М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 196/2020 год. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура–Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия Р.С.Д., за това че: в
периода от месец юли 2019 г. до месец януари 2020 г. включително, в
гр.Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил осъден с Решение от 23.05.2019
г. по гр. дело № 2117/2018 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в
законна сила на 28.06.2019 г., да издържа свой низходящ – детето си С.Р.Д. с
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски по 180,00 лева месечно за
сума общо в размер на 1 260,00 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева/ – престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече при условията на чл.
269 ал.1 и ал. 3, т. 3 от НПК, като съдът допусна
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия Р.С.Д. и същият бе
представляван от служебен защитник – адв. Н.К..
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
и предлага подсъдимият Д. да бъде
признат за виновен по него, като му бъде наложено наказание „Пробация“, със
следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. пледира за налагане
на наказание „Пробация“, с пробационни мерки по преценка на съда.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.С.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
През 2008 г. подсъдимият Р.С.Д.
и свидетелката Д.И.Д. сключили граждански брак. На *** г. им се родило дете С.Р.Д..
Впоследствие през 2018 г. отношенията между подс. Д. и свид. Д. се влошили,
двамата се разделили, като детето С.Р.Д. останало да живее с майка си в жилище
в гр.Асеновград. С Решение № 239/23.05.2019 г. по гр. дело № 2117/2018 г. на
Районен съд гр. Асеновград бракът между подс. Д. и свид. Д. бил прекратен,
упражняването на родителските права
върху детето било предоставено на свид. Д., а подс. Д. бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 180.00 лв. за детето чрез неговата майка и законен
представител – свид. Д.Д.. Решението е влязло в законна сила на 28.06.2019 г. Свид. Д.
продължила да живее с детето си в
гр.Асеновград и се грижела за него. След влизане на съдебното решение в сила, подс.
Д. заплатил една месечна вноска от 180 лв. /относима за месец юни 2019 г./,
след което преустановил плащанията. По описания начин подс. Д. до месец януари 2020 г. включително изпаднал
в забава общо за седем месечни вноски по 180.00 лв. месечно за периода от месец юли 2019 г. до месец януари 2020 г. или общо в размер на 1 260.00
лева. През този период от време подс. Д. не е полагал грижи за детето си, не
му е правил подаръци.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелката Д.И.Д., както
и от приложението по делото писмени доказателства, прочетени в съдебното
производство по реда на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, а именно, заверен препис от решение
по гр.дело № 2117/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград; характеристична справка, справка за съдимост.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът
намира, че с деянието си подсъдимият Р.С.Д. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, тъй като: В
периода от месец юли 2019 г. до месец януари 2020 г. включително, в
гр.Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил осъден с Решение от 23.05.2019
г. по гр. дело № 2117/2018 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в
законна сила на 28.06.2019 г., да издържа свой низходящ – детето си С.Р.Д. с
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно седем месечни вноски по 180,00 лева месечно,
или общо в размер на 1 260,00 лв.
От обективна
страна, престъплението по чл.183 ал.1 от НК е извършено, като подсъдимият Д. е бил осъден с влязло в сила решение да
издържа свой низходящ – дъщеря си С.Р.Д. и
не е изпълнил задължението си в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 7
месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
пълно бездействие в инкриминирания период от месец юли 2019 г. до месец януари
2020 г.. Подсъдимият е имала обективна възможност да изпълни задължението си,
тъй като, е в трудоспособна възраст и следва да осигурява дължимата издръжка на
малолетното си дете.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал
обществено-опасният му характер, предвиждала е настъпването на
обществено-опасните последици и е желаела
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че е била осъдена по силата на съдебно
решение, което е влязло в сила да заплаща издръжка на детето си, но умишлено не
го е сторил.
При индивидуализиране на наказанието,
Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало, младата
възраст, добрите характеристични данни, сравнително малкия инкриминиран период, през който подсъдимият не е изпълнявала задължението си и съответно
формирания не голям брой неплатени месечни вноски и сравнително малък размер
на общата дължима и неплатена сума за издръжка.
Ето защо ръководейки се от
разпоредбите на общата част на НК и след преценка на
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, Съдът определи на подсъдимия
Р.Д. по-лекото от двете
алтернативно предвидени в нормата на особената част наказания, а
именно Пробация включващо следните пробационни мерки в минималния размер
предвиден в закона, а именно:
1. „задължителна регистрация по
настоящ адрес”***, за срок от ЕДНА ГОДИНА, включваща явяване и подписване на обвиняемия Р.С.Д. пред съответния пробационен служител с
периодичност два пъти седмично.
2. „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА
3.
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер
на 100 часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Според
преценката на Съда именно така определеното наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
най–добре би изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36
от НК.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия Д. по отношение на
собствените му действия и отговорности, слабо развито родителско чувство и склонност към незачитане на установения и
утвърден в страната правов ред.
По изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: