РЕШЕНИЕ
№ 1949
Гр.
Пловдив, 22.10.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІII състав, в открито заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
на
секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1930/2021
г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.208
и сл. АПК вр. чл. 63 ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от В.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.А.Б., против Решение
№ 260030 от 29.04.2021 г., постановено
по
АНД
№249/2020г. по описа на Районен съд гр.Първомай- I
н. с. само в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
20-0325-000739 / 07.08.2020 година на Началника на Районно управление Първомай към
Областна дирекция на МВР - Пловдив за административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което му
е наложено на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3то от ЗДвП административно
наказание „глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от дванадесет месеца“. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на съдебното решение в тази му част поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразили се в липса на обективна,
всеобхватна и необходима преценка на събраните в производството доказателства.
Сочи се, че съдът не е приложил правилно и материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение, както и на
издаденото наказателно постановление. Редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа касационната жалба
и излага аргументи за отмяна на съдебното решение и на административният
правораздавателен акт. Не се претендират разноски.
Ответникът
по касационната жалба - Областна дирекция на МВР
- Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взима становище по същество на спора. Не
претендира разноски.
Контролиращата
страна прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна,
като дава заключение, че решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция, като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери
жалбата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
От
фактическа страна е установено, че на 19.07.2020 година в град Първомай,
област Пловдив, за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, свидетеля Р.А., заемащ
длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ на МВР -
Първомай (актосъставител) и младши инспектор А. Я. били
дежурен автопатрул . В изпълнение на задълженията си
по контрол на безопасността на движението те извършвали обход със служебен
автомобил, с отличителни знаци на полицията. На обяд те подхождали към установъчен пункт, определен в гр.Първомай, квартал „Дебър“,
като се придвижвали по улица „Княз Борис І“ към кръстовище с улица „Стефан
„Стамболов“. Този пътен участък бил регулиран и от двете страни, преди
пресичането ѝ с улица „Княз Борис І“, с пътни знаци Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“. Около12:50 часа при навлизане в образуваното
кръстовище свид. Р.А. от лявата си страна по пътя без
предимство забелязал да приближава лек автомобил „Лексус
ИС 220 Д“ с ДК № **** (собственост на „Амиго лизинг“
ЕАД, клон Пловдив), който без да спази предписанието на пътния знак „Б2 -Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, навлезнал
в кръстовището. Още при навлизането си водачът му увеличил скоростта си, след
което предприел маневра завой наляво към улица „Княз Борис І“. Именно в този
момент водачът подал внезапно допълнителна газ, при което задните колела започнали
да превъртат на пътното платно и се задимили, а задницата на автомобила се изнесла
надясно, с което препречвала пътя на движение на полицейският автомобил и се наложило,
за да избегне настъпването на ПТП, полицейският служител рязко да натисне
спирачки. Нарушителят не спрял, а продължил подаване на газ и с превъртане на
гумите на пътното платно и въртене на волана наляво и надясно за овладяване
противоположното изнасяне на задната част на колата до изправянето на посоката,
продължава движението си напред по улица „Княз Борис І“. За да бъде достигнат,
била включена от органите на реда светлинна и звукова сигнализация на патрулния
автомобил, при което последвали лекия
автомобил „Лексус“ и като го достигнали, го спряли с подаване на сигнал. Установили на мястото на
спирането му, че той се управлява от касатора В.Н.И..
Във връзка с проверката му изискали свидетелството за управление на МПС и
контролния талон към него, които той не представил. Затова на място в негово
присъствие му бил съставен и връчен процесния АУАН
серия GA № 270798/19.07.2020 година, в който били описани и установените
административни нарушения на чл. чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел залегналата в
акта фактическа обстановка, която и преповторил в обстоятелствената му част,
като подвел нарушението под нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл.104б, т. 2
от ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За да потвърди обжалваното НП в тази му
част за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП първоинстанционият
съд е приел, че от събраните фактите се констатира, че на инкриминираната дата с
поведението си В.И. и като не е съобразил поставените за регулиране на
движението пътни значи Б2 -„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!
същият неправомерно е препречил с управлявания от него лек автомобил движението
по пътното платно на полицейския патрулен автомобил, като е извел управляваното
МПС от контрол, което е станало на път за обществено ползване (каквито са улици
„Княз Борис І“ и „Стефан „Стамболов“ в град Първомай, област Пловдив, и
кръстовището между тях), което му поведение е в противовес с предназначението на
пътя и целта на ползването му –да служи за превоз на хора и товари при спазване
на правилата за придвижване, без създаване на опасност за другите участници в
движението.
Решението
на съда в тази му част е правилно. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което
прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил
пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях
безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в
наказателното постановление е извършено от касатора. От
съдържанието на НП е видно, че касаторът е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от
него действия – „като извършва резки маневри, преднамерено изважда МПС извън
контрол чрез предаване до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/. Този метод на управление на превозното средство
несъмнено представлява ползване на път, отворен за обществено ползване, за
друга цел, несъобразена с предназначението му за превоз на хора и товари.
Противно на застъпеното в касационната жалба становище, че завъртането не е
било преднамерено и не е част от поведението, което се обобщава с
понятието „дрифт““.
Освен в приложените писмени доказателства, индиции за
подобно неправомерно управление се съдържат и в показанията на разпитаните
служители на МВР, станали очевидци на рисковото управление от страна на ответника
в настоящото производство. Поради изложеното съдът намира, че водачът е
осъществил виновно приписаното му нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, като за
неоснователни и недоказани. Съдебният състав възприема хипотетичните твърдения,
заложени в касационната жалба, за наличие на други фактори, които биха могли да
бъдат причина за поведението на превозното средство на пътя. Деянието не
разкрива белезите на „маловажно“ нарушение и закономерно е било санкционирано
по реда на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушенията, вменени на жалбоподателя. Липсва дефицита на
обсъждане на събраните в производството доказателства, в която връзка касатора навежда и своите възражения, поради което същите
се явяват неоснователни. От събраните по делото доказателства се безспорно се установява,
че жалбоподателят е управлявал автомобила без да съобрази поведението си с пътната
обстановка, с което е използвал път, отворен за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Обществената опасност на така осъщественото административно нарушение е
значителна с оглед механизма, по който са извършено деянието, като от него може
да се обосновават изводите за виновно поведение на нарушителя. В този смисъл съобразно предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът
изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд и
препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Изводите на първоинстанционният съд са и в съответствие със съдебната
практика по сходни дела, като изложените в този смисъл мотиви също се споделят
от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. По изложените
обстоятелства неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на
обжалваното решение.
Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на спора разноски се дължат на ответника. Същият не е направил
изрично искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне
по тях.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІII
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260030
от 29.04.2021 г., постановено по АНД № 249/2020г. по описа на Районен съд
гр.Първомай, I наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/П/
ЧЛЕНОВЕ :1. /П/
2. /П/