РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501009 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на М. Г.
Й. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Станчев, срещу Решение
№44/19.04.24г. постановено от Районен съд Царево по гр.д.№149/23г., с което са
отхвърлени предявените от въззивницата искове против Д. И. Т. и М. И. Т., последния
представляван от своята майка и законен представител Я. Н. Г., за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца, сумата от общо 10000,00 лева, всеки от двамата
ответници по 5000,00 лева, представляващи частичен иск от сумата от общо 28600,00
лева, ведно със законната лихва върху сумата от 10000,00 лева от датата на подаване на
исковата молба- 14.02.2023 год. до окончателното изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му,
с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.
Въззивницата излага хронологията в отношенията й с наследодателя на ответниците
И. Б. Т., с когото са живели във фактическо съпружеско съжителство. През това време
наследодателят придобил правото на собственост върху недвижим имот – дворно
място и сграда в местността „***“, а със средства на ищцата била построена
пристройка, който увеличила стойността на имота с 24030 лева. С позоваване на
съдебна практика, въззивницата излага съображения, че е подобрител в чужд имот и
следва да се обсъди в какво качество е извършила тези подобрения и техния характер.
Намира, че същата има качеството на държател, поради което има право да получи по
реда на чл.59 ЗЗД това, с което е обедняла, т.е. направените от нея разноски – развива
съображения за същността на понятието.
С позоваване на съдебна практика въззивницата обосновава твърденията си
1
че е извършила подобрения в имота, чрез влагане на материали, средства и труд,
довели до увеличаване на стойността му, с които ответниците са се обогатили, което е
довело до правото й да бъде възмездена до размера на обедняването. В тази връзка се
позовава и на извършената съдебно – техническа експертиза, установяваща стойността
на извършените подобрения и увеличената стойност на имота. Намира, че по
подобрението, съставляващо ограда липсва произнасяне от съда.
Въззивницата извършва анализ на извъндоговорното основание по чл.61,
ал.1 ДДС, за да обоснове извод, че в случая отношенията не следва да се уреждат на
основание гестия. Въззивницата оспорва извода на съда, че т.к. изграденото подлежи
на премахване, изградилият го не следва да бъде обезщетен. Намира, че доказателства
в тази връзка по делото не са представени.
Въззиваемите – ответници Д. И. Т. и М. И. Т. представят в срока по чл.263,
ал.2 ГПК, чрез адв.Костадинов писмен отговор. В него излагат съображения за
потвърждаване на решението. Според въззиваемите оплакванията в жалбата не
намират опора в представените по делото доказателства. Съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е доводите на страните и е
достигнал до правилни и обосновани изводи.А. Н. Д. представя в срока по чл.263, ал.2
ГПК писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба. Намират, че при
постановяването на решението не се допуснати процесуални нарушения; фактите по
делото са изяснени, като са събрани всички поискани от страните и относими
доказателства; правните изводи, които са направени са в съответствие с коректно
идентифицираната фактическа обстановка и при правилно приложение на
материалния закон, съответно поддържаме становище за правилност на постановеното
решение.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства намира, че чрез събраните писмени
доказателства, извършената съдебно – техническа експертиза и свидетелските
показания на разпитаните свидетели, съдът е установил, че наследодателят на
ответниците И. Т. и ищцата М. Й. са живели на съпружески начала до смъртта на
наследодателя през м. ноември 2022г. Приживе наследодателят придобил правото на
собственост на недвижим имот, находящ се в ***, местността „***“ с договор за
покупко – продажба, сключен с нот. акт № 196, том 2, peг. № 8294, дело № 370 от
08.10 2020 г. Съдът е установил, че след придобиване на собствеността, до смъртта на
наследодателя в имота са били извършени СМР, в т.ч. изграждане на пристройка към
съществуващата сграда, за която пристройка няма издадени строителни книжа, същата
е незаконна и съгласно Заповед № 84/08.01.2024 год. подлежи на премахване. От
свидетелските показания съдът е установил, че през време на строителството с личен
труд е участвала ищцата. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Мотивите, изложени от първостепенния съд, въззивната
инстанция също споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение, по възраженията на въззивника следва да се каже:
Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба,
„… всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването”. Следователно необходими
са две предпоставки: обогатяване от една страна, без основание и обедняване от друга.
2
Във всички случаи обедняването и обогатяването имат имуществен характер,
характеризиращ се с конкретни вид и размер на даденото, респ. - полученото благо.
Съгласно Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2018 г., IV г. о., ГК,
„лицето, с което собственикът на имота е живяло на семейни начала и е извършило
разноски по време на съвместното им съжителство, ако е упражнявало фактическата
власт с намерение за своене, има право на вземане за подобрения, а ако е държател -
право на вземане за сумата, с която собственикът се е обогатил за негова сметка до
размера на обедняването му.“ В тази връзка ищцата заявява изрично, че претендира
процесните суми като неоснователно обогатяване.
Въззивната инстанция намира, че от представените по делото писмени и
гласни доказателствени средства не се установява с какви суми ищцата е участвала в
изграждането на пристройката. От показанията на свидетелите може да се направи
извод, че тя е участвала с личен труд, но не са ангажирани доказателства каква е
неговата икономическа стойност.
За твърдението, че ищцата е закупувала строителни материали са
представени три броя стокови разписки, чиято истинност е оспорена от ответниците.
Съобразно Решение № 214 от 23.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 642/2008 г., II т. о., ТК,
„Стоковата фактура е частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда
доказателствена сила. Установеното в него подлежи на доказване с всички допустими
от ГПК доказателствени средства“. В тази връзка ищцата не е ангажирала други
доказателства, установяващи размера на вложените в строителството лични средства.
Обстоятелството, че е била ангажирана по трудово правоотношение и е получавала
трудово възнаграждение само по себе си не доказва влагането на такива средства, още
повече че размерът на възнаграждението е бил около минималната за страната работна
заплата и не предполага възможност за спестяване на средства и влагането им в СМР.
Извън казаното по-горе, съдебната практика е трайна по отношение на
разбирането, че „подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като
подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне на
стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване
(Решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2011 г., I г. о., ГК).
„Извършен строеж, за който е установено, че не отговаря на изискванията на
действуващия териториално-устройствен закон и строителните правила и норми и
поради тази причина подлежи на премахване, не представлява подобрение, ако е
налице предписание за премахването му (Решение № 432 от 19.06.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 6086/2007 г., II г. о., ГК). Според Решение № 308 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 271/2012 г., I г. о., ГК, кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се
определя от техническите органи съгласно разпоредбите на действащото
законодателство. Тези изводи на ВКС са направени и обосновани с постановеното в т.7
на ППВС №6/27.12.74г. В настоящия случай по отношение на процесната пристройка е
налице административен акт за нейното премахване, собствениците заявяват, че не
желаят да я запазят, поради което за нея не се дължи обезщетение като за подобрение.
Поради гореизложеното, въззивната инстанция намира, че предявената
претенция е неоснователна. Решението, с което е отхвърлена, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на всеки от въззиваемите следва да се присъдят направените
разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер на по 800.00 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №44/19.04.24г. постановено от Районен съд
Царево по гр.д.№149/23г.
ОСЪЖДА М. Г. Й. с ЕГН**********, да заплати на Д. И. Т., ЕГН
3
**********, съдебно – деловодни разноски, в размер на 800.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Г. Й. с ЕГН-**********, да заплати на М. И. Т., ЕГН
**********, съдебно – деловодни разноски, в размер на 800.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок, считано от връчване препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4