Р
Е Ш Е Н И Е № 1179 / 24.8.2020г.
гр.
П., 24.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1996
по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Г.Г.А., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът Г.Г.А.
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 332,21 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв.
„***, с абонатен номер *** за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 39,01 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода 09.12.2016 г. до 14.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8390/2018
г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така изложеното
в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК назначеният на ответника особен представител – адв. Д.Д., е подала писмен
отговор, с който оспорва предявените искове с твърдението, че не е задължено
лице за заплащане на процесните суми, тъй като по делото липсват доказателства
относно собствеността върху процесния топлоснабден недвижим имот.
С допълнителна молба, поддържана и в проведеното
открито съдебно заседание, признава обстоятелството, че през исковия период
процесният имот е бил топлоснабден и до него реално е била доставяна топлинна
енергия на сочената от ищеца стойност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано
от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия
в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между
ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния случай,
отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон –
ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените
от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен
към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната
доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност.
Спорно между страните е единствено обстоятелството дали ответникът има
качеството „потребител“ на топлинна енергия.
Видно от уведомление от Община П., за
общинско жилище с адрес гр. П., кв. „***е налична Заповед за настаняване № ***г.
От представената Заповед за настаняване на ОНС-П. от ***г. се установява, че в
при условията на чл. 22, б. „а“ от ЗНО лицата Г.А.Г.(***), съпругата му Е.Б.Г.и
сина им – ответникът Г.Г.А., са били настанени в процесния имот, срещу
заеманото до този момент от тях жилище в общежитие „***“, поради разчистване
терена за строителство на индивидуални жилищни сгради. В заповедта е посочено,
че лицата се настаняват в жилището за срок, не по-дълъг от три години.
Изложеното дотук дава основание на съда
да приеме, че през исковия период (от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.) носител
на правото на собственост върху топлоснабдения имот е било трето за процеса
лице – Община П.. Същевременно по делото не се установява ответникът Г.А. да е
бил ползвател на имота със съгласието на собственика, съответно да е страна по
облигационно правоотношение с ищцовото дружество по повод продажбата на
топлинна енергия. Изясни се, че със Заповедта на Общинския народен съвет – гр. П.
от ***г. ответникът е бил настанен в имота със своите родители, но в същата е
посочено, че лицата се настаняват за срок не по-дълъг от три години. Липсват
данни кой е бил ползвател на топлоснабдения имот след изтичането на тригодишния
срок за настаняване съгласно заповедта (след 1991 г.), съответно и кой е бил
ползвател на същия за процесния период.
С оглед горното и доколкото по делото не
са ангажирани други доказателства за установяване съществуването на твърдяното
от ищеца облигационно правоотношение с ответника, съдът приема, че искът за
заплащане на цената на доставена топлинна енергия се явява недоказан по своето
основание и следва да бъде отхвърлен. Предвид недоказаността на главната
претенция, като недоказана следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но същият е бил представляван
от особен представител и такива не са сторени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Г.Г.А.,
ЕГН ********** ***, представляван от особен представител адв. Д.Д., обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.Г.А.
*** АД сумата в размер на 332,21 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „***, с абонатен номер ***
за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
27.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 39,01 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода 09.12.2016 г. до 14.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
8390/2018 г. по описа на Районен съд П., като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
При влизане в сила на решението, препис
от същото, заедно с ч. гр. дело № 08390/2018
г. по описа на Районен съд – П., да се върнат на съответния състав.
СЪДИЯ_________________