РЕШЕНИЕ
№
146
гр. Враца 14.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2022г., петнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия
ВАСИЛЕВА КА дело № 600 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.с чл.285 ал.1 изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е въз основа на постъпила
касационна жалба от К.Д.И. *** против РЕШЕНИЕ №289/11.08.2021г. по адм.д. №312/2021г.
по описа на АдмС Враца, с което е отхвърлена исковата му претенция за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000лв.,
претърпени в периода 28.05.2019г. – 02.01.2020г. по време на пребиваването му в
***, поради нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, чл.104 от ППЗИНЗС и чл.6 ал.1 от
Наредба №2.
В жалбата на касатора И. се сочи, че
оспореното решение е неправилно, тъй като при постановяването му първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, а също така не е обосновал изводите си за неоснователност на претенцията.
Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът му
да бъде уважен или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане със
събиране на допълнителни доказателства. Идентични съображения се поддържат от
касатора в с.з. и в представеното
писмено становище на назначения като
особен представител * Р.А..
Участващият
в касационното производство прокурор дава заключение,че жалбата е основателна
частично относно вредите, нестъпили вследствие лошите хигиенни условия в ***,
изразяващи се в липса на течаща вода и санитарни помещения в него. Прави искане
в тази част решението на едноличния състав на АдмС Враца да се отмени като
неправилно, а в останалата част да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбите и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба против решението е
подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.2 от АПК, в законоустановения срок, против съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата на касатора И. е частично основателна,по следните съображения.
Предмет на разглеждане пред първостепенния съд е иск,
предявен от настоящия касатор И., против ГД“ИН“ гр.София, с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС с цена на иска 20 000/двадесет хиляди/лв.,
търсено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, търпени от него по време
на пребиваването му в *** за периода 28.05.2019г.
– 02.01.2020г. вследствие лоши хигиенни
условия и неосигурен достъп до санитарен възел и питейна вода, липса на постоянно проветряване в килията, поради
невъзможността да се отвори прозореца, който е на голяма височина, зад метална
решетка и няма ръкохватки. С постановеното от съда решение, е прието, че за
посочения по-горе период този касатор не е изпитвал затруднения, по-големи от
обичайните, не са налице основанията, визирани в чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което е отхвърлил
исковата му претенция.
Касационната инстанция намира, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила,
събрал е всички относими към спора доказателства и се е мотивирал защо е
достигнал до крайния си извод за неоснователност на исковата претенция, което
прави решението му обосновано. Съдът обаче
неправилно е приложил материалният закон, което определя решението му като неправилно
на това касационно основание. Съгласно чл.3
от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 от
същата разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. От събраните по делото доказателства може да се направи категоричният извод, че по
време на престоя си в *** касаторът не е имал постоянен достъп до питейна вода и
санитарен възел, което в съдебната практика безпротиворечиво е прието за неудобство, създаващо унижение, по-голямо,
отколкото е необходимо при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Задължението на затворническата
администрация да осигурява такъв достъп е разписано в разпоредбата на чл.20
ал.3 от ППЗИНЗС, като изрично е посочено, че в арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В практиката на българските съдилища и на ЕСПЧ се приема,
че липсата на достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е
отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, което задължение е
залегнало в нормата на чл.20 ал.2 от
ППЗИНЗС. От събраните по делото доказателства може да се направи извод,
че чрез прозореца, намиращ се на външната стена на ареста, е осигурявана слънчева светлина, но с оглед разположението
му – височина около два метра, метална решетка и разстояние около метър от нея до прозореца,
не е осигурявана възможност за естествено проветряване на помещението.
Информацията на ответника, че през
летния период този прозорец е бил отворен непрекъснато, не доказва, че е
отварян и през другите сезони на годината, тъй като касаторът е пребивавал в * от м.септември до
м.декември, за който период не се доказва
да е осъществяван естествен приток на въздух в помещението.
По силата на разпоредбата на чл.284
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. С
разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите
на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се
докаже само осъществяване на нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство или
пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у лишения от
свобода. Касационната инстанция приема
за доказано, че такова нарушение е
извършено от администрацията на
ответника, вземайки предвид събраните пред първата инстанция писмени и гласни
доказателства. Достигайки до обратния извод и отхвърляйки исковата претенция
изцяло, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде частично отменен.
Тъй като при постановяване на решението
не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на
факти, за които писмените доказателства не са достатъчни, настоящият съдебен
състав следва да се произнесе по съществото на спора.
При така изложеното съдът намира, че
искът е доказан по основание. Относно размера му, обезщетението следва да се определи по
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД вр. чл.1 от ЗОДОВ вр. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Като съобрази времето, през което ищецът
е търпял неимуществените вреди – общо дванадесет дни, от които осем пъти по едно денонощие и един път четири
последователни денонощия, интензитета на страданията, както и това, че не са
възникнали трайни увреждания на здравословното му състояние, тъй като не се
доказа връзка между престоя му в ареста и
трудоустрояването му с решение на ТЕЛК, съдът намира, че следва да
определи обезщетение в размер на 120 /сто и двадесет/лв. До този размер исковата претенция следва да се
уважи, а в останалата част до пълния размер следва да бъде отхвърлена. Тъй като
касаторът е освободен от заплащане на държавна такса и за двете инстанции на
производството, не му се дължат разноски.
Оспореното решение следва да бъде
отменено в частта, в която исковата претенция е отхвърлена за сумата 120 /сто и
двадесет/лв., като в останалата част същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.222, ал.1 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 289/11.08.2021г. ,
постановено по адм. дело № 312/2021г. по описа на АдмС – Враца в ЧАСТТА, в която предявеният от К.Д.И. *** иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника,изразяващи се в
неосигуряване на задоволителни санитарно-хигиенни условия и естествено проветряване, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
претърпени от ищеца в периода 28.05.2019г. – 02.01.2020г. при престоя му в ***,
е отхвърлен за сумата от 120 /сто и двадесет/ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр.София ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.И. *** сумата от 120 / сто и двадесет/ лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
на администрацията на ответника, изразяващи се в неосигуряване на задоволителни
санитарно-хигиенни условия и естествено
проветряване, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
претърпени от ищеца в периода 28.05.2019г. – 02.01.2020г. при престоя му в *** .
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 289 / 11.08.2021г. по адм.д. № 312/2021г. на АдмС Враца
в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.