен размер от 6 000лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

           ОСЪЖДА "МАДЖАРОВО" ЕАД в ликвидация, с управление в гр.Маджарово, обл.Хасковска, ул.”  представлявано от ликвидатора В.Н.Т. ***   да заплати  на С.И.М. ЕГН:********** ***,   адв.Л.С.  сумата 196,85лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА "МАДЖАРОВО" ЕАД в ликвидация, с управление в гр.Маджарово, обл.Хасковска, ул.”П. , представлявано от ликвидатора В.Н.Т. ***   да заплати на държавата по сметка на Харманлийски районен съд 205,22лв. държавна такса, 180лв. разноски за вещи лица и 5лв. за издаване на изпълнителен лист.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................