№ 486
гр. Бургас , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря К.К.С.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120201728 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на ЕМ. К. М. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 19-0769-006835/14.02.2020г., издадено от Началник Група
към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли да се отмени. Сочи се за допуснати нарушения при издаване на
НП и при неизяснени факти.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, за него адв. А.Д. депозира писмено
становище, с което поддържа жалбата. Правят се доказателствени искания. Намира, че НП е
незаконосъобразно, липсвали съществени реквизити на НП като не били посочени
нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, не било ясно
техническото средство дали е изправно, не били изписани адреси на свидетелите, както и не
било ясно защо е съставен в присъствието на един свидетел. Неправилно АУАН бил
съставен в отсъствие на нарушителя. Не била дадена възможност за възражения. Не ставало
ясно къде е извършено нарушението, не било ясно скоростта на кой автомобил е отчетена.
Следвало на място да се установи нарушението и да се състави АУАН. Не било ясно каква е
отчетената скорост не било ясно дали е обозначено поставянето на техническо средство.
Нарушен бил материалния закон като било посочено, че е налице повторност. Оспорва
нарушението да е в населено място. Претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
1
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 11.03.2021 г., а жалбата е
депозирана на 15.03.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 25.12.2019г. свидетелят С.Д. в присъствието на свидетелите В.П. и С.Ч. съставил
АУАН срещу ЕМ. К. М. за това, че на 03.11.2019г. в 13:15 часа в община Бургас, на път
Първи клас I-9 на км. 236+800 до автосервиз „Ситроен“ в посока Пътен възел „Север“
управлява лек автомобил „БМВ 530ХД” с рег. № **** с наказуема скорост 115 км/ч при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 60 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип № 16928 от АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14
с отчетен толеранс на измерена скорост -3%, с което е прието, че е нарушил чл. 21, ал. 2
ЗДвП.
Представена е декларация по чл. 188 ЗДвП, с която Е.М. на 03.11.2019г. около 14 часа е
управлявам МПС с рег. № ****. След установяване на обстоятелството, че М. е управлявал
автомобила му е връчена на 25.11.2019г. и покана № 9091/2019 за явяване за съставяне на
АУАН в сградата на сектор „Пътна полиция“ Бургас в 14-дневен срок от попълване на
декларацията по чл. 188 ЗДвП.
В указания срок М. не се е явил и затова АУАН е бил съставен на 25.12.2019г. в
присъствието на двама свидетели.
АУАН е връчен на М. на 04.02.2020г. като липсват вписани възражения.
Съдът, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства намира, че нарушението е установено с АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14, което
било при стационарен режим на измерване, монтирано в служебен автомобил на Сектор
„Пътна полиция” с рег. № **** като е било поставено с точно местоположение ПП I-9 км.
236+800 до автосервиз Ситроен, посока на задействане приближаващ с начало на работа
13,00 часа и край 14,00 часа. Ограничението в този участък било 60 км/ч въведено с пътен
знак. Св. Д. установил нарушението, като след приключване на работа снел от паметта на
АТСС файловете във вид на снимков материал и установил собствеността на автомобила.
НП е издадено на 14.02.2020г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП на М. на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. АНО е
приел, че е налице повторност с ел.фиш серия К № 1833195/28.11.2017г., връчен на
10.11.2018г. на РУ Ардино, влязъл в сила на 26.11.2018г. за същото по вид нарушение.
Съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип
средство за измерване, а съгласно протокол 1-5-19 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14 съответства на одобрения тип.
Представя се изготвен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
съгласно който АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14 на 03.11.2019г. е поставено в служебен
автомобил **** в гр. Бургас ПП I – 9 км.236+800 до автосервиз „Ситроен“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
2
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не
е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН
е била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и снимки и се е върнала попълнена
декларация от лицето, собственик на автомобила. На жалбоподателя е била връчена
поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той по своя воля не се е явил в указания срок.
Едва след изтичане на срока, посочен в поканата, АНО е предприел действия по съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е налице нарушение относно свидетелите
присъствали при съставяне на АУАН. Същите са индивидуализирани в достатъчна степен –
те са двама, посочени са техни ЕГН и адреси и е спазена разпоредбата на чл. 40 ЗАНН,
поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Според този съдебен състав са неоснователни и възраженията, че не е ясно посочено
нарушението и обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено мястото на
нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение. Скоростта е
установена с АТСС, което е било поставено в служебен автомобил, за което е съставен
съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е посочено
конкретно, че АТСС е било поставено в служебен автомобил, на който е посочен
регистрационния номер, въведеното ограничение на скоростта, мястото на поставяне на
техническото средство, посоката на движение. Техническото средство е от одобрен тип и е
преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението. Същото е от одобрен
тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1-M, а съгласно протокол 1-5-19 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол АТСС TFR1M № 4835 с идент. № 644/14 съответства на одобрения тип.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е
оборена.
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ясно е посочена
нарушената разпоредба, както и всички факти, срещу които следва да се защитава
санкционираното лице (така Решение № 242/16.02.2021г. по КНАХД № 2467/2020г. на
БАС). В случая нарушението е установено в населено място като е било сигнализирано
ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак, съгласно изисканата от Община Бургас
схема, а М. като водач на МПС се е движил с измерена скорост от 119 км/ч. като е отчетен
толеранс в полза на жалбоподателя – 3% и е прието, че е управлявал с наказуема скорост
115 км/ч. като отчитането на толеранса е изцяло в полза на жалбоподателя,. Наказуемото
превишение е 115 км/ч, за което е издаден АУАН и НП, поради което не се касае за засягане
3
на правото на защита.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно М. е управлявал процесния автомобил. Това е
доказано по надлежния ред, чрез попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
той сам е посочил, че е управлявал автомобила на процесната дата.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателя е
заснет при движение със скорост от 119 км/ч, от мобилно техническо средство - мобилна
система за контрол на скоростта, поставена в служебен автомобил, като е отчетена и
допустимата грешка от 3% при измерване на скоростта. Попълнена е декларация
по чл.188 от ЗДвП, в която собственоръчно е посочил, че е собственик на автомобила,
регистрационния му номер, дата, час и че МПС-то е управлявано лично от него. При тези
факти нарушението е доказано.
Съдът обаче намира за основателно възражението, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя с наказателното постановление при условията на
повторност. Обстоятелството, че се касае за повторност се въвежда за първи път едва с
наказателното постановление като това не е посочено в издадения АУАН и жалбоподателят
е лишен от възможността да се защити в първия възможен момент. Съгласно легалната
дефиниция в § 6 т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Неоснователно е възражението, че е бил санкциониран с електронен фиш, а не с
наказателно постановление за първото нарушение. Изрично разпоредбата на чл. 189, ал. 11
ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. В случая с електронен фиш 1833195 жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева и
е отразено, че ел. фиш е влязъл в сила. Представената справка не се оспорва от
жалбоподателя, поради което нарушението, предмет на настоящото, е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш и е в условията на повторност по смисъла на
закона. Повторността обаче е установена и приложена от наказващия орган едва с
издаването на НП, а не е описана в АУАН. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава
правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Действително се касае за пропуск при съставяне на АУАН да се посочи, че е налице
повторност, но нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е
доказано, поради което не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за
изменение в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието,
предвидени в основната санкционна норма (така Решение № 375 от 03.02.2018г. по к.н.а.х.д
№ 13/2018г. на БАдмС). Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е
ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се
установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира
деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
Липсата на описание в АУАН на обстоятелството, че се касае за повторност налага да се
отмени наказателното постановление относно дадената квалификация на санкционната
норма и нарушението да се квалифицира по основания състав, в рамките на която норма да
се извърши индивидуализация на наказанието.
4
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая
наказуемата скорост е 115 км/ч и се касае за превишение с 55 км/ч, поради което е размерът
на наказанието е в размер на 750 лева.
По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени
в частта в която е наложено наказание 1500 лева за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6
ЗДвП и вместо това да наложи за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП наказание глоба в размер на 750лева.
Предвид изменението на наказателното постановление право на разноски имат и двете
страни като такива претендира само жалбоподателят. Същият е направил разноски в размер
на 300 лева за адвокатско възнаграждение, което е под установения в чл. 7 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, поради
което възражението за прекомерност не е основателно. На жалбоподателя следва да се
присъдят разноски съразмерно на отменената част от наказателното постановление, а
именно сума в размер на 150 лева.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-006835/14.02.2020г., издадено от
Началник Група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на ЕМ. К. М. ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6
ЗДвП В ТАКОВА ПО чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП и НАЛАГА на ЕМ. К. М. ЕГН **********
за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП глоба в размер на
750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на ЕМ. К. М. ЕГН ********** разноски в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5