№ 68
гр. Оряхово, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20221460***611 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН
********** от ******, действаща чрез адв. М. В. М. от АК П. против „Вивус
БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ********,
представлявано от управителя си З.С.Р., с искане за обявяване на нищожност
на предвидената в Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него „такса
бързо разглеждане“ в размер на ***** лв. като противоречаща на закона и
добрите нрави, както и искане за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищцата сумата от ***** лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща недължимо платена „такса бързо разглеждане“ по Договор за
кредит № ***** г. и Анекс към него, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и предл. 3 от ЗЗД и чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
От името на ищцата се твърди, че между нея и „4финанс“ ЕООД е
сключен Договор за кредит № ***** г. Посочва се също, че съгласно
сключения договор, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя заем в размер на ****** лв., а кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения
договор – за срок от 30 дни, като кредитът е отпуснат при годишен процент
на разходите (ГПР) в размер на 49,60 % и при фиксиран ГЛП от 40,99 %.
Предвидено е заплащане на такса за бързо разглеждане на документи в
размер на ****** лв. Впоследствие на 15.06.2021 г. е сключен Анекс към
договора за кредит за отпускане на допълнителна сума от ****** лв. и
заплащане на допълнителна такса за бързо разглеждане на документи в
размер на ***** лв.
Сочи се, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по сключения
1
договор за кредит и анекс към него – ***** лв. погасена главница, **** лв.
погасена лихва и ***** лв. погасена такса за бързо разглеждане.
Твърди се нищожност на уговорената такса бързо разглеждане на
документи по процесния договор за кредит и анекс към него, поради
противоречието й с нормите на чл. 10а, ал. 1, чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 22 от ЗПК,
както и поради накърняване на добрите нрави. Изложени са доводи, че
атакуваната такса представлява такса и услуга, свързана както с усвояването,
така и с управлението на кредита, тъй като дава възможност за улеснена
процедура за получаване на кредита. Също така се твърди, че таксата е
следвало да бъде включена в процента на ГПР по кредита, съгласно
определението за „общ разход по кредита“ в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и че не
е сторено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се нищожност на таксата за бързо разглеждане, поради
накърняване на добрите нрави и неравноправност. Изложени са подробни
доводи във връзка с твърденията за нищожност на таксата, поради
нарушаване принципите на добросъвестност и справедливост, като се твърди
и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Също така се сочат аргументи, че с тази такса се цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване на ответното
дружество, увеличаване стойността на договора и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Посочено е също, че неравноправната
клауза не е индивидуално уговорена и е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. При тези доводи за установяване на нищожност на таксата за експресно
разглеждане от процесния договор за кредит и анекс към него, се иска и
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата платената без
основание обща сума за тази такса в размер на ***** лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество от
„Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ********, действащо чрез юрисконсулт Десислава
Димитрова, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за кредит № ***** г. и
Анекс към него от 15.06.2021 г., със съответното съдържание и уговорени
условия, като съгласно анекса общо дължимата „такса бързо разглеждане“ е в
размер на ***** лв.
Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК, тъй като такса „бързо разглеждане“ напълно отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Тя представлява допълнителна
незадължителна услуга, която е изрично заявена за ползване от ищцата
съгласно описаните в т. 2 от общите условия варианти за одобряване на
кредита. Услугата се съдържа в т. 2.2 от общите условия и дава възможност
за експресно одобряване на кредита до 15 минути, като е описано, че същата
се заплаща и след избирането й като опция при кандидатстването за кредит, а
в изпратения на ищцата преди подписването на договора за кредит СЕФ, се
съдържа информация за нейната стойност.
Сочи се, че общите условия по кредита са изпратени и съгласувани с
КЗП, която следи за точното прилагане на разпоредбите на ЗЗП и таксата
„експресно разглеждане“ не е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и не се
2
отнася до действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита.
Изложени са и подробни доводи в подкрепа на твърдението, че
оспорената такса не следва да се включва в ГПР по кредита и не е налице
нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗПК,
така и поради това, че таксата не представлява „общ разход по кредита“. Сочи
се, че не са налице кумулативните изисквания за свързаност на таксата с
договора за кредит (сключване, усвояване или параметри) и за
задължителност за получаване на кредита, с подробна агрументация в
посочения смисъл.
Оспорва се и твърдението на ищцата за нарушаване на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и императивните разпоредби на ЗЗП. С оглед принципа на
свободно договаряне и фактът, че ищцата е изтеглила около 12 кредита от
ответното дружество, същата е добре запозната с условията и още при
заявяване на искането си за кредит, е отразила желанието си да ползва
услугата „бързо разглеждане“. Тази услуга й е предоставена и кредитът й е
одобрен в рамките на 15 минути, като възнаграждението се дължи за реално
извършена услуга, в противен случай е следвало до 7 дни да получи отговор
за одобрение на искането си за кредит. Също така е била наясно и със
съответната такса за услугата, посочена в изпратения й СЕФ, общи условия и
проект на договор.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по
делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С определение № 398/20.12.2022 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорно ненуждаещо се от доказване между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е
сключен Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 15.06.2021 г., със
съответното съдържание и уговорени условия, като съгласно анекса общо
дължимата „такса бързо разглеждане“ е в размер на ***** лв. Тези
обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.
Видно от представения по делото Договор за кредит № ********** на
07.06.2021 г. „4финанс“ ЕООД (понастоящем „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК
********) е отпуснало кредит на ищцата в размер на ****** лв. за срок от 30
дни (с падеж на 07.07.2021 г.). Договорът е сключен при ГПР от 49,60 % и
фиксиран ГЛП от 40,99 % (26,95 лв.). Предвидено е заплащане на такса за
бързо разглеждане на документи в размер на ****** лв. и общата дължима
сума по кредита възлиза на ****** лв.
На 15.06.2021 г. е сключен Анекс към договора за кредит за отпускане
на допълнителна сума от ****** лв. и заплащане на допълнителна такса за
бързо разглеждане на документи в размер на ***** лв. След този анекс
общият размер на кредита възлиза на ***** лв., при ГПР 49,80 %, фиксиран
ГЛП от 40,94 % (****лв.) и общ размер на такса за бързо разглеждане – *****
лв. Общият размер на сумата по кредита, която следва да бъде върната на
крайния падеж – 07.07.2021 г. е в размер на ******* лв.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства
и представени от ответното дружество документи – договор за кредит, анекс
3
към него, СЕФ, разписки за отпускане на сумите по кредита.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно
изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните
знания на вещото лице в конкретната област. Същата касае установяване на
плащанията от страна на ищцата по такса „бързо разглеждане“.
От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е
предоставило на ищцата кредит в общ размер на ***** лв., съгласно
сключения договор и анекс към него. Кредитът е следвало да бъде върнат на
дата 07.07.2021 г. с обща дължима сума от ******* лв. – главница от *****
лв., договорна лихва от **** лв. и такса за бързо разглеждане – ***** лв.
Потвърждава се също, че кредитът е предсрочно погасен от ищцата на
06.07.2021 г., като чрез „Изи Пей“ ищцата е заплатила сумата от общо ****
лв., отнесени за погасяване на главница от ***** лв., договорна лихва от
***** лв. и такса за експресно разглеждане от ***** лв.
Ответното дружество неправомерно е отказало съдействие на вещото
лице във връзка с изготвяне на заключението по поставената задача, поради
което чрез издаване на съдебно удостоверение за предоставяне на
информация от „Изи Пей“ АД, са установени плащанията по процесния
кредит и анекс към него. Те са извършени с разписка № 0**************** г.
за превод на сумата от **** лв., с която са погасени задълженията по Договор
за кредит № ***** г. и Анекс към него от 15.06.2021 г., вкл. такса „бързо
разглеждане“ в размер на ***** лв. Кредитът е погасен предсрочно – един ден
преди настъпването на падежа му, като в чл. 12.2. от общите условия към
договора за кредит е посочено, че „В случай на предсрочно погасяване,
кредитополучателят има право на съответно намаление на лихвата за
предоставяне на кредита. При предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателят дължи в пълен размер сумите за такси и комисионни за
всички услуги, вкл. такса за бързо разглеждане, които са били изцяло
предоставени“. Именно затова със сумата от **** лв. е погасена главницата
от ***** лв., намалена договорна лихва в размер на ***** лв. и таксата бързо
разглеждане в пълен размер от ***** лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от
15.06.2021 г. за сумата от общо ***** лв. В конкретния случай се касае за
сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл.
12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно
ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно
ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния
4
подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Сключеният договор за паричен
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
(ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове, съдът намира същите за основателни по следните съображения:
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата
безспорно доказа, че на 06.07.2021 г. предсрочно е погасила задълженията си
по процесния Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 15.06.2021 г.,
като освен главница и лихва, е погасила и начислената такса за бързо
разглеждане от ***** лв. Именно тази сума се претендирана от ищцата като
недължимо платена, поради нейната нищожност, основана на заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото
разглеждане на документи е допълнителна, доброволно избрана услуга за
кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде включена в ГПР по
кредита. Не се установи по какъв начин е „избрана“ тази услуга, как е
формиран нейният размер, респ. предоставена ли е на ищцата. С тази такса
съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания,
извън предвидените в ЗПК. Освен че не се доказа, че услугата е изрично
избрана от страна на ищцата, то не става ясно въз основа на какви критерии е
формиран този необосновано висок размер на същата, което е допълнително
основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по
скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерий за потребителя при
определяне на финансовата тежест на кредита. В насока на извода за
оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от
потребителя, за да получи въпросната услуга (бързо разглеждане на искане за
кредит), нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с
нея на крайния падеж по договора. Именно затова посоченият в процесния
договор ГПР от 49,8 % формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК, но същият не отразява действителния, тъй като не включва част от
разходите по заема, а именно – платената от ищцата такса за бързо
разглеждане в размер на ***** лв., която по своята същност представлява
печалба за кредитора и се дължи от ищцата на крайния падеж на кредита,
прикрита под формата на такса, за да не фигурира в официално обявения ГПР
по кредита от 49,8 %. Така размерът на ГПР всъщност се явява по-голям от
законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен
в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което прави уговорката за тази такса нищожна на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Освен горното следва да се отчете също, че съгласно установената
съдебна практика „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е
5
обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена
от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна
преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси, с цел
извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка нищожни
поради накърняване на добрите нрави могат да бъдат сделки/клаузи, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и прочее. Ако уговорените престации са за
предоставена услуга и уговорената за това цена, то ще бъде нарушен
принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между
двете престации, а настоящият случай е именно такъв. В случая по процесния
договор за паричен заем на ищцата е предоставен кредит в общ размер на
***** лева, при уговорен ГПР в размер на 49,8 %, като уговорената
допълнителна такса за бързо разглеждане е в размер на общо ***** лв.,
начислена към сумата, която следва да върне ищцата, а не приспадната от нея
или платена предварително срещу получаване на „услугата“. Това води до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на
заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от кредитора за
срока на договора, които да оправдават договарянето на такава такса за бързо
разглеждане, поради което съдът намира, че уговорката за заплащане на
таксата накърнява добрите нрави и е нищожна.
Предвид горното съдът намира, че клаузата в договора за
потребителски кредит за заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит, е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Тази уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя – т.е е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В случая уговореният размер на
тази такса е необосновано висока, като не е ясно въз основа на какви
критерии е формиран този размер, което е допълнително основание да се
приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин
кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно
е в нарушение и на добрите нрави, предвид факта, че се дължи наред с
отпуснатия кредит, а не се приспада като стойност от него, нито се изисква
своевременното й внасяне за получаване на услугата, за която е предвидена.
Съобразно изложеното се налага извода, че договорната клауза,
предвиждаща дължимост на процесната такса за бързо разглеждане на
документите е нищожна поради заобикаляне на закона, противоречие с
добрите нрави и поради неравноправност. Нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за заплащане на такса за бързо
разглеждане на документите за отпускане на кредита – т.е. ищцата не дължи
на ответника сумата ***** лева, представляваща задължение за заплащане на
такса за бързо разглеждане на документи по Договор за кредит № ***** г. и
Анекс към него от 15.06.2021 г. По тези съображения съдът намира и
осъдителния иск за основателен и доказан, поради което ответното дружество
6
следва да бъде осъдено да заплати (да върне) на ищцата сумата от ***** лв. -
недължимо платена, поради нищожност на уговорената такса „бързо
разглеждане“, съдържаща се в сключения между страните Договор за кредит
№ ***** г. и Анекс към него от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското
възнаграждение на адв. М. за предявените искове в размер на по 300 лв.
(съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли ****4 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията от ДВ
бр. 68/31.07.2020 г. действаща към датата на сключване на представения
договор между адвоката и ищцата от 07.06.2022 г.). С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищцата сумата от общо **** лв. за съдебно-деловодни
разноски, включваща внесена държавна такса за предявените искове в размер
на *** лв. и депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на *** лв., а на адв. М. –
сумата от общо *** лв. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, че С. В. С.,
ЕГН ********** от ****** НЕ ДЪЛЖИ на „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. ********, представлявано
от управителя си З.С.Р. сумата от общо ***** лв. (***********) уговорена
такса „бързо разглеждане“, поради нищожността уговорката за заплащането
й, съдържаща се в сключения между страните Договор за кредит № ***** г. и
Анекс към него от 15.06.2021 г., като противоречаща на добрите нрави и
неравноправност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Вивус БГ“ ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ********,
представлявано от управителя си З.С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН
********** от ****** сумата от ***** лв. (***********) - недължимо
платена, поради нищожност на уговорената такса „бързо разглеждане“,
съдържаща се в сключения между страните Договор за кредит № ***** г. и
Анекс към него от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. ********, представлявано
от управителя си З.С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН ********** с
настоящ адрес в ****** сумата от общо **** лв. (****) за съдебно-деловодни
7
разноски, включваща внесена държавна такса за предявените искове и
депозит за изготвяне на ССчЕ.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано
от З.С.Р. и Армен Матевосян ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК П., с
адрес в гр. П., ********* сумата от общо *** лв. (***), представляваща
определено от съда адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8