Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1606 от 19.11.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурор Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер
1836 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас против Решение № 946/17.07.2020 год., постановено по НАХД № 1756/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0769-000948/10.04.2019 год. на Началник сектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Р.Н.Н. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт изцяло и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Р.Н.Н. с ЕГН ********** *** редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като заявява искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на Р.Н.Н. против Наказателно постановление № 19-0769-000948/10.04.2019 год. на Началник сектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да отмени наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че на посочената дата, час и място в наказателното постановление, жалбоподателя е извършил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подкрепа на този извод, съда е посочил, че в хода на съдебното дирене се установява, че след като на Н. е връчен талон за медицински изследване на кръв, на същия не е предоставена възможност да се яви и да се възползва от законовата възможност, поради факта, че е бил задържан. В този смисъл е обоснован извода, че неспазване на процедурата е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
В сезиращата касационна жалба е заявено несъгласие с доводите на първоинстанционния районен съд, като се твърди, че правото на жалбоподателя не е било накърнено, доколкото същия е бил ответен от полицейските служители в „УМБАЛ Бургас“ и то в рамките на указаното в талона за медицинско изследване време – до 45 минути. По мнение на касатора, наличието на заповед за полицейско задържане не е препятствала възможността на жалбоподателя да даде кръв за изследване за наличието на наркотични вещества.
Настоящият касационен състав не споделя възраженията на касатора, като намира мотивите на първоинстанционния районен съд за правилни и обосновани. Безспорно, от доказателствата по делото се установява, че след като Р.Н. е отказал извършването на проба за наличие на наркотични вещества с техническо средство, същият е бил задържан по силата на Заповед за задържане на лице с рег. № 434зз-59/19.02.2019 год., в която е вписан часа на полицейското задържане – 16.30 часа. От друга страна, от приложения по делото Талон за медицинско изследване № 0002724 и от вписания в него ръкописен текст се установява, че талона е връчен на Р.Н. в 17.20 часа на 19.02.2019 год., като в същия е указано лицето да се яви в Спешен център към „УМБАЛ Бургас“ до 45 минути от връчване на талона. Анализът на така посочените факти обосновава извод, че талона за медицинско изследване е връчен на лицето към момент, в който същия вече е задържан по силата на цитираната заповед. В изпратената административна преписка към заповедта за полицейско задържане е приложен и Талон № 1727 за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице, от който се установява, че на 19.02.2019 год. в 17,41 часа Р.Н.Н. *** АД, Спешно отделение, като даденото от медицинското лице заключение е, че може да бъде задържан на 24 часа. Така цитираните писмени доказателства удостоверяват факта, че Н. е бил отведен в Спешния център към „УМБАЛ Бургас“, но тези факти сами по себе си не удостоверяват по безпротиворечив начин обстоятелството, че същия е имал възможност да даде кръв за изследване за наличие или липса на наркотични вещества. Както се посочи, извършения в Спешния център преглед е бил по повод задържането на лицето, а не във връзка с предоставения талон за медицинско изследване на кръв. За да е налице съставомерно деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП следва отказа за медицинско изследване да е обективиран и документиран по надлежния ред. В настоящият случай, твърдяния отказ от медицинско изследване на кръв за наличие, респ. липса на наркотични вещества не е обективиран в представените по делото писмени доказателства, поради което правилен и законосъобразен се явява извода на първоинстанционния районен съд, че нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не е доказано по безспорен начин.
По изложените съображения съда намира, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на първоинстанционния районен съд се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 946/17.07.2020 г., постановено по НАХД № 1756/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.