Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 17.05.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и четвърти април

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря  Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                           гр. дело № 4016 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.З.П. и З.З.П., действащи чрез своя баща и законен представител З.П. К.срещу ЗК „О.-клон България” гр. София, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 05.06.2016 г. около 18 ч. в района на рудник „Св.Ана“ в гр. Перник вървели пеша по десния тротоар на пътното платно в посока от гр. Перник към с. Дивотино. В същото време и в същата посока по пътното платно се движел л.а.м. „Опел Зафира“ с ДК № ******, управляван от К.В.Е.. Участъкът от пътя бил с остър десен завой по посока на движение на лекия автомобил. Поради движение с висока и несъобразена скорост водачът Е.не успява да премине през завоя, изгубила контрол над автомобила, същият напуска пътното платно и се качва на десния тротоар, след което с предната си част блъснал в гръб двете деца. Поддържа се, че вината на водача е установена с влязло в сила на 01.12.2016 г. Решение № 805/2016 г. по н.а.х.д. № 2051/2016 г. Твърди се, че в резултат на инцидента М. е получила счупване на лявата лъчева кост в горната й трета с разместване на фрагментите под ъгъл, като по спешност и под локална анестезия е направена мануална репозиция на фрактурата и наложена гипсова имобилизация, като на 06.06.2016 г. е изписана с препоръки за ХДР. З. е получил контузия на главата-охлузване в лявата челна област и линеарно счупване на лявата слепоочна кост, контузия на мозъка, мозъчно сътресение, контузия на корема, контузия на крайниците – охлузни наранявания по двете подбедрици. З. е изписан от болница на 08.06.2016 г. с препоръки за ХДР и наблюдение. Твърди се, че освен болките и страданията, които изпитали от множеството травматични увреждания, след инцидента у децата са настъпили съществени промени в психическото и емоционалното им състояние, станали са силно раздразнителни, потиснати, с честа смяна на настроенията, лесно се разплакват и изпитват чести приливи на чувство на безпокойство и страх.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 2811001807053 от 09.07.2015 г., валидна от 10.07.2015 г. до 09.07.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 100 000 лв. за всеки един от двамата ищци, застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи си в претърпени болки и страдания от получените травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на 05.06.2016 г.  гр.Перник, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Зафира“ с ДК № ******, който попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № 2811001807053 от 09.07.2015 г., валидна от 10.07.2015 г. до 09.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-05.06.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се съдебните разноски, в т.ч. и договорения адвокатски хонорар.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кожухаров, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.

         Счита, че няма доказателство представеното решение на РС-Перник да е влязло в сила, поради което и към момента не са представени документи, доказващи твърденията за наличие на деликтно поведение от страна на водача на МПС. Оспорва ищцовите твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на увреждания, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че последният не е приключил. Оспорва твърдението, че З.П. е претърпял каквито и да е увреди, включително контузия на мозъка и линеарно счупване на лявата слепоочна кост. Оспорва исковете по размер с твърдението, че са завишени. Оспорва претенцията за лихви.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба. Поддържа неоснователност на оспорванията на ответника на механизма на ПТП, вината на деликвента и противоправността на действията му.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове. Моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани на основанията изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 01.12.2016 г. Решение № 805 от 15.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 02051/2016 г. по описа на Пернишки районен съд, ІV-ти наказателен състав, К.В.Е.е призната за виновна в това, че на 05.06.2016 г. в гр. Перник, при управление на л.а.м. „Опел Зафира“ с ДК № ******, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като превишила максимално разрешената в конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч, движейки се със скорост с 54 км/ч и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на М.З.П., изразяваща се в счупване на лява лъчева кост в горната й трета с разместване на фрагментите под ъгъл, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период от около 3-5 месеца.

От приетите по делото и неоспорени заключения на СМЕ, изготвени от вещите лица д-р Б. и д-р П. се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищците са получили следните травматични увреди:

Ищцата М.П. е получила счупване на горния край на лявата лъчева кост, множество охлузвания по тялото. Счупването на лъчевата кост е четвъртата степен на травматична уведа. Проведено е болнично лечение за един ден от 05.06.2016 г. до 06.06.2016 г. и за около два месеца домашно-амбулаторно лечение. При болничното лечение е направено безкръвно наместване на счупването под локална анестезия и гипсова имобилизация. Ищцата е имала болки с голям интензитет за 3-4 дни, които постепенно са намалявали и са били с променлив характер за следващите 4-5 седмици. Към момента здравословното й състояние е възстановено.

Ищецът З.П. е получил черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение, подкожен травматичен кръвоизлив в лява челна област на главата с размери около 3 см, контузия на корема, без клинични и ехографски данни за травматична увреда на паренхимни коремни органи, травматични охлузвания на двете подбедрици. Мозъчното сътресение е протекло без данни за настъпване на безсъзнателно състояние /кома/ и е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Останалите увреждания са довели на ищеца болки и страдания. Установява се, че най-силни болки ищецът е имал по време на болничното лечение, тъй като в този период общо-мозъчната симптоматика е най-изявена: главоболие, позиви за повръщане.

Ищцата М.П. е имала най-интензивни болки непосредствено след травмата и в първите петнадесет дни след поставянето на гипсовата имобилизация. След свалянето на гипса е провела рехабилитация за раздвижване на ръката. Имала е болеви усещания и по време на раздвижването, особено в началния период. Множеството охлузвания по тялото на ищцата са отзвучали за период до две седмици. И двамата ищците са с възстановено здравословно състояние, няма медицинска документация за получени усложнения или трайни остатъчни явления.

От приетата по делото СПЕ се установява, че преживяната на 05.06.2016 г. злополука е оказала негативно влияние върху емоционалното състояние на двамата ищци, тъй като е била съпътствана от поредица от промени: преживяната от тях болка след ПТП, отделянето им от семейната среда и настаняването им за провеждане на болнично лечение. Към момента няма данни за наличието на последици по отношение на психичното им състояние, както и за предполагаеми бъдещи негативни последствия след преживяната злополука.

Между страните е било прието за безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „О.-клон България” с полица № 2811001807053 от 09.07.2015 г., валидна от 10.07.2015 г. до 09.07.2016 г.

Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката М.П. К.а-леля на ищците. Свидетелката установява, че видяла двете деца за първи път в болницата, в спешното отделение. Били уплашени. М. много я е боляла ръката. И двете деца били зле, много уплашени. Имали синини по тялото си, рани. Стояли в болницата 2-3 дни, след което ги изписали и лечението продължило вкъщи. В болницата свидетелката била при М., а брат й - при З.. Децата били обслужвани за тоалетна, храна. Свидетелката установява, че М. скачала по време на сън. Грижите за децата продължили до около една седмица след изписването им. През тази една седмица повечето били на легло. За тях през този период се грижела свидетелката. З. имал болки в крачето, М. в ръката, хълбоците, коленете и лакътя ги болели. З. имал оплаквания от главоболие. З. бил с установена епилепсия, която била открита малко преди произшествието, а след произшествието зачестили припадъците. И двете деца се променили психически. М. като спи започва да вика, събужда се, трепери и вика „лельо, лельо“.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.06.2016 г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от ответника.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача К.В.Е.и вида на телесните увреждания на ищцата М.З.П.-счупване на лява лъчева кост в горната й трета с разместване на фрагментите под ъгъл са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 01.12.2016 г. Решение № 805 от 15.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 02051/2016 г. по описа на Пернишки районен съд, ІV-ти наказателен състав.

Причинната връзка между виновното поведение на Евтимова, реализираното от нея ПТП и настъпилите травматични увреждания за ищците, се установява със заключенията на приетите по делото СМЕ и СПЕ.

С ангажираните по делото доказателства се установи безспорно, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП ищцата М.П. е получила счупване на горния край на лявата лъчева кост, множество охлузвания по тялото, а ищецът З.П. е получил черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение без данни за изпадане в безсъзнателно състояние, подкожен травматичен кръвоизлив в лява челна област на главата с размери около 3 см, контузия на корема, без клинични и ехографски данни за травматична увреда на паренхимни коремни органи, травматични охлузвания на двете подбедрици.

За горните травматични увреди двамата ищци следва да бъдат обезщетени.

По отношение на размера на предявените искове:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта, здравословното й състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.

Претърпените от ищците неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 40 000 лв., поради което предявените искове за разликата над тази сума до сумата от по 100 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При определяне на горните размери съдът взема предвид, че към момента на произшествието ищците са били съответно на 13 и на 11 години, както и установените по делото обстоятелства, а именно, че ищцата е имала болки с голям интензитет за 3-4 дни, които постепенно са намалявали и са били с променлив характер за следващите 4-5 седмици, че мозъчното сътресение при ищеца е протекло без данни за настъпване на безсъзнателно състояние /кома/ и е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Останалите увреждания са довели на ищеца болки и страдания, като най-силни болки ищецът е имал по време на болничното лечение, тъй като в този период общо-мозъчната симптоматика е най-изявена: главоболие, позиви за повръщане.

Съобразява също така, че ищцата М.П. е имала най-интензивни болки непосредствено след травмата и в първите петнадесет дни след поставянето на гипсовата имобилизация. След свалянето на гипса е провела рехабилитация за раздвижване на ръката. Имала е болеви усещания и по време на раздвижването, особено в началния период. Множеството охлузвания по тялото на ищцата са отзвучали за период до две седмици. И двете деца са преживели психическа травма, довела до страх и смущения в съня при М.. Към момента и двамата ищците са с възстановено здравословно състояние, няма медицинска документация за получени усложнения или трайни остатъчни явления, няма данни за наличието на последици по отношение на психичното им състояние, както и за предполагаеми бъдещи негативни последствия след преживяната злополука.

С оглед на горното съдът намира, че така определените по-горе размери на обезщетенията удовлетворяват обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Тези размери съответстват и на съдебната практика по аналогични случаи.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.

Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.

Ето защо съдът присъжда законна лихва, върху главниците за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането-05.06.2016г.

По разноските в настоящия процес:

С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

Ищците не са правили разноски в настоящото производство, тъй като са освободени от внасяне на такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Видно от представените два броя договори за правна помощ от 28.03.2017 г. адвокат Р.М. е осъществявала безплатна правна помощ на ищците в настоящото производство, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати съответно адвокатско възнаграждение.

На основание чл.2, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Предвид горното основателно е искането на адвокат М. да й бъде определено възнаграждение за всеки от предявените искове.

Предявени са два иска, всеки един от които за сумата от 100 000 лв.

При цена на иска 100 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) - при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. от Наредба № 1/2004 г., възлиза на сумата от 3 530 лв.

Всеки от двата иска е уважен за сумата от по 40 000 лв. При това положение дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от по 1412 лв. за всеки иск, която сума съответства на уважената част от исковете, или общо в размер на 2 824 лв.

Ответникът е направил разноски в размер на 450 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Налице е различна правна регламентация, относно начина на определяне на адвокатското и юрисконсултското възнаграждение, поради което на ответника не може да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всеки отделен иск, доколкото такава възможност не е предвидена в Наредбата за заплащането на правната помощ, за разлика от Наредба №1, където това изрично е регламентирано в посочената по-горе правна норма на чл.2, ал.5.

От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски в размер на 270 лв., съответна на отхвърлената част от исковете /120 000 лв./.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 3 200 лв. държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 240 лв., заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете /80 000 лв./.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.“ АД, Н., Кипър, с адрес на управление гр. Н., ул. „******, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р.Кипър под № 71103 чрез „ЗК О.-КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********” № ******да заплати на  основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на М.З.П., ЕГН ********** и З.З.П., ЕГН **********, и двамата действащи чрез своя баща и законен представител З.П. К., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. Перник, кв. „******, със съдебен адрес:***1А сумата от по 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./, за всеки един от двамата ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи си в претърпени болки и страдания от получените травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на 05.06.2016 г.  гр.Перник, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Зафира“ с ДК № ******, който попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № 2811001807053 от 09.07.2015 г., валидна от 10.07.2015 г. до 09.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта-05.06.2016 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове за разликата над сумите от по 40 000 лв. до пълния претендиран размер от по 100 000 лв.

ОСЪЖДА М.З.П., ЕГН ********** и З.З.П., ЕГН **********, и двамата действащи чрез своя баща и законен представител З.П. К., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. Перник, кв. „******, със съдебен адрес:***1А да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Застрахователна компания О.“ АД, Н., Кипър, с адрес на управление гр. Н., ул. „******, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р.Кипър под № 71103 чрез „ЗК О.-КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********” № ******сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лв./ разноски направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.“ АД, Н., Кипър, с адрес на управление гр. Н., ул. „******, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р.Кипър под № 71103 чрез „ЗК О.-КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********” № ******да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат  Р.И.М., ЕГН **********,***, офис 411А адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 824 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и четири лв./.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.“ АД, Н., Кипър, с адрес на управление гр. Н., ул. „******, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р.Кипър под № 71103 чрез „ЗК О.-КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********” № ******да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3 200 лв. /три хиляди и двеста лв./, както и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лв./, разноски заплатени от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: