Решение по дело №2035/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20184430202035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

               , гр. Плевен, 19.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, трети н.с., в публичното заседание на 09.10.2018г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИЯ МИТЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2035/2018г. по описа на ПлРС, трети н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000204 от 25.07.2018 г. на Началник   в Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА”/ гр. Плевен,определен от Мнистъра на МИТСза длъжностно лице по чл92,ал2 от ЗАвП с което на „***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, с ЕГН: **********  на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ за нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.   за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.     

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и  се представлява от процесуален представител АДВ.П.П..  В съдебно излага съображения за неправилно, необосновано и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ и моли Съда са отмени същото.

Въззиваемата страна – РД „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/-гр.Плевен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 15.06.2018 г. дружеството жалбоподател „*** в качеството на превозвач, притежаващ лиценз на Общността  за превоз на товари №15647,не е подало справка за финансова стабилност ,която се подава всяка година след изтичане на застраховката.  В преписката на административно наказващият орган липсва справка от системата на ИА „АА”, от която да се установи до кога е валидна застраховката за финансова стабилност.

Поради това св.Л.Б. съставил Акт за установяване на нарушение, в който описал тези свои констатации и квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл.6, ал.7, т.3, б.”б”, пр.1 от Наредба № 11,без да посочва от кога е тази наредба и за какво и на кого. При предявяването на акта, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не направил възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното Наказателно постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението - по чл.6, ал.7, т.3, б.”б”, пр.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. На основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр на „*** било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лв.

            В хода на съдебното производство в качеството му на свидетел беше разпитан актосъставителя Л.Б.,  който поддържа съставения от него акт. От показанията му се установява, че ежегодно фирмите, притежаващи камиони са длъжни да осигуряват финансовата им стабилност. Това се осъществявало по няколко начина – със застраховка, сключена със застрахователна компания, с финансов одит за отминалата година или с капитал по банкова сметка ***ения и да направи изискуемата застраховка за доказване на финансова стабилност. Свидетелят сочи, че срокът за доказване на финансовата стабилност бил изтекъл и дружеството не е успяло да направи това в законоустановения срок, поради което му е наложено наказание,без да може да каже до кога е валидна предната застраховка.

Същото се преповтаря и в разпита на свидетелят Н.Ц..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства – в оригинал АУАН и НП, разписки, заверено копие от известие за доставяне, справка от база данни „Лицензи“ на ИА „АА“ гр.София, Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на ТИТС, заверено копие от НП. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление са нарушени разпоредбите  на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. И в двата акта на администрацията липсва посочване на обстоятелството кога изтича срока, за който е сключен договора за застраховката, т.е. какъв е крайният срок за установяване на финансова стабилност на дружеството превозвач. Същият не  се установява дори  и от справка от база данни „Лицензи“  ИА „АА“ гр.София, която представлява за наказващия орган индиция за просрочие на задължение, но за да се ангажира административно наказателната отговорност е необходимо позоваване на срока по конкретен договор за застраховка. Допуснатият пропуск пречи на съда да прецени дали действително жалбоподателят не е спазил срока, както и дали посочената като дата на нарушението - 15.06.2018 г. е действителната такава.

 Непосочването на обективни признаци от състава на нарушението води до невъзможност съдът да упражни контрол за законосъобразност на НП и да провери дали правилно е приложен материалния закон, правилно ли е определено наказанието, както и спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неизпълнение на задължението на наказващия орган да посочи всички индивидуализиращи белези на административното нарушение води и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на административно наказателното производство.

На второ място допуснато е и съществено процесуално нарушение в АУАН като не е посочена конкретната нарушена законова разпоредба,съответният нормативен акт и на кой е този нормативен акт.,посечена е само че нарушената разпоредба е от Наредба 11.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 35-0000204 от 25.07.2018 г. на Началник   в Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА”/ гр. Плевен,определен от Мнистъра на МИТСза длъжностно лице по чл92,ал2 от ЗАвП с което на „**** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****, с ЕГН: **********  на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ за нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.   за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.     

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Плевен по реда на АПК.

                                                                            

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: