РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Велико Търново , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Евгений Пачиков
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500019 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази: Производството по делото е образувано
по въззивна жалба, подадена от И. П. С. против Решение №
260274/17.11.2020г., постановено по гр.д. № 1138/2020г. на ВТРС, с което е
осъдено „З. А. Д. „О. З." АД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление
гр. С., район В., ул. „С. С." № ..., ет. ..., да заплати на И. П. С. с ЕГН:
********** от гр. Д., ул. „Е." № ..., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, по сметка с 1ВА№ ВО41ЦВВ880021026472920 в „О. Б. Б."
АД - гр. С., сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 02.06.2018г. около 16:15 часа на път 1-4 С. - В.,
при км 68+500, в землището на с. М., общ. Л., по предявен частичен иск от
сумата 20000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
312,29 лв. /триста и дванадесет лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, като е отхвърлен предявеният
от И. П. С. срещу „З. А. Д. О. З." АД, гр. С. иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, предявен като частичен от сумата 20000 лв., за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 02.06.2018г. около 16:15 часа на път 1-4 С. - В.,
при км 68+500, в землището на с. М., общ. Л., в частта за разликата от 5000
лв. до 12000 лв. и в частта относно заплащането на законна лихва върху
обезщетението за периода от 02.06.2018г. до 03.02.2019г.
1
Решението се обжалва само в отхвърлителната му част с наведени
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, както следва:
Не е приложен правилно критерият за справедливост при определяне
размера на претендираното обезщетение.
Съдът е тълкувал житейските обстоятелства в противоречие с
формалната житейска логика. Приетото, че необходимостта от грижи за
партньора е мобилизирало ищцата и е спомогнало за по – бързо справяне и
преодоляване на болките и емоционалния срив е несъстоятелно. Тази
наложена от живота мобилизация не следва да се приравнява на лекоти при
преодоляване на физическите травми, а като обстоятелство увеличаващо
техния интензитет и оздравителния период .
Отправя се искане до съда да отмени решението в обжалваната му част
и да присъди претендираното обезщетение в цялост.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Навежда
доводи по оплакванията в жалбата и моли съда да потвърди решението като
правилно в обжалваната му част.
В. О. съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
2
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
обжалваната част на решението за правилна. Съображенията за този извод са
следните:
С исковата си молба ищцата твърди, че е претърпяла ПТП, вина за
настъпването на което има Д. Р. Р., водач на лек автомобил „Н. к.“с рег. №
........ Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в
получени болки, силно изразени в областта на гръдния кош, лява гърда и
корем, продължили повече от 10 дни. Получила затруднение в дишането и в
движението на снагата, за период повече от 14 дни, хематом в коремната
област под формата на твърда бучка, налична приблизително 4 месеца след
пътния инцидент. Тези увреждания на здравето принуждавали ищцата да
живее в условията на физически дискомфорт и болки, които възпрепятствали
изпълнението на ежедневните й задачи и ангажименти.
Освен тези физически болки ищцата твърди да е претърпяла и
сериозен стрес, не можела да мисли адекватно, дълго време след инцидента
се чувствала уплашена и се връщала към спомена за случилото се, не можела
да спи. След посещение при лекар ищцата е диагностицирана с тревожно
разстройство и са й изписани успокоителни.
Ответникът има качеството на застраховател по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите„ за автомобила при виновното
управление на който е настъпило процесното ПТП, от което се твърди да са
причинени описаните от ищцата неимуществени вреди. В тази връзка и след
проведена процедури па чл. 380 от КЗ ищцата отправя искане към съда да
осъди ответника да й заплати сума от 1000 лв. – частичен иск от общо
дължими 20 000 лв. ведно със законната лихва върху същата считано от
02.06.2018г- до окончателното й изплащане.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът по същата оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
описаните от ищцата вреди да са настъпили от процесното ПТП. Моли съда
да отхвърли иска.
С определение в открито съдебно заседание на 16.10.2020г. е
допуснато изменение на размера на предявения иск за главница, като същият
се счита предявен за сумата от 12 000 лв.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. Страните нямат спор по фактите. По тези
причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа
обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
3
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, съединен с иск по чл.
86 , ал.1 отЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Пред въззивната инстанция не е налице спор относно наличието на
предпоставките, обосноваващи дължимост на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили за ищцата като пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП, виновно причинено от водач на лек
автомобил с валидно действаща застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника към момента на настъпване на инцидента.
Не е оспорена и фактическата обстановка.
Жалбоподателят счита обаче, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил критериите за справедливост и е определил
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в непълен
размер.
Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно. Безспорно
обстоятелствата, които са установени по делото - че ищцата въпреки
собствените си болки, стреса и физическия си дискомфорт, причинени от
процесното ПТП е полагала грижи за своя партньор, който също е пострадал
при произшествието, както и е изпълнявала своите професионални и
обществени задължения през периода на оздравяване, свидетелстват за
нейната силна воля и устойчивост на житейските несгоди.
Обстоятелството, че тя не е използвала отпуск по болест или че е
намерила сили да полага грижи за по- тежко увреден близък човек,
пренебрегвайки собственото си увредено състояние, не може да бъдат
основание да се определи обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер по- нисък от справедливо дължимия се такъв.
Тези обстоятелства обаче не може да са основание и за завишаване на
обезщетението и присъждането на такова в размер над справедливия, както
счита жалбоподателката.
Настоящият състав намира, че като се има предвид тежестта на самия
пътен инцидент, това, че при настъпването му е причинена смърт на друг
участник в него, за нея интензитетът на психическата травма е бил в пъти по-
голям от интензитета на причинените физически болки и страдания.
Първоинстанционният съд е отчел всички относими към определяне на
4
размера на обезщетението обстоятелства- възраст на ищцата, социално
положение, отражението на инцидента върху психиката й, а оттам и върху
цялостния й начин на живот и е приложил правилно критериите на чл. 52 от
ЗЗД при определяне размера на дължимото й се обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Ищцата е била в активна възраст при настъпване на
инцидента – 46 години, работила е активно като адвокат, изпълнявала е и
обществена длъжност- общински съветник. Отражението на инцидента върху
психиката й се е изразявало в постоянен страх, промяна в настроението,
затормозен работен процес при изпълнение на професионалните й
задължения, притеснение, страх и отказ да управлява автомобил за период от
3 месеца ( показанията на свидетеля Л. и свидетеля Р.). Липсата на данни за
прегледи, следващи първоначално извършения такъв на ищцата от лекар-
психиатър, може да доведе единствено до извод, че тя се е възстановила от
преживения при процесното ПТП стрес за период, който е бил сравнително
кратък и е преодоляла тежките психически травми от инцидента бързо - до
края на 2018г. , както установява и свидетелят Л.. Всичко това мотивира
настоящия състав да приеме, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 5000 лв. е напълно достатъчно да обезщети изцяло
претърпените от ищцата неимуществени вреди, описани подробно по- горе.
Действително, от данните по делото се установява, че освен тревогите и
стреса, които са касаели лично ищцата, в следствие на инцидента тя е
изпитвала притеснения и стрес, свързани с пострадалия при същия инцидент
неин съжител. Това обаче не следва да бъде отчитано при определяне на
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд,
като съвпадащи напълно с тези на първоинстанционния съд, обосновават
извод за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му
част. Същото не страда от посочените във въззивната жалба пороци и следва
да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на
ответника по жалба разноски по водене на делото пред въззивната инстанция
в размер на 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното , съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260274/17.11.2020г. , постановено по
гр.д. № 1138/2020г. на ВТРС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
И. П. С. срещу „З. А. Д. О. З." АД, гр. С. иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, предявен като частичен от сумата 20000 лв., за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 02.06.2018г. около 16:15 часа на път 1-4 С. - В.,
при км 68+500, в землището на с. М., общ. Л., в частта за разликата от 5000
лв. до 12000 лв.
5
ОСЪЖДА И. П. С. с ЕГН: ********** да заплати на З. А. Д. О. З." АД,
ЕИК: ........ сумата от 150 лв. разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6